Юристът на годината адв. Петър Николов пред „Труд“: Бедността не е основание за отнемане на деца
Какво си мисли човек, като заслужи наградата „ Юрист на годината? “ Русенският юрист Петър Николов знае това. Именно той получи десетата годишна награди на “Правен свят” и Международен юридически център (ILAC). Отличен бе за сполучливия излаз на делото на самотната майка Даниела Колева, която съумя да върне трите си деца, откакто осъди дирекция “Социално подпомагане” в Сливен. Разговаряхме с него за правораздаването като специалност, предопределение и прехранване.
– Адвокат Николов, сложна ли беше борбата за децата на Даниела?
– Определено не беше лесна. След като не можахме да убедим обществените служби, че има всички правни учредения децата да бъдат върнати на майка им, трябваше да убедим в правотата си две правосъдни инстанции. Дирекция „ Социално подкрепяне “ отхвърли да приключи ограниченията „ настаняване в приемни фамилии “ и ние ги атакувахме пред Районния съд в Сливен по Закона за протекция на детето. Там трябваше да потвърдим, че са се трансформирали събитията, които са наложили вземането на тези ограничения – неналичието на дом и средства за прехранване. Че Даниела има към този момент работа и общинско жилище, и благодарение на донори се връща към естествения живот, който е имала преди гибелта на брачна половинка си. Първоинстанционният съд отхвърли нашите искания, само че окръжният анулира решението му с претекста, че е взето на официални учредения и не е съобразено с доказателствата по делото, както и с европейското законодателство съгласно което най-важното е детето да живее при своя биологичен родител, когато той има предпочитание за това. Бедността не е съображение за лишаване не деца! Ангажимент на страната, на общината и на обществото е да се подкрепят материално затруднените им родители, с цел да се грижат за тях. И по този начин, според окончателното изговаряне на съда Даниела и децата й се събраха. След година и половина разлъка.
– Вие наподобява сте взел драговолно ориста на Даниела. Или взехте огромен хонорар за делото? Тя, несъмнено, е бедна, само че я демонстрираха по малкия екран и се появиха дарители…
– Даниела нямаше опция да ми обезпечи хонорар. А и в никакъв случай с нея не сме коментирали, че би трябвало да ми заплати. Законът за адвокатурата разрешава на юристите да пазят гратис материално затруднени жители. Поех отбраната й по молба на мои клиенти. Особено беше настойчив известният Петър Низамов – Перата, който води няколко каузи против медии по отношение на бежанците и „ свинските опашки “ и аз го съставлявам по тях. Той има една благотворителна организация за отбрана на жителите с правни средства. Гледал е по малкия екран репортажа за Даниела и децата й, отишъл е при нея, направил й е много дарения и е провел доброволци да й оказват помощ, тъй че да си сътвори дом с условия за децата. Като част от тази благотворителна акция, Низамов ме помоли да съставлявам самотната майка пред съда. Аз бях запазен изначало. Нямам табиет да се самопредлагам. Обикновено хората се свързват с мен и молят за поддръжка. Знам, че непоисканото положително от време на време може да обърка нечий живот. Но този път се срещнах с Даниела и тя ме упълномощи да я съставлявам. Спечели доверието ми. Нормална жена, изпаднала в неволя по стичане на събитията. Починал мъжът й, а родителите му я изгонили. Останала с децата без покрив. Обърнала се за помощ към обществените служби и по този начин се случило всичко останало, което с моя помощ получи добър край. Хонорарът, който ми присъди съдът за това и който страната и обществените служби би трябвало да ми изплатят, е в размер на една минимална работна заплата. За повече от година работа.
– Това, несъмнено е незначително заплащане за един съумял юрист.
– Не знам дали ще мога с него да си платя разноските за пътни и хотели, които направих по отношение на този развой. Но популярност Богу, имам добра адвокатска фирма и приходи, които ми разрешават да оказвам помощ на небогати хора. Имам още 2-3 каузи със самотни майки, които повеждам про боно, тъй като считам, че юристите с благоприятни условия би трябвало да имат и благотворителна активност. Но го върша за известност, само че защото казусът с отнемането на децата е доста наболял, не за първи път получавам номинация за награди поради такива каузи. Аз съставлявам и най-голямата неправителствена организация, която се бори за откриване на тайната на осиновяването. Водил съм доста забавни каузи, привлекли вниманието на доста хора. И се почуствах необичайно, когато ми звънна една журналистка от националното радио и ми зададе въпроса „ но по какъв начин по този начин един никому незнаен юрист от провинцията печели „ Юрист на годината “?
– Какво й отговорихте вие?
– Бях прекомерно изтощен, с цел да й обясня добре, че в случай че на нея съм й незнаен, на доста други хора съм прочут. Разпознах преднамереност във въпроса й. Защото е задоволително да напише името ми в Google, с цел да се запознае с делата, които съм водил. Имам много известни клиенти, в това число ваши сътрудници, тв водещи, участници в реалити формати, като „ Островът на изкушенията “ и прочие. Много хора търсят помощта ми. Осъждал съм и банки, тъй че съм участвал в медиите и с това, а и с редица благотворителни каузи. И дръзвам да кажа, че премията ми не е инцидентна. И не е единствено поради едно дело.
– Огорчен сте от въпроса на колежката ми, виждам. Но пък имате незабравим брой поздравления във фейсбук.
– Имам доста другари във фейсбук. Споделих с тях, незабавно откакто министърът на правораздаването ми връчи премията, по какъв начин с брат ми като дребни лежахме в тъмната детска стая и си говорехме, че мозъкът е единственият капитал, който имаме за бъдещето си…Но това не е толкоз значимо. Да ви кажа ли още няколко думи по тематиката за децата и обществените служби?
– Да?
– По мои наблюдения тази помощ е по-скоро официална, в сравнение с ефикасна. Законът планува разнообразни ограничения за протекция на децата, само че част от тях остават на хартия. Например насочването на безработните родители към работодатели, обезпечаване на жилища и други, които са неизпълними по разнообразни аргументи. Приемните фамилии се считат за панацея. Обаче не са. Има порочни практики в тях. Доста деца се задържат прекомерно дълго там, търсят се мотиви да не бъдат върнати в фамилната среда. Приемното родителство е източник на финансови средства постоянно се прави се прави тяхно име, а не „ в най-хубавия интерес на детето “, както указва европейското законодателство. Чувал съм за нерегламентирани връзки сред приемни родители и обществени служащи, посредством които първите се снабдяват с прехранване, а вторите с добавки към заплатите си. Друг проблем са делата за домашно принуждение – измислено или пресилено не без помощта на мои сътрудници, които са причина за настаняването на децата в така наречен центрове. Освен това, като се пращат деца в други фамилии, се разделят братя и сестри. Така се раняват детски души. И обществената помощ става като в оная страшна приказка за Торбалан, който взима детето от вкъщи му.
– Преди да станете юрист, вие сте бил служител на реда и контраразузнавач. Защо предпочетохте да защитавате всевъзможни хора, вместо да гоните неприятните?
– Работата в правоохранителните органи е доста тежка. Тя е в най-тежката категория труд, при миньорите. Извършва се в йерархична система, където се извършват заповеди и се съблюдават военни порядки. Изисква знание на многочислени и постоянно изменящи се закони. Натовареността е огромна, разполагаем си 24 часа. Под публично наблюдаване си, което допуска отговорност и непрекъснато съществено държание. При това, в случай че решиш да прилагаш закона заслужено и безусловно, ще удариш на камък в самата система.Тя е подвластна от изпълнителната власт, тъй че който е на власт доста мъчно може да бъде разследван. Разследванията са нормално против компании и лица от предходни държавни управления. Но и те мъчно вървят, тъй като има една сериозна обязаност на обособените равнища или иначе казано – предателите са на всички места. Много хора си карат службата, като не желаят да работят, с цел да не си основават неприятности. По-лесно е да напишеш донос против сътрудник, в сравнение с докладна за конфликтна обстановка. Аз стигнах до чин капитан в службите. И дръзвам да настоявам, че с сътрудниците ми постигнахме доста положителни резултати, като разследвахме икономически закононарушения в министерството на защитата. Делата приключиха с неоправдателни присъди за съществени длъжностни присвоявания. Но бе извънредно мъчно да се преборим, с цел да потвърдим своята теза, че има осъществено закононарушение. Имаше хора, които се стараеха по всякакъв начин нашето следствие да бъде осуетено. Естествено е освен това състояние да се замисли човек дали си коства да жертва живота и здравето си, с цел да удря с главата си в стена.
– Не е необичайност уволнени или доброзорно напуснали проверяващи да минат на страната на отбраната в процеса. Но вие, в случай че вярно ви разбирам, сте си тръгнал от службите в хода на сполучлива кариера?
