Проф. Кирил Ангелов, декан на Френския факултет към Техническия университет, пред „Труд“: Без инженери и технически грамотна работна ръка загиваме
Какви експерти са нужни, с цел да може страната ни още веднъж да се върне измежду развитите страни с промишленост. Защо липсват инженерните фрагменти и всички ли отиват в чужбина. Помага или пречи тестовото образование, което през днешния ден е желано на всички места. Кои са аргументите във Френския факултет на Техническия университет всички студенти да се осъществят. По тези въпроси беседваме с декана на факултета проф. Кирил Ангелов .
– Френският факултет на Техническия университет направи 25 години. Как започнахте, професор Ангелов?
– Началото бе сложено преди 25 години със постоянни основи, с поддръжката и съдействието на няколко елитни френски университети и Световната организация на франкофонските университети. Това прерасна през 2002 година в акредитация от Френската държавна комисия за инженерно обучение. Оттогава до момента я поддържаме, което съпоставя нашето обучение с образованието на елитните френски университети. Всички наши випуски, имат правата на френски инженери и се осъществят доста добре.
– Обучавате бъдещи инженери, а в този момент всички настояват, че те липсват и се търсят тъкмо такива експерти. Защо изчезнаха тези фрагменти – няма искащи или се плашат, че няма къде да работят?
– За мен има две аргументи. Първо, дълго време след измененията тази специалност беше доста подценена. Добри инженери си смениха специалността след 10 ноември 1989-а, много предприятия банкрутираха, смени се и профилът на стопанската система. Сега ние следваме събитията с нужния нов профил инженери. Лошото обаче е, че инженер не се основава от през днешния ден за на следващия ден. Желанието на младежа да стане подобен е разследване на това, което е видял от неговите близки. Чак в този момент се образува предпочитание да станеш инженер. Но за стопанската система ни е късно, тъй като дефицитът от такива фрагменти е фрапиращ. Второ, това е подценяването на математиката и физиката в учебните заведения. Програмите по тези предмети са орязани, а не може един човек, който желае да кандидатства инженерна просвета, да няма чувството, че е добър с точните науки.
– Но с изключение на, че са орязани стратегиите, днешните младежи сякаш се плашат от математиката. Това значи ли, че в университетите при вас идват неподготвени младежи?
– Има неща, което би трябвало да надградим след учебно заведение. Затова в този момент по този начин действаме – виждаме какъв е капацитетът на младежа и се стремим да му дадем повече часове по математика, по физика, с цел да може той да ги натрупа и да придобие самочувствие, че е добър. И след това, като отиде в действителния бизнес, където ще получи добра заплата, тя да бъде в действителност заслужена.
– Имате ли връзка с Министерството на образованието, откъдето идват и стратегиите?
– Ще ви го кажа като академик и учител с дълголетен опит – не е въпросът единствено в броя часове по математика или физика, значим е методът на преподаване. Тестовите системи, да вземем за пример, са доста нездравословни при тези предмети, където човек би трябвало да мисли.
– Сега тази тестова система се счита за съвременно обучение, тя се вкарва надали не във всички предмети и специалности. Прави ли го обаче по-добро?
– Със сигурност тестванията дават гаранция за обективност, въпреки това обаче се губи творчеството. В един тест ти приравняваш всички хора в един шаблон. И губиш креативното решение, в това число и в дилемите по математика.
– Дори и след последните изпити, които минаха – тези за седмокласниците, имаше голямо количество двойки – над 8000. Това демонстрира, че децата не схващат математиката.
– Жалко, тъй като когато аз бях възпитаник и студент, тя беше извънредно желана дисциплинираност. Хората със структурирано мислене се занимаваха с математика. Сега бих отправил зов към седмокласниците: да знаят, че математиката не е страшна, тя е приятна. Математиката изяснява света.
– Какви специалности оферирате във Френския факултет, с какво притегляте към вашия университет, единствено младежи от Френската гимназия ли идват?
