Експертът по национална сигурност проф. Димитър Йончев пред „Труд”: И в приказките няма ламя с 27 глави като Евросъюза
Какво се случва през днешния ден в света през очите на специалиста – по какъв начин да тълкуваме последните дейности на Доналд Тръмп, каква е обстановката в Близкия Изток и разпределението на силите там. Ще може ли Обединена Европа да има основна роля в интернационалното състезание и какво я чака. По тези въпроси беседваме с преподавателя в Нов български университет проф. Димитър Йончев.
– Големите играчи в международната политика не престават да изненадват с дейностите си. Как да тълкуваме решението на президента Доналд Тръмп за евакуиране на американската войска в Сирия, а по-късно и от Афганистан, професор Йончев?
– Тръмп е предприемач, който се е заел с нелеката задача да извърши предизборните си обещания и до момента го прави, въпреки да основава напрежение в обществото. Появата на подобен човек отговаряше на насъбраната невъзможност в американската политика и в този момент той трансформира наличието на Щатите в света. Тръмп не може да го промени кардинално като просвета, защото американците живеят с душeвността на хора, зад които стои Бог, които имат истината, и които посредством силата могат да ръководят нещата. Американците са като монарсите от XVII век – никога не се тормозят да нарушат контракт, в случай че имат интерес. Решението на Тръмп за Сирия е напълно в неговия жанр на президентстване – ще си извърша обещанията, ще вкарам ресурсите, които Щатите харчат, с цел да вземат решение непознати въпроси тук при мен, желая да видя действителни промени тук. Т. е. Съединени американски щати да създадат от интернационалното си наличие пазарно.
– НАТО е организация, основана да управлява Европа – вярна ли е тази теза?
– Така е, очевидец съм на някои неща. Първите години бях в нашата делегация на Асамблеята на НАТО доста преди да станем членове на Алианса. Тогава ние – пристигналите от Изтока, бяхме екзотични, гледаха ни с огромен интерес, глезеха ни. Защото там имаше едни чичковци, които са основатели на НАТО – 12 пъти годишно се събираха и си бяха омръзнали. А ние – паднали от небето, задавахме въпроси и те доста ни се радваха. Няма да не помни първите месеци след рухването на Берлинската стена, когато двама от създателите на НАТО бяха там и изпратиха документ в Конгреса на Съединени американски щати – заведен под номер, Щатите да излязат от Алианса, с цел да не заплащат тези пари. Европа сама да се оправя, тъй като Варшавският контракт към този момент го няма. Четири месеца този отчет беше настоящ в Сената, до момента в който в един миг, гледайки Европа накъде е тръгнала, размислиха и взеха решение, че не е неприятно да се стои тук – за тях се появи неповторима геополитическа опция.
– Да влязат в някогашните страни от Източния блок?
– Точно. И да са в сърцевината, в хартленда на Евразийския континент – страните сред Балтика и Средния изток – някогашният Съветски съюз. Фактически огромните бази, които бяха в Западна Европа, отидоха в Източна. И в този момент тези източни страни са откровени съдружници на Съединени американски щати по един или различен мотив и по този метод те отвръщат действителните си съперници.
– Това е и бизнес политиката на Тръмп, нали?
– Несъмнено. НАТО са една компания като Европейския съюз. Играта стартира да се връща по забавен метод, с цел да търси стабилността си от преди рухването на Берлинската стена. Тогава светът беше свръх постоянен от двете страни. Колкото и да е парадоксално, живеехме в предвидим свят, трябваше единствено да се пазим от копчето. Сега тази непоклатимост липсва и светът не се движи към полицентричност, а към бицентричност.
– Но за какво им беше на американците и на някои западни страни тази случка в Сирия? Колосалните 137 милиарда били изхарчени да се унищожи Сирия, както твърди министър председателят на Катар?
