Какво интересно може да види една българка, която отива в

Какво забавно може да види една българка, която отива в Атина за пет дни? Почти нищо. Освен да се качи на Акропола и на Партенона, да обиколи комерсиалната част край разкопките и да пие едно същинско, гръцко кафе някъде по път. Иначе Атина е гръмък, обгърнат в пушеци от колите град, с доста китайски и индийски заведения. Тук работят доста българки, с някои от които се срещаме  в едно от кафетата на ул. „ Агиус Константинус ”. Българските жени-емигрантки! Измъчени от носталгията по фамилията в България, всяка понесла в себе си българска или гръцка драма, все питат и разпитват за родния град, за родното село. Повечето от тях са откровени до болежка. Как да забравиш изповед като тази на Недялка, да вземем за пример: „ Дойдох в Гърция при една другарка, сякаш за малко, а след това ми хареса. Е, не незабавно, несъмнено! Приятелката ми си откри мъж, влюби се, смъкна си бикините, а дружно с тях и мозъка си. Предаде и не помни всички и чучна до обичания си да го пази и ревнува. Аз бях навън на улицата. Принудена бяха да се съглася да виждам идиотско-дебилното изражение на влюбената ми другарка. Да я виждам по какъв начин работи като луда на две места, по какъв начин се чука странично с други сладострастници, с цел да храни мързеливия си любовник-грък. Та бях сложена пред ултиматум – да разделям разноските с нея и любовника й или – на улицата. Работа в Гърция колкото искаш. Чистиш къщи, гледаш подрискани баби и дядовци, стига да можеш да издържиш. Работиш нон-стоп за жълти стотинки и мечтаеш някой да ти каже „ Браво”. Аз избрах бабите пред дебилно-влюбената физиономия на приятелката ми. Те ми плащаха, а аз желаех да удуша тези дебели, грозни и мързеливи гъркини, постоянно с безкрайни проблеми…Но и на мен се случи, влюбих се! Като гръм от ясно небе. Много прекрасен мъж и доста хубаво приказва, а аз съм една красива жена на 34 години. В Гърция има доста млади българки и всичките влюбени. Сякаш не са виждали ни мъж, ни обич цялостен живот. Лъжат ги, употребяват ги…А моят красавец ми сподели: „ Каква обич, моето момиче, всичко тук е бизнес. Няма любов, няма нищо постоянно, даваш-вземаш! Бизнес…Виж с проститутките по различен метод стоят нещата…”

Това, с проститутките ме заинтригува. Попитах има ли български проститутки и по какъв начин мога да се срещна най-малко с една от тях. Оказа се, че тук, в Атина, българските и румънските проститутки са в обилие. Наемат евтини квартири в азиатския квартал, който е на към половин час път от централния площад на Атина – „ Омония”. Намерих една куражлия българка да ми покаже квартала и да ме срещне с нашенските проститутки. Речено-сторено и към този момент попадаме в този така наречен Азиатски квартал на Атина. Най-напред ме удря тежка, отвратителна миризма и несъзнателно си закривам устата. След вонята на мърша и на гнило, която се стеле по улицата, виждам по какъв начин младо момиче и мъж, който наподобява на индиец, продават зеленчуци в плетени торби, ситуирани безусловно на пешеходната пътека на едно кръстовище.

По цялата улица са ситуирани китайски, индийски, и някакви други магазинчета-дупки, чийто надписи не разбирам. Вятърът развява разнообразни хартии по тротоарите, срещат ни мъже от азиатски генезис, на групи по трима или четирима и дълго ни оглеждат, като че ли виждат извънземни. Става ми ужасно - това място си е напряко злокобно.

Тъкмо мисля да се откажа от срещата си с проститутката и Бог взема нещата в свои ръце. От една такава дупка със скапани артикули излиза натруфено момиче, което ядосано псува на български. Спираме го, несъмнено, с: „ Добър ден, но вие в действителност ли сте българка!”. Отговорът е позитивен. Момичето се споделя Тинка и е от Сливен. Ние също се пишем от Сливен и това прави работа. Момичето ни кани на кафе. Няма нищо срещу да ни даде изявление за вестника, само че не желае https://www.blitz.bg/obshtestvo/nay-raztrsvashchoto-ot-noviya-broy-na-shou_news524747.htmlда демонстрира фотографията си, тъй като има три деца, мъж, свекър и свекърва в Сливен. Гарантираме й и диалогът стартира.
_______________________________________________________________________________________________________
Тинка от Сливен: Със извоюваните пари щерка ми ще учи в чужбина
Тинка е на 27 години и от пет години се подвизава в Азиатския квартал. Наели са квартира с още две български девойки, с цел да им излезе по-евтино. И трите устоят огромни фамилии в България, всеки месец изпращат по родните си места по 1000 до 1500 евро.

