Привързваме се към героя от книгата и от филма - нормално ли е?
Какво по-приятно от това да се сгушиш на дивана с хубава книга или обичан филм? Пренасяш се в друга реалност, забравяш всекидневието, проблемите, паниките си. Да, човек постоянно е имал потребност от изкуството, с цел да преживее действителността.
„ Затова има приказки, по тази причина са ги хората измислили. И песните са затова… да те измъкнат от истината, с цел да схванеш, че си човек. “ (Елин Пелин)
Случвало ли ви се е да плачете на филм? Да се натъжите, когато свърши обичаният ви сериал? Да ви липсват облиците от него. Да ви се желае да беше траял вечно. Мислите ли за сюжетните линии и за ориста на героите даже когато към този момент не гледате, а вървите по улицата, на работа сте или сте под душа?
Науката е безапелационна, че героите от книгата или екрана може и да са измислени и нереални, само че не и връзката, която построяваме с тях.
Само си представете, че обичаният ви сериал в продължение на месеци е бил част от живота ви. Свиквате с героите и техните привички, стартирате да ги чувствате близки; съпричастни сте с техните преживявания; мислите за тях като за действителни хора; вълнувате се от техните наслади и болки.
Проучванията сочат, че за мозъка ни е мъчно да разграничи възприятията и отношението, които демонстрираме към героите от екрана и към хората в действителния ни живот. Ефектът, който възпроизвежда върху нас един филм или още повече – сериал, е толкоз мощен, че даже самата мисъл, че по-късно се прибирате и си пускате кино лентата, може да ви накара да се почувствате по-малко самотни и даже да усили притока на ендорфини в организма ви.
Цветелина Велчева