– Не е самоцел. Това е геополитическа история. Интересното е, че когато Русия стартира да се връща на сцената след петролната рецесия, там към този момент бяха напреднали доста с взимане на нейните територии. Нека не забравяме, че Съединени американски щати имат доста забавна позиция в Близкия Изток – Израел е страховит съдружник на Съединени американски щати не тъй като доста се обичат, а тъй като лобито им е доста мощно и то от доста години. Склонен съм да мисля за това по напълно справедливи аргументи – Рокфелер печати парите в Съединени американски щати и те са със ужасно въздействие в конгреса. И когато се пробват да подценяват тяхното въздействие, политиката става невъзможна.
– Щатите изиграха Русия в някои елементи на света, само че в Сирия изгубиха, за какво?
– Когато руснаците към този момент започнаха да се окопитват, на бърза ръка американците им взеха Либия, Ливан беше унищожен, в Сирия беше тяхната база, и значимото беше да се изтласка Русия оттова. Но Съединени американски щати закъсняха. И второ, Арабската пролет, на която толкоз доста заложиха, не можа да бъде управляема. Това не бяха режимите от Източна Европа, които безусловно с наслада им се врекоха, тези страни бяха като бомби със закъснител. Съединени американски щати направиха нещо доста безогледно – извадиха на ярко едни типичен врагове на тези всемирски страни, облякоха ги в костюми и ги сложиха да седнат на масата на договарянията. А те си бяха фанатични нарушители. Но Щатите постоянно са преследвали „ Мюсюлмански братя ” – всички тези джихадисти, „ Ал Кайда ” им бяха съдружници. И когато ги сложиха на масата за договарянията, те ги легитимираха. Фактически картината в Близкия Изток се промени – те взеха да играят публична игра.
– Медиите обаче не демонстрираха бекраунда, в противен случай – скриха го. Светът по този начин и не разбра за какво така наречен умерена съпротива в Сирия се показва като позитивен воин в този сюжет, а единствено джихадистите са отговорни. Днес едните наподобяват като локалните неприятни, а другите са световните неприятни. Какви са критериите за това разделяне?
– Не желая да бъда безсрамен, само че съгласно мен разграничителната линия минава сред това какви оръжия купуваш и с кого си съдружник. Групите в района са доста, само че там постоянно е имало трима играчи, които постоянно са били дружно, без значение каква е политиката – тъй като те имат общ зложелател. Русия, Турция и Иран имат проблеми с кюрдите. Ето, кюрдите вървят по нервите на Ердоган и той не може да направи компромис с тях – те желаят кюрдска страна. Истинският въпрос в Сирия е какво да вършим с кюрдите. А ония неприятните, дето ги махат от една територия, те ще се повяват на друга. Това е придвижване, което се храни от незаконното си наличие. То не може да прави открити войни, само че няма да се откаже и от инструмента му – ще си вършат терористични актове. Не можем да си представим една ислямска настройка изчезнала от лицето на Земята. Но изчезнала от една територия – да.
– А в случай че се сътвори кюрдска страна, какво става?
– Ако това се случи, те стават 52 милиона души, повече даже от Украйна, които към този момент изгубиха 10 милиона. Познайте тогава кой ще управлява нефта. Как ще оставиш нещата по този начин – новата световна мощ Съединени американски щати хем се настанява в хартленда на Европа, хем и в хартленда на Изтока. Въпреки провокациите, които турците и руснаците претърпяха, те в този момент играят доста по-близко един с различен, в сравнение с когато и да било другаде.
– Защо?
– Защото са изправени пред опасност да изгубят надзор в личните си витални територии. Сирия се разглобява или се стреми да бъде разглобена в същата логичност, в която беше цялата Арабска пролет. Но когато го осъзнаха, беше късно, от другата страна стои към този момент друга огромна мощ. Истината е, че в Сирия е всемирски режим и там всички религии живееха в мир и обич. Ако Русия не се бе завърнала там, ние в този момент щяхме да сме не запомнили за тях, както забравихме за Кадафи, за Хюсеин… Смятам, че Сирия е крайъгълен камък на нов вид непоклатимост в района. Нещата в Сирия бяха пробвани в доста посоки и съвсем на никое място не се видя вероятност. В резултат на това се оформи координиране сред Турция и Русия. От другата страна имаме Щатите и Израел, а арабския свят не е в положение да се комбинира с който и да е.
