Екатеринбург – градът между два континента
Какво не знаем за огромния сибирски град
След като на 17 март сме изнесли лекцията си в българския университет „ Григорий Цамблак “ в молдовския град Тараклия, още на 18 март 2018 година с проф. Пламен Павлов към този момент летим за съветския град Екатеринбург през аеропорта „ Шереметиево “ в Москва. Ще напомня на читателите на „ Труд “, че ние изпълняваме „ Мисия България “ за показване на нашето културно завещание в границите на информационната тактика, съпътстваща българското Председателство на Европейски Съюз.
Разстоянието по въздух е към 3000 км, които прекосяваме с незначителен престой в съветската столица. Прелитаме над планината Урал и ето, че към този момент сме в Азия и на подстъпите на Сибир. На огромното интернационално летище „ Колцово “ ни посреща българският консул Пламен Петков дружно със своята прелестна съветска брачна половинка. Както ще разберем още на идващия ден, той е човекът-оркестър, който се грижи за всичко обвързвано с България отвъд Урал.
След половин час към този момент сме в ресторанта на 39-я етаж на превъзходния хотел „ Висоцки “, откъдето се открива невероятна панорама към осветения нощен Екатеринбург. След вкусната морска храна и приятното вино в уютна другарска атмосфера ми е мъчно да допускам, че в края на март на открито температурата е под минус 20 градуса. Но този факт с цялостна мощ би трябвало да приема още в първите часове на идващия ден!
Преди лекцията общителните домакини ни провеждат разходка в четвъртия по величина град на Русия след Москва, Санкт-Петербург и Новосибирск. Той е учреден през 1723 година от Василий Татишчев и Георг Вилхелм де Генин и е наименуван на светицата Екатерина. Съвсем не е инцидентно обаче, че същото име носи брачната половинка на император Петър I – Екатерина I, която сама е императрица сред 1723 и 1725 година По-късно през Екатеринбург минава Транссибирската железница, която е най-дългата железопътна линия в света, свързваща Русия с Монголия, Китай и Тихия океан.
Градът е учреден като характерен стопански център и в него се намира най-големият в Русия цех за рандеман на желязо. Същевременно той е основан като военна цитадела, която е трябвало да охранява зараждащата се съветска тежка индустрия в дивите азиатски ширини. По-късно в градоустройството и архитектурата проникват модерните трендове на класицизма, в чиито жанр строят своите обилни имения богатите екатеринбургски бизнесмени и търговци. Днес са непокътнати помпозните дворци на Севастиянови, Тарасови, Росторгуеви и други, които ние с Пламен Павлов преглеждаме, зъзнейки в мартенския сибирски мраз.
Естествено няма по какъв начин да не отидем до една от най-големите забележителности на града. Става дума за мястото, където са разстреляни от болшевиките император Николай ІІ Романов, брачната половинка му Александра Фьодоровна и техните деца. Както е известно, след Октомврийската гражданска война те са заточени в Екатеринбург и живеят в дома на видния търговец Ипатиев. Именно там на 16 юли 1918 година е избито цялото царско семейство. След това труповете са били изхвърлени близо до Екатеринбург в местността „ Ганина яма “, залети с киселина и изгорени.
След 1924 година Екатеринбург е прекръстен на Свердловск на името на изтъкнат комунистически деятел. „ Домът на Ипатиев “ става музей на революцията, а след това стартира да се разрушава. Стига се до 1977 година, когато Политбюро на Комунистическа партия на Съветския съюз взема решение той да бъде опустошен, с цел да не се подклаждат зараждащите се монархически хрумвания.
Днес обаче това място е свещено за руснаците. Там се издига голямата издигната неотдавна катедрала, наречена „ Храм на кръвта “. В нея се почитат членовете на императорското семейство, които са оповестени от Руската православна черква за светци. Всъщност този отбор продължава да се строи, като в подземието се намира музей на разстреляните мъченици.
Свердловск става един от руските центрове за развиване на тежката промишленост. По време на Втората международна война доста държавни научни институти и цели заводи са преместени в града, с цел да са надалеч от военните дейности. Редица от тях са там и след края на войната. Част от сбирките на Ермитажа също са евакуирани от Ленинград в Свердловск през юли 1941 година и остават там до октомври 1945 година
Градът връща остарялото си име през 1991 година след измененията в Съюз на съветските социалистически републики. А след разпада му влиза в рамките на Русия, чиито първи президент става Борис Николаевич Елцин. Това е прекомерно е любопитно, тъй като самият той е роден в покрайнините на тогавашния Свердловск. Впрочем е доста забавно, че точно когато Елцин е първи секретар на регионалния комитет в града, става разрушаването на Ипатиевия дом.
