Йоанна Цонева
Какво общо може да има сред мениджмънта и дисциплината 800 м безпрепятствено тичане? Йоанна Цонева дава отговор на този въпрос, споделяйки, че към момента ползва във всекидневието си правилото, което треньорът ú по лека атлетика ú дава преди години при първия ú старт: „ Тръгваш оптимално и най-после спринтираш “. „ Извън пистата това значи да се втурваш самоуверено и решително към опциите пред себе си и да гониш крепко и отдадено задачите си до дъно “, прибавя Йоанна Цонева, която има над 18-годишен опит на управителни позиции в областите общо и здравно обезпечаване, както и в ръководството на търговски компании с друг предмет на активност. „ Обичам специалността си, компанията и хората, с които работя – и се боря абсолютно за тях “, споделя Йоанна Цонева за работата си в „ Застрахователно сдружение Евроинс “ АД, където е изпълнителен шеф и член на управителния съвет от 2008 година
Бизнес визия
„ През последните няколко години компанията мина през редица сливания и придобивания, което се оказа съществено тестване за всички участници в тези процеси. В резултат на това през днешния ден можем да се похвалим със мощен и обединен екип с висока подготвеност и нови амбициозни проекти за развиване. В интервал от 3 години виждам компанията с повече нови клиенти, с по-голям премиен доход и пазарен дял, както и наличието на марката „ Евроинс “ в още няколко европейски страни. “
Женски времена
„ В нашата компания дамите мениджъри са повече от мъжете. Това не е издирван резултат, по този начин се получи във времето. Жените в България към този момент са си извоювали равноправно място в обществото и участват интензивно в бизнеса и ръководството. Би било тъпо обаче, в случай че дамата управител е фокусирана единствено в работата си и не съумява да бъде отдадена майка – децата имат потребност от прегръдка, от игра с нас или просто да погледаме дружно филм. “
Извън бизнеса
„ Динамична натура съм и боготворя да пътувам – даже единствено поради самото пътешестване. Харесва ми да изучавам нови неща, докосвайки се до разнообразни култури. Обожавам музиката – свирила съм на няколко инструмента, пеех, а в този момент танцувам. “
Въпроси&отговори
ЛЕВОН ХАМПАРЦУМЯН : Кои са трите качества, без които един управител не може?
– За мен това са самообладание, религия, организираност и целенасоченост. Бих добавила и харизмата, която не е качество, само че оказва помощ да увличаш хората към себе си към общата цел, която сте си сложили.
– Какъв съвет бихте дали на идващото потомство водачи?
– Да учат непрестанно – най-малко по един курс за подготовка годишно, с цел да усъвършенстват компетентността си. Да са отдадени на това, което вършат, само че да изградят крепко семейство, което е значима опора и спомагателен тласък за триумф.
АЛЕКСАНДЪР ДИМИТРОВ: Кое бихте сложили преди всичко – образованието или практиката?
– Образование и процедура се редуват и допълват през целия ни живот още от самото ни раждане. Как човек учи и какво научава, зависи от симбиозата преподавател и семейство. Е, забавното стартира тогава, когато животът стартира да ползва и своите на практика уроци. Според мен комбинацията от обучение и процедура е точно това качество „ подготвеност ”, което прави индивида по-знаещ и по-можещ.
– Избрали сте да се развивате кариерно в България. А какво бихте посъветвали децата си?
– Живеем в свят, в който няма нито териториални, нито осведомителни граници. Днешните деца владеят по няколко езика, те са жители на света. Две от децата ми приключиха своето обучение в България, а другите две – в чужбина, само че се върнаха и в този момент живеят и работят тук.
Бих посъветвала всички младежи да пътуват доста, да се срещат с от ден на ден хора, култури и обичаи. Да учат, където решат, само че да се върнат и да вложат добитите познания и опит в България, където има доста благоприятни условия за развиване и реализация.
ТИМ КУРТ : Как се справяте със обстановки, в които може да настъпи припокриване на ползи от професионалния и персоналния живот?