– А Иран къде е? Те са огромна мощ, която не трябва да се подценява.
– Безусловно, а иранците са същински персийци и в никакъв случай не биха си разрешили да ги водят за носа. Според мен Близкият Изток отива към стабилизиране и ще е функционалност на това до каква степен двамата – Тръмп и Путин, ще вървят към съгласие. Моето чувство е, че на Тръмп към този момент му е тежко ситуацията – ръцете му са вързани от вътрешните проблеми. На Путин занапред ще му става тежко. Но него не го скърбя, тъй като когато го оплакват, че му пада рейтинга, той става 67%. За подобен паднал рейтинг всеки мечтае. Гледам ги нашите и напряко им се чудя на акъла. Сега по този начин приказват и за рейтинга на президента Радев. Борисов е с 30%, държавното управление със 17, а Народното събрание с 9 на 100 рейтинг, а жалят Путин!
– Какво ще прави Европа с миграцията, колкото и да не ни се желае, през днешния ден днес наподобява слаба.
– Имаме неповторимата дарба бързо да забравяме. Преди няколко години, когато хора показваха някакъв сдържан песимизъм, че Европа не се движи към интеграция, незабавно скачаха – назоваха ги рубладжии, путинисти и още ред глупости… Беше явно, че това е несъгласие в определението на Европейски Съюз – единно икономическо пространство с 27 политически субекта. Дори приказните лами са с три глави, никой не е измислил ламя с 27 глави, невероятно е. Ако Съединени американски щати бяха единно икономическо пространство в независими щати, още нямаше да ги знаем, че ги има на белия свят. Ние в Европейски Съюз нямаме машина за производство на решения. Нито една страна не желае, изключително огромните играчи вътре в нея, да се откаже от суверенитета си и да го даде на нещо федерално.
– Няма и по какъв начин да го направи.
– Разбира се. Докато Съединени американски щати имат необикновен опит и по тази причина са непотопим самолетоносач. Те живеят на федерално ниво, там има 4 полезности – щатите, Бога, $ и фамилията. Няма значение какъв си. Когато ти свърши работното време, си отиваш у дома. Но знаете ли къде – в Чайнатаун, Литъл Итали, арменския квартал и така нататък и там разпускаш. В Чайнатаун няма нищо американско – всичко е на китайски. Сутринта тръгваш с чантата на разположение, ядеш хамбургери и пътуваш за работа – ето по какъв начин с тези два етажа американците са си решили въпроса с етническото напрежение. Пускаш парата изпод, само че другояче си американец. Това съм го видял с очите си, обикалял съм доста. В Русия също има страшна сравнимост сред хората. Обикновените хора в провинцията ги водят за носа и в двете страни – доста са наивни. В Европа е същото.
– Прободена ли е Европа в сърцето, накъде отиваме?
– Европа не може да осмисли този факт, че като политическо обединяване тя не може да взе участие в интернационалното състезание. След няколко десетилетия, когато в света ще има единствено големи играчи – идващите откъм гърба от втория ешелон – Бразилия, Канада, Китай, Индия плюс тези от първия – Съединени американски щати и Русия, тогава нито една страна не може да излезе на тяхното равнище – единствено обединените дружно в икономическото пространство могат да играят дружно. Но не се регистрира един факт – всички тези са политически субекти, а Европейски Съюз е политическо неразбирателство. И вътре се получава същата безсмислена говорилня. Еврокомисията работи демократично и е подкупна. Комисията е тази, която ръководи, Народното събрание е „ но Джамбазки ” – дрън-дрън. Европейски Съюз няма бъдеще. Затова тези сметкаджии – англичаните, излязоха, с цел да не заплащат. Колкото и да им е тежко в този момент – по този начин ще им още няколко години, само че по-късно няма да заплащат. И съм сигурен, че няма да се върнат. Защото започнаха да излизат нескрито всякакви егоизми от вида на полския, на балтийските републики, на унгарците. А ние доста обичаме да имаме външен фактор и да се оправдаем: „ Те по този начин споделиха, началникът по този начин сподели ”. Без огромният брат не можем да живеем.
