Последният полет на Boeing 747-230B
Какво се случи преди 40 години в небето над Сахалин?
На 1 септември 1983 година в региона на Сахалин две руски ракети разрушават аероплан на Korean Air Lines, на борда на който съгласно формалните данни е имало 23 членове на екипажа и 246 пасажери. Този случай провокира стихия от отвращение по целия свят, управляващите в Кремъл бяха упрекнати в невиждана свирепост.
Президентът на Съединени американски щати Роналд Рейгън, който преди този момент разгласи Съюз на съветските социалистически републики за " империя на злото ", назова случая " закононарушение против човечеството, което в никакъв случай не би трябвало да бъде забравено ". Студената война ескалира още повече.
В първия ден на есента, генералният секретар на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз Юрий Андропов стартира отпуската си. Поради заболяване, положението на 69-годишния водач на Съюз на съветските социалистически републики непрестанно се утежнява - той прекарва по-голямата част от времето си в селска къща и рядко става от леглото.
Сутринта Андропов беше известен без детайлности за случилото се. Междувременно избухнаха митинги по целия свят, имаше демонстрации. И даже водачите на тези страни, които се смятаха за лоялни на Съюз на съветските социалистически републики, не можаха да намерят думи, с цел да оправдаят дейностите на руските военни.
На идващия ден се организира съвещание на Политбюро, ръководено от Константин Черненко, който замести Андропов по време на отпуската му. Самият той преди малко се беше върнал от отмора, само че не изглеждаше добре – измъчваше го и тежка болест. В това мъчно за страната време отпред бяха тежко заболели хора и, несъмнено, им беше мъчно да вземат точни и навременни решения.
На съвещанието на Политбюро ръководителят на Министерския съвет Николай Тихонов означи: „ Ако сме постъпили вярно, законово, тогава би трябвало непосредствено да кажем, че сме свалили този аероплан “. „ Истината би трябвало да се разкрива последователно “ – такова е мнението на първия секретар на МГК на Комунистическа партия на Съветския съюз Виктор Гришин. „ Трябва да докладваме за следствие и по-късно да кажем, че самолетът е бил обстрелян. “
Черненко, външният министър Андрей Громико и министърът на защитата Дмитрий Устинов упорстваха да се даде неразбираема и даже объркваща информация за събитията.
Така в последна сметка се случи. В отчета на ТАСС от 3 септември въобще не се споделя, че Boeing 747-230B е бил погубен, той единствено е „ липсващ от екрана на радара “. Разбира се, това беше ловкост, също така Съединените щати имаха запис на договарянията на руските военни. В последна сметка трябваше да се признае, че лайнерът беше свален. Но не инцидентно, а като извършител на границата, влетял във въздушното пространство на Съюз на съветските социалистически републики с разследваща цел. В същото време беше изразено страдание " за гибелта на почтени хора ".
Едва на 7 септември, седмица след случая, е оповестено особено изказване на руското държавно управление, в което се признава унищожаването на южнокорейския аероплан. Според Кремъл това изглеждало по този начин: командването на Противовъздушна отбрана на региона, откакто деликатно анализирало дейностите на самолета-нарушител, стигнало до извода, че във въздушното пространство на Съюз на съветските социалистически републики има разследващ аероплан.
Тъй като неговите водачи не са се подчинили на условията на наземните служби и на вдигнатите бойни самолети, " изтребителят-прехващач на противовъздушната защита е извършил заповедта на командния пункт за попречване на полета ".
От Крим не са получени съответни указания. Андропов единствено поучава бойните си приятели „ да не се поддават на напън “, да не заемат отбранителна позиция и да обмислят отговор на възможни наказания против Съюз на съветските социалистически републики. Той се обади на почиващия наоколо дипломат на Съветския съюз в Съединени американски щати Анатолий Добринин и му подреди неотложно да се върне в Америка, с цел да „ заглуши този изцяло непотребен за нас спор “.
По думите на дипломата, Андропов упрекна военните в осъществяването на " колосална нелепост ". Той счита, че това е провокация на американските специфични служби, само че самолетът не е трябвало да бъде свален, а заставен да кацне на руско летище. И добави, че " ще би трябвало да се оправяме с това недовиждане дълго време ". Така и стана.
За това какво в действителност се е случило на 1 септември 1983 година са написани планини от публикации, оповестени са доста догатки и разсъждения. Но няма точна информация за аргументите за нещастието над Сахалин. Много от нейните условия се оказаха неразбираеми и може би скрити вечно.
