Какво е общото между Александър Втори, Чехов и средностатистическия руски

Какво е общото сред Александър Втори, Чехов и средностатистическия съветски олигарх от началото на ХXI век?

Комплексът на гепарда.

Не знам до каква степен е обективна репутацията на това животно, само че се счита, че гепардът не се сношава с една самка два пъти – всякога му трябвали нови жертви. На Александър Втори, един от най-похотливите зверове от сластната династия Романови, му водели нощем девици в Зимния замък. Чехов, в случай че нямал нови почитателки, ходел по обществени домове. Днешните олигарси провеждат състезания за хубавици и след това ги водят със себе си по целия свят. Броячът цъка непрекъснато: нито ден без тек.

Означава ли това, че най-голямото достижение на мъжете, които имат власт, гений или пари, е непрекъснатата промяна на младото женско тяло? Огромното болшинство мъже мечтае или прогонва от себе си мисълта за женско многообразие, само че тези мъже са обречени на постоянно повтаряне. Колкото по-малко „ сполучлив “ е мъжът, толкоз – и това го знаят всички – по-малко шансове има да се наслаждения на количеството на женското качество. Вярно, има един вид мъже красавци, надарени със полова прелест, които провокират у дамите душевна нега без значение от обществените си триумфи, само че това към този момент си е в действителност из живота на

животинския свят. Тук имаме поради тези, които завоюват дамите не с физическите си достолепия, а със своята изключителност. Нещо повече, сполучливият предприемач, стилният публицист и индивидът на висок пост във властта се схващат от половин дума точно когато си приказват за дами. Очите им засияват. Те може да са политически врагове, може да не се понасят, само че броя ги сплотява – точно тя сплотява властта, гения и парите. Това не значи, че всеки човешки гепард се гордее с броя покорени хубавици и се занимава с момчешко трупане на целувки – броячът цъка не тъй като мъжът желае физическа обич или даже единствено победи, а тъй като другояче не може. Не може, тъй като промяната на дамите става част освен от житейския триумф, само че и част от виталното пространство, от смисъла на самия живот.

Всъщност даже не е напълно ясно коя е отправната точка. Желанието да имаш доста дами ли поражда волята за триумф, или постигнатият триумф се осъществя в победи над дамите? Най-вероятно сред тези позиции няма несъгласие, въпреки че точно триумфът уголемява визията за невероятните благоприятни условия на насъбраната численост. Във всеки случай даже без Фройд е ясно, че нарасналата половост също е детайл на изключителността, който може, въпреки и не постоянно, да се съчетава с други нейни детайли. Самото гонене на ново тяло в последна сметка се оказва сурогат на някакво по-значително достижение, може би даже

бариера, спънка за неговото схващане. Жените биват сменяни във всички столетия, само че изключително тогава, когато няма по-достойни каузи. Но белким Александър Втори не е освободил селяните? Нима Чехов не е написал „ Дамата с кученцето “? Нима маршал Жуков – още един поддръжник

на броя – не победи нацистите? Да. Всички те по своему са победили. Жените са премията за такива победи. Но това е друго поле на успехите. Мъжът, който натрупа бройки, по принцип страда от комплициране на метафизическото си схващане. Похотта е лекарство освен против житейската досада, само че и против мистичното любознание. Не току-тъй мистиците са считали и считат и до през днешния ден земната обич за спънка на

митичните прозрения. Комплексът на гепарда, който отчуждава гения, властта и парите (те постоянно, несъмнено, се смесват едни с други) от безспорните истини, в действителност защищава живота ни от прекомерно бързо разгадаване. Той излива силата в женския съсъд. В нашето обмен бюро откровението се разменя против приятност.

Превод от съветски Иван Тотоманов
Из „ МЪЖЕТЕ – ТИРАНИ, МЪЖЕТЕ – ПОД ЧЕХЪЛ “, издадена от „ Факел експрес “.