– Говорите доста отчайващо.
– Отчаян съм от тази обстановка. Но от всичко най-омрачнен съм от възхода на простотията. Много ме изтезава това. Как да вземем за пример можеш да приказваш в личната си република за президента на име? Това значи надълбоко да не уважаваш себе си. Ти си член на тази общост. Тя има висшо посланичество и ти го принизяваш до последния човек на улицата. Критикувал бил ръководещите. Какво от това? Президентът има публична позиция, той е номер 1 и не предстои на парламентарен надзор. Кой си ти, та ще му приказваш на име?! Това разгражда и дребното доверие към институциите. Когато пристигна нещо от Министерски съвет в Народното събрание, никой не мисли и то минава като бърз трен. Кой на кого служи. Да кажат кое е неправилното от това, което приказва президентът.
– Накъде върви светът в този момент?
– В света всичко се пука, трансформира, само че ще признаем – светът се цивилизова. От 30 години в европейските страни е безусловно изключено една страна да разгласи война на друга. С технологизацията ние започваме повече да си приличаме, в сравнение с да се разграничаваме. Тотализирането на живота, американизация, която върви като глобализация, въпреки всичко унифицира живота и хората стават самостоятелни от общностите. Човекът не го интересува страната, атомизира се. Интересува се единствено от себе си, пътува по всички страни, само че не можеш да го мобилизираш за някакви дела. Хората даже не желаят да основават фамилии. Разпадат се общности – това е резултатът на демократичния пазар. Ние живеем в свят, който е по-малко военнолюбив като цяло, само че в който хората губят контакта, човешкото изчезва. Всички са вперили взор в телефона и живеят единствено с него.
Нашият посетител
Проф. д.и.н. Димитър Йончев е експерт по национална сигурност. Завършва Военната академия. От 1978 година преподава философия във Военната академия, по-късно в Академията на Министерство на вътрешните работи и в Нов български университет, където през 2012 година е разгласен за негов почетен професор. Участва в работата на Кръглата маса (1990 г.) Депутат от Българска социалистическа партия във Велико народно събрание и в 36-ото Народно събрание. През 1997 година напуща Българска социалистическа партия и взе участие в основаването на Българската евролевица.
– Големите играчи в международната политика не престават да изненадват с дейностите си. Как да тълкуваме решението на президента Доналд Тръмп за евакуиране на американската войска в Сирия, а по-късно и от Афганистан, професор Йончев?
– Тръмп е предприемач, който се е заел с нелеката задача да извърши предизборните си обещания и до момента го прави, въпреки да основава напрежение в обществото. Появата на подобен човек отговаряше на насъбраната невъзможност в американската политика и в този момент той трансформира наличието на Щатите в света. Тръмп не може да го промени кардинално като просвета, защото американците живеят с душeвността на хора, зад които стои Бог, които имат истината, и които посредством силата могат да ръководят нещата. Американците са като монарсите от XVII век – никога не се тормозят да нарушат контракт, в случай че имат интерес. Решението на Тръмп за Сирия е напълно в неговия жанр на президентстване – ще си извърша обещанията, ще вкарам ресурсите, които Щатите харчат, с цел да вземат решение непознати въпроси тук при мен, желая да видя действителни промени тук. Т. е. Съединени американски щати да създадат от интернационалното си наличие пазарно.
– НАТО е организация, основана да управлява Европа – вярна ли е тази теза?
– Така е, очевидец съм на някои неща. Първите години бях в нашата делегация на Асамблеята на НАТО доста преди да станем членове на Алианса. Тогава ние – пристигналите от Изтока, бяхме екзотични, гледаха ни с огромен интерес, глезеха ни. Защото там имаше едни чичковци, които са основатели на НАТО – 12 пъти годишно се събираха и си бяха омръзнали. А ние – паднали от небето, задавахме въпроси и те доста ни се радваха. Няма да не помни първите месеци след рухването на Берлинската стена, когато двама от създателите на НАТО бяха там и изпратиха документ в Конгреса на Съединени американски щати – заведен под номер, Щатите да излязат от Алианса, с цел да не заплащат тези пари. Европа сама да се оправя, тъй като Варшавският контракт към този момент го няма. Четири месеца този отчет беше настоящ в Сената, до момента в който в един миг, гледайки Европа накъде е тръгнала, размислиха и взеха решение, че не е неприятно да се стои тук – за тях се появи неповторима геополитическа опция.
