Какво и защо Ванга ме повика, тя си знае, но

„ Какво и за какво Ванга ме повика, тя си знае, само че още първата ни среща беше съдбовна, що се касае до вярата ми в света Отвъд. ”

Тези думи изрече огромният български художник Светлин Русев в последното си изявление за в. „ Труд ” преди няколко месеца.

В събота, точно на Черешова Задушница, Маестрото прекрачи в огромното Отвъд.
“Лично от моята гибел не мога да изпитвам боязън, тъй като по този начин или другояче не мога да избягам от нея ”, показа преди огромният художник пред една от националните малките екрани и добави: „ Единственият боязън изпитвам от хаоса, който мога да оставя и от несвършената работа. Защото има неща, които постоянно смяташ, че би трябвало да се довършат, а не са довършени”.

Оказа се мъчително прав – несвършена работи остави доста, тъй като не се спираше за момент на едно място. До последно бе чевръст, витален, одушевен, изпълнен с кроежи за бъдещето. За него без ни най-малка нотка разкаяние можем да кажем, че ни напусна „ едвам ” на 84 години.

„ Светлин бе мотор. Мотор, който движеше страната ни напред ”, сподели с болежка във връзка кончината му Вежди Рашидов.

„ Вчера (петък) до 18.30 бяхме дружно. Говорихме си дълго, чертахме проекти за работа. Беше в въодушевление, усмихнат… ”, показа проф. Валери Стефанов, един от последните хора, които са се видели с великия Светлин Русен преди гибелта му.

Бившият културен министър Георги Йорданов също описа, че двамата с Русев са се видели на 25 май, и са обсъждали идната галерия на живописеца. Всяка година на рождения си ден (14 юни) той открива галерия. Уви, 2018-а постави завършек на традицията.

Светлин Русев обичаше живота и животът обичаше него. Както показа в песледното си изявление за нашия вестник създателят откриваше наслада на всички места в този живот:
„ Радвам се на опцията да се вълнувам от една картина.
Радвам се на риска в името на идея, даже и когато е обречена.
Радвам се на изящните извивки на едно красиво момиче, което размества въздуха към себе си като мине.
Радвам се на красивия футбол – и въобще на спорта, колкото наслада, толкоз и разочарование…
Радват ме и респектират по едно и също време духовно извисените персони.
Радвам се на греховните си недостатъци, когато са споделени, в това число и на едно хубаво кафе.
Радвам се, когато срещна един чужд човек, в който съм разкрил един съидейник.
Радвам се както на зазоряването и вярата за прекрасен ден, по този начин и на звуците на щурчето в топлата нощ.
Радвам се, когато се размина със злото…
Радвам се на всичко, с което ориста ми е дала опция да бъда подобен какъвто съм – посредствен и грешен, само че с илюзии, вяра, горест и разочарования…

Почивай в мир, Маестро!

Светлин Русев е роден е на 14 юни 1933 година в плевенското село Върбица. Завършва живопис в ВИИИ „ Н. Павлович ” през 1959 година при проф. Дечко Узунов. Член на Българска комунистическа партия от 1971 година Преподава във ВИИИ „ Н. Павлович ” – професор (1975). Председател на Съюза на българските художници 1973 – 1985 година Между 1982 и 1984 година е първи заместник-председател на Комитета за просвета. От 1985 до 1988 година е шеф на Националната художествена изложба. Народен представител до 1989 година, в това число и в седмото Велико национално заседание през 1990 година Действителен член на Българската академия на науките.
Светлин Русев е притежател на доста награди за изкуство, сред които огромната премия на Съюза на българските художници (1986).
През 2008 година бе отличен с медал “Стара планина”. В намерено писмо до президента Георги Първанов той отхвърли да получи ордена, до момента в който хора, по-достойни от него, като поета Константин Павлов, не бъдат отличени.

ПОКЛОН

Беляза своето време
с гения
и творчеството си
„ Напусна ни акад. Светлин Русев – създател със жанр, държавник с позиция, човек с достолепие. Светлин Русев беляза своето време с гения и творчеството си, които остават жалон в естетическата еволюция на родното изкуство. Поклон пред светлата му памет! ”
Президентът Румен Радев

Загубихме един от мъдреците си
България загуби един от мъдреците си! Гениален актьор, пред който се прекланяше целият свят, той не остана в идеалния свят на изкуството. Светлин Русев беше от дребното хора, които ръчкаха нашата съвест и не й даваха да заспи. Той правеше това с доброта, която показваше обич към индивида и го стимулираше да прави положително. Той беше огромен и ще остане огромен. Тъгувам дружно с околните му и благодаря за шанса и щастието да съм го познавал. Поклон пред безконечната му памет.
Премиерът Бойко Борисов

Уважение
към приноса му
С дълбока тъга узнах вестта за кончината на огромния български художник. Сигурна съм, че всички ценители на гения и възхитителното му майсторство ще запазят откровеното си почитание към приноса на Светлин Русев за развиването на българското изобразително изкуство.
Председателят на Народно събрание
Цвета Караянчева

Светлин бе мотор, който движеше
страната ни напред
Какво ли да кажа на сбогуване? Каквото и да загатна, ще звучи неуместно и несъответстващо в подобен момент…
През последните 15 години се радвах на другарството на Светлин. Работихме доста съществено дружно. В негово лице изгубих освен човек, само че и преподавател в живота и морала, един интелигентен човек и прелестен другар.
Ала Светлин не бе просто човек, той бе Космос, Вселена…
В своята позиция той отстояваше освен чисто духовното, само че също по този начин правдата, истината и достолепието на хората.
Това е изключителна загуба освен за околните му, само че и за българската страна. В негово лице България губи един лакмус, един филтър, който прецеждаше пошлото, жълтото, недостойното. Неговият филтър пропускаше единствено изящното, възвишеното, стойностното в този живот.
Светлин бе мотор. Мотор, който движеше страната ни напред.
Председателят на комисията по просвета в нс Вежди Рашидов