Гузното мълчание за провала на “румънския модел”
Какво ли не пробват актьорите в Театъра на парадокса, в който се трансформира клишето за “нуждата от правосъдна реформа” у нас. Докато държавното обвиняване, къде сполучливо, къде недотам, въпреки всичко поставя старания да се бори за господство на закона и да търси отговорност на престъпилите законите, добре познатата тайфа от марионетки на олигархията в правосъдната система, настойчиво продължава да си заработва похвалите от своите кукловоди, а паралелно с това разсеяно да не вижда сърцевината на казуса – отводът на част от съдиите да издават ефикасни присъди, написа " Труд ".
От няколко дни, обаче, има и втора тематика “табу” за борците на олигархията във войната им по дискредитиране и преодоляване на прокуратурата. Плътна осведомителна завеса, напомняща времената на Чернобилската повреда, се е спуснала по тематиката за фиаското на така наречен “румънски модел”. Поръчковите издания на подсъдимия олигарх Огнян Донев, на обвинения Иво Прокопиев, на някогашната говорителка на Иван Костов – Стоянка Георгиева, на газовия барон Сашо Дончев, на банкера-беглец настойчиво мълчат за протичащото се със “светицата” на румънската битка с корупцията – Лаура Кьовеши и титаничните разкрития за злоупотреби в ръководената от нея Национална организация за битка с корупцията (DNA).
През месец март, единствено 10 дни преди предварителните парламентарни избори у нас, Кьовеши пристигна в София и бе развеждана като Карпатска мечка от одиозния ръководител на Върховния касационен съд Лозан Панов в опит да обезпечи няколко гласа за плана на кукловода му Иво Прокопиев – “Да, България”. След разкритията, които уличават Кьовеши в корист със служебно състояние и производство на обвинявания против политици в Букурещ, Панов не е проронил и дума, а и няма кой да го попита. Нито един от почитателите на Кьовеши не смее да наруши омертата.
Активният нощем в обществените мрежи Христо Иванов е въздържан. Радан Кънев и Атанас Атанасов комфортно заобикалят тематиката в комфортните си медийни участия. А хибридната организация “Правосъдие за всеки” тотално е зачезнала по морските плажове, като че ли Румъния не се тресе от невъобразим по мащабите си властови скандал. Понеже “Правосъдие за всеки” се срещнаха с Кьовеши в пет-звезден софийски хотел, може най-малко няколко бдения с болтове да провеждат пред румънското посолство в поддръжка на “принципната” антимафиотка, която с изключение на болен службогонец, наподобява ловко е съумяла да употребява властовите принадлежности, с цел да съучаства в политически инженеринг в северната ни съседка.
Всяко обвиняване против Лаура Кьовеши в Букурещ е гласовит пестник в лицето на българската олигархия, която целеше да приложи у нас тъкмо този циничен модел на корист с власт. Амнезията, обаче, наподобява е заразна, тъй като нито олигарсите и техните марионетки, желаят да бъдат свързвани с неуспеха на DNA и румънската “борба с корупцията”, нито това вършат и тези изпълнили поръчката да я промотират на българското общество “обективни” посредници – публицисти, анализатори, културтрегери. Цял лист има на радетели на “румънския модел”, които през днешния ден мълчат.
Ето част от тях: Венелин Петков – шеф на “Новините” на БТВ, който пращаше през месец в Букурещ кореспонденти, които да вършат филми за Кьовеши, която българите нямаме. Бойко Василев – водещ на предаването “Панорама” на публичната Българска национална телевизия, който също натрапваше на аудиторията “опорните точки” на провалилата се шефка на DNA и менторката й – румънската евродепутатка Моника Маковей. Анна Цолова и Виктор Николаев би следвало от дълго време да са освободили скъпоплатените си кресла на манипулатори, пардон “медиатори” на утринния блок на “обективната” Нова телевизия, които толкоз настойчиво лансираха “румънския модел” посредством непрестанните участия на преводача Владо Береану. Естетът Сашо Диков и Люба Кулезич несъмнено доста страдат, че не съумяха да отразяват битката с корупцията по румънски модел, която задкулисието искаше да конфигурира у нас.
