Илхан Кючюк: В Европарламента се чува гласът на всеки един, без значение колко голяма е дадена страна
Какво работят българските евродепутати - в края на мандата си представителите на страната ни в Европарламента дават отговор на блицвъпроси на nova.bg. Как трансформират живота в България, какъв брой надалеч е София от Брюксел и за какво е значимо да гласуваме - отговорите от Илхан Кючюк от Движение за права и свободи.
Защо за България е значимо да има евродепутати?
- Защото това е европейската народна власт. Тук се чува гласът на всеки един. Ако има място, в което няма разлика какъв брой огромна е страната ти, а тъкмо назад - гледат се избрани качества, достижения и какво може действително да направиш, това е мястото - Европейският парламент. Виждаме образно по какъв начин представител на Малта през днешния ден може да бъде ръководител на Европейския парламент. Нещо, което е немислимо в властническите съюзи. Само в демокрацията това е допустимо.
С какво Вашата работа оказва помощ на българските жители?
- Аз надалеч не се схващам като преводач от брюкселски на български, тъй като това е неверният метод. Опитвам се обаче от години наред да споделям нещо доста значимо - европейската политика не е външна за България. Тя е вътрешна. Виждате какъв брой регламенти и наставления се одобряват всеки ден. Заедно с това, те се транспонират в българския народен парламент. Докато не разберем, че Брюксел работи за нашия интерес, само че несъмнено, зависи от нашата интензивност. До каква степен желаеме да навлезем в тематиката за това по какъв начин българският интерес да бъде предпазен, по какъв начин да създадем по този начин, че Шенген и еврозоната да бъдат средство, а не последна цел на нашата интеграция. Това ще ни направи същинска част от Европейския съюз. Затова дебатът е доста значим. Не единствено този, който се организира тук, а и на всички места, като цяло.
Защо българите не се интересуват толкоз от Европарламента?
- Защото през годините им обяснявахме тъкмо това, че Европейският парламент ни диктува, той ни постанова. Целият Европейския съюз ни основава разпоредбите. Да, основава ги, само че дружно с нас. Българския външен министър седи един до друг със своя сътрудник от Австрия, от Франция, от Германия, от всички останали страни. Българският министър на енергетиката по същия метод. И когато ни споделят - Брюксел ни наложи, той ни диктува да затворим избрани браншове на енергетиката. Не, това не е правилно. Ние участваме във вземането на решенията. Брюксел дава решения, дава ни отлагателни интервали, дава ни финансиране да запълваме своите неналичия, дава ни обезщетителни механизми по какъв начин да създадем по този начин, че районите да не бъдат обезлюдявани, а тъкмо противоположното - да има обществена правдивост и богатство за тези краища.
Какво още би трябвало да знае българинът за работата на евродепутатите?
- Комуникацията. За мен постоянно е била основна. Колкото повече комуникира един евродепутат, това го прави по-успешен. Езиковото многообразие. Много пъти са ми казвали, в това число и младежи, когато посещават Европейския парламент - значимо ли е да се знаят езици? Разбира се, че е значимо. Всички езици е значимо да се знаят, тъй като те отварят повече благоприятни условия. Езикът е портал към света.
Три неща, които се трансформираха в България, с помощта на Вашата работа?
- Държа да бъда правилен, в никакъв случай не съм бил популист, тъй като популистът значи да дава лесни отговори на доста сложните въпроси. Един човек не може да промени европейската политика, само че в случай че взе участие в основаването на механизми, прави обединения, построява консенсуси, постанова болшинства, които споделят неговата позиция, може да отбрани националния интерес. Не мога да кажа, че са единствено три. И върховенството на правото се укрепи, има механизми за това. Направихме по този начин, че тематиката за Шенген да бъде доста мощно сложена в европейските институции. Политиката по разширение още веднъж стана част от дневния ни ред. Да не забравяме Коронавирус пандемията и солидарността, която прояви Европейският съюз. И не на последно място - Планът за възобновяване и резистентност. Една България, междинна по величина страна, не може да подкрепи своя бизнес, в случай че не разчита на европейската поддръжка. До това обаче се изискват и национални промени. В началото казахме - доста е елементарно да се приказва, че тези пари по Плана за възобновяване и резистентност ще бъдат оставени някак „ на трупчета " и България ще се възползва от тях. И това е неверният метод. Верният метод и правилният прочит е да се насочим към това да интегрираме българската стопанска система към европейската. Тези скъсани вериги на доставки да намерят място и в България, с цел да може българският бизнес да се възползва от тези средства. За страдание, към днешна дата имаме един единствен транш, който стигна до нас през 2022 година. Въпросът е по какъв начин да променим разпоредбите, да бъдат по-гъвкави, да има повече време българският бизнес да се приспособява към тези нови действителности.
