Защо ЕС не може да се справи със сигурността и отбраната си?
Какво ще стане, в случай че Европейски Съюз потвърди, че не може да подсигурява европейската сигурност? В миг, когато физическото наличие на Америка в Европа към този момент не може да компенсира несигурността, подбудена от неналичието на умствени благоприятни условия, този въпрос е от изключителна значимост.
НАТО има доста малко значение без Съединени американски щати, а европейците сами не могат да подсигуряват сигурността си. Когато значението на НАТО е сложено под въпрос от стратегическата корист със служебно състояние от президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп и пренебрежението към съюзниците, на Стария континент се развихри напрегнат спор за това кой ще дава отговор за сигурността и свободата на европейците, в случай че Америка се отдръпна. За доста европейски страни, въпреки и не за всички, отговорът, съвсем по дифолт, е Европейски Съюз. И това не е изненада. След НАТО Европейски Съюз е вторият дирек на Пакс Американа (Американският мир) в Европа.
Самият Европейски Съюз подхранва вярата, че може да се намеси, в случай че НАТО се разпадне. Това докара до основаването на нови структури с акроними като Pesco ( " Постоянно структурирано съдействие в региона на защитата " ), Card (координиран годишен обзор на защитата, EFT (Enhanced Forward Presence - Засилено предно наличие ) като допълнение към съществуващите към този момент стратегии. Военните са заети да създават доктрината на Европейски Съюз, а дебатът за либерализирането на пазарите в отбранителния бранш е толкоз остарял, колкото и този за единния пазар. Пикантни изявления за " стратегическа автономия ", европейска войска и „ европейски суверенитет “ към този момент са нещо напълно обикновено в огромни церемониални речи за ЕС. Човек може да остане с усещане, че Европа най-сетне се е събудила стратегически. Но какво ще стане, в случай че тези обещания са подправени?
Широко публикуваното отвращение на държавните управления да харчат пари за защита (и това не е единствено на думи) и недоразвитата стратегическа просвета в столиците на Европейски Съюз са задоволително неприятно нещо, само че те могат да бъдат преодолени с течение на времето. По-големият въпрос е дали има повече структурни аргументи, заради които Европейски Съюз не е транспортното средство, което да обслужи повишените потребности във военно отношение през ХХI век. Сещам се за три сходни структурни спънки.
М оже да се купи компромис
Преди всичко обичайният механизъм за евроинтеграция, употребен от Европейски Съюз, не се ползва в браншове като сигурността и защитата. Мръсната дребна загадка на евроинтеграцията са многочислени политики, които могат да бъдат осребрени, за да се реализира компромис сред страните членки. С други думи: компромис може да се купи. Страните членки, които със стиснати зъби се помиряват с интеграцията, която не утвърждават, ще бъдат възнаградени за това. По същия метод страните членки, които не желаят да работят заедно заради избрана причина, могат да се изплатят от нежелани отговорности.
Сигурността и защитата са сфера, която обаче не може елементарно да бъде осребрена. Все отново става въпрос за оцеляване, а политиката за защитата е обвързвана с ядрото на това, което образува една страна. Пазарлъците за суверенитет, които вършат интеграцията в Европейски Съюз допустима в други сфери, не се решават лесно в тази. Отбраната също e и основната част на обществения контракт на една страна с популацията й – законност срещу отбрана. За разлика от всяка друга политика, парите са доста по-малко употребявани като стимулант в тази извънредно фундаментална договорка. И в Алианса това е прието - даже когато член 5 за взаимната защита е задействан, всяка страна членка има право съгласно наредбите в конституцията на страната си да реши какво да прави.
Да се има вяра, че сигурността и защитата могат да бъдат обект на общностната процедура в Европейски Съюз, значи да се пренебрегне основата на висшите политики.
На второ място, за същинската интеграция в областта на сигурността са нужни огромни количества политическо доверие. Но за разлика от усещането на множеството хора, Европа през днешния ден е това, което постоянно е била: политическа среда с ниско доверие. Независимо дали става въпрос за евроуправление, постколониални ползи, връзки с Москва, фискална нерешителност, връзки с Вашингтон, разноски за защита, права на малцинствата, или даже остарели исторически рани, картината постоянно е една и съща: французите не имат вяра на германците, Берлин не има вяра на Париж, а италианците не имат вяра нито на французите, нито на германците. Ситуацията дори е по-лоша. Германците не имат вяра на себе си, а англичаните - на целия континент, Дъблин пък не има вяра на Лондон. Варшава също не има вяра на Берлин, а Берлин се съмнява във Варшава. Централна Европа не има вяра на Австрия, румънците не имат вяра на унгарците, а на Балканите никой не има вяра на никого. Югът не има вяра на Севера, а Изтокът не има вяра на Запада. Когато Америка беше доминираща сила в Европа, старите европейски съперничества бяха изоставени, само че в този момент това няма изключително значение. След като Америка се отдръпва, остарели проблеми ще се върнат на европейския политически пазар.
