Нова година ли? Половината свят не празнува днес
Каквo означаваме на Нова година? Това не е толкоз елементарен въпрос, колкото наподобява. Времето на първо място е относителна големина. Хората са основали календари с цел да могат да го мерят. Но то е ефимерно и не може да бъде уловено и маркирано като насочна точка, пишат редакторите на ABC Fact.
Повечето страни по света живеят съгласно Григорианския календар. Той е въведен в приложимост на 4 октомври 1582 година от папа Григорий XIII в подмяна на Юлианския. Разликата сред тези два календара е към този момент 13 дни и се усилва с 3 дни на всеки 400 години.
Именно съгласно Григорианският календар на 1 януари ще отбележим настъпването на 2018 година
В Тайланд обаче ще настъпи 2561 година Официално Тайланд живее съгласно будисткия лунен календар, където хронологията датира от намирането на нирвана от Буда. Според будисткия календар живеят и в Шри Ланка, Камбоджа, Лаос и Мианмар.
Етиопският календар пък е с към 8 години след нас. Той съдържа 13 месеца, като 12 са с по 30 дни, а последният - 13-ият месец е доста къс - 5 или 6 дни, според от това дали е високосна година или не. Денят там стартира не в среднощ, а с изгрева на слънцето. Етиопският календар се основава на античния александрийски календар.
Еврейският календар е публично употребен в Израел дружно с Григорианския календар. Според този календар се честват еврейските празници, паметните дни и рождените дни на роднините. Месеците в този календар се основават на новолунието. А първият ден от годината (Рош Хашана) може да се случи единствено в понеделник, вторник, четвъртък или събота. И с цел да попадне Рош Хашана в допустим ден от седмицата, миналата година се удължава с един ден, в случай че е належащо. Еврейският календар стартира своето отброяване от първото новолуние, появило се в понеделник на 7 октомври през 3761 година прочие Хр. в 5 часа и 204 елементи. Часът в еврейския календар се състои от 1080 елементи и всяка част се състои от 76 моменти.
Ислямският календар се употребява за установяване на датите на религиозните празници и като формален календар в някои мюсюлмански страни. Хронология датира от преселването на пророка Мохамед и първите мюсюлмани от Мека в Медина (622 години прочие н. е.). Денят в този календар стартира при залез слънце, а не в среднощ. Началото на месеца стартира с появяването на първия полумесецът след новолуние. Продължителността на годината в ислямския календар е с 10-11 дни по-къса от слънчевата година и месеците не подхождат на сезоните. Летните месеци след известно време ще бъдат зимни и обратнота.
Иранският календар или Слънчева хиджра е формалният календар в Иран и Афганистан. Този астрономически безоблачен календар е създаден от Омар Хаям. Хронологията е сходна на ислямския календар, само че се основава и на слънчевата година, заради което месеците му постоянно се падат едновременно всяка година. Седмицата в иранския календар стартира в събота и приключва в петък, който се смята за почивен ден.
Единният народен календар на Индия е създаден относително неотдавна и е признат през 1957 година В основата на изчисленията му е залегнала ерата Шака - антична хронологична система, постоянно срещана в Индия и Камбоджа. В Индия има и други календари, употребявани от разнообразни националности и племена. Някои взимат като насочна точка датата на гибелта на Кришна (3102 година пр.н.е.), други - идването на власт на Викрам през 57 година, а трети стартират летоброенето от датата на гибелта на Гаутама Буда (543 година прочие н. е.).
В Япония съществува хронологична система от раждането на Христос и обичайната, основаваща се на годините на ръководство на японските императори. Всеки император дава името си на епохата, през която цари. От 1989 година, когато на трона се възкачва император Акихито, Япония е в епохата на " мира и спокойствието ". Предишната ера, траяла 64 години, е на " просветения свят ". В множеството публични документи е всекидневно да се употребяват 2 дати - съгласно Григорианския календар и годината на актуалната ера в Япония.
Китайският календар се употребява в Камбоджа, Монголия, Виетнам и други азиатски страни. Хронологията в него се води от идването на власт на император Хуанг Ди през 2637 година прочие Хр. Календарът е повтаряем и разчита на астрономическите цикли на Юпитер. В продължение на 60 години Юпитер заобикаля слънцето пет пъти - това са петте детайла на китайския календар. Една обиколка на Юпитер към Слънцето трае 12 години - тези години в календара получават имена на животни. През 2018 година (според Григорианския календар) в Китай ще настипи годината на Кучето.
Календарът чучхе се употребява в КНДР от 8 юли 1997 година дружно с Григорианския календар. Отправната точка е годината на раждането на Ким Ил Сун през 1912 година - създател на севернокорейската страна, безконечният президент на Северна Корея. Годината на раждането му е първата година в този календар. При изписването на дати в КНДР се употребяват и двете хронологии, като годината по Григорианския календар се отбелязва в скоби до датата в календара чучхе.
Не единствено времето се мери по разнообразни способи. Възрастта на човек - също. В доста култури в Източна Азия хората дефинират възрастта си съгласно източноазиатската система. Т.е. с раждането си човек към този момент е на възраст 1 година, а рожден ден се чества с настъпването на новата година. Според тази система, с новогодишните камбани, цялото семейство, събрано на празничната софра, по едно и също време чества и рождените си дни.