Защо за българите е значимо да гласоподават на 9 юни на изборите за Европейски парламент?
- Защото гласът е пълноправие. От него зависи. Винаги съм казвал в младежките си години, в случай че някой не гласоподава, сигурно ще имаме ръководещи и ръководени. Ако повече хора гласоподават, толкоз по-лесно е да имаме отговорност пред хората, които са овластени. Заедно с това, да можем да поправяме избрани политики. Определени решения, които са в наш ущърб. Тогава може същински да държим на своите права. А правата през днешния ден се трансформират. Виждаме, има режими, които желаят да ги лишават. Има наслоения в обществата, които желаят да ни отдалечат от едно или друго решение. Има ползи, които желаят да преобладават над националните, над тези на гласоподавателите. Не бива да се дава мотив за такива държания. За такива дейности. А тъкмо противоположното. Нека гласът ни да бъде мощен. Нека той да бъде всеобщ и да се гласоподава.
Колко надалеч е София от Брюксел?
- София е град, Брюксел е град. Брюксел е столица и София е столица. В този смисъл, в никакъв случай не се схващам като човек от Брюксел, макар че една огромна част от работата ми е обвързвана с този град. Важното е да създадем по този начин, че високите стандарти, които се одобряват, законодателството, което се приема и с решенията на българските управляващи, да работи в полза на София за всяко едно малко обитаемо място.
Между 6 и 9 юни 2024 година над 370 милиона души в 27 страни членки ще бъдат призовани да отидат до урните, с цел да гласоподават на европейските избори. В България евровотът ще се организира дружно с изборите за Народно заседание на 9 юни. Страната ни ще излъчи 17 членове на Европейския парламент.
Защо за България е значимо да има евродепутати?
- Защото това е европейската народна власт. Тук се чува гласът на всеки един. Ако има място, в което няма разлика какъв брой огромна е страната ти, а тъкмо назад - гледат се избрани качества, достижения и какво може действително да направиш, това е мястото - Европейският парламент. Виждаме образно по какъв начин представител на Малта през днешния ден може да бъде ръководител на Европейския парламент. Нещо, което е немислимо в властническите съюзи. Само в демокрацията това е допустимо.
С какво Вашата работа оказва помощ на българските жители?
- Аз надалеч не се схващам като преводач от брюкселски на български, тъй като това е неверният метод. Опитвам се обаче от години наред да споделям нещо доста значимо - европейската политика не е външна за България. Тя е вътрешна. Виждате какъв брой регламенти и наставления се одобряват всеки ден. Заедно с това, те се транспонират в българския народен парламент. Докато не разберем, че Брюксел работи за нашия интерес, само че несъмнено, зависи от нашата интензивност. До каква степен желаеме да навлезем в тематиката за това по какъв начин българският интерес да бъде предпазен, по какъв начин да създадем по този начин, че Шенген и еврозоната да бъдат средство, а не последна цел на нашата интеграция. Това ще ни направи същинска част от Европейския съюз. Затова дебатът е доста значим. Не единствено този, който се организира тук, а и на всички места, като цяло.
Защо българите не се интересуват толкоз от Европарламента?
- Защото през годините им обяснявахме тъкмо това, че Европейският парламент ни диктува, той ни постанова. Целият Европейския съюз ни основава разпоредбите. Да, основава ги, само че дружно с нас. Българския външен министър седи един до друг със своя сътрудник от Австрия, от Франция, от Германия, от всички останали страни. Българският министър на енергетиката по същия метод. И когато ни споделят - Брюксел ни наложи, той ни диктува да затворим избрани браншове на енергетиката. Не, това не е правилно. Ние участваме във вземането на решенията. Брюксел дава решения, дава ни отлагателни интервали, дава ни финансиране да запълваме своите неналичия, дава ни обезщетителни механизми по какъв начин да създадем по този начин, че районите да не бъдат обезлюдявани, а тъкмо противоположното - да има обществена правдивост и богатство за тези краища.