– Ние сме се насочили още от самото си основаване към търсените на пазара на труда специалности. За нас е традиция възпитаниците ни да се осъществят доста добре в направленията информатика, компютърна техника, телекомуникации, роботика, електротехника, електроника, възобновими източници на сила. От друга страна по какъв начин ги набираме? Нашето образование залага на френската елитарност. Вместо да отидат във Франция, студентите получават същото тук, което ни задължава да имаме аналогично качество. Набираме евентуалните си претенденти от елитните езикови и математически гимназии. В някои езикови гимназии има и математически профил, като Френската езикова гимназия в София. Езикът е доста значим, само че той е единствено средство. Трябва да можеш да правиш нещо и отвън това средство.
– Задължително ли е кандидат-студентите да знаят френския доста добре, или могат да го научат и при вас?
– Важното е да се усещат като бъдещи инженери, да имат визията, че ще са потребни на себе си и на обществото като такива. Което незабавно подсигурява чувството, че могат да се развият с тези качества – преди всичко математика, физика, казано общо техниката. Френският език е средство за връзка, който ние надграждаме през цялото образование. Имаме стратегия, която подвига равнището по френски език и след втори курс студентите напълно умерено могат да отидат на стажове в чужбина и да се оправят като французи.
– При вас идват ли известни френски професори, които да четат лекции?
– Това е доста значимо. Но първо да ви кажа, че в университета имаме селекция от български преподаватели, които са приключили най-малко една степен във Франция, доста от тях имат докторати там. Разчитаме и на сътрудниците от партньорските ни университети във Франция. Те идват да четат даден модул или курс от лекции, одобряват наши студенти за един учебен срок при тях, създаваме взаимно дипломни работи. Като се върнат, студентите са доста положително настроени, тъй като са видели и сравнили нашето с френското обучение.
– Това ли са най-търсените експерти у нас – компютърни инженери и програмисти?
– Да, както роботиката и електрониката. И несъмнено обвързваните с енергетиката, а там се дават доста положителни заплати и това дефинира търсенето на такива експерти.
– Въпросът е обаче има ли къде да работят по-късно, къде да се осъществят тук?
– Когато създавахме нашия факултет, първите ни випуски в огромната си част отиваха и се осъществиха в чужбина. Много малко от тях оставаха тук, с нашата тапия в действителност имаш паспорт и доживотна виза за целия високотехнологичен професионален свят. Сега обаче виждаме, че дребна част от приключилите отиват в чужбина. Не че не могат, само че се оказва, че тук се усещат добре. Всички наши студенти след завършването си работят във високотехнологични интернационалните или български компании, където техният труд и качества са високо оценени.
– Но на всички места работодателите се жалват, че нямат качествена работна ръка.
– Наистина има огромен вакуум в тези посоки. Ще ви дам свеж случай с една френска известна компания. Те ни построиха лаборатория, оферират стипендии на студенти и платени стажове, като незабавно по-късно ги взимат на работа. В тези специалности обстановката е такава, че нашите ученици избират къде да създадат кариерата си. Тоест, процесът се обръща – фирмите се борят за нашите експерти, а не претендентите за работното си място.
– Доста български студенти в чужбина считат, че у нас казусът е качеството на висшето обучение. Според доста от тях – да, условията в България са същите, само че единствено на хартия. При вас има ли го този проблем?
– Винаги първата асоциация е, че българското не е положително. Ние сме мнителни, имаме и склонността да се подценяваме. Човек, който е бил в чужбина, схваща, че не всичко непознато е по-добро – това зависи от университета. Така е и при нас. И в Европа има положително, приблизително и ниско равнище на образователните заведения. Ние се съпоставяме с най-хубавите. Много държим с изключение на на теорията, и на практиката. Да има френски лектори, студенти да отиват на стаж и да вземат участие в действителни планове.
– Какво ще кажете за скандалните случаи, за които се чува, по какъв начин някои изпити се провеждали проформа?
– Гордея се, че съм професор на Техническия университет – София, където това не може да се случи. Когато дадем тапия, която има френска равноценност, ние не можем да излъжем работодателя, че този човек не знае и дипломата му е подправена. Тогава ще загубим най-важното и това е нашето добро име, а то е доста значимо. Затова в България също има ранглиста на университетите и това е рейтинговата система на МОН. Там може доста добре да се разграничат и по напълно справедливи критерии да се види кой университет на кое място е, в кои специалности сме мощни и къде слаби. Ако едно дете има заложби за музикант по-добре е да не идва при нас, тъй като ние не можем да го създадем инженер. И противоположното.
– Много е тъпо, че измежду първите 1000 университети в света има единствено един български. След като преди години страната ни се славеше с доста високо качество на образованието, това не е ли обидно?
– Ще бъда доста прям – зависи от това кой прави рейтинга. Знаете максимата, че не е значимо кой по какъв начин гласоподава, а кой брои резултатите. Същото е и тук. А и рейтингът, като приказваме за интернационално равнище, също е метод за привличане на студенти. Борбата за рейтинг е голяма. Представете си, че и задграничните университети също търсят качествени деца и те ги притеглят по какъв начин – демонстрирайки висок рейтинг. Разбира се има изключителни университети…
– Стана съвременно да се приказва за цифровизация и високи технологии – ето, и Френският факултет на следващия ден ще проведете такава конференция. Не звучи ли това доста изсъхнало и помпозно?
– Обяснението е просто – това са научни конференции, ориентирани към откриватели и от тази позиция са малко по-сухи. Ако приказваме за нашата утрешна конференция “Високи технологии за стабилно развиване ”, която организираме взаимно с американския Институт на инженерите по електротехника и електроника и на Френския институт в София, тя дава отговор на условията на базите данни Scopus и Web of Science. На нея сътрудници ще показват научните си разработки в информатиката, телекомуникациите, възобновимите източници, роботиката, енергетиката и т. н. А това се отразява на рейтинга, за който говорихме доскоро.
– Казахте, че имате търсени специалности, свързани и с роботиката. Смятате ли, че България е страна, в която роботиката навлиза с цялостна мощ, или сме още обратно?
– В момента има два вида бизнеси – тези, които работят и продават дейно – те са с нови технологии, все едно влизаш в дружество по на запад или пък по на изток от нас – приказвам за азиатските тигри Китай и Сингапур. А въпреки това има предприятия, които нямат толкоз нови технологии, и разчитат повече на ръчния труд. Това са две редом работещи стопански системи. И положителните заплати са при първия вид.
– България – страна на високите технологии. Как ви звучи – еретично или не?
– Ние сме предопределени да бъдем такава страна. Само преди 30 години първите компютри в Източна Европа бяха български, цялата елементна база в електрониката също беше българска. В последните години се откриха не малко предприятия, които връщат нашето добро име. Те обаче не са толкоз известни в общественото пространство.
– Политиците непрестанно приказват за повишен растеж на стопанската система, за взрив на вложения, само че хората са скептично настроени към сходни изказвания. Има ли задоволително промишленост и високотехнологични предприятия, или тези вложения са просто една фантазия?
– За да има промишленост, се постанова да има вложения и работна ръка. Сега при този недостиг на инженерни фрагменти, в случай, че всичко положително като инженери, незабавно се засмуква от предприятията и не доближава, няма по какъв начин да се развие повече.
– Значи има предприятия, само че за тях липсва работна ръка?
– Да, настоявам, че България има капацитет да възвърне равнището си на индустриализация. Но единствено в случай че има повече механически грамотна работна ръка. Първо на изпълнителски равнища, и второ – на инженерни. И това е значимо за всяка област, с цел да вървим напред. Ще го каже всеки, въпреки и от своята камбанария. Според мен това, което ни куца, е незадоволителното познаване на техниката и технологиите. Защото те основават благосъстоянието на нацията. Инженерът би трябвало да стартира да се гради още от първи клас, с цел да може да се осъществя сполучливо по-късно.