– Да влязат в някогашните страни от Източния блок?
– Точно. И да са в сърцевината, в хартленда на Евразийския континент – страните сред Балтика и Средния изток – някогашният Съветски съюз. Фактически огромните бази, които бяха в Западна Европа, отидоха в Източна. И в този момент тези източни страни са откровени съдружници на Съединени американски щати по един или различен мотив и по този метод те отвръщат действителните си съперници.
– Това е и бизнес политиката на Тръмп, нали?
– Несъмнено. НАТО са една компания като Европейския съюз. Играта стартира да се връща по забавен метод, с цел да търси стабилността си от преди рухването на Берлинската стена. Тогава светът беше свръх постоянен от двете страни. Колкото и да е парадоксално, живеехме в предвидим свят, трябваше единствено да се пазим от копчето. Сега тази непоклатимост липсва и светът не се движи към полицентричност, а към бицентричност.
– Но за какво им беше на американците и на някои западни страни тази случка в Сирия? Колосалните 137 милиарда били изхарчени да се унищожи Сирия, както твърди министър председателят на Катар?
– Не е самоцел. Това е геополитическа история. Интересното е, че когато Русия стартира да се връща на сцената след петролната рецесия, там към този момент бяха напреднали доста с взимане на нейните територии. Нека не забравяме, че Съединени американски щати имат доста забавна позиция в Близкия Изток – Израел е страховит съдружник на Съединени американски щати не тъй като доста се обичат, а тъй като лобито им е доста мощно и то от доста години. Склонен съм да мисля за това по напълно справедливи аргументи – Рокфелер печати парите в Съединени американски щати и те са със ужасно въздействие в конгреса. И когато се пробват да подценяват тяхното въздействие, политиката става невъзможна.
– Щатите изиграха Русия в някои елементи на света, само че в Сирия изгубиха, за какво?
– Когато руснаците към този момент започнаха да се окопитват, на бърза ръка американците им взеха Либия, Ливан беше унищожен, в Сирия беше тяхната база, и значимото беше да се изтласка Русия оттова. Но Съединени американски щати закъсняха. И второ, Арабската пролет, на която толкоз доста заложиха, не можа да бъде управляема. Това не бяха режимите от Източна Европа, които безусловно с наслада им се врекоха, тези страни бяха като бомби със закъснител. Съединени американски щати направиха нещо доста безогледно – извадиха на ярко едни типичен врагове на тези всемирски страни, облякоха ги в костюми и ги сложиха да седнат на масата на договарянията. А те си бяха фанатични нарушители. Но Щатите постоянно са преследвали „ Мюсюлмански братя ” – всички тези джихадисти, „ Ал Кайда ” им бяха съдружници. И когато ги сложиха на масата за договарянията, те ги легитимираха. Фактически картината в Близкия Изток се промени – те взеха да играят публична игра.
– Медиите обаче не демонстрираха бекраунда, в противен случай – скриха го. Светът по този начин и не разбра за какво така наречен умерена съпротива в Сирия се показва като позитивен воин в този сюжет, а единствено джихадистите са отговорни. Днес едните наподобяват като локалните неприятни, а другите са световните неприятни. Какви са критериите за това разделяне?
