Откъс от "Истории за лека нощ за момичета бунтарки 2"
Какво е общото сред Мери Шели, Нефертити, Вивиан Майер, Одри Хепбърн, Мата Хари и всяко момиче по света? Че имат правото да бъдат всичко, което си изискат.
" Истории за лека нощ за девойки бунтарки 2 " – продължението на бестселъра на New York Times от Елена Фавили и Франческа Кавало – е на българския пазар с нови 100 истории, които към този момент въодушевиха девойките по целия свят да мечтаят повече, да се стремят все по-нагоре и да се борят с все мощ.
Втората част от книгата включва разкази, събрани от целия свят – за напълно женския отряд против бракониери в Южна Африка, за азиатско-американската пожарникарка, за ирландката, която си построила аероплан и летяла с него – и демонстрира, че няма нищо невероятно.
Всичко, което кралици и активистки, астронавтки и изобретателки, фотографки и писателки, спортистки и музикантки имат да кажат, е доста простичко, само че е нещо, което постоянно забравяме и имаме потребност да си припомняме:
" Мили девойки бунтарки, не забравяйте:
ВИЕ сте обещанието,
Вие сте силата,
Не отстъпвайте и всички ще се движим напред. "
Защото единствено най-смелите могат да трансформират света.
" Детски Дневник " показва фрагмент от " Истории за лека нощ за девойки бунтарки 2 " от Елена Фавили и Франческа Кавало, възложен от издателство " Сиела ":
Вивиан Майер
фотографка
Издателство " Сиела "
Имало в миналото една бавачка, която скрито била и фотографка. Тя се разхождала по улиците на Чикаго с децата, за които се грижела, и снимала непознати, залисани в всекидневието си. Казвала се Вивиан и не показвала фотосите си на никого.
Четиресет години Вивиан живяла със фамилиите, за които работела. Не обичала да приказва и желала ключалки за стаята си, като забранявала някой да влиза в нея. Била толкоз потайна, че когато носела филмовите си ленти да се проявят, в никакъв случай не давала същинското си име. През живота си направила повече от 100 хиляди фотоси, само че никой не знаел, че тя е фотограф.
Вивиан съхранявала всичките си негативи и отпечатани фотоси в нает дребен склад. Две години преди да почине, не съумяла да заплати наема и всичко вътре щяло да бъде разпродадено. На търга всичките ù произведения били изкупени от трима колекционери на фотоси. Нямали визия, че са разкрили такава съкровищница.
Въпреки че не се била обучавала за фотограф, Вивиан била уловила уличния живот на следвоенна Америка с искреността и силата на занаятчия – хората ядели понички, пазарували хранителни артикули, ходели в музеи, арестували ги, целували се, продавали вестници, лъскали обувки. Понякога снимала и себе си, както се е виждала във витрините на магазините или даже като сянка на стената.
Станала международна сензация.
Използвала фотоапарат Rolleiflex, държан на равнището на гърдите, с цел да може да поддържа зрителен контакт с индивида, който снима. Много от най-запомнящите ù се фотоси са на хора, гледащи право в нея.
Хеди Ламар
актриса и изобретателка
Издателство " Сиела "
Имало едно време в Австрия едно красиво малко момиченце на име Хеди. Когато Хеди пораснала, тя се омъжила за един паралия и се преместила в палат. В началото изглеждало като сбъдната фантазия, само че Хеди скоро разкрила, че със брачна половинка си не се схващат. " Бях като кукла – казвала тя. – Той мислеше, че нямам никакъв разум! " Отгоре на всичко брачният партньор ù продавал оръжия на нацистите и фашистите и постоянно ù се налагало да участва на срещи за военни технологии, които щели да бъдат употребявани за налагането на концепциите на тези зли режими.
Един ден Хеди решила, че ù стига толкоз, преоблякла се като прислужница и избягала в Париж. Там се срещнала с един значим холивудски продуцент на име Луис Мейър. Тя отишла с него в Лос Анджелис и се снимала в осемнайсет кино лентата, което я направило една от най-големите международни кино звезди.
Между филмите Хеди изобретила нов тип светофар и капсула, която можела да прави газирана вода, и помогнала на един магнат да построи по-ефикасни самолети, като предложила промени във формата.
По време на Втората международна война Хеди научила, че нацистите можели да защитят подводниците си от торпеда, като заглушават радиосигналите, с които се управлявали. " Мога да реша този проблем ", споделила тя и се захванала за работа.
С помощта на един другар музикант тя изобретила загадка комуникационна система, която можела автоматизирано да трансформира честотата на радиосигнала на торпедото, при което за враговете щяло да е невероятно да го заглушат.