Така или другояче, тъкмо историята на Елцин е другата огромна модерна забележителност в Екатеринбург. Българският консул ни води в фамозния Елцин-център, открит през 2015 година персонално от президента Владимир Путин. Това ми е доста любопитно, тъй като в богатата музейна експозиция си напомням събитията от 90-те години на ХХ в., засегнали живо и нашата страна.
Но е ето, че идва времето за нашата лекция. Тя не е къде да е, а в Уралския федерален университет – едно от единадесетте най-престижни висши образователни заведения на Русия. Основан е през 1920 година с указ на Владимир Илич Ленин. Оказва се, че в Историческия факултет имам доста познати като проф. Алла Романчук, посещавала постоянно България и добра другарка на моя починал татко проф. Димитър Овчаров.
Презентацията ни с проф. Павлов минава на доста високо равнище. С съветските учени сме на едно мнение по доста въпроси, касаещи общата ни история. Най-вече за обстоятелството, че Русия приема през Х в. православието и писмеността от България. А както знаем, това е трънлив въпрос, който постоянно се употребява за политически цели.
Скандалът със сваления американски аероплан
Край Свердловск през 60-те години на предишния век се разиграва огромен шпионски скандал. На 1 май 1960 година американски разследващ аероплан U-2 с водач Франсис Гари Пауърс, работещ за Централно разузнавателно управление на САЩ, е свален със руска ракета. Той е хванат и наказан за шпионаж, само че след това е сменен за Рудолф Абел, който пък е разузнавач на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), хванат в Съединени американски щати през 1957 година
Невероятният кмет Юрий Ройзман
По време на късото посещаване имаме неповторимата опция да беседваме уединено с кмета на града Юрий Вадимович Ройзман. Той се оказва извънредно забавна персона – историк, филантроп на изкуството, стихотворец. В неговата частна изложба за икони с проф. Павлов с учудване виждаме съветски изображения на българските светци Петка Търновска и Иван Рилски от ХVІІІ в. Ройзман е измежду огромните критици на политиката на Путин и за жалост на 25 май 2018 година трябваше да подаде оставка.
След като на 17 март сме изнесли лекцията си в българския университет „ Григорий Цамблак “ в молдовския град Тараклия, още на 18 март 2018 година с проф. Пламен Павлов към този момент летим за съветския град Екатеринбург през аеропорта „ Шереметиево “ в Москва. Ще напомня на читателите на „ Труд “, че ние изпълняваме „ Мисия България “ за показване на нашето културно завещание в границите на информационната тактика, съпътстваща българското Председателство на Европейски Съюз.
Разстоянието по въздух е към 3000 км, които прекосяваме с незначителен престой в съветската столица. Прелитаме над планината Урал и ето, че към този момент сме в Азия и на подстъпите на Сибир. На огромното интернационално летище „ Колцово “ ни посреща българският консул Пламен Петков дружно със своята прелестна съветска брачна половинка. Както ще разберем още на идващия ден, той е човекът-оркестър, който се грижи за всичко обвързвано с България отвъд Урал.
След половин час към този момент сме в ресторанта на 39-я етаж на превъзходния хотел „ Висоцки “, откъдето се открива невероятна панорама към осветения нощен Екатеринбург. След вкусната морска храна и приятното вино в уютна другарска атмосфера ми е мъчно да допускам, че в края на март на открито температурата е под минус 20 градуса. Но този факт с цялостна мощ би трябвало да приема още в първите часове на идващия ден!
Преди лекцията общителните домакини ни провеждат разходка в четвъртия по величина град на Русия след Москва, Санкт-Петербург и Новосибирск. Той е учреден през 1723 година от Василий Татишчев и Георг Вилхелм де Генин и е наименуван на светицата Екатерина. Съвсем не е инцидентно обаче, че същото име носи брачната половинка на император Петър I – Екатерина I, която сама е императрица сред 1723 и 1725 година По-късно през Екатеринбург минава Транссибирската железница, която е най-дългата железопътна линия в света, свързваща Русия с Монголия, Китай и Тихия океан.
