Моуриньо: Ла Лига е много по-интригуваща от преди
Какво се случи в Ла Лига след бомбастичните прехвърляния? Привлякоха ли точните футболисти колосите Барселона и Реал Мадрид? Оправдаха ли упованията многомилионните покупки в най-атрактивното състезание в света – испанското? Въпроси, които вълнуват почитателите на Ла Лига. Отговорите дава един специфичен човек - Жозе Моуриньо. Едно от най-големите имена в треньорската специалност прави разбор на трансферната политика на грандовете и споделя мнението си за качеството в състезание номер 1 на планетата – Примера дивисион в изявление, излъчено в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+.
- Как оценявате смяната в Ла Лига, откакто вие напуснахте шампионата?
- Имам чувството, че по мое време всичко в Ла Лига се въртеше към съперничеството Барса – Реал Мадрид или Реал Мадрид – Барса, и понякога на сцената се появяваше Атлетико, който печелеше Купата на краля. Но двата гранда бяха прекомерно мощни, с цел да бъдат догонени от тимовете зад тях. Смятам, че разликата сред Барса и Реал и останалите отбори е много по-малка. Състави, които преди въобще не бяха считани за любимци за купата, са доста добре готови тактически и физически, ръководени от мощни треньори, с ясна организация и управителни структури. Мисля, че всичко това се дължи на финансите. По-малките отбори към този момент също разполагат със средства за прехвърляния и това прави Ла Лига толкоз оспорвано и атрактивно състезание. Постепенно, психологическият боязън от гостуванията на „ Камп Ноу “ и „ Сантияго Бернабеу “ изчезва и към този момент въпросът при аудиенция на тези игрища не е с какъв брой ще изгубят съперниците на грандовете. По-скромните тимове към този момент не изпитват терзание, даже в противен случай – получават убеденост в личните си благоприятни условия. Те идват, с цел да се борят с Реал и Барса. Да, могат да изгубят, само че имат религия, че могат и да завоюват. Затова мисля, че Ла Лига е доста по-интригуваща от преди.
- Кои съгласно вас са трите най-големи любимеца в Ла Лига?
- Не мога да кажа тъкмо кои ще са първи втори и трети. Моето виждане е, че Атлетико Мадрид, Реал Мадрид и Барселона са кандидатите, които могат да завоюват купата. Ако погледнем таблицата сега, тъкмо тези тимове са на първите три места, въпреки да изпуснаха някои точки. Но не мога да кажа кой ще е четвърти – силите са доста изравнени.
- Какво мислите, че Жоао Феликс може да даде на Симеоне и Атлетико?
- Това момче разполага с голям гений. Не го познавам персонално, само че си проличава, че има мощен темперамент и е кадърен да издържи на напрежението, което неизбежно ще има в тим като Атлетико и след трансферната сума, която бе платена за него. Диего Симеоне има доста ясна концепция тъкмо по какъв начин да го употребява, тъй като знае, че Феликс може да играе и като типична деветка, само че и зад нападателя. Освен това има и скорост да работи по фланга и да навлиза във вътрешността към наказателното поле. Притежава голям механически боеприпас. Физически е сносно комплициран за 19-годишен юноша и е ясно, че има огромен капацитет.
Le crack, João Félix. pic.twitter.com/V1QO4ZXzeG
— Atlético de Madrid FR (@AtletiFrancia) 10 октомври 2019 година - Можете ли да назовете петимата най-хубави играчи в Ла Лига. Петимата, които ще блеснат с голове или спасявания?
- Петима са прекомерно малко. Трудно ми е да кажа. Струва ми се малко непочтено по отношение на другите, само че истината е, че се фокусираме напълно върху играчите на водещите тимове в Ла Лига. Върху тези, които всеки знае, че ще изпъкнат. Във всяко състезание, новите състезатели постоянно са непредсказуеми. Точно като Жоао Феликс, за който стана дума. Можехте да ме попитате същото и за Еден Азар и Френки де Йонг, тъй като когато даден футболист идва за първи път в несъмнено състезание, то постоянно има въпросителни към неговата акомодация. Истината е, че има една група от играчи, които са прекарали съвсем цялата си кариера дружно и точно те са тези, които носят стабилността на тима и притеглят вниманието към себе си. Те са футболистите, към които се гради състава. И те постоянно са едни и същи: Лионел Меси, Жерард Пике, Серхио Рамос, Лука Модрич, Карим Бензема.... Те са тук всяка година и сезон след сезон не престават да се показват на най-високо равнище. И едвам по-късно идват играчи като Антоан Гризман и Азар. Около новите попълнения стартира да се шуми: Как ще се оправят? Дали ще се приспособяват? Но тъкмо тази неустановеност прави мощните шампионати в действителност велики. Според мен двете неща, от които се нуждае всеки шампионат са две: стабилността, която дават водачите на тимовете, само че и непредсказуемостта на новите попълнения, които са нужни като солта и пипера за едно ядене, с цел да стане то в действителност ужасно. И като човек, който от близо една година гледа играта просто като почитател, летните прехвърляния в Испания бяха доста вълнуващи. Те докараха в шампионата още играчи от международна класа и направиха Ла Лига даже още по-интригуваща.