Списъкът на позора в действителност е дълъг, а и е добре прочут, тъй като в него ще откриете имената на дежурните “грантови” анализатори, “професионални” протестъри и безработни юристи. Фиаското на Кьовеши не е изненада, ни минимум, тъй като още в славните й години, имаше голям брой гласове в Румъния, които предупреждаваха за неналичието на надзор, за злоупотребата с власт, за противоположния резултат върху стопанската система и бизнеса, който има активността на DNA. Но вместо гузно да мълчат, софийските й ласкатели, може би е по-добре да се извинят, в случай че не на българите, които се опитваха да манипулират, то най-малко на тези управленци, които трябваше да понесат обиди, клюки и безусловно със словесна “помия” поради това, че се опълчиха на използването на оказалия се “престъпен” румънски модел за битка с корупцията. Хубавото на истината е, че тя постоянно става ясно.
Хубавото в съответната обстановка е, че в този момент излиза в точния момент, тъй като хората доста добре помнят офанзивите против премиера Бойко Борисов, против основния прокурор Сотир Цацаров, против президента Румен Радев, а и против доста други персони, които отхвърлиха да склонят глава и да обслужат ползите на олигархичните кръгове, които доста държаха да си създадат лична прокуратура. Излиза, че те са били надалеч по-далновидни и зрели в решенията да не се поддадат на операциите, пропагандата, внушенията и подмолния напън. Хубавото е, че справедливостта тържествува, този път задоволително бързо, с цел да може обществото единствено да направи изводите си.
Провалът на “румънския модел” е потребен, освен, тъй като беше подправен, а и тъй като демонстрира, че приемането на изключителни ограничения, органи и закони, постоянно служи за проводник на нечисти властови ползи и в това време пречи на работата на законните органи да извършват отговорностите си. Днес всички, които споделиха на нервността за въвеждането на “румънския модел”: „ Не, благодарим, имаме си наш метод “, могат с право да бъдат задоволени от демонстрирания държавнически метод при взимането на кадрови, законодателни и стратегически решения, които биха имали продължително отражение върху развиването на публичните процеси.
Нека всеки, който желае смяна “дълбока правосъдна реформа” и е отвън тези, които биха се облагодетелствали от нея, през днешния ден огледа към Букурещ и разбере истината за “успехите” на Лаура Кьовеши. Със сигурност по-късно ще разбере, че всичките мантри за “заместник-главен прокурор за битка с корупцията”, за “изваждането на държавното обвиняване от правосъдната власт”, за “разделянето на Висш съдебен съвет на две колегии”, за “запазване непознатото финансиране на магистратски организации” са нищо повече от неистини, опаковани в целофана на пропагандата. Направи ли го, то сигурно идващия път, когато се опитат да го “зарибят” с следващата (полу)сектантска идея, каквато в действителност роля извършват “грантово” финансираните НПО-та, ще знае, че се пробват да му промият съзнанието.
От няколко дни, обаче, има и втора тематика “табу” за борците на олигархията във войната им по дискредитиране и преодоляване на прокуратурата. Плътна осведомителна завеса, напомняща времената на Чернобилската повреда, се е спуснала по тематиката за фиаското на така наречен “румънски модел”. Поръчковите издания на подсъдимия олигарх Огнян Донев, на обвинения Иво Прокопиев, на някогашната говорителка на Иван Костов – Стоянка Георгиева, на газовия барон Сашо Дончев, на банкера-беглец настойчиво мълчат за протичащото се със “светицата” на румънската битка с корупцията – Лаура Кьовеши и титаничните разкрития за злоупотреби в ръководената от нея Национална организация за битка с корупцията (DNA).
През месец март, единствено 10 дни преди предварителните парламентарни избори у нас, Кьовеши пристигна в София и бе развеждана като Карпатска мечка от одиозния ръководител на Върховния касационен съд Лозан Панов в опит да обезпечи няколко гласа за плана на кукловода му Иво Прокопиев – “Да, България”. След разкритията, които уличават Кьовеши в корист със служебно състояние и производство на обвинявания против политици в Букурещ, Панов не е проронил и дума, а и няма кой да го попита. Нито един от почитателите на Кьовеши не смее да наруши омертата.
Активният нощем в обществените мрежи Христо Иванов е въздържан. Радан Кънев и Атанас Атанасов комфортно заобикалят тематиката в комфортните си медийни участия. А хибридната организация “Правосъдие за всеки” тотално е зачезнала по морските плажове, като че ли Румъния не се тресе от невъобразим по мащабите си властови скандал. Понеже “Правосъдие за всеки” се срещнаха с Кьовеши в пет-звезден софийски хотел, може най-малко няколко бдения с болтове да провеждат пред румънското посолство в поддръжка на “принципната” антимафиотка, която с изключение на болен службогонец, наподобява ловко е съумяла да употребява властовите принадлежности, с цел да съучаства в политически инженеринг в северната ни съседка.
