Какво е първото нещо, което си представяте, когато чуете думата

Какво е първото нещо, което си представяте, когато чуете думата „ спортист “? Най-вероятно виждате човек с впечатляваща физика, скорост и техника. Това нормално е общата рамка, само че в случай че се замислим малко по-подробно или обширно, някои от огромните играчи постоянно даже не изпъкват с това или в случай че имат визията на гладиатори, то към нея прибавят и някакво мистично будистко успокоение.

Психолозите постоянно остават впечатлени от умеенето на един състезател да бъде в центъра на събитията, само че въобще да не демонстрира страсти, като че ли всичко е наред. Някогашният треньор на Майкъл Джордан – Фил Джаксън, споделя, че постоянно е оставал без думи, когато види положението на своя състезател – умерено и уравновесено, до момента в който се намира в окото на бурята. Спокойствието не го изключва от играта, просто спортистът знае къде и по кое време да се нарежда, като че ли играе един тайнствен танц без правила, само че всяка последваща стъпка е вярната. Самият Майкъл споделя, че това е неговото умеене да се намира в зоната.

Психологът Михали Чсикзентимихали назовава това положения – плаващо. Това разрешава на спортиста да следи своите съотборници и самата игра, въпреки и той самият да остава неподвижен. Понеже няма напрежение, тялото се движи единствено по терена, като че ли мускулната памет се задейства и го движи на вярното място в вярното време. И тъкмо това умеене го слага под светлината на прожекторите. Джордан в никакъв случай не демонстрира някаква страст, само че заразява с наличието си, демонстрира, че всичко е наред и целият тим натрупа позитиви. Това умеене е известно с опцията един човек да остане в будно положение, без значение какъв брой тъкмо е напрежението.

Подобна духовна агресия ще открием и при други хора като Майкъл Фелпс или Фьодор Емаляненко. Вторият беше провъзгласен за най-опасния човек на света, само че в случай че го видите на фотография, това е персона с кравешки празен взор, в който няма никаква страст. За него спортните коментатори постоянно заявявали, че той като че ли не излиза на кръга и няма да разменя тежки удари, а отива на коафьор, с цел да го подстрижат. Ще открием, че множеството спортисти крещят първоначално, подскачат нападателно, не могат да стоят на едно място, подвигат своя адреналин до нови висоти и най-сетне прегарят преди самото съревнование. Лаещите кучета, както най-често се случва, отхвърлят да хапят. Как се доближава до това умеене? Според науката, то се възпитава, отваря вътрешните ни усещания и до момента в който ние следим с необикновен интерес идващото съревнование, чакаме върховете и златото, за Фелпс това е просто още един ден в басейна – нищо повече.

Подобна е обстановката с Кати Ледецки. През 2016 година всички погледи са вперени в нея и чакат 18-годишното момиче да зарадва янките с още един орден. Тя обаче не демонстрира никакви такива мераци, просто знае какво би трябвало да направи и когато стартът е даден, претрупва тялото си до степента на нечовешка болежка, само че за едно съревнование е цена, която може да се заплати, изключително в случай че физическата болежка не може да рефлектира по никакъв метод на психическата. Често се случва да чуваме, че в случай че провалянето се роди първо в съзнанието, тялото ще го последва. Очевидно е, че спортът в никакъв случай не е насочвал вниманието ни единствено до тези хора, които са прекарали най-вече време във фитнеса, колкото по-големи стават мускулите, толкоз повече се оголва съзнанието и затова ще забележим, че някои спортисти не просто понасят проваляне, те стават за смях.

Елуид Кипчоге показва същите умения през 2019 година – той пробяга маратон за 2 часа и 1 минута, като мнозина са подготвени да простят всичко след двата часа, само че статистиката обича точните числа. Покоряването на тялото има своята цена, след всяко съревнование ще видите, че лицето на спечелилия е по-скоро сгърчено от болежка, в сравнение с от наслада. В случая на Елуид, спортните публицисти споделят, че той просто се е движил в някакво положение на духа, което може да се опише единствено като дзен. Изразяването на сходно положение може да се преглежда само и единствено като знакът на Ин и Ян. Спокойното схващане, което се носи в тяло, готово да се задейства, да избухне и да доближи най-високите обороти в границите на няколко секунди. Самият Брус Лии споделя нещо сходно, когато би трябвало да приказва за своето бойно изкуство:

„ Не се напрягайте. Просто бъдете подготвени, не го мислете, не си го представяйте, не се подготвяйте душевен. Това е умеенето да бъдете „ цели “ и тихичко живи, будни и осъзнати, подготвени за всичко, което се появи на хоризонта. “

Със сигурност наподобява елементарно да се каже, само че става още по-трудно за осъществяване, когато всекидневието може да смути вътрешните гласове, да не ни разреши да осъзнаваме на какво сме способни и на какво не. Може би и затова множеството спортисти избират да спят в по този начин наречените камери за уединяване на шумове. Най-вероятно сте ги виждали или сте чували за тях, в случай че не сте, дано разбираем. Представете си шумоизолираща капсула, която се цялостни с една-две педи вода. При настаняването си, спортистът освен не чува нищо, само че може да остави съзнанието си да работи, до момента в който е в цялостен покой.

Леброн Джеймс има такава и споделя, че в нея визуализирал придвижванията си. Заглушаването на околния звук и постигането на безспорна тишина и покой, разрешава на мозъка да работи в най-различни направления и с малко повече дресировка – това също е мускул – скоро се концентрира върху значимите неща. Първите опити демонстрират, че някои спортисти са били уверени, че са прекарали няколко часа, само че истината е, че не са стояли повече от 20 минути.

