Какво не знаем за княза, който преди 112 години в

...
Какво не знаем за княза, който преди 112 години в
Коментари Харесай

Заради Независимостта: Фердинанд се крие в тоалетна

Какво не знаем за княза, който преди 112 години в църквата „ Св. 40 мъченици ” във Велико Търново прочита Манифеста на независимостта и става цар на Третата българска страна? С този акт България се връща на политическата карта на Европа като самостоятелна страна.

Целият живот на противоречивия държател Фердинанд - оценен и неглижиран, обичан и ненавиждан, забравян и оправдан, е обвързван с България. Той напълно модернизира армията й, трансформира София в европейски град по виенски модел, само че унищожава страната, въвличайки я в три войни. След злодейския Нойски контракт, отхапал от България Западните околности, Южна Добруджа и Беломорска Тракия, е заставен да абдикира и да напусне вечно страната ни. Непрекъснато желае да се върне, изключително през 1937 година, когато се ражда внукът му – престолонаследникът княз Симеон Търновски, само че в никакъв случай не е позволен. До последните си дни получава пенсия като фелдмаршал от българската войска. Надживява и двамата си сина – Борис и Кирил. Желае да бъде заровен в „ обичаната си България ” и по тази причина ковчегът му бил единствено „ краткотрайно положен ” в криптата на католическата черква „ Св. Августин “ в Кобург, пред саркофазите на неговите родители. Но краткотрайните неща постоянно са безконечни - там остава и до през днешния ден.

Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария, Принц Сакс-Кобург-Готски и Херцог Саксонски, е роден на 26 февруари 1861 година във Виена. Завършва виенската академия “Терезианум ”, получавайки най-хубавото за това време обучение. От ранна възраст Фердинанд демонстрира интерес към естествената история, най-много към орнитологията, ботаниката и ентомологията. През 1879 година дружно с брат си Август подхващат научна експедиция по поречието на р. Амазонка, откъдето се връщат с многочислени титли и сбирки.  През 1884 година е оповестена студия, озаглавена “Описание на птиците на Принц Фердинанд Сакс-Кобург и Гота ”. Член на Германските Орнитологическо и Дендрологическо сдружения. През целия си живот продължава своите научни занимания, с помощта на които е основана Ботаническата градина в София и Борисовата градина, носела преди този момент името Фердинандова. Сбирката му с пеперуди, ловни титли и минерали е измежду първите експонати в Природо-научния музей, животните от неговия домакински зоопарк във Врана са измежду първите в държавния. Огромен е приносът му за Ботаническата градина в Балчик.

 Изборът му за български княз става след абдикацията на княз Александър І Батенберг на 26 август 1886 година и зародилата остра политическа рецесия. Регентството в състав Стефан Стамболов, Сава Муткуров и Георги Живков стартира да търси нов български държател.

Свиканото на 15 октомври 1886 година Велико национално заседание избира за български княз Валдемар Датски, само че той отхвърля да одобри короната по подстрекателство на съветския император Александър ІІІ. Причината е, че Петербург желае да постави собствен човек - грузинския княз Мингрели, само че Велико народно събрание не приема кандидатурата му и това поставя завършек на дипломатическите връзки с Русия.

Великото национално заседание изпраща във Виена тричленна делегация да търси княз. Именно там е препоръчан австрийският офицер Фердинанд Сакскобургготски. След допитване до Германия, Англия и Франция кандидатурата е призната, без да се търси единодушието на Русия. На 7 юли 1887 година Велико народно събрание избира Фердинанд Сакскобургготски за княз на България, който поставя клетва пред ВНС  на 02 август 1887 година в Търново.

Русия счита избора на княза за противозаконен, а него самия – за грабител. Той в действителност няма политическо минало, само че за сметка на това има родословни връзки с всички европейски династии. И огромната му фантазия е да направи и българска царска династия.

През първите години Фердинанд оставя Стефан Стамболов да ръководи и модернизира страната, а той се заема с пътувания и споразумяване на персоналните си каузи. През 1893 година подписва брак с италианската принцеса Мария Луиза. Раждането на престолонаследника княз Борис Търновски още повече укрепва престола.