– Аз не минах в адвокатската специалност като на някакъв избавителен остров. Направих го като на продължение на моята предходна работа с надграждане. Доволен съм, че служих на страната и натрупах опит в службите. Но в един миг взех решение, че моят капацитет е по-голям от този, който мога да развия в държавните органи, тъй като там решенията се вземат от други. Исках да се потвърдя като експерт и взех решение да не прахосвам сила да опозиция на системата, а да работя независимо в интерес на хората.Трудно е да се бориш с Октопода.
– Гледахте ли по малкия екран ареста на кметицата Иванчева?
– Да.
– И вие ли, като множеството юристи, сте засегнат, че тя беше държана с часове с белезници пред камерите?
– Аз по-скоро се възмутих от това, че имаше представител на задържащите органи, който се опита да запуши устата на Иванчева, когато тя говореше с хора от медиите. Това е безусловно непозволено. От друга страна, тъй като и аз съм бил проверяващ, знам, че е мъчно да поставиш следствия в несъмнено състояние, до момента в който извършваш с него процесуално – следствени дейности. Това състояние не зависи от теб. Да, грозно е, в профил видяно, вързана жена да стои с часове в центъра на столицата. Но корупцията е не по-малко грозна. Грозните гледки от корупцията са на всички места! Един сходен арест може да накара доста хора, изкушени от корупцията, да се замислят дали да взимат подкупи. А другояче съдът е този, който ще откри дали дейностите на проверяващите са били законосъобразни. Иванчева има право да ги апелира и да алармира, в случай че счита, че има осъществени закононарушения по работа по отношение на нейния арест. И аз съм бил обект на тъжби на разследвани от мен и съм давал пояснения пред съда за дейностите си. И на мен ми се е случвало, до момента в който проверявам подкупен държавен чиновник, да бъда упрекнат в закононарушение с измисляне на случки. Но каквото и да си приказваме с вас за случая „ Иванчева “, доказателствата ще са решаващи за решението направила ли е тя закононарушенията „ искане и приемане на рушвет “, или не. На този стадий всеки може да разяснява всичко. Последната дума е на съда. Не е професионално от моя страна и от страна на сътрудници,незапознати с делото, да разясняваме отговорна ли е.
– Вие подбирате ли клиентите си, делите ли ги на неприятни и положителни? Все едно ли ви е дали защитавате майка на три деца или троен палач?
– Аз с наказателно право не се занимавам. Избрал съм гражданското право и в него не разделям хората на положителни и неприятни. Всеки има право на отбрана и на легален развой. Работата на юриста не е да разисква клиента си, той не е негов съдник, а прокурист и поддръжник. В живота всеки има своята истина, а всяка истина има две страни – от опит знам, че това не са единствено думи. В гражданското право се сблъскват истините, забелязани от разнообразни гледни точки, като доста пъти се пресичат и допълват.
– Колко метода за шиканиране на процеса знаете?
– Знам много, само че не ги употребявам, тъй като смятам, че за моите клиенти протакането на процеса не е преференциално. Колкото по-бързо се реши разногласието, по-добре. Ако задачата ни е да печелим време, има благоприятни условия, планувани в закона. В гражданския развой те са по-ограничени, в сравнение с в наказателния, само че отново са задоволителни. Можем да представяме болнични за клиента и юриста, да подаваме молби и тъжби. Процесът може да се отсрочи и заради служебна претовареност на юриста. И аз, в случай че имам 3-4 каузи в един ден в разнообразни градове и ми е невероятно да се явя на всички, представям доказателство за претовареност, само че не считам че спечелвам нещо.
– А кой е обичания ви анекдот за юристи?
– Чувал съм вицове за юристи, само че не ги одобрявам и не ги знам. Мога да ви кажа обаче кой е обичаният ми тип юристи.
– Кой?
– Адвокатите, които се борят. И не се плашат.
Нашият посетител
Петър Николов е роден на 18 ноември 1979 година в Русе. Завършил е право в Русенския университет (2004). Кариерата му стартира от Държавната финансова ревизия (2005-2006). После работи в работа „ Сигурност, военна полиция и контраразузнаване ” (2006-2013). От 2014 година е член на варненската адвокатска гилдия.