Градът е учреден като характерен стопански център и в него се намира най-големият в Русия цех за рандеман на желязо. Същевременно той е основан като военна цитадела, която е трябвало да охранява зараждащата се съветска тежка индустрия в дивите азиатски ширини. По-късно в градоустройството и архитектурата проникват модерните трендове на класицизма, в чиито жанр строят своите обилни имения богатите екатеринбургски бизнесмени и търговци. Днес са непокътнати помпозните дворци на Севастиянови, Тарасови, Росторгуеви и други, които ние с Пламен Павлов преглеждаме, зъзнейки в мартенския сибирски мраз.
Естествено няма по какъв начин да не отидем до една от най-големите забележителности на града. Става дума за мястото, където са разстреляни от болшевиките император Николай ІІ Романов, брачната половинка му Александра Фьодоровна и техните деца. Както е известно, след Октомврийската гражданска война те са заточени в Екатеринбург и живеят в дома на видния търговец Ипатиев. Именно там на 16 юли 1918 година е избито цялото царско семейство. След това труповете са били изхвърлени близо до Екатеринбург в местността „ Ганина яма “, залети с киселина и изгорени.
След 1924 година Екатеринбург е прекръстен на Свердловск на името на изтъкнат комунистически деятел. „ Домът на Ипатиев “ става музей на революцията, а след това стартира да се разрушава. Стига се до 1977 година, когато Политбюро на Комунистическа партия на Съветския съюз взема решение той да бъде опустошен, с цел да не се подклаждат зараждащите се монархически хрумвания.
Днес обаче това място е свещено за руснаците. Там се издига голямата издигната неотдавна катедрала, наречена „ Храм на кръвта “. В нея се почитат членовете на императорското семейство, които са оповестени от Руската православна черква за светци. Всъщност този отбор продължава да се строи, като в подземието се намира музей на разстреляните мъченици.
Свердловск става един от руските центрове за развиване на тежката промишленост. По време на Втората международна война доста държавни научни институти и цели заводи са преместени в града, с цел да са надалеч от военните дейности. Редица от тях са там и след края на войната. Част от сбирките на Ермитажа също са евакуирани от Ленинград в Свердловск през юли 1941 година и остават там до октомври 1945 година
Градът връща остарялото си име през 1991 година след измененията в Съюз на съветските социалистически републики. А след разпада му влиза в рамките на Русия, чиито първи президент става Борис Николаевич Елцин. Това е прекомерно е любопитно, тъй като самият той е роден в покрайнините на тогавашния Свердловск. Впрочем е доста забавно, че точно когато Елцин е първи секретар на регионалния комитет в града, става разрушаването на Ипатиевия дом.
Така или другояче, тъкмо историята на Елцин е другата огромна модерна забележителност в Екатеринбург. Българският консул ни води в фамозния Елцин-център, открит през 2015 година персонално от президента Владимир Путин. Това ми е доста любопитно, тъй като в богатата музейна експозиция си напомням събитията от 90-те години на ХХ в., засегнали живо и нашата страна.
Но е ето, че идва времето за нашата лекция. Тя не е къде да е, а в Уралския федерален университет – едно от единадесетте най-престижни висши образователни заведения на Русия. Основан е през 1920 година с указ на Владимир Илич Ленин. Оказва се, че в Историческия факултет имам доста познати като проф. Алла Романчук, посещавала постоянно България и добра другарка на моя починал татко проф. Димитър Овчаров.
Презентацията ни с проф. Павлов минава на доста високо равнище. С съветските учени сме на едно мнение по доста въпроси, касаещи общата ни история. Най-вече за обстоятелството, че Русия приема през Х в. православието и писмеността от България. А както знаем, това е трънлив въпрос, който постоянно се употребява за политически цели.
Скандалът със сваления американски аероплан
Край Свердловск през 60-те години на предишния век се разиграва огромен шпионски скандал. На 1 май 1960 година американски разследващ аероплан U-2 с водач Франсис Гари Пауърс, работещ за Централно разузнавателно управление на САЩ, е свален със руска ракета. Той е хванат и наказан за шпионаж, само че след това е сменен за Рудолф Абел, който пък е разузнавач на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), хванат в Съединени американски щати през 1957 година
Невероятният кмет Юрий Ройзман
По време на късото посещаване имаме неповторимата опция да беседваме уединено с кмета на града Юрий Вадимович Ройзман. Той се оказва извънредно забавна персона – историк, филантроп на изкуството, стихотворец. В неговата частна изложба за икони с проф. Павлов с учудване виждаме съветски изображения на българските светци Петка Търновска и Иван Рилски от ХVІІІ в. Ройзман е измежду огромните критици на политиката на Путин и за жалост на 25 май 2018 година трябваше да подаде оставка.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