– Според мен въпросът с лоялността е извънредно значим за всеки чиновник и още повече за всеки управител. Не съм разрешавала и не съм се изкушавала да слага персонален избор пред интереса на компанията. Изключително високо оценявам лоялността, заради което не бих си разрешила да я наруша. Хубаво е, когато човек може да спи умерено нощем.
ВЛАДИМИР КАРАМАЗОВ: Добра актриса ли сте на сцената на живота? Разкажете за някоя своя паметна роля.
– По принцип съм артистична натура и като дете съм имала много театрални изяви – свирех на пиано, по-късно участвах в музикални групи, а в този момент танцувам. Имайки този досег със сцената, ненапълно разбирам тръпката и вълнението от връзката с публиката. Ако се спрем на клишето „ Животът е най-голямата сцена “, бих споделила, че се оправям добре в ролята си. Може би в частта с „ антракта сред дейностите “ не чак толкоз – поради това, че работата ми е приоритет, може би в известна степен съм ощетила фамилията си, само че пък постоянно съм срещала неговата опора и схващане.
– Ако ви кажат, че сте стигнали дотук единствено поради огромния си шанс, какво ще отговорите?
– Чудесно! Пожелавам на всеки подобен шанс – стига да е подготвен да го носи, тъй като шансът също има тежест и цена.
ДАРИН МАДЖАРОВ: Какво разбиране сте имали преди 10 години, което в този момент смятате за неуместно?
– С напредването на годините помъдряваме и когато погледнем обратно, намираме доста обстановки, на които се усмихваме къде с трогване, къде леко изкривено. Мисля, че едно от достиженията ми е обвързвано с това, че преди желаех всичко да става „ в този момент и незабавно “. Сега като че ли съм осъзнала, че за всяко нещо си има време. Като част от това разбиране се научих да не скърбя за това, което съм направила преди време, и за взетото тогава решение. Щом по този начин съм решила, значи е било вярно.
– Кои са трите ваши достижения, с които най-вече се гордеете?
– По-скоро са събития, които са ме създали щастлива и са значими за мен. Със брачна половинка ми се гордеем с четирите си деца – работещи млади интелигентни хора с построена ценностна система и с персонални проекти за развиване. Гордея се с доста сполучливо завършили планове, в които съм взела участие или управлявала. Щастие ми донесе и бронзовият орден от републиканско състезание по маратон. Също и това, че се понаучих да изсвирвам на гайда.
И още доста.
Бизнес визия
„ През последните няколко години компанията мина през редица сливания и придобивания, което се оказа съществено тестване за всички участници в тези процеси. В резултат на това през днешния ден можем да се похвалим със мощен и обединен екип с висока подготвеност и нови амбициозни проекти за развиване. В интервал от 3 години виждам компанията с повече нови клиенти, с по-голям премиен доход и пазарен дял, както и наличието на марката „ Евроинс “ в още няколко европейски страни. “
Женски времена
„ В нашата компания дамите мениджъри са повече от мъжете. Това не е издирван резултат, по този начин се получи във времето. Жените в България към този момент са си извоювали равноправно място в обществото и участват интензивно в бизнеса и ръководството. Би било тъпо обаче, в случай че дамата управител е фокусирана единствено в работата си и не съумява да бъде отдадена майка – децата имат потребност от прегръдка, от игра с нас или просто да погледаме дружно филм. “
Извън бизнеса
„ Динамична натура съм и боготворя да пътувам – даже единствено поради самото пътешестване. Харесва ми да изучавам нови неща, докосвайки се до разнообразни култури. Обожавам музиката – свирила съм на няколко инструмента, пеех, а в този момент танцувам. “
Въпроси&отговори
ЛЕВОН ХАМПАРЦУМЯН : Кои са трите качества, без които един управител не може?
– За мен това са самообладание, религия, организираност и целенасоченост. Бих добавила и харизмата, която не е качество, само че оказва помощ да увличаш хората към себе си към общата цел, която сте си сложили.