– Не желая да бъда безсрамен, само че съгласно мен разграничителната линия минава сред това какви оръжия купуваш и с кого си съдружник. Групите в района са доста, само че там постоянно е имало трима играчи, които постоянно са били дружно, без значение каква е политиката – тъй като те имат общ зложелател. Русия, Турция и Иран имат проблеми с кюрдите. Ето, кюрдите вървят по нервите на Ердоган и той не може да направи компромис с тях – те желаят кюрдска страна. Истинският въпрос в Сирия е какво да вършим с кюрдите. А ония неприятните, дето ги махат от една територия, те ще се повяват на друга. Това е придвижване, което се храни от незаконното си наличие. То не може да прави открити войни, само че няма да се откаже и от инструмента му – ще си вършат терористични актове. Не можем да си представим една ислямска настройка изчезнала от лицето на Земята. Но изчезнала от една територия – да.
– А в случай че се сътвори кюрдска страна, какво става?
– Ако това се случи, те стават 52 милиона души, повече даже от Украйна, които към този момент изгубиха 10 милиона. Познайте тогава кой ще управлява нефта. Как ще оставиш нещата по този начин – новата световна мощ Съединени американски щати хем се настанява в хартленда на Европа, хем и в хартленда на Изтока. Въпреки провокациите, които турците и руснаците претърпяха, те в този момент играят доста по-близко един с различен, в сравнение с когато и да било другаде.
– Защо?
– Защото са изправени пред опасност да изгубят надзор в личните си витални територии. Сирия се разглобява или се стреми да бъде разглобена в същата логичност, в която беше цялата Арабска пролет. Но когато го осъзнаха, беше късно, от другата страна стои към този момент друга огромна мощ. Истината е, че в Сирия е всемирски режим и там всички религии живееха в мир и обич. Ако Русия не се бе завърнала там, ние в този момент щяхме да сме не запомнили за тях, както забравихме за Кадафи, за Хюсеин… Смятам, че Сирия е крайъгълен камък на нов вид непоклатимост в района. Нещата в Сирия бяха пробвани в доста посоки и съвсем на никое място не се видя вероятност. В резултат на това се оформи координиране сред Турция и Русия. От другата страна имаме Щатите и Израел, а арабския свят не е в положение да се комбинира с който и да е.
– А Иран къде е? Те са огромна мощ, която не трябва да се подценява.
– Безусловно, а иранците са същински персийци и в никакъв случай не биха си разрешили да ги водят за носа. Според мен Близкият Изток отива към стабилизиране и ще е функционалност на това до каква степен двамата – Тръмп и Путин, ще вървят към съгласие. Моето чувство е, че на Тръмп към този момент му е тежко ситуацията – ръцете му са вързани от вътрешните проблеми. На Путин занапред ще му става тежко. Но него не го скърбя, тъй като когато го оплакват, че му пада рейтинга, той става 67%. За подобен паднал рейтинг всеки мечтае. Гледам ги нашите и напряко им се чудя на акъла. Сега по този начин приказват и за рейтинга на президента Радев. Борисов е с 30%, държавното управление със 17, а Народното събрание с 9 на 100 рейтинг, а жалят Путин!
– Какво ще прави Европа с миграцията, колкото и да не ни се желае, през днешния ден днес наподобява слаба.
– Имаме неповторимата дарба бързо да забравяме. Преди няколко години, когато хора показваха някакъв сдържан песимизъм, че Европа не се движи към интеграция, незабавно скачаха – назоваха ги рубладжии, путинисти и още ред глупости… Беше явно, че това е несъгласие в определението на Европейски Съюз – единно икономическо пространство с 27 политически субекта. Дори приказните лами са с три глави, никой не е измислил ламя с 27 глави, невероятно е. Ако Съединени американски щати бяха единно икономическо пространство в независими щати, още нямаше да ги знаем, че ги има на белия свят. Ние в Европейски Съюз нямаме машина за производство на решения. Нито една страна не желае, изключително огромните играчи вътре в нея, да се откаже от суверенитета си и да го даде на нещо федерално.
– Няма и по какъв начин да го направи.