Какво си мисли човек, като заслужи наградата „ Юрист на годината? “ Русенският юрист Петър Николов знае това. Именно той получи десетата годишна награди на “Правен свят” и Международен юридически център (ILAC). Отличен бе за сполучливия излаз на делото на самотната майка Даниела Колева, която съумя да върне трите си деца, откакто осъди дирекция “Социално подпомагане” в Сливен. Разговаряхме с него за правораздаването като специалност, предопределение и прехранване.
– Адвокат Николов, сложна ли беше борбата за децата на Даниела?
– Определено не беше лесна. След като не можахме да убедим обществените служби, че има всички правни учредения децата да бъдат върнати на майка им, трябваше да убедим в правотата си две правосъдни инстанции. Дирекция „ Социално подкрепяне “ отхвърли да приключи ограниченията „ настаняване в приемни фамилии “ и ние ги атакувахме пред Районния съд в Сливен по Закона за протекция на детето. Там трябваше да потвърдим, че са се трансформирали събитията, които са наложили вземането на тези ограничения – неналичието на дом и средства за прехранване. Че Даниела има към този момент работа и общинско жилище, и благодарение на донори се връща към естествения живот, който е имала преди гибелта на брачна половинка си. Първоинстанционният съд отхвърли нашите искания, само че окръжният анулира решението му с претекста, че е взето на официални учредения и не е съобразено с доказателствата по делото, както и с европейското законодателство съгласно което най-важното е детето да живее при своя биологичен родител, когато той има предпочитание за това. Бедността не е съображение за лишаване не деца! Ангажимент на страната, на общината и на обществото е да се подкрепят материално затруднените им родители, с цел да се грижат за тях. И по този начин, според окончателното изговаряне на съда Даниела и децата й се събраха. След година и половина разлъка.
– Вие наподобява сте взел драговолно ориста на Даниела. Или взехте огромен хонорар за делото? Тя, несъмнено, е бедна, само че я демонстрираха по малкия екран и се появиха дарители…
– Даниела нямаше опция да ми обезпечи хонорар. А и в никакъв случай с нея не сме коментирали, че би трябвало да ми заплати. Законът за адвокатурата разрешава на юристите да пазят гратис материално затруднени жители. Поех отбраната й по молба на мои клиенти. Особено беше настойчив известният Петър Низамов – Перата, който води няколко каузи против медии по отношение на бежанците и „ свинските опашки “ и аз го съставлявам по тях. Той има една благотворителна организация за отбрана на жителите с правни средства. Гледал е по малкия екран репортажа за Даниела и децата й, отишъл е при нея, направил й е много дарения и е провел доброволци да й оказват помощ, тъй че да си сътвори дом с условия за децата. Като част от тази благотворителна акция, Низамов ме помоли да съставлявам самотната майка пред съда. Аз бях запазен изначало. Нямам табиет да се самопредлагам. Обикновено хората се свързват с мен и молят за поддръжка. Знам, че непоисканото положително от време на време може да обърка нечий живот. Но този път се срещнах с Даниела и тя ме упълномощи да я съставлявам. Спечели доверието ми. Нормална жена, изпаднала в неволя по стичане на събитията. Починал мъжът й, а родителите му я изгонили. Останала с децата без покрив. Обърнала се за помощ към обществените служби и по този начин се случило всичко останало, което с моя помощ получи добър край. Хонорарът, който ми присъди съдът за това и който страната и обществените служби би трябвало да ми изплатят, е в размер на една минимална работна заплата. За повече от година работа.
– Това, несъмнено е незначително заплащане за един съумял юрист.
– Не знам дали ще мога с него да си платя разноските за пътни и хотели, които направих по отношение на този развой. Но популярност Богу, имам добра адвокатска фирма и приходи, които ми разрешават да оказвам помощ на небогати хора. Имам още 2-3 каузи със самотни майки, които повеждам про боно, тъй като считам, че юристите с благоприятни условия би трябвало да имат и благотворителна активност. Но го върша за известност, само че защото казусът с отнемането на децата е доста наболял, не за първи път получавам номинация за награди поради такива каузи. Аз съставлявам и най-голямата неправителствена организация, която се бори за откриване на тайната на осиновяването. Водил съм доста забавни каузи, привлекли вниманието на доста хора. И се почуствах необичайно, когато ми звънна една журналистка от националното радио и ми зададе въпроса „ но по какъв начин по този начин един никому незнаен юрист от провинцията печели „ Юрист на годината “?
– Какво й отговорихте вие?
