Проф. Дюлгерова: Борисов каза цялата истина за икономическото бъдеще на България
Какви са резултатите от присъединяване на българския министър председател Бойко Борисов на каспийския стопански конгрес в Туркменистан и кои от срещите му с водачите там бяха най-важни.
Защо политиците ни срамежливо признават, че без Русия няма газ за хъба „ Балкан “ и има ли действителна заплаха Черно море да стане зона на неустановеност. Докъде ще стигне газовият конфликт сред Турция и Кипър и какво да чакаме от парламентарната рецесия в Италия.
Тези и доста други въпроси разяснява проф. Нина Дюлгерова.
Коя е тя?
Нина Дюлгерова е професор по интернационалните връзки, лекар на икономическите науки (енергийна сигурност), лекар по нова и най-нова обща история. Специализирала е в Русия, Италия, Полша, Съединени американски щати, Холандия, Азербайджан. Преподава доктрина и история на интернационалните връзки във Варненския свободен университет “Черноризец Храбър”и в Югозападния университет “Неофит Рилски”.
Ето какво още сподели проф. Нина Дюлгерова в изявление за в. Труд:
– На приключилата Първа Каспийска икономическа среща в Туркменистан присъединяване, дружно с водачи на петте каспийски страни, взе и българският министър председател Бойко Борисов. Какво значи едно такова присъединяване, професор Дюлгерова?
– На форума се видя добре, че в по-голяма или в по-малка степен ползите на петте каспийски страни – Русия, Казахстан, Туркменистан, Иран и Азербайджан, се пазят.
За мен беше забавно присъединяване на Борисов на тази икономическа среща, защото за първи път се следи наличие на български държавен началник във конгрес, който е отвън черноморския район. Това присъединяване на нашия министър председател дава опция да го окачествим може би като увеличаващо се наличие на България в черноморско-каспийския ареал.
– Борисов имаше няколко срещи с водачи от каспийския район, коя от тях бихте определили като най-важна и за какво?
– По време на всяка една от тези срещи, които той реализира с туркменистанския президент Гурбангули Бердимухамедов, с съветския министър председател Дмитрий Медведев и с първия вицепрезидент на Иран Есхаг Джахангири, се видя желанието на българската страна да получи благоприятни условия за по-активно включване в газовата и транспортната инфраструктура на черноморско-каспийския район.
От тези три срещи най-важна за България беше срещата с Медведев. Тъй като България има упоритостта да осъществя огромна част от своите диверсификационни планове в газовата и нуклеарната сфери, разумно беше главната тематика за коментар с Медведев да са енергийните планове.
А те спорадично пораждат или замират за избран интервал от време. Актуалната тематика в този момент е българското продължение на Турски поток, втората тематика е за строителството на АЕЦ „ Белене “.
По първия въпрос много забавно беше казаното от Борисов, че туркменистанския газ ще идва през Русия към България. Това го схващам като недобра подготовка на съветниците на българския министър председател.
– Защо, какво имате поради?
– Практиката е Русия да изкупува нефта и газа от страните от постсъветското пространство като Казахстан, Узбекистан и Туркменистан. Така наречените енергийни страни в Средна Азия стават част от съветския енергиен размер, който Газпром и Роснефт продават на страните от Европейски Съюз.
Второ, туркменистанският газ до 2009 година имаше своя резистентен размер на продажба от порядъка на към 40 милиарда кубически метра газ. След щета на газопровода пред идващите години изкупуването на газ от Русия беше спряно.
След това краткотрайно се появи изкупуването на лимитирани количества – към 5 милиарда куб. метра, по-късно отново се спря и през 2018 година без дълготрайно договаряне Русия изкупува туркменистански газ, само че без да може да се дефинира тъкмо какво е количеството, цената и периодите.
В момента Туркменистан покрива задълженията си към Китай на стойност към 10 милиарда $ и Ашхабад се ориентира към Китай. Затова, когато разясняваме, че ще потече туркменистански газ през Русия за България, това не може да бъде възприето като правилно, експертно и тъкмо.
– Премиерът въпреки всичко бе безапелационен, че без Русия няма по какъв начин да има хъб „ Балкан “.
– Абсолютно правилно е и по тази причина казаното за туркменистанския газ го одобрявам за лапсус. За следващ път министър председателят дефинира Русия като неизпълним фактор за зареждането на българския газов хъб „ Балкан “. Истина, която не може да бъде подценявана.