– Какъв съвет бихте дали на идващото потомство водачи?
– Да учат непрестанно – най-малко по един курс за подготовка годишно, с цел да усъвършенстват компетентността си. Да са отдадени на това, което вършат, само че да изградят крепко семейство, което е значима опора и спомагателен тласък за триумф.
АЛЕКСАНДЪР ДИМИТРОВ: Кое бихте сложили преди всичко – образованието или практиката?
– Образование и процедура се редуват и допълват през целия ни живот още от самото ни раждане. Как човек учи и какво научава, зависи от симбиозата преподавател и семейство. Е, забавното стартира тогава, когато животът стартира да ползва и своите на практика уроци. Според мен комбинацията от обучение и процедура е точно това качество „ подготвеност ”, което прави индивида по-знаещ и по-можещ.
– Избрали сте да се развивате кариерно в България. А какво бихте посъветвали децата си?
– Живеем в свят, в който няма нито териториални, нито осведомителни граници. Днешните деца владеят по няколко езика, те са жители на света. Две от децата ми приключиха своето обучение в България, а другите две – в чужбина, само че се върнаха и в този момент живеят и работят тук.
Бих посъветвала всички младежи да пътуват доста, да се срещат с от ден на ден хора, култури и обичаи. Да учат, където решат, само че да се върнат и да вложат добитите познания и опит в България, където има доста благоприятни условия за развиване и реализация.
ТИМ КУРТ : Как се справяте със обстановки, в които може да настъпи припокриване на ползи от професионалния и персоналния живот?
– Според мен въпросът с лоялността е извънредно значим за всеки чиновник и още повече за всеки управител. Не съм разрешавала и не съм се изкушавала да слага персонален избор пред интереса на компанията. Изключително високо оценявам лоялността, заради което не бих си разрешила да я наруша. Хубаво е, когато човек може да спи умерено нощем.
ВЛАДИМИР КАРАМАЗОВ: Добра актриса ли сте на сцената на живота? Разкажете за някоя своя паметна роля.
– По принцип съм артистична натура и като дете съм имала много театрални изяви – свирех на пиано, по-късно участвах в музикални групи, а в този момент танцувам. Имайки този досег със сцената, ненапълно разбирам тръпката и вълнението от връзката с публиката. Ако се спрем на клишето „ Животът е най-голямата сцена “, бих споделила, че се оправям добре в ролята си. Може би в частта с „ антракта сред дейностите “ не чак толкоз – поради това, че работата ми е приоритет, може би в известна степен съм ощетила фамилията си, само че пък постоянно съм срещала неговата опора и схващане.
– Ако ви кажат, че сте стигнали дотук единствено поради огромния си шанс, какво ще отговорите?
– Чудесно! Пожелавам на всеки подобен шанс – стига да е подготвен да го носи, тъй като шансът също има тежест и цена.
ДАРИН МАДЖАРОВ: Какво разбиране сте имали преди 10 години, което в този момент смятате за неуместно?
– С напредването на годините помъдряваме и когато погледнем обратно, намираме доста обстановки, на които се усмихваме къде с трогване, къде леко изкривено. Мисля, че едно от достиженията ми е обвързвано с това, че преди желаех всичко да става „ в този момент и незабавно “. Сега като че ли съм осъзнала, че за всяко нещо си има време. Като част от това разбиране се научих да не скърбя за това, което съм направила преди време, и за взетото тогава решение. Щом по този начин съм решила, значи е било вярно.
– Кои са трите ваши достижения, с които най-вече се гордеете?
– По-скоро са събития, които са ме създали щастлива и са значими за мен. Със брачна половинка ми се гордеем с четирите си деца – работещи млади интелигентни хора с построена ценностна система и с персонални проекти за развиване. Гордея се с доста сполучливо завършили планове, в които съм взела участие или управлявала. Щастие ми донесе и бронзовият орден от републиканско състезание по маратон. Също и това, че се понаучих да изсвирвам на гайда.
И още доста.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