– Бях прекомерно изтощен, с цел да й обясня добре, че в случай че на нея съм й незнаен, на доста други хора съм прочут. Разпознах преднамереност във въпроса й. Защото е задоволително да напише името ми в Google, с цел да се запознае с делата, които съм водил. Имам много известни клиенти, в това число ваши сътрудници, тв водещи, участници в реалити формати, като „ Островът на изкушенията “ и прочие. Много хора търсят помощта ми. Осъждал съм и банки, тъй че съм участвал в медиите и с това, а и с редица благотворителни каузи. И дръзвам да кажа, че премията ми не е инцидентна. И не е единствено поради едно дело.
– Огорчен сте от въпроса на колежката ми, виждам. Но пък имате незабравим брой поздравления във фейсбук.
– Имам доста другари във фейсбук. Споделих с тях, незабавно откакто министърът на правораздаването ми връчи премията, по какъв начин с брат ми като дребни лежахме в тъмната детска стая и си говорехме, че мозъкът е единственият капитал, който имаме за бъдещето си…Но това не е толкоз значимо. Да ви кажа ли още няколко думи по тематиката за децата и обществените служби?
– Да?
– По мои наблюдения тази помощ е по-скоро официална, в сравнение с ефикасна. Законът планува разнообразни ограничения за протекция на децата, само че част от тях остават на хартия. Например насочването на безработните родители към работодатели, обезпечаване на жилища и други, които са неизпълними по разнообразни аргументи. Приемните фамилии се считат за панацея. Обаче не са. Има порочни практики в тях. Доста деца се задържат прекомерно дълго там, търсят се мотиви да не бъдат върнати в фамилната среда. Приемното родителство е източник на финансови средства постоянно се прави се прави тяхно име, а не „ в най-хубавия интерес на детето “, както указва европейското законодателство. Чувал съм за нерегламентирани връзки сред приемни родители и обществени служащи, посредством които първите се снабдяват с прехранване, а вторите с добавки към заплатите си. Друг проблем са делата за домашно принуждение – измислено или пресилено не без помощта на мои сътрудници, които са причина за настаняването на децата в така наречен центрове. Освен това, като се пращат деца в други фамилии, се разделят братя и сестри. Така се раняват детски души. И обществената помощ става като в оная страшна приказка за Торбалан, който взима детето от вкъщи му.
– Преди да станете юрист, вие сте бил служител на реда и контраразузнавач. Защо предпочетохте да защитавате всевъзможни хора, вместо да гоните неприятните?
– Работата в правоохранителните органи е доста тежка. Тя е в най-тежката категория труд, при миньорите. Извършва се в йерархична система, където се извършват заповеди и се съблюдават военни порядки. Изисква знание на многочислени и постоянно изменящи се закони. Натовареността е огромна, разполагаем си 24 часа. Под публично наблюдаване си, което допуска отговорност и непрекъснато съществено държание. При това, в случай че решиш да прилагаш закона заслужено и безусловно, ще удариш на камък в самата система.Тя е подвластна от изпълнителната власт, тъй че който е на власт доста мъчно може да бъде разследван. Разследванията са нормално против компании и лица от предходни държавни управления. Но и те мъчно вървят, тъй като има една сериозна обязаност на обособените равнища или иначе казано – предателите са на всички места. Много хора си карат службата, като не желаят да работят, с цел да не си основават неприятности. По-лесно е да напишеш донос против сътрудник, в сравнение с докладна за конфликтна обстановка. Аз стигнах до чин капитан в службите. И дръзвам да настоявам, че с сътрудниците ми постигнахме доста положителни резултати, като разследвахме икономически закононарушения в министерството на защитата. Делата приключиха с неоправдателни присъди за съществени длъжностни присвоявания. Но бе извънредно мъчно да се преборим, с цел да потвърдим своята теза, че има осъществено закононарушение. Имаше хора, които се стараеха по всякакъв начин нашето следствие да бъде осуетено. Естествено е освен това състояние да се замисли човек дали си коства да жертва живота и здравето си, с цел да удря с главата си в стена.
– Не е необичайност уволнени или доброзорно напуснали проверяващи да минат на страната на отбраната в процеса. Но вие, в случай че вярно ви разбирам, сте си тръгнал от службите в хода на сполучлива кариера?