Същевременно е доста значимо до каква степен в диалога сред Медведев и Борисов съветската страна е получила задоволително явен отговор дали България може да подсигурява, че българското продължение на Турски поток няма да бъде сполетяно от ориста на Южен поток.
Вторият огромен въпрос, който публично беше коментиран след срещата с Медведев, беше, че е обсъждан и въпроса за строителството на АЕЦ „ Белене “. От българска страна е доказано, че стратегическият вложител за централата ще бъде избран след 19 август, когато е крайният период за подаване на документи, само че единствено по оповестените български условия.
– От години приказваме за това по какъв начин желаеме диверсификация, по какъв начин ще купуваме газ от Азербайджан, от Туркменистан, от под дърво и камък, само че все опираме до Русия. Политиците ни бягат от този факт или пък срамежливо го загатват, само че той все става ясно. Защо?
– Срещите с всеки държавен и политически началник озвучават конюнктурата, само че това на процедура е представителна политическа извадка на икономическата конкуренция на задкулисието. Геоенергетиката, с която се занимавам, е обвързвана с това да се договаря и да се договаря газова, нефтена или атомна диверсификация, само че в границите на политическите съглашения.
А когато се стигне до енергийна технология – политиците млъкват, само че те са тези, които би трябвало да дадат решението, че ще се осъществя даден диверсификационен енергиен план. В резултат на което ние продължаваме да си приказваме за Трансадриатическия газопровод, а преди няколко месеца тържествено се откри междусистемната връзка Гърция-България.
Но тези политически акции до момента не са дали съответни резултати, с цел да кажем, че тази връзка е почнала да работи или пък, че получаваме природен газ от тръбата, идваща от Азербайджан. Така че, разяснявайки политиката, няма по какъв начин да бъде отстранена действителността.
– А каква е действителността, професор Дюлгерова?
– Реалността е, че сега не престават да работят издигнатите преди няколко десетилетия газови и нефтени тръбопроводи от Русия към европейския континент. Всичко останало са приказки и положителни пожелания.
След разпада на социалистическата система единствените тръбопроводи, които бяха издигнати и работят, това са Баку-Тбилиси-Джейхан, също по този начин Северен поток-1 и в този момент с много нерви и трудности се достроява Северен поток-2.
За тръбата на Турски поток няколко пъти се споделя, че е стигнала до турския бряг, само че нямаме действително транзитиране на тези 15,75 милиарда кубически метра газ, контрактувани за турския енергиен пазар. Всичко останало, което се разяснява на тези политически срещи, в това число и на каспийската, са в областта на положителните пожелания.
– Има ли заплаха Черно море предвид на политическата обстановка, на военните учения, които се организират там, то да се трансформира не в море на мира, а в засилваща се зона на неустановеност?
– Споделям изцяло желанието на премиера Борисов мирът в Черно море да се резервира. Има наклонност за усилване на войнствената реторика, само че спазвайки решенията на контракта в Монтрьо от 1936 година за триседмично наличие на разнообразни типове непознати кораби, в тази ситуация американски, се реализират военни учения, както от натовските страни, по този начин и от страна на Руската федерация.
Дрънкането на оръжия и тази войнствена реторика считам, че не основават чувството за открит спор.
– Ставащото в Черно море въпреки всичко не е ли обвързвано с Крим?
– Когато приказваме за завръщането на Крим в рамките на Руската федерация, коментарът по тази тематика е обвързван с това до каква степен политическите изказвания имат някакви съответни резултати.
Нищо не се е трансформирало до момента, без значение, че предходният украински президент Порошенко и сегашният Зеленски употребяват друга словосъчетание – първият по-агресивна, а вторият малко по-мека: че Крим би трябвало да се върне на Украйна и да се реши въпросът с източната и част съгласно Минските съглашения.
Всички тези приказки са форма на изтощение, защото водещите страни от Европейски Съюз и Съединени американски щати не си вършат илюзии, че обстановката с Крим ще се промени. Тя към този момент се е трансформирала в статукво и риториката не трансформира конкретиката.
– Доказателство, че в нашия район ври и кипи е и газовият конфликт сред Турция и Кипър. Преди дни се организира една много забавна среща в Атина сред енергийните министри на Израел, Гърция, Кипър, а към тях изненадващо се причисли и сътрудника им от Съединени американски щати. Какво значи това?