Boeing 747-230B, пилотиран от полковника от запаса на южнокорейските военновъздушни сили Джанг Ден Ин, който има повече от 10 000 полетни часа, излетява от летище Джон Ф. Кенеди в Ню Йорк на 30 август 1983 година Предстояха 11 400 километра до крайната дестинация на маршрута - столицата на Южна Корея, Сеул. Изглеждаше, че това е елементарен полет, тъй като нищо не предвещаваше нещастието. Имаше обаче доста странности.
На 31 август в 2:30 локално време самолетът направи спирка за презареждане на летището в Анкоридж в Аляска. Освен това в резервоарите му бяха заредени спомагателни четири тона гориво - дали тъй като се готвеха за по-дълъг полет? Полетът е просрочен с 40 минути, без да се оповестяват аргументите.
Четири минути след излитането на Boeing 747-230B, различен южнокорейски аероплан излетя от пистата. И двата самолета си размениха радиограми по време на полета, само че наличието им остана незнайно. Между другото, вторият Боинг, за разлика от първия, долетя безвредно до Сеул.
По същото време в региона на Камчатка руската Противовъздушна отбрана е следена от американски разследващи самолети. Три кораба на Военноморски сили на Съединени американски щати плават покрай териториалните руски води.
Малко след началото на полета южнокорейският аероплан стартира да се отклонява от планувания курс. На избран стадий от полета той стартира да се доближава до американския разследващ аероплан RC-135, и то толкоз доста, че знаците на радарните екрани се сляха.
Може би това беше умишлена маневра. След като самолетите се отделиха, руските станции за противовъздушна защита " изгубиха " разследващия аероплан и започнаха да следват Boeing 747-230B – а и двата самолета бяха с сходни размери и структура.
Не значи ли това, че водачите на руските изтребители, които се издигнаха да прехванат незнаен аероплан, бяха сигурни, че точно разследващият аероплан е станал тяхна цел?
Южнокорейският лайнер извърши странни дейности за цивилен аероплан: той се приближи до Камчатка, по-късно напусна територията на Съюз на съветските социалистически републики, продължавайки да се движи над Охотско море. Самолетът заобиколи нос Търпение и се насочи към Сахалин. И тогава командването на руската противовъздушна защита изгуби самообладание.
На конференция на 9 септември 1983 година началникът на Генералния щаб на Съюз на съветските социалистически републики Николай Огарков, обрисувайки същността на случая, попита: за какво никой не поправя курса на „ изгубения “ аероплан? Той прелита над руската военна база и предава кодирани сигнали. Кой може да подсигурява, че неговите водачи не са предавали разследваща информация?
Огарков изрази страдание за гибелта на пасажерите, само че съобщи, че " тези, които изпратиха самолета на гибел, би трябвало да се извинят и да понесат цялостната отговорност, а освен финансова ".
Друг значим въпрос: къде отидоха хората от Boeing 747-230B?
Съветските водолази, които се спуснаха на дъното на мястото на злополуката на южнокорейския аероплан в протока Лаперуз, се приготвиха да видят ужасна панорама - голям брой безжизнени тела. Жертви в действителност има, само че съвсем 10 пъти по-малко от оповестените – единствено 28. Нямаше отговор на въпроса кои са те. Корпусът на самолета е бил разрушен на части от мощна детонация, евентуално от вътрешната страна. Избухна мина, унищожени ли са следите?
Багажът беше чудноват: оръфани якета, радиоапаратура, чадъри, очила, пудреници, празни дамски чанти, от паспортите на изчезналите пасажери, опаковани в един пакет. Без куфари, цялостни чанти с покупки, играчки. С една дума, наподобява като реплика.
„ Абсолютно съм уверен, че на лайнера не е имало пасажери “, сподели някогашният пълководец на 40-та изтребителна авиационна дивизия на силите за противовъздушна защита в Далечния изток Анатолий Корнуков. Той е сигурен в това, „ останките на толкоз доста починали не изчезват мигновено, разтваряйки се в морска вода, не може. Големите сахалински раци също нямат нищо общо с това. И подводните течения не можеха бързо да разпилян останките на толкоз огромен брой мъртви на големи дистанции.
И по този начин, къде отидоха пасажерите? Или въобще не са били в оня злощастен аероплан? Може би са летели до Сеул на лайнера, изхвърчал след Boeing 747-230B?
... Почти 20 години след случая през октомври 1992 година съветският президент Борис Елцин съобщи черната кутия от сваления аероплан на своя сътрудник от Южна Корея Ро Дае У. Но в записите от тях нямаше информация, която да хвърля светлина върху събитията.