Какво още би трябвало да знае българинът за работата на евродепутатите?
- Комуникацията. За мен постоянно е била основна. Колкото повече комуникира един евродепутат, това го прави по-успешен. Езиковото многообразие. Много пъти са ми казвали, в това число и младежи, когато посещават Европейския парламент - значимо ли е да се знаят езици? Разбира се, че е значимо. Всички езици е значимо да се знаят, тъй като те отварят повече благоприятни условия. Езикът е портал към света.
Три неща, които се трансформираха в България, с помощта на Вашата работа?
- Държа да бъда правилен, в никакъв случай не съм бил популист, тъй като популистът значи да дава лесни отговори на доста сложните въпроси. Един човек не може да промени европейската политика, само че в случай че взе участие в основаването на механизми, прави обединения, построява консенсуси, постанова болшинства, които споделят неговата позиция, може да отбрани националния интерес. Не мога да кажа, че са единствено три. И върховенството на правото се укрепи, има механизми за това. Направихме по този начин, че тематиката за Шенген да бъде доста мощно сложена в европейските институции. Политиката по разширение още веднъж стана част от дневния ни ред. Да не забравяме Коронавирус пандемията и солидарността, която прояви Европейският съюз. И не на последно място - Планът за възобновяване и резистентност. Една България, междинна по величина страна, не може да подкрепи своя бизнес, в случай че не разчита на европейската поддръжка. До това обаче се изискват и национални промени. В началото казахме - доста е елементарно да се приказва, че тези пари по Плана за възобновяване и резистентност ще бъдат оставени някак „ на трупчета " и България ще се възползва от тях. И това е неверният метод. Верният метод и правилният прочит е да се насочим към това да интегрираме българската стопанска система към европейската. Тези скъсани вериги на доставки да намерят място и в България, с цел да може българският бизнес да се възползва от тези средства. За страдание, към днешна дата имаме един единствен транш, който стигна до нас през 2022 година. Въпросът е по какъв начин да променим разпоредбите, да бъдат по-гъвкави, да има повече време българският бизнес да се приспособява към тези нови действителности.
Защо за българите е значимо да гласоподават на 9 юни на изборите за Европейски парламент?
- Защото гласът е пълноправие. От него зависи. Винаги съм казвал в младежките си години, в случай че някой не гласоподава, сигурно ще имаме ръководещи и ръководени. Ако повече хора гласоподават, толкоз по-лесно е да имаме отговорност пред хората, които са овластени. Заедно с това, да можем да поправяме избрани политики. Определени решения, които са в наш ущърб. Тогава може същински да държим на своите права. А правата през днешния ден се трансформират. Виждаме, има режими, които желаят да ги лишават. Има наслоения в обществата, които желаят да ни отдалечат от едно или друго решение. Има ползи, които желаят да преобладават над националните, над тези на гласоподавателите. Не бива да се дава мотив за такива държания. За такива дейности. А тъкмо противоположното. Нека гласът ни да бъде мощен. Нека той да бъде всеобщ и да се гласоподава.
Колко надалеч е София от Брюксел?
- София е град, Брюксел е град. Брюксел е столица и София е столица. В този смисъл, в никакъв случай не се схващам като човек от Брюксел, макар че една огромна част от работата ми е обвързвана с този град. Важното е да създадем по този начин, че високите стандарти, които се одобряват, законодателството, което се приема и с решенията на българските управляващи, да работи в полза на София за всяко едно малко обитаемо място.
Между 6 и 9 юни 2024 година над 370 милиона души в 27 страни членки ще бъдат призовани да отидат до урните, с цел да гласоподават на европейските избори. В България евровотът ще се организира дружно с изборите за Народно заседание на 9 юни. Страната ни ще излъчи 17 членове на Европейския парламент.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