– През последните месеци мощно неодобрение, както в Атина, по този начин и в Никозия провокира нерегламентираното изпращане от Турция на два сондажни кораба, които започнаха изследването на газовото находище край кипърското крайбрежие. Освен недоволството, това засилва най-много Гърция и новия и министър председател Мицотакис.
И на среща в Никозия министър председателите на Гърция, Израел и Кипър се сплотиха към концепцията, че би трябвало да се построи газопровод, който да транзитира газа, както от средиземноморското крайбрежие на Израел, по този начин и от Кипър към Европейски Съюз. Сред срещата в Никозия се реализира още една основна среща в Атина, за която вие ме питате.
На 7 август към тримата министри се причисли и сътрудника им от Съединени американски щати и всички те се сплотиха към концепцията да се работи за строителството на газопровод, който да транзитира газа от тези залежи в Средиземноморието и в същото време да се отстрани опцията на Турция непозволено да реализира изследванията за газ.
– Това решение обаче провокира Турция…
– Да, решението беше позитивно във връзка с трите страни, само че на процедура докара до познати дейности от страна на Турция. За следващ път Анкара употребява изпитаното си средство за реакция – през последните дни още веднъж се усили миграционният поток от там към гръцките острови.
– Напрежението към Кипър е доста високо, има наказания на Европейски Съюз и това стяга газовата обсада в Кипър, има борба сред Анкара и Никозия. Какво да чакаме?
– Тези направления на газа в действителност са част от комплициран пъзел на ползи. Всъщност има засилващ се газов спор сред Анкара и Никозия. И той провокира преди известно време и глобите от страна на Брюксел, който пък застана изрично зад позицията на Кипър като член от Европейски Съюз.
Вътрешната политическа и икономическа обстановка в Турция ще предопредели до каква степен и по какъв начин президентът Ердоган ще ускори напрежението с Кипър и Гърция.
– Докъде ще стигне тази ескалация, въпреки всичко разногласието на Никозия с Анкара е политически?
– Спорът е газов. Отношенията Атина-Анкара минават през влошените връзки по време на несполучливия прелом в Турция през 2016 година
Същевременно минава и през газовия спор с Кипър и е гарниран с много висока интензивност от страна на предходния гръцки министър председател Ципрас, който търсеше логистична поддръжка от Турция – Турски поток да премине през Гърция, а не през България.
– Този газов конфликт сред Турция и Кипър в действителност не е ли част от огромния конфликт САЩ-Русия – тук са ползите на Вашингтон и Москва в източното Средиземноморие?
– Точно по този начин е. Трябва да се има поради, че в тази част на Средиземно море Съединени американски щати на процедура употребява всички благоприятни условия, с цел да обезврежда и даже да отстрани съветското енергийно предимство в Европа.
И не инцидентно американският енергиен министър се появи на срещата в Атина и даде доста мощна поддръжка на този енергиен газов план. Проблемът е, че всичко още веднъж върви надалече в хоризонта, тъй като историята е потвърдила, че сходни изследвания и строителство могат да продължат доста дълго.
– Съзнателно основаната държавна рецесия в Италия също разбуни Европейски Съюз, за какво се стигна до такава степен и какво очаквате да стане?
– Предизвиканата държавна рецесия от Салвини е подбудена от недоволството му от слабата успеваемост за решение на миграционния въпрос. Целта му е предварителни избори, които неговата партия да завоюва безапелационно и той да застане отпред на кабинет, който уверено да пресече увеличаващия се поток от мигранти.
Осъществяването на тази негова концепция ще бъде и проява за това по какъв начин и останалите страни – членки на Европейски Съюз, би трябвало да вземат решение проблем, сложил Европа пред тествания, които през последните години се оказа, че тя не е способна да преодолее.
Защо политиците ни срамежливо признават, че без Русия няма газ за хъба „ Балкан “ и има ли действителна заплаха Черно море да стане зона на неустановеност. Докъде ще стигне газовият конфликт сред Турция и Кипър и какво да чакаме от парламентарната рецесия в Италия.
Тези и доста други въпроси разяснява проф. Нина Дюлгерова.
Коя е тя?
Нина Дюлгерова е професор по интернационалните връзки, лекар на икономическите науки (енергийна сигурност), лекар по нова и най-нова обща история. Специализирала е в Русия, Италия, Полша, Съединени американски щати, Холандия, Азербайджан. Преподава доктрина и история на интернационалните връзки във Варненския свободен университет “Черноризец Храбър”и в Югозападния университет “Неофит Рилски”.
