Какво е състоянието на болниците извън София и още няколко

Какво е положението на лечебните заведения отвън София и още няколко регионални центрове в страната и по какъв начин те дават отговор на условията за лечение на инфектирани с Коронавирус 19? Защо политици, общественици и управници бягат от мнения по тази тематика? Разговарям със старши анализатора от „ Център за проучване на демокрацията” Тихомир Безлов.

За страдание няма необятен достъп до информацията тъкмо каква е обстановката със инфектираните и опциите за лекуване в цялата страна, отвън София и още няколко от огромните ни градове. Ние не знаем да вземем за пример с колко проби за проучване на ковид разполагат в провинциалните лечебни заведения нито дневно, нито пък на седмица. По този метод не знаем и какъв брой са позитивните проби там, каква е динамичността на заболеваемостта. Обобщено, считам, че разполагаме с много фрагментарна информация за разпространяването на инфекцията у нас.

Най-интересната тематика за разискване в този момент е положението на лечебните заведения в провинцията

и по какъв начин там се оправят с лечението на инфектираните от ковид. Всички политици, общественици и властта отхвърлят да приказват по тази причина, в общественото пространство се шуми единствено, когато към този момент има проблеми както беше във Видин, в Добрич и други. Не се дават данни по райони за смъртността от инфекцията. В началото имаше данни, които ясно посочваха, че нивото за благоприятни условия в лекуването на регионално равнище е много по-ниско, в сравнение с в София и още 5-6 от огромните градове - Варна, Пловдив, Бургас и така нататък. Прави усещане също по този начин, че доста от районните лечебни заведения избират да пращат инфектираните за лекуване в София.Затова аз имам съмнение, че по-малките регионални лечебни заведения въобще заобикалят да се занимават с лечението на рисковия вирус. Вероятно, заради липса на запас - кадрови, финансов и механически.

Друг огромен проблем е отношението на частните лечебни заведения,

за което през вчерашния ден загатнах и пред публичната тв. Те получават огромен финансов запас от обществените средства, имат скъпа техника и скъпоплатени лекари, само че се оказва, че някои даже нямат профилирани отделения за справяне с вируса и вършат всичко допустимо да не вземат участие в превъзмогването на болестта. Лекарите би трябвало да разясняват този проблем пред своите ръководители от здравното министерство и НЗОК. Смятам, че до момента сравняването на лечебните заведения и по какъв начин те се оправят в корона рецесията, е тематика табу у нас. Ние, пациентите, се ориентираме по клюки по тази причина къде е най-добре да се лекуваме и при кой лекар да отидем, тъй като бил добър.

Оптимизацията на ресурсите в опазването на здравето не е добра,

от години тук единствено се оплакваме, че липсват финансови средства и по тази причина тази област от живота ни не е на нужното равнище. Това обаче е правилно единствено ненапълно. Защото е видно, че в системата се приказва и разисква единствено положението на лекарите, а какво е това на пациентите - няма спор. Както няма и сравнителна система за положението на лечебните заведения по райони и на инфектираните там. Моята визия е, че ние няма по какъв начин да сме свръхефективни с нашите дадености в битката с тази международна болест. Правиме каквото можем. Обаче би трябвало да оказваме обществен напън върху Министерство на здравеопазването, с цел да може да получим информация за здравната картина по места в общините.