- Тинка, ти и в България ли беше продажница?
- Боже, какво приказваш! В България работех в бинго зала и печелех добре, само че когато мъжът ми остана без работа, започнахме да гладуваме. Имаме три деца, свекър, свекърва и стара баба. Всичките са на моя прехрана. Мъжът ми принудително ме накара да си диря работа в Гърция. Гледах една 95-годишна баба, която на всичкото от горната страна беше и шизофреничка и като се събудеше заран и като стартира да врещи като яре напряко полудяваш. Синът й идваше един път през седмицата и беше един подобен, сгънат, побеляващ мъж. Рекох си, попаднах на мирен човек, тъй като мои познати ми бяха споделили, че гърците доста налитали на българки. Да, но не, нали по този начин беше онази приказка на журналиста Петко Бочаров. Една вечер мазният грък пристигна късно вечерта да види майка си, а това за мен беше извънредно. Докато му правех кафе в кухнята, ме натисна и ме изнасили.



- Не се ли опита да викаш, да се спасиш?
- Какви ги приказваш. Тук не да викаш, ами да виеш, няма кой да се занимава с тебе. Особено пък, в случай че си българка. Гъркът беше с един голям стомах, непоносимо мирише на мазна пот и като ме притисна, не можех да мръдна и въздух да си взема, а не да викам…На другия ден избягах от бабата. Отидох при едни българи, които сякаш уреждали нашенци на добра работа, а те се оказаха мръсници. Осигуряват проститутки за нашенските сводници. Така попаднах в бизнеса. Само за три часа моят сводник ми описа играта. И ми я сподели. Диво, свиреп, жестоко…И ето ме през днешния ден, пар-екселанс българска продажница.

- Колко, съгласно тебе са българките, които проституират тук, в Атина?
- Не са малко. Може би са повече от 50, само че не всички са в Азиатския квартал. Тук сме 11 българки и се разбираме чудесно. От нас странят единствено две, само че те са друга ракия - едната е на 85 години, а другата е на 76.

- Какви ги приказваш? Проститутка на 85 години, това не може да бъде!
- Ти си мислиш, че не може, само че тези двете са най-скъпо платените измежду нас. И постоянно си имат клиенти, които умеят да заплащат.



- А какви са клиентите им?
- Азиатци – китайци и индийци. И все млади мъже и момчета. Не знам те да дали майките си търсят в тези сбабичосани старици, бабите ли си, само че скъпо си заплащат за удоволствието да преспят с тях. Тези две баби са си чисти баровки. Имат си обслужващ личен състав: фризьорка, масажистка, козметичка, които ги вкарват в порядъчен тип. Те не излизат като нас на пиацата, те са примадони и техните клиенти се поемат от специфичен човек, който ги води в покоите им. Те не поддържат връзка с нас, простосмъртните, тъй като се считат за кралиците в бизнеса. Между другото, то си е и баш по този начин.

- А на каква цена работят тези две баби?
- Това ние не го знаем, само че сред нас се приказва, че вземат най-малко три пъти повече от нас.

- А ти, да вземем за пример, какъв брой вземаш за сеанс?
- За един час типичен секс цената ми е 150 евро, за един час ексцентричен секс по избор на клиента – 250 евро, а за тройка – аз и двама или трима мъже – 500 евро. Тук се заплаща авансово на сводника, а по-късно той заплаща на нас половината от заработената сума.

- Не можеш ли да работиш без сводник?
- Мога, несъмнено, само че нямам никаква отбрана. А подушат ли това азиатците, тъй като нашите клиенти са все такива, освен, че няма да платят, а ще ни вземат и това, което сме изработили. А сводникът е нашето защитно крило. Клиентите ни доста добре знаят, че в случай че се опитат да ни излъгват, ще си имат огромни неприятности. Веднъж един китаец се беше изгаврил с наше момиче от Шумен. Намериха го пребит в една канавка. От тогава нямаме никакви проблеми.



- Смяташ ли да се върнеш в България?
Разбира се, децата ми порастват там. Най-голямото към този момент е в девети клас и аз съм събрала пари, с които да го изпратя да се учи в чужбина. Аз от дълго време желаех да се прибера в родното си село, в Сливенско, само че моят мъж не позволява, тъй като щели да стартират да умират от апетит.

- А той знае ли с какво се занимаваш тук, в Атина?
- Предполагам, че се досеща, само че за него е значимо да си получи месечното благодеяние и да седне в кръчмата да черпи. Другото надали го вълнува. Така че в случай че ме питаш дали имам скрупули, нямам. Никакви. Както споделя моят шеф: „ Всичко при нас е бизнес! Много е просто – мъжът има потребност от обич, а вие, дамите, от пари. Давате и получавате, всичко е толкоз просто…”

Тодорка НИКОЛОВА, Атина – Гърция, в. " ШОУ "

ОЩЕ РАЗСЛЕДВАНИЯ И РАЗКРИТИЯ ЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА " ШОУ ", КОЙТО ВЕЧЕ Е НА ПАЗАРА