Нашият посетител
Кирил Ангелов е роден през 1972 в София. Професор, лекар по автоматизация, лекар на икономическите науки. Завършва Техническия университет-София. Специализира във Франция. От 2016 година е декан на Френския факултет на ТУ-София. Носител на златен орден “Проф. доктор Асен Златаров ”. Гост-професор и откривател във Версайския университет. Ръководител и участник в над 15 интернационалните проучвателен планове.
– Френският факултет на Техническия университет направи 25 години. Как започнахте, професор Ангелов?
– Началото бе сложено преди 25 години със постоянни основи, с поддръжката и съдействието на няколко елитни френски университети и Световната организация на франкофонските университети. Това прерасна през 2002 година в акредитация от Френската държавна комисия за инженерно обучение. Оттогава до момента я поддържаме, което съпоставя нашето обучение с образованието на елитните френски университети. Всички наши випуски, имат правата на френски инженери и се осъществят доста добре.
– Обучавате бъдещи инженери, а в този момент всички настояват, че те липсват и се търсят тъкмо такива експерти. Защо изчезнаха тези фрагменти – няма искащи или се плашат, че няма къде да работят?
– За мен има две аргументи. Първо, дълго време след измененията тази специалност беше доста подценена. Добри инженери си смениха специалността след 10 ноември 1989-а, много предприятия банкрутираха, смени се и профилът на стопанската система. Сега ние следваме събитията с нужния нов профил инженери. Лошото обаче е, че инженер не се основава от през днешния ден за на следващия ден. Желанието на младежа да стане подобен е разследване на това, което е видял от неговите близки. Чак в този момент се образува предпочитание да станеш инженер. Но за стопанската система ни е късно, тъй като дефицитът от такива фрагменти е фрапиращ. Второ, това е подценяването на математиката и физиката в учебните заведения. Програмите по тези предмети са орязани, а не може един човек, който желае да кандидатства инженерна просвета, да няма чувството, че е добър с точните науки.
– Но с изключение на, че са орязани стратегиите, днешните младежи сякаш се плашат от математиката. Това значи ли, че в университетите при вас идват неподготвени младежи?
– Има неща, което би трябвало да надградим след учебно заведение. Затова в този момент по този начин действаме – виждаме какъв е капацитетът на младежа и се стремим да му дадем повече часове по математика, по физика, с цел да може той да ги натрупа и да придобие самочувствие, че е добър. И след това, като отиде в действителния бизнес, където ще получи добра заплата, тя да бъде в действителност заслужена.
– Имате ли връзка с Министерството на образованието, откъдето идват и стратегиите?
– Ще ви го кажа като академик и учител с дълголетен опит – не е въпросът единствено в броя часове по математика или физика, значим е методът на преподаване. Тестовите системи, да вземем за пример, са доста нездравословни при тези предмети, където човек би трябвало да мисли.
– Сега тази тестова система се счита за съвременно обучение, тя се вкарва надали не във всички предмети и специалности. Прави ли го обаче по-добро?
– Със сигурност тестванията дават гаранция за обективност, въпреки това обаче се губи творчеството. В един тест ти приравняваш всички хора в един шаблон. И губиш креативното решение, в това число и в дилемите по математика.
– Дори и след последните изпити, които минаха – тези за седмокласниците, имаше голямо количество двойки – над 8000. Това демонстрира, че децата не схващат математиката.
– Жалко, тъй като когато аз бях възпитаник и студент, тя беше извънредно желана дисциплинираност. Хората със структурирано мислене се занимаваха с математика. Сега бих отправил зов към седмокласниците: да знаят, че математиката не е страшна, тя е приятна. Математиката изяснява света.
– Какви специалности оферирате във Френския факултет, с какво притегляте към вашия университет, единствено младежи от Френската гимназия ли идват?
– Ние сме се насочили още от самото си основаване към търсените на пазара на труда специалности. За нас е традиция възпитаниците ни да се осъществят доста добре в направленията информатика, компютърна техника, телекомуникации, роботика, електротехника, електроника, възобновими източници на сила. От друга страна по какъв начин ги набираме? Нашето образование залага на френската елитарност. Вместо да отидат във Франция, студентите получават същото тук, което ни задължава да имаме аналогично качество. Набираме евентуалните си претенденти от елитните езикови и математически гимназии. В някои езикови гимназии има и математически профил, като Френската езикова гимназия в София. Езикът е доста значим, само че той е единствено средство. Трябва да можеш да правиш нещо и отвън това средство.