– Разбира се. Докато Съединени американски щати имат необикновен опит и по тази причина са непотопим самолетоносач. Те живеят на федерално ниво, там има 4 полезности – щатите, Бога, $ и фамилията. Няма значение какъв си. Когато ти свърши работното време, си отиваш у дома. Но знаете ли къде – в Чайнатаун, Литъл Итали, арменския квартал и така нататък и там разпускаш. В Чайнатаун няма нищо американско – всичко е на китайски. Сутринта тръгваш с чантата на разположение, ядеш хамбургери и пътуваш за работа – ето по какъв начин с тези два етажа американците са си решили въпроса с етническото напрежение. Пускаш парата изпод, само че другояче си американец. Това съм го видял с очите си, обикалял съм доста. В Русия също има страшна сравнимост сред хората. Обикновените хора в провинцията ги водят за носа и в двете страни – доста са наивни. В Европа е същото.
– Прободена ли е Европа в сърцето, накъде отиваме?
– Европа не може да осмисли този факт, че като политическо обединяване тя не може да взе участие в интернационалното състезание. След няколко десетилетия, когато в света ще има единствено големи играчи – идващите откъм гърба от втория ешелон – Бразилия, Канада, Китай, Индия плюс тези от първия – Съединени американски щати и Русия, тогава нито една страна не може да излезе на тяхното равнище – единствено обединените дружно в икономическото пространство могат да играят дружно. Но не се регистрира един факт – всички тези са политически субекти, а Европейски Съюз е политическо неразбирателство. И вътре се получава същата безсмислена говорилня. Еврокомисията работи демократично и е подкупна. Комисията е тази, която ръководи, Народното събрание е „ но Джамбазки ” – дрън-дрън. Европейски Съюз няма бъдеще. Затова тези сметкаджии – англичаните, излязоха, с цел да не заплащат. Колкото и да им е тежко в този момент – по този начин ще им още няколко години, само че по-късно няма да заплащат. И съм сигурен, че няма да се върнат. Защото започнаха да излизат нескрито всякакви егоизми от вида на полския, на балтийските републики, на унгарците. А ние доста обичаме да имаме външен фактор и да се оправдаем: „ Те по този начин споделиха, началникът по този начин сподели ”. Без огромният брат не можем да живеем.
– Говорите доста отчайващо.
– Отчаян съм от тази обстановка. Но от всичко най-омрачнен съм от възхода на простотията. Много ме изтезава това. Как да вземем за пример можеш да приказваш в личната си република за президента на име? Това значи надълбоко да не уважаваш себе си. Ти си член на тази общост. Тя има висшо посланичество и ти го принизяваш до последния човек на улицата. Критикувал бил ръководещите. Какво от това? Президентът има публична позиция, той е номер 1 и не предстои на парламентарен надзор. Кой си ти, та ще му приказваш на име?! Това разгражда и дребното доверие към институциите. Когато пристигна нещо от Министерски съвет в Народното събрание, никой не мисли и то минава като бърз трен. Кой на кого служи. Да кажат кое е неправилното от това, което приказва президентът.
– Накъде върви светът в този момент?
– В света всичко се пука, трансформира, само че ще признаем – светът се цивилизова. От 30 години в европейските страни е безусловно изключено една страна да разгласи война на друга. С технологизацията ние започваме повече да си приличаме, в сравнение с да се разграничаваме. Тотализирането на живота, американизация, която върви като глобализация, въпреки всичко унифицира живота и хората стават самостоятелни от общностите. Човекът не го интересува страната, атомизира се. Интересува се единствено от себе си, пътува по всички страни, само че не можеш да го мобилизираш за някакви дела. Хората даже не желаят да основават фамилии. Разпадат се общности – това е резултатът на демократичния пазар. Ние живеем в свят, който е по-малко военнолюбив като цяло, само че в който хората губят контакта, човешкото изчезва. Всички са вперили взор в телефона и живеят единствено с него.
Нашият посетител
Проф. д.и.н. Димитър Йончев е експерт по национална сигурност. Завършва Военната академия. От 1978 година преподава философия във Военната академия, по-късно в Академията на Министерство на вътрешните работи и в Нов български университет, където през 2012 година е разгласен за негов почетен професор. Участва в работата на Кръглата маса (1990 г.) Депутат от Българска социалистическа партия във Велико народно събрание и в 36-ото Народно събрание. През 1997 година напуща Българска социалистическа партия и взе участие в основаването на Българската евролевица.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