Може да е просто алегоричен жест. Може би Москва е желала да покаже на Сеул, а и на целия свят, че е неефикасно да се търси истината. И че най-належащите въпроси в никакъв случай няма да получат отговор.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
На 1 септември 1983 година в региона на Сахалин две руски ракети разрушават аероплан на Korean Air Lines, на борда на който съгласно формалните данни е имало 23 членове на екипажа и 246 пасажери. Този случай провокира стихия от отвращение по целия свят, управляващите в Кремъл бяха упрекнати в невиждана свирепост.
Президентът на Съединени американски щати Роналд Рейгън, който преди този момент разгласи Съюз на съветските социалистически републики за " империя на злото ", назова случая " закононарушение против човечеството, което в никакъв случай не би трябвало да бъде забравено ". Студената война ескалира още повече.
В първия ден на есента, генералният секретар на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз Юрий Андропов стартира отпуската си. Поради заболяване, положението на 69-годишния водач на Съюз на съветските социалистически републики непрестанно се утежнява - той прекарва по-голямата част от времето си в селска къща и рядко става от леглото.
Сутринта Андропов беше известен без детайлности за случилото се. Междувременно избухнаха митинги по целия свят, имаше демонстрации. И даже водачите на тези страни, които се смятаха за лоялни на Съюз на съветските социалистически републики, не можаха да намерят думи, с цел да оправдаят дейностите на руските военни.
На идващия ден се организира съвещание на Политбюро, ръководено от Константин Черненко, който замести Андропов по време на отпуската му. Самият той преди малко се беше върнал от отмора, само че не изглеждаше добре – измъчваше го и тежка болест. В това мъчно за страната време отпред бяха тежко заболели хора и, несъмнено, им беше мъчно да вземат точни и навременни решения.
На съвещанието на Политбюро ръководителят на Министерския съвет Николай Тихонов означи: „ Ако сме постъпили вярно, законово, тогава би трябвало непосредствено да кажем, че сме свалили този аероплан “. „ Истината би трябвало да се разкрива последователно “ – такова е мнението на първия секретар на МГК на Комунистическа партия на Съветския съюз Виктор Гришин. „ Трябва да докладваме за следствие и по-късно да кажем, че самолетът е бил обстрелян. “
Черненко, външният министър Андрей Громико и министърът на защитата Дмитрий Устинов упорстваха да се даде неразбираема и даже объркваща информация за събитията.
Така в последна сметка се случи. В отчета на ТАСС от 3 септември въобще не се споделя, че Boeing 747-230B е бил погубен, той единствено е „ липсващ от екрана на радара “. Разбира се, това беше ловкост, също така Съединените щати имаха запис на договарянията на руските военни. В последна сметка трябваше да се признае, че лайнерът беше свален. Но не инцидентно, а като извършител на границата, влетял във въздушното пространство на Съюз на съветските социалистически републики с разследваща цел. В същото време беше изразено страдание " за гибелта на почтени хора ".
Едва на 7 септември, седмица след случая, е оповестено особено изказване на руското държавно управление, в което се признава унищожаването на южнокорейския аероплан. Според Кремъл това изглеждало по този начин: командването на Противовъздушна отбрана на региона, откакто деликатно анализирало дейностите на самолета-нарушител, стигнало до извода, че във въздушното пространство на Съюз на съветските социалистически републики има разследващ аероплан.
Тъй като неговите водачи не са се подчинили на условията на наземните служби и на вдигнатите бойни самолети, " изтребителят-прехващач на противовъздушната защита е извършил заповедта на командния пункт за попречване на полета ".
От Крим не са получени съответни указания. Андропов единствено поучава бойните си приятели „ да не се поддават на напън “, да не заемат отбранителна позиция и да обмислят отговор на възможни наказания против Съюз на съветските социалистически републики. Той се обади на почиващия наоколо дипломат на Съветския съюз в Съединени американски щати Анатолий Добринин и му подреди неотложно да се върне в Америка, с цел да „ заглуши този изцяло непотребен за нас спор “.
По думите на дипломата, Андропов упрекна военните в осъществяването на " колосална нелепост ". Той счита, че това е провокация на американските специфични служби, само че самолетът не е трябвало да бъде свален, а заставен да кацне на руско летище. И добави, че " ще би трябвало да се оправяме с това недовиждане дълго време ". Така и стана.
За това какво в действителност се е случило на 1 септември 1983 година са написани планини от публикации, оповестени са доста догатки и разсъждения. Но няма точна информация за аргументите за нещастието над Сахалин. Много от нейните условия се оказаха неразбираеми и може би скрити вечно.