Източник: manager.bg
Повечето страни по света живеят съгласно Григорианския календар. Той е въведен в приложимост на 4 октомври 1582 година от папа Григорий XIII в подмяна на Юлианския. Разликата сред тези два календара е към този момент 13 дни и се усилва с 3 дни на всеки 400 години.
Именно съгласно Григорианският календар на 1 януари ще отбележим настъпването на 2018 година
В Тайланд обаче ще настъпи 2561 година Официално Тайланд живее съгласно будисткия лунен календар, където хронологията датира от намирането на нирвана от Буда. Според будисткия календар живеят и в Шри Ланка, Камбоджа, Лаос и Мианмар.
Етиопският календар пък е с към 8 години след нас. Той съдържа 13 месеца, като 12 са с по 30 дни, а последният - 13-ият месец е доста къс - 5 или 6 дни, според от това дали е високосна година или не. Денят там стартира не в среднощ, а с изгрева на слънцето. Етиопският календар се основава на античния александрийски календар.
Еврейският календар е публично употребен в Израел дружно с Григорианския календар. Според този календар се честват еврейските празници, паметните дни и рождените дни на роднините. Месеците в този календар се основават на новолунието. А първият ден от годината (Рош Хашана) може да се случи единствено в понеделник, вторник, четвъртък или събота. И с цел да попадне Рош Хашана в допустим ден от седмицата, миналата година се удължава с един ден, в случай че е належащо. Еврейският календар стартира своето отброяване от първото новолуние, появило се в понеделник на 7 октомври през 3761 година прочие Хр. в 5 часа и 204 елементи. Часът в еврейския календар се състои от 1080 елементи и всяка част се състои от 76 моменти.
Ислямският календар се употребява за установяване на датите на религиозните празници и като формален календар в някои мюсюлмански страни. Хронология датира от преселването на пророка Мохамед и първите мюсюлмани от Мека в Медина (622 години прочие н. е.). Денят в този календар стартира при залез слънце, а не в среднощ. Началото на месеца стартира с появяването на първия полумесецът след новолуние. Продължителността на годината в ислямския календар е с 10-11 дни по-къса от слънчевата година и месеците не подхождат на сезоните. Летните месеци след известно време ще бъдат зимни и обратнота.
Иранският календар или Слънчева хиджра е формалният календар в Иран и Афганистан. Този астрономически безоблачен календар е създаден от Омар Хаям. Хронологията е сходна на ислямския календар, само че се основава и на слънчевата година, заради което месеците му постоянно се падат едновременно всяка година. Седмицата в иранския календар стартира в събота и приключва в петък, който се смята за почивен ден.
Единният народен календар на Индия е създаден относително неотдавна и е признат през 1957 година В основата на изчисленията му е залегнала ерата Шака - антична хронологична система, постоянно срещана в Индия и Камбоджа. В Индия има и други календари, употребявани от разнообразни националности и племена. Някои взимат като насочна точка датата на гибелта на Кришна (3102 година пр.н.е.), други - идването на власт на Викрам през 57 година, а трети стартират летоброенето от датата на гибелта на Гаутама Буда (543 година прочие н. е.).
В Япония съществува хронологична система от раждането на Христос и обичайната, основаваща се на годините на ръководство на японските императори. Всеки император дава името си на епохата, през която цари. От 1989 година, когато на трона се възкачва император Акихито, Япония е в епохата на " мира и спокойствието ". Предишната ера, траяла 64 години, е на " просветения свят ". В множеството публични документи е всекидневно да се употребяват 2 дати - съгласно Григорианския календар и годината на актуалната ера в Япония.
Китайският календар се употребява в Камбоджа, Монголия, Виетнам и други азиатски страни. Хронологията в него се води от идването на власт на император Хуанг Ди през 2637 година прочие Хр. Календарът е повтаряем и разчита на астрономическите цикли на Юпитер. В продължение на 60 години Юпитер заобикаля слънцето пет пъти - това са петте детайла на китайския календар. Една обиколка на Юпитер към Слънцето трае 12 години - тези години в календара получават имена на животни. През 2018 година (според Григорианския календар) в Китай ще настипи годината на Кучето.
Календарът чучхе се употребява в КНДР от 8 юли 1997 година дружно с Григорианския календар. Отправната точка е годината на раждането на Ким Ил Сун през 1912 година - създател на севернокорейската страна, безконечният президент на Северна Корея. Годината на раждането му е първата година в този календар. При изписването на дати в КНДР се употребяват и двете хронологии, като годината по Григорианския календар се отбелязва в скоби до датата в календара чучхе.
Не единствено времето се мери по разнообразни способи. Възрастта на човек - също. В доста култури в Източна Азия хората дефинират възрастта си съгласно източноазиатската система. Т.е. с раждането си човек към този момент е на възраст 1 година, а рожден ден се чества с настъпването на новата година. Според тази система, с новогодишните камбани, цялото семейство, събрано на празничната софра, по едно и също време чества и рождените си дни.
Източник: manager.bg
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