Родителските престаравания, които вредят на детето
Какво бихме създали за децата си? Всичко несъмнено, даже неща, от които нямат потребност. Неслучайно Господ е измислил родителската обич, с цел да си живеят добре дечицата. Обгрижваме ги, угаждаме им, опазваме ги от всички несгоди...и постоянно от престарание отглеждаме нежни, „ саксиени” персони, които елементарно се пречупват при първия житейски вятър. Детските психолози към този момент сигнализират, че свръхлибералното образование и непрекъснатото глезене към този момент дават горчиви плодове. И в старанието си от време на време повече вредим на детето, в сравнение с му оказваме помощ. Примери бол.
Смятаме за обикновено, че детето е най-важното нещо на света и всичко друго остава на втори проект. След раждането на детето доста родители вършат огромна неточност като се отхвърлят от персоналния си живот, развлечения, от секса даже. И детето е насила да живее с изнервени, изтощени, флустрирани хора към него. Това ли е положително за дребния човек? Детето е щастливо, когато са щастливи и спокойни родителите му. Баланс постоянно може да се откри.
Thinkstock
Постоянното правене на дарове са нездравословни колкото и неналичието на такива. Всяко дете обича дарове, само че би трябвало да има някакви граници. Има домове, които наподобяват на магазин за играчки и детски дрешки. Всеки ден, с мотив и без мотив нещо се купува на детето, с цел да го зарадваме. Доста егоистично, по този начин доставяме наслаждение най-вече на себе си. Едно от най-важните неща за образуване на детската душeвност е образуване на предпочитание и стремежът за неговото реализиране. А желанието се оформя при съществуването на някаква липса. Как да се научи да желае нещо детето, когато е затрупано от дарове? С това му вършиме неприятна услуга, презадоволеното дете не може да се зарадва същински, както и да оцени жестовете.
Thinkstock
От Съединени американски щати преди години пристигна модата да напомпваме самочувствието на детето. Нашето е най-умното, най-красивото, най-можещото, най-неповторимото! Учеха ни, че даже като му дадем ябълка би трябвало да кажем, че тя е отгледана особено за него! Да, за всеки родител неговото дете е най-най. Но след години попада в среда със също толкоз гениални и специфични принцове и принцеси, които не могат да си поделят короната. И в случай че се провалят, изпадат в тежка меланхолия. Или стартират да стрелят, в случай че са изгубили играта. Последният образец е отново от Съединени американски щати преди месец. Важно е децата да имат самочувствие и религия в личните сили, с цел да съумяват и да са щастливи. Но и да бъдат научени да почитат качествата и на другите. Както и че неуспехът е урок.
Thinkstock
Залитането по свръхздравословно хранене е изнервящо за всички. Био артикули, яйца от щастливо влюбени кокошки, гхи и храни, които мъчно се произнасят. Да, храната би трябвало да се сортира, да е екологична, само че крайностите в никакъв случай не са потребни, тъй като значат ограничаване. Родители хипстъри лимитират храненето на децата си като ги лишават от значими артикули нужни за растежа им като мазнини, въглехидрати, скотски протеини. Което е неприемлива за растящия организъм.
Thinkstock
Станахме и свръхтолерантни към децата. Те в никакъв случай не са отговорни, аргументите за крах са в учителите, приятелите (лошата среда), обществото... Приехме, че е демонстрация на неприятен усет в случай че направиш забележка на дете, което лудува в магазина и пречи на хората. А да му се откаже да се купи нещо –абсурд! И по този начин отглеждаме хора, които не знаят, че би трябвало да има граници. Лоша услуга, детето е умерено, когато знае, че има постоянни родители, на които да разчита. А постоянният родител е този, който може да каже не и да следи за съблюдаване на разпоредбите.
Thinkstock
Смятаме за обикновено, че детето е най-важното нещо на света и всичко друго остава на втори проект. След раждането на детето доста родители вършат огромна неточност като се отхвърлят от персоналния си живот, развлечения, от секса даже. И детето е насила да живее с изнервени, изтощени, флустрирани хора към него. Това ли е положително за дребния човек? Детето е щастливо, когато са щастливи и спокойни родителите му. Баланс постоянно може да се откри.
Thinkstock Постоянното правене на дарове са нездравословни колкото и неналичието на такива. Всяко дете обича дарове, само че би трябвало да има някакви граници. Има домове, които наподобяват на магазин за играчки и детски дрешки. Всеки ден, с мотив и без мотив нещо се купува на детето, с цел да го зарадваме. Доста егоистично, по този начин доставяме наслаждение най-вече на себе си. Едно от най-важните неща за образуване на детската душeвност е образуване на предпочитание и стремежът за неговото реализиране. А желанието се оформя при съществуването на някаква липса. Как да се научи да желае нещо детето, когато е затрупано от дарове? С това му вършиме неприятна услуга, презадоволеното дете не може да се зарадва същински, както и да оцени жестовете.
Thinkstock От Съединени американски щати преди години пристигна модата да напомпваме самочувствието на детето. Нашето е най-умното, най-красивото, най-можещото, най-неповторимото! Учеха ни, че даже като му дадем ябълка би трябвало да кажем, че тя е отгледана особено за него! Да, за всеки родител неговото дете е най-най. Но след години попада в среда със също толкоз гениални и специфични принцове и принцеси, които не могат да си поделят короната. И в случай че се провалят, изпадат в тежка меланхолия. Или стартират да стрелят, в случай че са изгубили играта. Последният образец е отново от Съединени американски щати преди месец. Важно е децата да имат самочувствие и религия в личните сили, с цел да съумяват и да са щастливи. Но и да бъдат научени да почитат качествата и на другите. Както и че неуспехът е урок.
Thinkstock Залитането по свръхздравословно хранене е изнервящо за всички. Био артикули, яйца от щастливо влюбени кокошки, гхи и храни, които мъчно се произнасят. Да, храната би трябвало да се сортира, да е екологична, само че крайностите в никакъв случай не са потребни, тъй като значат ограничаване. Родители хипстъри лимитират храненето на децата си като ги лишават от значими артикули нужни за растежа им като мазнини, въглехидрати, скотски протеини. Което е неприемлива за растящия организъм.
Thinkstock Станахме и свръхтолерантни към децата. Те в никакъв случай не са отговорни, аргументите за крах са в учителите, приятелите (лошата среда), обществото... Приехме, че е демонстрация на неприятен усет в случай че направиш забележка на дете, което лудува в магазина и пречи на хората. А да му се откаже да се купи нещо –абсурд! И по този начин отглеждаме хора, които не знаят, че би трябвало да има граници. Лоша услуга, детето е умерено, когато знае, че има постоянни родители, на които да разчита. А постоянният родител е този, който може да каже не и да следи за съблюдаване на разпоредбите.
Thinkstock Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