Boeing 747-230B, пилотиран от полковника от запаса на южнокорейските военновъздушни сили Джанг Ден Ин, който има повече от 10 000 полетни часа, излетява от летище Джон Ф. Кенеди в Ню Йорк на 30 август 1983 година Предстояха 11 400 километра до крайната дестинация на маршрута - столицата на Южна Корея, Сеул. Изглеждаше, че това е елементарен полет, тъй като нищо не предвещаваше нещастието. Имаше обаче доста странности.
На 31 август в 2:30 локално време самолетът направи спирка за презареждане на летището в Анкоридж в Аляска. Освен това в резервоарите му бяха заредени спомагателни четири тона гориво - дали тъй като се готвеха за по-дълъг полет? Полетът е просрочен с 40 минути, без да се оповестяват аргументите.
Четири минути след излитането на Boeing 747-230B, различен южнокорейски аероплан излетя от пистата. И двата самолета си размениха радиограми по време на полета, само че наличието им остана незнайно. Между другото, вторият Боинг, за разлика от първия, долетя безвредно до Сеул.
По същото време в региона на Камчатка руската Противовъздушна отбрана е следена от американски разследващи самолети. Три кораба на Военноморски сили на Съединени американски щати плават покрай териториалните руски води.
Малко след началото на полета южнокорейският аероплан стартира да се отклонява от планувания курс. На избран стадий от полета той стартира да се доближава до американския разследващ аероплан RC-135, и то толкоз доста, че знаците на радарните екрани се сляха.
Може би това беше умишлена маневра. След като самолетите се отделиха, руските станции за противовъздушна защита " изгубиха " разследващия аероплан и започнаха да следват Boeing 747-230B – а и двата самолета бяха с сходни размери и структура.
Не значи ли това, че водачите на руските изтребители, които се издигнаха да прехванат незнаен аероплан, бяха сигурни, че точно разследващият аероплан е станал тяхна цел?
Южнокорейският лайнер извърши странни дейности за цивилен аероплан: той се приближи до Камчатка, по-късно напусна територията на Съюз на съветските социалистически републики, продължавайки да се движи над Охотско море. Самолетът заобиколи нос Търпение и се насочи към Сахалин. И тогава командването на руската противовъздушна защита изгуби самообладание.
На конференция на 9 септември 1983 година началникът на Генералния щаб на Съюз на съветските социалистически републики Николай Огарков, обрисувайки същността на случая, попита: за какво никой не поправя курса на „ изгубения “ аероплан? Той прелита над руската военна база и предава кодирани сигнали. Кой може да подсигурява, че неговите водачи не са предавали разследваща информация?
Огарков изрази страдание за гибелта на пасажерите, само че съобщи, че " тези, които изпратиха самолета на гибел, би трябвало да се извинят и да понесат цялостната отговорност, а освен финансова ".
Друг значим въпрос: къде отидоха хората от Boeing 747-230B?
Съветските водолази, които се спуснаха на дъното на мястото на злополуката на южнокорейския аероплан в протока Лаперуз, се приготвиха да видят ужасна панорама - голям брой безжизнени тела. Жертви в действителност има, само че съвсем 10 пъти по-малко от оповестените – единствено 28. Нямаше отговор на въпроса кои са те. Корпусът на самолета е бил разрушен на части от мощна детонация, евентуално от вътрешната страна. Избухна мина, унищожени ли са следите?
Багажът беше чудноват: оръфани якета, радиоапаратура, чадъри, очила, пудреници, празни дамски чанти, от паспортите на изчезналите пасажери, опаковани в един пакет. Без куфари, цялостни чанти с покупки, играчки. С една дума, наподобява като реплика.
„ Абсолютно съм уверен, че на лайнера не е имало пасажери “, сподели някогашният пълководец на 40-та изтребителна авиационна дивизия на силите за противовъздушна защита в Далечния изток Анатолий Корнуков. Той е сигурен в това, „ останките на толкоз доста починали не изчезват мигновено, разтваряйки се в морска вода, не може. Големите сахалински раци също нямат нищо общо с това. И подводните течения не можеха бързо да разпилян останките на толкоз огромен брой мъртви на големи дистанции.
И по този начин, къде отидоха пасажерите? Или въобще не са били в оня злощастен аероплан? Може би са летели до Сеул на лайнера, изхвърчал след Boeing 747-230B?
... Почти 20 години след случая през октомври 1992 година съветският президент Борис Елцин съобщи черната кутия от сваления аероплан на своя сътрудник от Южна Корея Ро Дае У. Но в записите от тях нямаше информация, която да хвърля светлина върху събитията.
Може да е просто алегоричен жест. Може би Москва е желала да покаже на Сеул, а и на целия свят, че е неефикасно да се търси истината. И че най-належащите въпроси в никакъв случай няма да получат отговор.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