През идващите години Фердинанд стартира подмолните контакти с съветската дипломация. На 19 май 1894 година Стамболов е свален от власт. Съставено е държавно управление, отпред с доктор Константин Стоилов.

Князът реализира своето интернационално самопризнание посредством помиряване с Русия. Във връзка с погребението на Александър ІІІ, българска делегация, водена от митрополит Климент, на 04 юли 1895 година е тържествено призната от новия съветски император Николай ІІ. Един ден по-рано в София е посечен Стефан Стамболов и това бележи новия политически курс на България.

Първоначално престолонаследникът княз Борис Търновски е кръстен като католик. Но в името на възобновяване на дипломатическите връзки с Русия на 2 февруари 1896 година княз Борис е кръстен и в православната религия като негов кръстник става самият император Николай ІІ Романов.



Като главнокомандващ на войската монархът се заема с нейното модернизиране и въоръжаване и с построяването на първокласен офицерски състав. Князът поддържа модернизацията във всички области – построява пощи, железници, гари, пристанища. Любител е на колите, влаковете и самолетите, строи дворци, паркове и градини.

Ограниченията на Берлинския контракт, съгласно който България е васално княжество, обаче пречат на владетеля да разгърне упоритостите си. Затова Фердинанд приема концепцията за самостоятелност. Още повече, че политическият хайлайф към този момент работи за нея. Така или другояче Берлинският контракт не се съблюдава от самото му начало. На България е неразрешено да има постоянна войска и боен флот. Но все пак те са основани още през 1879 година Сключените търговски контракти по времето на Стефан Стамболов и Константин Стоилов пък са крещящо нарушаване на финансовите клаузи на Берлинския контракт. През 1899 година България сяда на първата в историята конференция за разоръжаване в Хага като де факто суверенна страна, а през 1902 година Стефан С. Бобчев показва страната ни при учредяването на Интерпарламентарния съюз.

Но зависимостта от Османската империя е сериозна спънка, изключително финансова. Освен, че заплаща годишен налог от 1 милион лв., васалното княжество България няма право да подписва интернационалните контракти от военнополитическо естество. Върху българската територия се разгръщат всички клаузи на така наречен режим на капитулациите - система от стопански и правосъдни привилегии за западните страни и техните жители, занимаващи се с бизнес в Османската империя. А това води до съществени финансови загуби от ниски мита, такси и други типове пропуснати за хазната ни изгоди. Ето за какво от началото на предишния век оповестяването на България за суверенна страна става съществена външнополитическа цел на ръководещия хайлайф.

На 22 септември 1908 година България афишира тържествено своята самостоятелност в остарялата българска столица Велико Търново. Фердинанд става цар и по този начин се възстановява достолепието на българските владетели. Актът е блестяща демонстрация на национално единение и реализиране на интернационален авторитет.

Разбира се, че не липсват и исторически пикантерии. Короната на българските царе от Втората страна е окончателно изчезнала през вековете на иго, по тази причина на главана на Фердинанд поставят короната на владиката, който отслужва мобелена за Незавимостта. Пътувайки с трен от Виена до Будапеща, където го чака яхтата му, на всяка гара Фердинанд се крие в тоалетната на вагона - да не би инцидентно престарелият австроунгарски император Франц Йосиф I, който е благословил оповестяването на независимостта да размишления и да се дръпне.



Следващите години власт обаче са низ от пренебрежително самочувствие, неточности и провали за сметка на България. Като главнокомандващ през Междусъюзническата война той издава заповед за нахлуване против някогашните съдружници без дипломатическо и военно обезпечаване на тила. Това довежда до злополука. Престолът е избавен на косъм заради общите упования за отмъщение.

Участието на България в Първата международна война на страната на Централните сили е същински призрачен сън. Голяма част от политическите фактори се афишират срещу дейностите на Фердинанд. Войната приключва с втора национална злополука и злокобния Ньойски контракт. На 03 октомври 1918 година министър-председателят Александър Малинов предлага на монарха единствения вероятен излаз – абдикацията. Той дава престола на своя наследник Борис ІІІ и напуща страната.

Умира в родината си през 1948 година

 
Източник: standartnews.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР