Какво да правим, когато бракът куца?
Какво работи разрушително на брака?
Ако върнете лентата обратно, може да се окаже, че още преди сключването на брака сте имали проблеми. Просто тогава не сте ги виждали, тъй като усещанията ви са били настроени на напълно друга периодичност. Корените на бедите обаче са расли с времето. Докато пристигна моментът, в който ви обгръщат толкоз гневно, че превземат всичките ви честоти. Доброто начало на брака не е гаранция, че той ще продължи в този дух вечно. Особено в случай че нито брачната половинка, нито брачният партньор вършат старания да се приспособят един към различен, към събитията на фамилния метод на живот, в случай че не са търпеливи и склонни на взаимни отстъпки, в случай че не зачитат мнението на другия и не демонстрират почитание. Освен персоналното отношение и самият живот непрекъснато ни сервира неприятни изненади, компликации и провокации, които могат да повлияят на връзката и да разрушат положителните връзки. Такива са да вземем за пример или,, промени в работата или трайна безработица, невярност,, и доста други.
Наистина ли е толкоз неприятно?
Ако бракът куца и съпрузите стават все по-нещастни, изходите са: той да бъде усъвършенстван, да се примирявате с ситуацията или да се разделите. Но на първо място това е хубаво и персонално за себе си, и двамата дружно да изясните в действителност ли нещата са толкоз неприятни. Никой речник, указател или енциклопедия не дава определение за това какво е сполучлив брак и какво е неприятен брак. Напълно допустимо е човек да преценя дадени условия от брака си като неприятни, а сътрудниците и приятелите да му завиждат тъкмо за това, окачествявайки личния си брак като нетърпим. Навиците в брачния живот също са относителни. Едно семейство може да бъде разрушено да вземем за пример, тъй като брачният партньор пие прекомерно доста. В друго семейство обаче одобряват това като половин зло, тъй като с изключение на неприятния табиет с алкохола, мъжът може и си. Това, което е несъмнено, е, че бракът е трагичен тогава, когато и брачната половинка, и брачният партньор се усещат нещастни в него.
Как да постъпиш, в случай че се чувстваш зле в брака си?
Проблемите няма да изчезнат, в случай че не говорите за тях. Нито ще се разрешат сами. Затова би трябвало да стигнете до същността на нещата и да изясните повода. Емоциите несъмнено пречат на вземането на вярно решение. Нещо, което през днешния ден ви се коства отчайващо, на следващия ден може и да приемете, въпреки и с ангажименти. Не приемайте ролята на страдалец.
Примиренческото държание няма да докара до нищо положително. Ако простите невярност да вземем за пример, го направете тъй като сте дали прошка и с мозъка, и със сърцето си. Ако непрестанно го натяквате, може дотолкоз да подразните грешника, че внезапно от обидилият той да се трансформира в афектиран. Много дами си мислят, че откакто бебето се роди той ще си стои повече у дома, ще се привърже към него и ще обикне фамилията си, ще престане да пие, ще спре да харчи парите си за коли и риболовен такъми. Раждането на дете обаче не е лекарство. То няма да поправи куцащия брак. За сметка на това обаче децата страдат най-вече, когато бракът куца. Като при всяко заболяване и тук най-хубавото лекуване е профилактиката. Затова е добре авансово да се поставят грижи за опитомяване на неприятните привички и възпитаване на възприятията. В доста фамилии кавгите и сдобряванията са толкоз чести, че се трансформират в обикновено всекидневие. А съпрузите са ту на мнение, че са нещастни, ту че трептят от благополучие. Границата сред процъфтяващия и куцащия брак е доста тънка. Добрата дума е едно от универсалните медикаменти. Тя е като ацетизала, за чието деяние доста лекари се изричат по този начин - в случай че не помогне, най-малко няма да навреди. Ако и у двете страни има предпочитание за възстановяване на връзките, положителната дума е първата и най-важна стъпка. Понякога може да помогне и трета страна – добър общ другар или родственик. Нужно е единствено да е задоволително влиятелен и за двамата, тъй че думите му да тежат и да намерят своето вярно място в спешната обстановка.
Докато преди години фамилиите са търпели да бъдат нещастни в брака си с години, през днешния ден се възползват от правото си на бракоразвод и персонално благополучие. Често разведената жена се омъжва още веднъж и се усеща добре. От това следва, че казусът не е в, а по-скоро в съответния изработен избор и следствията от него. Най-важно при развода е той да се случи по този начин, че децата да не се усещат ощетени, да не бъдат настройвани целеустремено против единия от родителите и да не бъдат намесвани в фамилните кавги. Разводът носи и своите административни последици, които няма по какъв начин да бъдат избегнати – правосъдни каузи, делене на имуществото, връщане на остарялото име на брачната половинка, прехрана на децата и нов темп за срещи с тях.
Ако върнете лентата обратно, може да се окаже, че още преди сключването на брака сте имали проблеми. Просто тогава не сте ги виждали, тъй като усещанията ви са били настроени на напълно друга периодичност. Корените на бедите обаче са расли с времето. Докато пристигна моментът, в който ви обгръщат толкоз гневно, че превземат всичките ви честоти. Доброто начало на брака не е гаранция, че той ще продължи в този дух вечно. Особено в случай че нито брачната половинка, нито брачният партньор вършат старания да се приспособят един към различен, към събитията на фамилния метод на живот, в случай че не са търпеливи и склонни на взаимни отстъпки, в случай че не зачитат мнението на другия и не демонстрират почитание. Освен персоналното отношение и самият живот непрекъснато ни сервира неприятни изненади, компликации и провокации, които могат да повлияят на връзката и да разрушат положителните връзки. Такива са да вземем за пример или,, промени в работата или трайна безработица, невярност,, и доста други.
Наистина ли е толкоз неприятно?
Ако бракът куца и съпрузите стават все по-нещастни, изходите са: той да бъде усъвършенстван, да се примирявате с ситуацията или да се разделите. Но на първо място това е хубаво и персонално за себе си, и двамата дружно да изясните в действителност ли нещата са толкоз неприятни. Никой речник, указател или енциклопедия не дава определение за това какво е сполучлив брак и какво е неприятен брак. Напълно допустимо е човек да преценя дадени условия от брака си като неприятни, а сътрудниците и приятелите да му завиждат тъкмо за това, окачествявайки личния си брак като нетърпим. Навиците в брачния живот също са относителни. Едно семейство може да бъде разрушено да вземем за пример, тъй като брачният партньор пие прекомерно доста. В друго семейство обаче одобряват това като половин зло, тъй като с изключение на неприятния табиет с алкохола, мъжът може и си. Това, което е несъмнено, е, че бракът е трагичен тогава, когато и брачната половинка, и брачният партньор се усещат нещастни в него.
Как да постъпиш, в случай че се чувстваш зле в брака си?
Проблемите няма да изчезнат, в случай че не говорите за тях. Нито ще се разрешат сами. Затова би трябвало да стигнете до същността на нещата и да изясните повода. Емоциите несъмнено пречат на вземането на вярно решение. Нещо, което през днешния ден ви се коства отчайващо, на следващия ден може и да приемете, въпреки и с ангажименти. Не приемайте ролята на страдалец.
Примиренческото държание няма да докара до нищо положително. Ако простите невярност да вземем за пример, го направете тъй като сте дали прошка и с мозъка, и със сърцето си. Ако непрестанно го натяквате, може дотолкоз да подразните грешника, че внезапно от обидилият той да се трансформира в афектиран. Много дами си мислят, че откакто бебето се роди той ще си стои повече у дома, ще се привърже към него и ще обикне фамилията си, ще престане да пие, ще спре да харчи парите си за коли и риболовен такъми. Раждането на дете обаче не е лекарство. То няма да поправи куцащия брак. За сметка на това обаче децата страдат най-вече, когато бракът куца. Като при всяко заболяване и тук най-хубавото лекуване е профилактиката. Затова е добре авансово да се поставят грижи за опитомяване на неприятните привички и възпитаване на възприятията. В доста фамилии кавгите и сдобряванията са толкоз чести, че се трансформират в обикновено всекидневие. А съпрузите са ту на мнение, че са нещастни, ту че трептят от благополучие. Границата сред процъфтяващия и куцащия брак е доста тънка. Добрата дума е едно от универсалните медикаменти. Тя е като ацетизала, за чието деяние доста лекари се изричат по този начин - в случай че не помогне, най-малко няма да навреди. Ако и у двете страни има предпочитание за възстановяване на връзките, положителната дума е първата и най-важна стъпка. Понякога може да помогне и трета страна – добър общ другар или родственик. Нужно е единствено да е задоволително влиятелен и за двамата, тъй че думите му да тежат и да намерят своето вярно място в спешната обстановка.
Докато преди години фамилиите са търпели да бъдат нещастни в брака си с години, през днешния ден се възползват от правото си на бракоразвод и персонално благополучие. Често разведената жена се омъжва още веднъж и се усеща добре. От това следва, че казусът не е в, а по-скоро в съответния изработен избор и следствията от него. Най-важно при развода е той да се случи по този начин, че децата да не се усещат ощетени, да не бъдат настройвани целеустремено против единия от родителите и да не бъдат намесвани в фамилните кавги. Разводът носи и своите административни последици, които няма по какъв начин да бъдат избегнати – правосъдни каузи, делене на имуществото, връщане на остарялото име на брачната половинка, прехрана на децата и нов темп за срещи с тях.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