Да се върнем на спортната медитация. Психолози като Джордан Ледики споделят, че тя не би трябвало да се бърка с това притъпено положение, в което човек просто изключва тялото си, тук отново протичат някакви придвижвания и чувства, само че те не могат да разсеят и не могат да повлияят на усещанията. Тоест мозъкът работи на автопилот и се концентрира върху дейностите на терена автоматизирано, тъкмо както се случва, когато карате на дълъг път. Машинално стартирате да изпълнявате всички функционалности и да следите главните индикатори като отдалеченост, само че в това време може да потънете в мислите си и даже да не си спомняте какъв брой тъкмо време е минало и какво се е случвало, до това положение се докарват спортистите от най-високо равнище, играта е просто един по-дълъг път за шофиране.

Всеки човек може да реализира това положение, умеенето да бъдем отворени за всяка една обстановка, да разчитаме аудиторията и събеседниците си, това дава невероятни резултати в персонален проект. В спорта ще открием, че мнозина употребяват това умеене, само че рядко доближават съвършенството на звездите, които посочихме в горните редове. Освен това и самият Фил Джаксън ще признае, че е виждал доста играчи да практикуват този вътрешен покой, само че не и до равнището на Джордан. Какво се случва с това умеене, когато човек не е състезател, само че все пак го опитоми до степен, в която му разрешава да бъде отворен за света, който се случва в този момент, сега се разпростира с цялостната си хубост за него? Най-вероятно стават Далай Лама.

Поне по този начин го разказват във всяка една книга. Будистът не просто умее да задейства този детайл от съзнанието си, само че даже и след доста дълги и изтощителни дни ще бъде отворен и безсънен за възприемането на нови хрумвания, за посрещането на нови посетители, за прескачането на напрежението, в случай че въобще има подобен в него. Не би трябвало да се изненадваме от наличието на Далай Лама в този  материал, будистите познават доста другата картина за метода на пробуждане и чувство на света към нас, те имат друга позиция и въпреки да не я постановат, все по-често откриваме, че някои доста богати персони от Уол Стрийт да вземем за пример ще се разделят с метода си на живот и ще потърсят душевния покой точно при тях. Медитацията Шаната, която в дословен превод значи „ умерено наличие “, разрешава на будистите да се движат с или по-скоро – плават в ситуацията постоянни и чисти, запазвайки положение на духа, което нито е притиснато, нито е заспало или притъпено.

Точно това умеене може да изкара от душата на будиста някои от най-хубавите мисли, изключително откакто приказваме за толкоз извесен човек. Самият Фил Джаксън в миналото вкарва медитацията за спортистите на Чикаго Булс. От 1989 до 1998 година всеки един е упражнявал и медитирал, като е имало и играчи с доста по-ограничени разбирания по отношение на проучването на източните култури и достигането на осъзнатост. Сред феновете бил самият Майкъл, който не просто развил вкус, само че и се възползвал от всяка една опция да успокои съзнанието си. Дисциплинирането на непрекъснато работещия мозък, управлението му, това води до основаването на империя за милиони долари. Ето за какво постоянно самите психолози се майтапят, че до момента в който едната персона е известна в баскетбола, а другата в своите медитации и учения, двамата споделят един и същи метод на живот. Това значи ли, че тези хора са специфични и всеки различен човек не може да доближи това положение на покой? Категорично – не.

Според психолозите, това е първото, с което се срещаме малко след раждане. Новороденото не осъзнава какво тъкмо следи, само че все пак не изпада в суматоха, това е тихият надзор върху разгръщащия се свят. Още през 50-те години на предишния век ще открием, че доктор Питър Волф ще опише този феномен. Той следи дребните деца и умеенето им да бъдат неограничени в дейностите си, изпълнявайки допустимо най-лудите игри на детската площадка – явно тогава към момента хората, които следят деца и скицират придвижванията им, не са били гонени и преследвани, през днешния ден провеждането на сходен опит е малко по-сложна задача. Понякога можем да активираме това положение по време на сън. Учените постоянно следят интензивността на мозъка, по време на сън, а и не са малко тези моменти, в които сте полу-заспали и контролирате развиването на съня, това може да се коства необичайност, само че не е невероятно умеене. Какво вършат новоредените?

Тяхното тяло е умерено, отпуснато, очите им са будни и отворени, попиващи бързо всичко, което се случва, наблюдават с изключително внимание лицата на своите родители, забавно им е да ги следят, освен това в най-будното положение, на което са способни. Очевидно е, че сме достигали това положение още от раждането си, само че по-късно го забравяме, пропущаме опцията да бъдем отворени, да покоряваме мозъка си и да слушаме, както и да се изключим от тези фонови шумове, с които мозъкът ни работи на назад във времето. Нека не забравяме, че и самият Джон Кейдж – никаква връзка с артиста Джони Кейдж – показва, че безспорната тишина не съществува.

Той основава съвършената шумоизолирана стая, в която никакъв звук не може да премине от едната стена в другата. След като един човек прекара известно време там, стартира да чува пулса си, къркоренето на стомаха, губи двигателните си качества, тъй като вътрешното ухо не може да резервира салдото си и най-сетне е подготвен да припадне. Очевидно е, че безспорната тишина може да ни убие, само че в случай че дисциплинираме мозъка ни в неговите съществени процеси, резултатите са повече от ясни – Залата на славата или други огромни каузи ще се чакат от нас самите.

Снимки: Wikipedia