- Как оценявате смяната в Ла Лига, откакто вие напуснахте шампионата?
- Имам чувството, че по мое време всичко в Ла Лига се въртеше към съперничеството Барса – Реал Мадрид или Реал Мадрид – Барса, и понякога на сцената се появяваше Атлетико, който печелеше Купата на краля. Но двата гранда бяха прекомерно мощни, с цел да бъдат догонени от тимовете зад тях. Смятам, че разликата сред Барса и Реал и останалите отбори е много по-малка. Състави, които преди въобще не бяха считани за любимци за купата, са доста добре готови тактически и физически, ръководени от мощни треньори, с ясна организация и управителни структури. Мисля, че всичко това се дължи на финансите. По-малките отбори към този момент също разполагат със средства за прехвърляния и това прави Ла Лига толкоз оспорвано и атрактивно състезание. Постепенно, психологическият боязън от гостуванията на „ Камп Ноу “ и „ Сантияго Бернабеу “ изчезва и към този момент въпросът при аудиенция на тези игрища не е с какъв брой ще изгубят съперниците на грандовете. По-скромните тимове към този момент не изпитват терзание, даже в противен случай – получават убеденост в личните си благоприятни условия. Те идват, с цел да се борят с Реал и Барса. Да, могат да изгубят, само че имат религия, че могат и да завоюват. Затова мисля, че Ла Лига е доста по-интригуваща от преди.
- Кои съгласно вас са трите най-големи любимеца в Ла Лига?
- Не мога да кажа тъкмо кои ще са първи втори и трети. Моето виждане е, че Атлетико Мадрид, Реал Мадрид и Барселона са кандидатите, които могат да завоюват купата. Ако погледнем таблицата сега, тъкмо тези тимове са на първите три места, въпреки да изпуснаха някои точки. Но не мога да кажа кой ще е четвърти – силите са доста изравнени.
- Какво мислите, че Жоао Феликс може да даде на Симеоне и Атлетико?
- Това момче разполага с голям гений. Не го познавам персонално, само че си проличава, че има мощен темперамент и е кадърен да издържи на напрежението, което неизбежно ще има в тим като Атлетико и след трансферната сума, която бе платена за него. Диего Симеоне има доста ясна концепция тъкмо по какъв начин да го употребява, тъй като знае, че Феликс може да играе и като типична деветка, само че и зад нападателя. Освен това има и скорост да работи по фланга и да навлиза във вътрешността към наказателното поле. Притежава голям механически боеприпас. Физически е сносно комплициран за 19-годишен юноша и е ясно, че има огромен капацитет.
Le crack, João Félix. pic.twitter.com/V1QO4ZXzeG
— Atlético de Madrid FR (@AtletiFrancia) 10 октомври 2019 година - Можете ли да назовете петимата най-хубави играчи в Ла Лига. Петимата, които ще блеснат с голове или спасявания?
- Петима са прекомерно малко. Трудно ми е да кажа. Струва ми се малко непочтено по отношение на другите, само че истината е, че се фокусираме напълно върху играчите на водещите тимове в Ла Лига. Върху тези, които всеки знае, че ще изпъкнат. Във всяко състезание, новите състезатели постоянно са непредсказуеми. Точно като Жоао Феликс, за който стана дума. Можехте да ме попитате същото и за Еден Азар и Френки де Йонг, тъй като когато даден футболист идва за първи път в несъмнено състезание, то постоянно има въпросителни към неговата акомодация. Истината е, че има една група от играчи, които са прекарали съвсем цялата си кариера дружно и точно те са тези, които носят стабилността на тима и притеглят вниманието към себе си. Те са футболистите, към които се гради състава. И те постоянно са едни и същи: Лионел Меси, Жерард Пике, Серхио Рамос, Лука Модрич, Карим Бензема.... Те са тук всяка година и сезон след сезон не престават да се показват на най-високо равнище. И едвам по-късно идват играчи като Антоан Гризман и Азар. Около новите попълнения стартира да се шуми: Как ще се оправят? Дали ще се приспособяват? Но тъкмо тази неустановеност прави мощните шампионати в действителност велики. Според мен двете неща, от които се нуждае всеки шампионат са две: стабилността, която дават водачите на тимовете, само че и непредсказуемостта на новите попълнения, които са нужни като солта и пипера за едно ядене, с цел да стане то в действителност ужасно. И като човек, който от близо една година гледа играта просто като почитател, летните прехвърляния в Испания бяха доста вълнуващи. Те докараха в шампионата още играчи от международна класа и направиха Ла Лига даже още по-интригуваща.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