– Задължително ли е кандидат-студентите да знаят френския доста добре, или могат да го научат и при вас?
– Важното е да се усещат като бъдещи инженери, да имат визията, че ще са потребни на себе си и на обществото като такива. Което незабавно подсигурява чувството, че могат да се развият с тези качества – преди всичко математика, физика, казано общо техниката. Френският език е средство за връзка, който ние надграждаме през цялото образование. Имаме стратегия, която подвига равнището по френски език и след втори курс студентите напълно умерено могат да отидат на стажове в чужбина и да се оправят като французи.
– При вас идват ли известни френски професори, които да четат лекции?
– Това е доста значимо. Но първо да ви кажа, че в университета имаме селекция от български преподаватели, които са приключили най-малко една степен във Франция, доста от тях имат докторати там. Разчитаме и на сътрудниците от партньорските ни университети във Франция. Те идват да четат даден модул или курс от лекции, одобряват наши студенти за един учебен срок при тях, създаваме взаимно дипломни работи. Като се върнат, студентите са доста положително настроени, тъй като са видели и сравнили нашето с френското обучение.
– Това ли са най-търсените експерти у нас – компютърни инженери и програмисти?
– Да, както роботиката и електрониката. И несъмнено обвързваните с енергетиката, а там се дават доста положителни заплати и това дефинира търсенето на такива експерти.
– Въпросът е обаче има ли къде да работят по-късно, къде да се осъществят тук?
– Когато създавахме нашия факултет, първите ни випуски в огромната си част отиваха и се осъществиха в чужбина. Много малко от тях оставаха тук, с нашата тапия в действителност имаш паспорт и доживотна виза за целия високотехнологичен професионален свят. Сега обаче виждаме, че дребна част от приключилите отиват в чужбина. Не че не могат, само че се оказва, че тук се усещат добре. Всички наши студенти след завършването си работят във високотехнологични интернационалните или български компании, където техният труд и качества са високо оценени.
– Но на всички места работодателите се жалват, че нямат качествена работна ръка.
– Наистина има огромен вакуум в тези посоки. Ще ви дам свеж случай с една френска известна компания. Те ни построиха лаборатория, оферират стипендии на студенти и платени стажове, като незабавно по-късно ги взимат на работа. В тези специалности обстановката е такава, че нашите ученици избират къде да създадат кариерата си. Тоест, процесът се обръща – фирмите се борят за нашите експерти, а не претендентите за работното си място.
– Доста български студенти в чужбина считат, че у нас казусът е качеството на висшето обучение. Според доста от тях – да, условията в България са същите, само че единствено на хартия. При вас има ли го този проблем?
– Винаги първата асоциация е, че българското не е положително. Ние сме мнителни, имаме и склонността да се подценяваме. Човек, който е бил в чужбина, схваща, че не всичко непознато е по-добро – това зависи от университета. Така е и при нас. И в Европа има положително, приблизително и ниско равнище на образователните заведения. Ние се съпоставяме с най-хубавите. Много държим с изключение на на теорията, и на практиката. Да има френски лектори, студенти да отиват на стаж и да вземат участие в действителни планове.
– Какво ще кажете за скандалните случаи, за които се чува, по какъв начин някои изпити се провеждали проформа?
– Гордея се, че съм професор на Техническия университет – София, където това не може да се случи. Когато дадем тапия, която има френска равноценност, ние не можем да излъжем работодателя, че този човек не знае и дипломата му е подправена. Тогава ще загубим най-важното и това е нашето добро име, а то е доста значимо. Затова в България също има ранглиста на университетите и това е рейтинговата система на МОН. Там може доста добре да се разграничат и по напълно справедливи критерии да се види кой университет на кое място е, в кои специалности сме мощни и къде слаби. Ако едно дете има заложби за музикант по-добре е да не идва при нас, тъй като ние не можем да го създадем инженер. И противоположното.