– Аз не минах в адвокатската специалност като на някакъв избавителен остров. Направих го като на продължение на моята предходна работа с надграждане. Доволен съм, че служих на страната и натрупах опит в службите. Но в един миг взех решение, че моят капацитет е по-голям от този, който мога да развия в държавните органи, тъй като там решенията се вземат от други. Исках да се потвърдя като експерт и взех решение да не прахосвам сила да опозиция на системата, а да работя независимо в интерес на хората.Трудно е да се бориш с Октопода.
– Гледахте ли по малкия екран ареста на кметицата Иванчева?
– Да.
– И вие ли, като множеството юристи, сте засегнат, че тя беше държана с часове с белезници пред камерите?
– Аз по-скоро се възмутих от това, че имаше представител на задържащите органи, който се опита да запуши устата на Иванчева, когато тя говореше с хора от медиите. Това е безусловно непозволено. От друга страна, тъй като и аз съм бил проверяващ, знам, че е мъчно да поставиш следствия в несъмнено състояние, до момента в който извършваш с него процесуално – следствени дейности. Това състояние не зависи от теб. Да, грозно е, в профил видяно, вързана жена да стои с часове в центъра на столицата. Но корупцията е не по-малко грозна. Грозните гледки от корупцията са на всички места! Един сходен арест може да накара доста хора, изкушени от корупцията, да се замислят дали да взимат подкупи. А другояче съдът е този, който ще откри дали дейностите на проверяващите са били законосъобразни. Иванчева има право да ги апелира и да алармира, в случай че счита, че има осъществени закононарушения по работа по отношение на нейния арест. И аз съм бил обект на тъжби на разследвани от мен и съм давал пояснения пред съда за дейностите си. И на мен ми се е случвало, до момента в който проверявам подкупен държавен чиновник, да бъда упрекнат в закононарушение с измисляне на случки. Но каквото и да си приказваме с вас за случая „ Иванчева “, доказателствата ще са решаващи за решението направила ли е тя закононарушенията „ искане и приемане на рушвет “, или не. На този стадий всеки може да разяснява всичко. Последната дума е на съда. Не е професионално от моя страна и от страна на сътрудници,незапознати с делото, да разясняваме отговорна ли е.
– Вие подбирате ли клиентите си, делите ли ги на неприятни и положителни? Все едно ли ви е дали защитавате майка на три деца или троен палач?
– Аз с наказателно право не се занимавам. Избрал съм гражданското право и в него не разделям хората на положителни и неприятни. Всеки има право на отбрана и на легален развой. Работата на юриста не е да разисква клиента си, той не е негов съдник, а прокурист и поддръжник. В живота всеки има своята истина, а всяка истина има две страни – от опит знам, че това не са единствено думи. В гражданското право се сблъскват истините, забелязани от разнообразни гледни точки, като доста пъти се пресичат и допълват.
– Колко метода за шиканиране на процеса знаете?
– Знам много, само че не ги употребявам, тъй като смятам, че за моите клиенти протакането на процеса не е преференциално. Колкото по-бързо се реши разногласието, по-добре. Ако задачата ни е да печелим време, има благоприятни условия, планувани в закона. В гражданския развой те са по-ограничени, в сравнение с в наказателния, само че отново са задоволителни. Можем да представяме болнични за клиента и юриста, да подаваме молби и тъжби. Процесът може да се отсрочи и заради служебна претовареност на юриста. И аз, в случай че имам 3-4 каузи в един ден в разнообразни градове и ми е невероятно да се явя на всички, представям доказателство за претовареност, само че не считам че спечелвам нещо.
– А кой е обичания ви анекдот за юристи?
– Чувал съм вицове за юристи, само че не ги одобрявам и не ги знам. Мога да ви кажа обаче кой е обичаният ми тип юристи.
– Кой?
– Адвокатите, които се борят. И не се плашат.
Нашият посетител
Петър Николов е роден на 18 ноември 1979 година в Русе. Завършил е право в Русенския университет (2004). Кариерата му стартира от Държавната финансова ревизия (2005-2006). После работи в работа „ Сигурност, военна полиция и контраразузнаване ” (2006-2013). От 2014 година е член на варненската адвокатска гилдия.
Какво си мисли човек, като заслужи наградата „ Юрист на годината? “ Русенският юрист Петър Николов знае това. Именно той получи десетата годишна награди на “Правен свят” и Международен юридически център (ILAC). Отличен бе за сполучливия излаз на делото на самотната майка Даниела Колева, която съумя да върне трите си деца, откакто осъди дирекция “Социално подпомагане” в Сливен. Разговаряхме с него за правораздаването като специалност, предопределение и прехранване.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