Липсата на доверие убива интеграцията
В сферата на сигурността и отбраната липсата на доверие е палач за всяка важна интеграция. Това е повода, заради която европейските народи не се сплотяват и не споделят военни активи или в случай че го вършат, споделят единствено тези елементи, които в най-малка степен са свързани с националната сигурност. В резултат на това Европа е политически пазар с ниско доверие, политическата система на Европейски Съюз е съзнателно основана като скица, в която се заобикаля водачеството. Договорите са написани, тъй че нито една страна да няма политическа доминация в клуба, а да не говорим за военна доминация. Малките страни стават относително огромни въз основата на договорите, както и противоположното.
Институционалните механизми за реализиране на взаимни отстъпки са точно изградени за посредничество във властта, да се поддържат нещата най-технически и да се подписват пакетни покупко-продажби за разширение на опциите за маневри с цел балансиране на ползите. Сигурността и защитата печелят съществено от ясно изразено лидерство. Изисква се тъкмо това, което Европейски Съюз старателно се пробва да избегне: огромни мускули, непосредствено и бързо взимане на решения, йерархични структури във властта и централизирана оперативна власт. Европейски Съюз освен че мъчно се оправя с тези въпроси, само че и не става ясно дали Европейски Съюз може да го направи.
Посочването на структурните спънки за значимото европейско съдействие в сферата на сигурността и защитата няма за цел да попречи на дебата.
НАТО към момента е пожеланият транспортен съд на сигурността за съвсем всички европейци, само че бъдещето му е неразбираемо и по тази причина европейците, иска - не желаят, би трябвало да поддържат този втори дирек. Те имат потребност да са наясно против какво са изправени и целта им би трябвало да е доста по-висока от днешната. Само тогава ще бъдат готови за мъчителните диспути, откакто необятната публика осъзнае, че обезпечаването на сигурност и отбрана без Америка ще бъде извънредно скъпо. Очакванията обаче не би трябвало да са високи. Тъй като единственото по-лошо нещо от импотентен Европейски Съюз е Европейски Съюз, който дава обещание света, а по-късно се проваля и не извършва уговорката.
----------------------------
* Ян Техау e шеф на Европейската стратегия в американския " Джърман Маршал фонд “.
НАТО има доста малко значение без Съединени американски щати, а европейците сами не могат да подсигуряват сигурността си. Когато значението на НАТО е сложено под въпрос от стратегическата корист със служебно състояние от президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп и пренебрежението към съюзниците, на Стария континент се развихри напрегнат спор за това кой ще дава отговор за сигурността и свободата на европейците, в случай че Америка се отдръпна. За доста европейски страни, въпреки и не за всички, отговорът, съвсем по дифолт, е Европейски Съюз. И това не е изненада. След НАТО Европейски Съюз е вторият дирек на Пакс Американа (Американският мир) в Европа.
Самият Европейски Съюз подхранва вярата, че може да се намеси, в случай че НАТО се разпадне. Това докара до основаването на нови структури с акроними като Pesco ( " Постоянно структурирано съдействие в региона на защитата " ), Card (координиран годишен обзор на защитата, EFT (Enhanced Forward Presence - Засилено предно наличие ) като допълнение към съществуващите към този момент стратегии. Военните са заети да създават доктрината на Европейски Съюз, а дебатът за либерализирането на пазарите в отбранителния бранш е толкоз остарял, колкото и този за единния пазар. Пикантни изявления за " стратегическа автономия ", европейска войска и „ европейски суверенитет “ към този момент са нещо напълно обикновено в огромни церемониални речи за ЕС. Човек може да остане с усещане, че Европа най-сетне се е събудила стратегически. Но какво ще стане, в случай че тези обещания са подправени?
Широко публикуваното отвращение на държавните управления да харчат пари за защита (и това не е единствено на думи) и недоразвитата стратегическа просвета в столиците на Европейски Съюз са задоволително неприятно нещо, само че те могат да бъдат преодолени с течение на времето. По-големият въпрос е дали има повече структурни аргументи, заради които Европейски Съюз не е транспортното средство, което да обслужи повишените потребности във военно отношение през ХХI век. Сещам се за три сходни структурни спънки.
