Какво са яли германците в първите години след войната? Цвекло

Какво са яли германците в първите години след войната? Цвекло и изключително доста картофи. Това са две от главните съставки на ястията, приготвяни преди време. Една нова книга показва някои предписания от следвоенна Германия.

Когато при започване на епидемията от ковид от рафтовете на магазините в Германия изчезнаха брашното и маята, доста от по-възрастите хора несъзнателно си припомниха първите гладни години след Втората международна война.

Тетрадката с предписания на дядо

Навремето в разрушените немски градове изхранването на децата е било организирано в учебните заведения - там са им раздавали самун и парещ бульон от зеленчуци. В селата сходни благоприятни условия за учениците обаче не е имало. Още по-тежко е било ситуацията на бежанците и преселниците.

Габриеле Шменкел разбрала от разказите на майка си какъв брой мъчно е било снабдяването с хранителни артикули в първите години след войната. Семейството било насила да напусне Судетската област. От предходната татковина им останали само мемоари и... готварски предписания. Дядото на Габриеле ги записвал по памет в дебела тетрадка, като замествал някои от дефицитните съставките с други, по-достъпни. Прочитайки тази тетрадка, Габриеле Шменкел решила да опише за това по какъв начин хората са били принудени да демонстрират голяма досетливост, с цел да нахранят фамилиите си. Така се ражда нейната книга " Лека кухня от тежки времена: истински предписания от следвоенно време ".

Кадър от 1948 в Берлин

В нея се откриват някои ястия, които преди време са били храна за небогати хора, а през днешния ден се употребяват с изключителна известност, както и някои потънали в давност предписания. Особена досетливост е била нужна да се заместят изчезналите след войната артикули като месо, масло, брашно и захар. Домакините са били изправени пред съществено предизвикателство, изискващо фикция и умеене.

" Почти единствената храна, с която разполагахме едно време, беше цвеклото - ядяхме го заран, обед и вечер ", спомня си роденият в Тюрингия Райнер Якоби, който през 1945-та бил на осем години.

В наши дни цвеклото, пащърнака и ряпата, както и някои други кореноплодни растения са доста известни заради високото им наличие на витамини и потребни микроелементи. В готварската книга с предписания на Габриеле Шменкел да вземем за пример се открива рецепта за кюфтета от сварено цвекло, моркови, ситно настърган лук и овесена каша. Всичко това се смесва дружно с няколко лъжици мляко и се пържи в растителна лой.

Повечето ястия от следвоенната кухня са били приготовяни от обикновени и евтини артикули (ряпа, кисело зеле, ревен и тиква). Тези артикули през днешния ден ги предлагат на хората, които имат нетърпимост към глутена и лактозата или страдат от диабет.

Вегетарианските разновидности на гулаш, състоящ се от земна ябълка и репи, също са детайл от днешната здравословна кухня.

Прочутата немска яхния (Eintopf), която по принцип наложително съдържа и месо или наденички, в гладните години след войната е била приготвяна от кестени и жълъди, които хората събирали из горите и парковете. Младите, млечни жълъди са били запичани в тиган с щипка захар или лъжица сироп от захарно цвекло. След това последователно към тях е била добавяна вода, до момента в който се получи гъста каша. В добавка към ястието постоянно са употребили диворастящи растения като глухарче, коприва, маргаритки.

Картофите са били съществена съставна част на ястията в следвоенна Германия

Как се подготвя салам от лешници

В годините след войната в Германия са приготвяли салами от лешници - ядките, съдържащи доста цинк и желязо, са били доста скъпа храна.

Ето и една рецепта за лешников " салам ": Лешниците се запичат леко в тиган или се потапят в гореща вода, с цел да се обелят. След това се смилат и се смесват с картофено пюре. Към сместа се прибавят сол, лук и подправки на усет. След това сместа се цялостни в вътрешности - естествени или изкуствени - и те се варят за към час. Вместо лешници могат да се употребяват също други типове ядки или слънчогледови семки.

В гладните години след войната приготвяли известното през днешния ден ядене " Фалшив заек ", като замествали месото на заека с малко кайма, смесена с картофи, лук и самун, наквасен във вода. В тези времена са приготвяли също по този начин мармалад, сварен от репи, " мед ", подготвен от обезмаслено мляко със захар, и " вино " от шипки. А вместо масло филиите за закуска са били намазвани с горчица, която в Германия по принцип няма изострен усет.

Кексът с същинско брашно е бил разкош

Истинското кафе след войната било заменяно от разнообразни заместители - като ечемик, корени от цикория, коренища от земна ябълка, шипки или семена от сладостен картоф. Торти и печива са били приготвяни от моркови и картофи. Картофите въобще са били съществена храна на германците след войната, както и главен сурогат на пшеничното брашно. А формите за изпичане на самун или кексове са били намазвани не с олио или масло, а с пчелен восък. Битата сметана, която в Германия по традиция сервират към тортите, е била замествана от обезмаслено мляко, към което са добавяли лъжица захар и лъжица картофено нишесте.