Всяко обвиняване против Лаура Кьовеши в Букурещ е гласовит пестник в лицето на българската олигархия, която целеше да приложи у нас тъкмо този циничен модел на корист с власт. Амнезията, обаче, наподобява е заразна, тъй като нито олигарсите и техните марионетки, желаят да бъдат свързвани с неуспеха на DNA и румънската “борба с корупцията”, нито това вършат и тези изпълнили поръчката да я промотират на българското общество “обективни” посредници – публицисти, анализатори, културтрегери. Цял лист има на радетели на “румънския модел”, които през днешния ден мълчат.
Ето част от тях: Венелин Петков – шеф на “Новините” на БТВ, който пращаше през месец в Букурещ кореспонденти, които да вършат филми за Кьовеши, която българите нямаме. Бойко Василев – водещ на предаването “Панорама” на публичната Българска национална телевизия, който също натрапваше на аудиторията “опорните точки” на провалилата се шефка на DNA и менторката й – румънската евродепутатка Моника Маковей. Анна Цолова и Виктор Николаев би следвало от дълго време да са освободили скъпоплатените си кресла на манипулатори, пардон “медиатори” на утринния блок на “обективната” Нова телевизия, които толкоз настойчиво лансираха “румънския модел” посредством непрестанните участия на преводача Владо Береану. Естетът Сашо Диков и Люба Кулезич несъмнено доста страдат, че не съумяха да отразяват битката с корупцията по румънски модел, която задкулисието искаше да конфигурира у нас.
Списъкът на позора в действителност е дълъг, а и е добре прочут, тъй като в него ще откриете имената на дежурните “грантови” анализатори, “професионални” протестъри и безработни юристи. Фиаското на Кьовеши не е изненада, ни минимум, тъй като още в славните й години, имаше голям брой гласове в Румъния, които предупреждаваха за неналичието на надзор, за злоупотребата с власт, за противоположния резултат върху стопанската система и бизнеса, който има активността на DNA. Но вместо гузно да мълчат, софийските й ласкатели, може би е по-добре да се извинят, в случай че не на българите, които се опитваха да манипулират, то най-малко на тези управленци, които трябваше да понесат обиди, клюки и безусловно със словесна “помия” поради това, че се опълчиха на използването на оказалия се “престъпен” румънски модел за битка с корупцията. Хубавото на истината е, че тя постоянно става ясно.
Хубавото в съответната обстановка е, че в този момент излиза в точния момент, тъй като хората доста добре помнят офанзивите против премиера Бойко Борисов, против основния прокурор Сотир Цацаров, против президента Румен Радев, а и против доста други персони, които отхвърлиха да склонят глава и да обслужат ползите на олигархичните кръгове, които доста държаха да си създадат лична прокуратура. Излиза, че те са били надалеч по-далновидни и зрели в решенията да не се поддадат на операциите, пропагандата, внушенията и подмолния напън. Хубавото е, че справедливостта тържествува, този път задоволително бързо, с цел да може обществото единствено да направи изводите си.
Провалът на “румънския модел” е потребен, освен, тъй като беше подправен, а и тъй като демонстрира, че приемането на изключителни ограничения, органи и закони, постоянно служи за проводник на нечисти властови ползи и в това време пречи на работата на законните органи да извършват отговорностите си. Днес всички, които споделиха на нервността за въвеждането на “румънския модел”: „ Не, благодарим, имаме си наш метод “, могат с право да бъдат задоволени от демонстрирания държавнически метод при взимането на кадрови, законодателни и стратегически решения, които биха имали продължително отражение върху развиването на публичните процеси.
Нека всеки, който желае смяна “дълбока правосъдна реформа” и е отвън тези, които биха се облагодетелствали от нея, през днешния ден огледа към Букурещ и разбере истината за “успехите” на Лаура Кьовеши. Със сигурност по-късно ще разбере, че всичките мантри за “заместник-главен прокурор за битка с корупцията”, за “изваждането на държавното обвиняване от правосъдната власт”, за “разделянето на Висш съдебен съвет на две колегии”, за “запазване непознатото финансиране на магистратски организации” са нищо повече от неистини, опаковани в целофана на пропагандата. Направи ли го, то сигурно идващия път, когато се опитат да го “зарибят” с следващата (полу)сектантска идея, каквато в действителност роля извършват “грантово” финансираните НПО-та, ще знае, че се пробват да му промият съзнанието.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