М оже да се купи компромис
Преди всичко обичайният механизъм за евроинтеграция, употребен от Европейски Съюз, не се ползва в браншове като сигурността и защитата. Мръсната дребна загадка на евроинтеграцията са многочислени политики, които могат да бъдат осребрени, за да се реализира компромис сред страните членки. С други думи: компромис може да се купи. Страните членки, които със стиснати зъби се помиряват с интеграцията, която не утвърждават, ще бъдат възнаградени за това. По същия метод страните членки, които не желаят да работят заедно заради избрана причина, могат да се изплатят от нежелани отговорности.
Сигурността и защитата са сфера, която обаче не може елементарно да бъде осребрена. Все отново става въпрос за оцеляване, а политиката за защитата е обвързвана с ядрото на това, което образува една страна. Пазарлъците за суверенитет, които вършат интеграцията в Европейски Съюз допустима в други сфери, не се решават лесно в тази. Отбраната също e и основната част на обществения контракт на една страна с популацията й – законност срещу отбрана. За разлика от всяка друга политика, парите са доста по-малко употребявани като стимулант в тази извънредно фундаментална договорка. И в Алианса това е прието - даже когато член 5 за взаимната защита е задействан, всяка страна членка има право съгласно наредбите в конституцията на страната си да реши какво да прави.
Да се има вяра, че сигурността и защитата могат да бъдат обект на общностната процедура в Европейски Съюз, значи да се пренебрегне основата на висшите политики.
На второ място, за същинската интеграция в областта на сигурността са нужни огромни количества политическо доверие. Но за разлика от усещането на множеството хора, Европа през днешния ден е това, което постоянно е била: политическа среда с ниско доверие. Независимо дали става въпрос за евроуправление, постколониални ползи, връзки с Москва, фискална нерешителност, връзки с Вашингтон, разноски за защита, права на малцинствата, или даже остарели исторически рани, картината постоянно е една и съща: французите не имат вяра на германците, Берлин не има вяра на Париж, а италианците не имат вяра нито на французите, нито на германците. Ситуацията дори е по-лоша. Германците не имат вяра на себе си, а англичаните - на целия континент, Дъблин пък не има вяра на Лондон. Варшава също не има вяра на Берлин, а Берлин се съмнява във Варшава. Централна Европа не има вяра на Австрия, румънците не имат вяра на унгарците, а на Балканите никой не има вяра на никого. Югът не има вяра на Севера, а Изтокът не има вяра на Запада. Когато Америка беше доминираща сила в Европа, старите европейски съперничества бяха изоставени, само че в този момент това няма изключително значение. След като Америка се отдръпва, остарели проблеми ще се върнат на европейския политически пазар.
Липсата на доверие убива интеграцията
В сферата на сигурността и отбраната липсата на доверие е палач за всяка важна интеграция. Това е повода, заради която европейските народи не се сплотяват и не споделят военни активи или в случай че го вършат, споделят единствено тези елементи, които в най-малка степен са свързани с националната сигурност. В резултат на това Европа е политически пазар с ниско доверие, политическата система на Европейски Съюз е съзнателно основана като скица, в която се заобикаля водачеството. Договорите са написани, тъй че нито една страна да няма политическа доминация в клуба, а да не говорим за военна доминация. Малките страни стават относително огромни въз основата на договорите, както и противоположното.
Институционалните механизми за реализиране на взаимни отстъпки са точно изградени за посредничество във властта, да се поддържат нещата най-технически и да се подписват пакетни покупко-продажби за разширение на опциите за маневри с цел балансиране на ползите. Сигурността и защитата печелят съществено от ясно изразено лидерство. Изисква се тъкмо това, което Европейски Съюз старателно се пробва да избегне: огромни мускули, непосредствено и бързо взимане на решения, йерархични структури във властта и централизирана оперативна власт. Европейски Съюз освен че мъчно се оправя с тези въпроси, само че и не става ясно дали Европейски Съюз може да го направи.
Посочването на структурните спънки за значимото европейско съдействие в сферата на сигурността и защитата няма за цел да попречи на дебата.
НАТО към момента е пожеланият транспортен съд на сигурността за съвсем всички европейци, само че бъдещето му е неразбираемо и по тази причина европейците, иска - не желаят, би трябвало да поддържат този втори дирек. Те имат потребност да са наясно против какво са изправени и целта им би трябвало да е доста по-висока от днешната. Само тогава ще бъдат готови за мъчителните диспути, откакто необятната публика осъзнае, че обезпечаването на сигурност и отбрана без Америка ще бъде извънредно скъпо. Очакванията обаче не би трябвало да са високи. Тъй като единственото по-лошо нещо от импотентен Европейски Съюз е Европейски Съюз, който дава обещание света, а по-късно се проваля и не извършва уговорката.
----------------------------
* Ян Техау e шеф на Европейската стратегия в американския " Джърман Маршал фонд “.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