– Много е тъпо, че измежду първите 1000 университети в света има единствено един български. След като преди години страната ни се славеше с доста високо качество на образованието, това не е ли обидно?
– Ще бъда доста прям – зависи от това кой прави рейтинга. Знаете максимата, че не е значимо кой по какъв начин гласоподава, а кой брои резултатите. Същото е и тук. А и рейтингът, като приказваме за интернационално равнище, също е метод за привличане на студенти. Борбата за рейтинг е голяма. Представете си, че и задграничните университети също търсят качествени деца и те ги притеглят по какъв начин – демонстрирайки висок рейтинг. Разбира се има изключителни университети…
– Стана съвременно да се приказва за цифровизация и високи технологии – ето, и Френският факултет на следващия ден ще проведете такава конференция. Не звучи ли това доста изсъхнало и помпозно?
– Обяснението е просто – това са научни конференции, ориентирани към откриватели и от тази позиция са малко по-сухи. Ако приказваме за нашата утрешна конференция “Високи технологии за стабилно развиване ”, която организираме взаимно с американския Институт на инженерите по електротехника и електроника и на Френския институт в София, тя дава отговор на условията на базите данни Scopus и Web of Science. На нея сътрудници ще показват научните си разработки в информатиката, телекомуникациите, възобновимите източници, роботиката, енергетиката и т. н. А това се отразява на рейтинга, за който говорихме доскоро.
– Казахте, че имате търсени специалности, свързани и с роботиката. Смятате ли, че България е страна, в която роботиката навлиза с цялостна мощ, или сме още обратно?
– В момента има два вида бизнеси – тези, които работят и продават дейно – те са с нови технологии, все едно влизаш в дружество по на запад или пък по на изток от нас – приказвам за азиатските тигри Китай и Сингапур. А въпреки това има предприятия, които нямат толкоз нови технологии, и разчитат повече на ръчния труд. Това са две редом работещи стопански системи. И положителните заплати са при първия вид.
– България – страна на високите технологии. Как ви звучи – еретично или не?
– Ние сме предопределени да бъдем такава страна. Само преди 30 години първите компютри в Източна Европа бяха български, цялата елементна база в електрониката също беше българска. В последните години се откриха не малко предприятия, които връщат нашето добро име. Те обаче не са толкоз известни в общественото пространство.
– Политиците непрестанно приказват за повишен растеж на стопанската система, за взрив на вложения, само че хората са скептично настроени към сходни изказвания. Има ли задоволително промишленост и високотехнологични предприятия, или тези вложения са просто една фантазия?
– За да има промишленост, се постанова да има вложения и работна ръка. Сега при този недостиг на инженерни фрагменти, в случай, че всичко положително като инженери, незабавно се засмуква от предприятията и не доближава, няма по какъв начин да се развие повече.
– Значи има предприятия, само че за тях липсва работна ръка?
– Да, настоявам, че България има капацитет да възвърне равнището си на индустриализация. Но единствено в случай че има повече механически грамотна работна ръка. Първо на изпълнителски равнища, и второ – на инженерни. И това е значимо за всяка област, с цел да вървим напред. Ще го каже всеки, въпреки и от своята камбанария. Според мен това, което ни куца, е незадоволителното познаване на техниката и технологиите. Защото те основават благосъстоянието на нацията. Инженерът би трябвало да стартира да се гради още от първи клас, с цел да може да се осъществя сполучливо по-късно.
Нашият посетител
Кирил Ангелов е роден през 1972 в София. Професор, лекар по автоматизация, лекар на икономическите науки. Завършва Техническия университет-София. Специализира във Франция. От 2016 година е декан на Френския факултет на ТУ-София. Носител на златен орден “Проф. доктор Асен Златаров ”. Гост-професор и откривател във Версайския университет. Ръководител и участник в над 15 интернационалните проучвателен планове.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