Нейният труд положил основите на Wi-Fi и Bluetooth технологиите, които използваме през днешния ден.
9 ноември 1914 година – 19 януари 2000 година
Австрия
" Истории за лека нощ за девойки бунтарки 2 " – продължението на бестселъра на New York Times от Елена Фавили и Франческа Кавало – е на българския пазар с нови 100 истории, които към този момент въодушевиха девойките по целия свят да мечтаят повече, да се стремят все по-нагоре и да се борят с все мощ.
Втората част от книгата включва разкази, събрани от целия свят – за напълно женския отряд против бракониери в Южна Африка, за азиатско-американската пожарникарка, за ирландката, която си построила аероплан и летяла с него – и демонстрира, че няма нищо невероятно.
Всичко, което кралици и активистки, астронавтки и изобретателки, фотографки и писателки, спортистки и музикантки имат да кажат, е доста простичко, само че е нещо, което постоянно забравяме и имаме потребност да си припомняме:
" Мили девойки бунтарки, не забравяйте:
ВИЕ сте обещанието,
Вие сте силата,
Не отстъпвайте и всички ще се движим напред. "
Защото единствено най-смелите могат да трансформират света.
" Детски Дневник " показва фрагмент от " Истории за лека нощ за девойки бунтарки 2 " от Елена Фавили и Франческа Кавало, възложен от издателство " Сиела ":
Вивиан Майер
фотографка
Издателство " Сиела "
Имало в миналото една бавачка, която скрито била и фотографка. Тя се разхождала по улиците на Чикаго с децата, за които се грижела, и снимала непознати, залисани в всекидневието си. Казвала се Вивиан и не показвала фотосите си на никого.
Четиресет години Вивиан живяла със фамилиите, за които работела. Не обичала да приказва и желала ключалки за стаята си, като забранявала някой да влиза в нея. Била толкоз потайна, че когато носела филмовите си ленти да се проявят, в никакъв случай не давала същинското си име. През живота си направила повече от 100 хиляди фотоси, само че никой не знаел, че тя е фотограф.
Вивиан съхранявала всичките си негативи и отпечатани фотоси в нает дребен склад. Две години преди да почине, не съумяла да заплати наема и всичко вътре щяло да бъде разпродадено. На търга всичките ù произведения били изкупени от трима колекционери на фотоси. Нямали визия, че са разкрили такава съкровищница.
Въпреки че не се била обучавала за фотограф, Вивиан била уловила уличния живот на следвоенна Америка с искреността и силата на занаятчия – хората ядели понички, пазарували хранителни артикули, ходели в музеи, арестували ги, целували се, продавали вестници, лъскали обувки. Понякога снимала и себе си, както се е виждала във витрините на магазините или даже като сянка на стената.
Станала международна сензация.
Използвала фотоапарат Rolleiflex, държан на равнището на гърдите, с цел да може да поддържа зрителен контакт с индивида, който снима. Много от най-запомнящите ù се фотоси са на хора, гледащи право в нея.
Хеди Ламар
актриса и изобретателка
Издателство " Сиела "
Имало едно време в Австрия едно красиво малко момиченце на име Хеди. Когато Хеди пораснала, тя се омъжила за един паралия и се преместила в палат. В началото изглеждало като сбъдната фантазия, само че Хеди скоро разкрила, че със брачна половинка си не се схващат. " Бях като кукла – казвала тя. – Той мислеше, че нямам никакъв разум! " Отгоре на всичко брачният партньор ù продавал оръжия на нацистите и фашистите и постоянно ù се налагало да участва на срещи за военни технологии, които щели да бъдат употребявани за налагането на концепциите на тези зли режими.
Един ден Хеди решила, че ù стига толкоз, преоблякла се като прислужница и избягала в Париж. Там се срещнала с един значим холивудски продуцент на име Луис Мейър. Тя отишла с него в Лос Анджелис и се снимала в осемнайсет кино лентата, което я направило една от най-големите международни кино звезди.
Между филмите Хеди изобретила нов тип светофар и капсула, която можела да прави газирана вода, и помогнала на един магнат да построи по-ефикасни самолети, като предложила промени във формата.
По време на Втората международна война Хеди научила, че нацистите можели да защитят подводниците си от торпеда, като заглушават радиосигналите, с които се управлявали. " Мога да реша този проблем ", споделила тя и се захванала за работа.
С помощта на един другар музикант тя изобретила загадка комуникационна система, която можела автоматизирано да трансформира честотата на радиосигнала на торпедото, при което за враговете щяло да е невероятно да го заглушат.
Нейният труд положил основите на Wi-Fi и Bluetooth технологиите, които използваме през днешния ден.
9 ноември 1914 година – 19 януари 2000 година
Австрия
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