Какво е за нас България? Майка, дом, минало и бъдеще,

Какво е за нас България? Майка, дом, минало и бъдеще, идея. Това са единствено дребна част от отговорите, които всеки от нас би могъл да даде. Верен на идеята си да пази българското, за работи за Отечеството и да дава всеки ден по най-малко един мотив на младежите да останат и да работят за родината, " Стандарт " реши да посвети броя в деня на своята 26-годишнина на родолюбието. Потърсихме 26 знакови лица от властта, политиката, бизнеса, научните среди, с цел да ни кажат своята позиция за какво би трябвало да останем в България и да работим за нея. Защо това би трябвало да създадат най-много младежите - нашето бъдеще. Представяме позицията на вицепремиера Томислав Дончев.

Ако за другите „ Хубава си, моя горо " е красива мелодия, ти знаеш, че това е нравствен резонанс

Съвременният бродяга би трябвало да има дом

Имаш нещо, почнало от загадъчния генотип на българите, което другите нямат. То те прави друг и специфичен!

ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ
вицепремиер

Защо би трябвало да останем в България и да работим за нея?
Логично е ръководещите да зареждат с оптимизъм. От мен се чака да опиша по какъв начин България се развива, по какъв начин тук има огромни благоприятни условия за реализация в ИТ бранша, промишлеността, даже в обществения бранш, по какъв начин
налозите са ниски, интернетът - бърз и така нататък Вярно е, само че няма да кажа това.
Няма да описвам и за меките извивки на Родопите, мраморните чукари на Пирин, безкрая на Стара Планина, паноптикума на Рила, морския бряг, по какъв начин слънцето изгрява от тревите в Тракия. Ще кажа друго: актуалният човек
би трябвало да пътува, да види други земи и хора, да учи от мъдростта на други култури, да прави кариера, другарства, пари, да натрупа опит.
Съвременният човек би трябвало да е мобилен, той би трябвало да може да бъде там, където има потребност от него. Да гони огромните цели там, където може да ги хване. Съвременният човек е жител на света или най-малко на Европа.
Но тъкмо по тази причина актуалният бродяга би трябвало да има дом. Трябва да има Родина. Не поради предмодерните копнежи по националното, не поради попкултурата на едномерния национализъм.
Сърфирайки в световната общественост (буквално, преносно, електронно), би трябвало да бъдеш себе си. Трябва да бъдеш друг. Може да си толкоз добър инспектор, инженер, управител, служащ, колкото са Джеф, Марко, Яцек, само че има най-малко едно нещо, което те прави друг.
Ако за другите „ Хубава си, моя горо " е красива мелодия, ти знаеш, че това е нравствен резонанс. За теб долният десен ъгъл на Европа не е единствено
красива земя, можеш да четеш и даже да приказваш неразбираеми букви и звуци като У, Я, Ц, Ч.... Това те прави друг. Това те прави специфичен. Няма да споделям по-добър, само че специфичен сигурно. Имаш нещо, което другите
нямат. Нещо, почнало от шеметния античен културен код на Балканите, загадъчния генотип на българите, и свършило кой знае по какъв начин. Впрочем зависи от теб.
Трябва да имаш дом. Място, където се завръщаш след дълъг поход. А както знаят мъдрите хора, значимо е къде вървиш, само че е значимо къде се завръщаш.
Трябва да можеш да плуваш в световното море, само че би трябвало да имаш парченце земя, където да се спираш. Не единствено земя, където да опреш краката си, само че и въздух, специфичен ъгъл, под който падат слънчевите лъчи, език, просвета, общественост, от която си взел и на която би трябвало да дадеш нещо. Не поради теб, а за тези, които идват след теб.