Ето какво още сподели проф. Нина Дюлгерова в изявление за в. Труд:
– На приключилата Първа Каспийска икономическа среща в Туркменистан присъединяване, дружно с водачи на петте каспийски страни, взе и българският министър председател Бойко Борисов. Какво значи едно такова присъединяване, професор Дюлгерова?
– На форума се видя добре, че в по-голяма или в по-малка степен ползите на петте каспийски страни – Русия, Казахстан, Туркменистан, Иран и Азербайджан, се пазят.
За мен беше забавно присъединяване на Борисов на тази икономическа среща, защото за първи път се следи наличие на български държавен началник във конгрес, който е отвън черноморския район. Това присъединяване на нашия министър председател дава опция да го окачествим може би като увеличаващо се наличие на България в черноморско-каспийския ареал.
– Борисов имаше няколко срещи с водачи от каспийския район, коя от тях бихте определили като най-важна и за какво?
– По време на всяка една от тези срещи, които той реализира с туркменистанския президент Гурбангули Бердимухамедов, с съветския министър председател Дмитрий Медведев и с първия вицепрезидент на Иран Есхаг Джахангири, се видя желанието на българската страна да получи благоприятни условия за по-активно включване в газовата и транспортната инфраструктура на черноморско-каспийския район.
От тези три срещи най-важна за България беше срещата с Медведев. Тъй като България има упоритостта да осъществя огромна част от своите диверсификационни планове в газовата и нуклеарната сфери, разумно беше главната тематика за коментар с Медведев да са енергийните планове.
А те спорадично пораждат или замират за избран интервал от време. Актуалната тематика в този момент е българското продължение на Турски поток, втората тематика е за строителството на АЕЦ „ Белене “.
По първия въпрос много забавно беше казаното от Борисов, че туркменистанския газ ще идва през Русия към България. Това го схващам като недобра подготовка на съветниците на българския министър председател.
– Защо, какво имате поради?
– Практиката е Русия да изкупува нефта и газа от страните от постсъветското пространство като Казахстан, Узбекистан и Туркменистан. Така наречените енергийни страни в Средна Азия стават част от съветския енергиен размер, който Газпром и Роснефт продават на страните от Европейски Съюз.
Второ, туркменистанският газ до 2009 година имаше своя резистентен размер на продажба от порядъка на към 40 милиарда кубически метра газ. След щета на газопровода пред идващите години изкупуването на газ от Русия беше спряно.
След това краткотрайно се появи изкупуването на лимитирани количества – към 5 милиарда куб. метра, по-късно отново се спря и през 2018 година без дълготрайно договаряне Русия изкупува туркменистански газ, само че без да може да се дефинира тъкмо какво е количеството, цената и периодите.
В момента Туркменистан покрива задълженията си към Китай на стойност към 10 милиарда $ и Ашхабад се ориентира към Китай. Затова, когато разясняваме, че ще потече туркменистански газ през Русия за България, това не може да бъде възприето като правилно, експертно и тъкмо.
– Премиерът въпреки всичко бе безапелационен, че без Русия няма по какъв начин да има хъб „ Балкан “.
– Абсолютно правилно е и по тази причина казаното за туркменистанския газ го одобрявам за лапсус. За следващ път министър председателят дефинира Русия като неизпълним фактор за зареждането на българския газов хъб „ Балкан “. Истина, която не може да бъде подценявана.
Същевременно е доста значимо до каква степен в диалога сред Медведев и Борисов съветската страна е получила задоволително явен отговор дали България може да подсигурява, че българското продължение на Турски поток няма да бъде сполетяно от ориста на Южен поток.
Вторият огромен въпрос, който публично беше коментиран след срещата с Медведев, беше, че е обсъждан и въпроса за строителството на АЕЦ „ Белене “. От българска страна е доказано, че стратегическият вложител за централата ще бъде избран след 19 август, когато е крайният период за подаване на документи, само че единствено по оповестените български условия.
– От години приказваме за това по какъв начин желаеме диверсификация, по какъв начин ще купуваме газ от Азербайджан, от Туркменистан, от под дърво и камък, само че все опираме до Русия. Политиците ни бягат от този факт или пък срамежливо го загатват, само че той все става ясно. Защо?
– Срещите с всеки държавен и политически началник озвучават конюнктурата, само че това на процедура е представителна политическа извадка на икономическата конкуренция на задкулисието. Геоенергетиката, с която се занимавам, е обвързвана с това да се договаря и да се договаря газова, нефтена или атомна диверсификация, само че в границите на политическите съглашения.
А когато се стигне до енергийна технология – политиците млъкват, само че те са тези, които би трябвало да дадат решението, че ще се осъществя даден диверсификационен енергиен план. В резултат на което ние продължаваме да си приказваме за Трансадриатическия газопровод, а преди няколко месеца тържествено се откри междусистемната връзка Гърция-България.
Но тези политически акции до момента не са дали съответни резултати, с цел да кажем, че тази връзка е почнала да работи или пък, че получаваме природен газ от тръбата, идваща от Азербайджан. Така че, разяснявайки политиката, няма по какъв начин да бъде отстранена действителността.
– А каква е действителността, професор Дюлгерова?
– Реалността е, че сега не престават да работят издигнатите преди няколко десетилетия газови и нефтени тръбопроводи от Русия към европейския континент. Всичко останало са приказки и положителни пожелания.
След разпада на социалистическата система единствените тръбопроводи, които бяха издигнати и работят, това са Баку-Тбилиси-Джейхан, също по този начин Северен поток-1 и в този момент с много нерви и трудности се достроява Северен поток-2.
За тръбата на Турски поток няколко пъти се споделя, че е стигнала до турския бряг, само че нямаме действително транзитиране на тези 15,75 милиарда кубически метра газ, контрактувани за турския енергиен пазар. Всичко останало, което се разяснява на тези политически срещи, в това число и на каспийската, са в областта на положителните пожелания.
– Има ли заплаха Черно море предвид на политическата обстановка, на военните учения, които се организират там, то да се трансформира не в море на мира, а в засилваща се зона на неустановеност?
– Споделям изцяло желанието на премиера Борисов мирът в Черно море да се резервира. Има наклонност за усилване на войнствената реторика, само че спазвайки решенията на контракта в Монтрьо от 1936 година за триседмично наличие на разнообразни типове непознати кораби, в тази ситуация американски, се реализират военни учения, както от натовските страни, по този начин и от страна на Руската федерация.
Дрънкането на оръжия и тази войнствена реторика считам, че не основават чувството за открит спор.
– Ставащото в Черно море въпреки всичко не е ли обвързвано с Крим?
– Когато приказваме за завръщането на Крим в рамките на Руската федерация, коментарът по тази тематика е обвързван с това до каква степен политическите изказвания имат някакви съответни резултати.
Нищо не се е трансформирало до момента, без значение, че предходният украински президент Порошенко и сегашният Зеленски употребяват друга словосъчетание – първият по-агресивна, а вторият малко по-мека: че Крим би трябвало да се върне на Украйна и да се реши въпросът с източната и част съгласно Минските съглашения.
Всички тези приказки са форма на изтощение, защото водещите страни от Европейски Съюз и Съединени американски щати не си вършат илюзии, че обстановката с Крим ще се промени. Тя към този момент се е трансформирала в статукво и риториката не трансформира конкретиката.
– Доказателство, че в нашия район ври и кипи е и газовият конфликт сред Турция и Кипър. Преди дни се организира една много забавна среща в Атина сред енергийните министри на Израел, Гърция, Кипър, а към тях изненадващо се причисли и сътрудника им от Съединени американски щати. Какво значи това?
– През последните месеци мощно неодобрение, както в Атина, по този начин и в Никозия провокира нерегламентираното изпращане от Турция на два сондажни кораба, които започнаха изследването на газовото находище край кипърското крайбрежие. Освен недоволството, това засилва най-много Гърция и новия и министър председател Мицотакис.
И на среща в Никозия министър председателите на Гърция, Израел и Кипър се сплотиха към концепцията, че би трябвало да се построи газопровод, който да транзитира газа, както от средиземноморското крайбрежие на Израел, по този начин и от Кипър към Европейски Съюз. Сред срещата в Никозия се реализира още една основна среща в Атина, за която вие ме питате.
На 7 август към тримата министри се причисли и сътрудника им от Съединени американски щати и всички те се сплотиха към концепцията да се работи за строителството на газопровод, който да транзитира газа от тези залежи в Средиземноморието и в същото време да се отстрани опцията на Турция непозволено да реализира изследванията за газ.
– Това решение обаче провокира Турция…
– Да, решението беше позитивно във връзка с трите страни, само че на процедура докара до познати дейности от страна на Турция. За следващ път Анкара употребява изпитаното си средство за реакция – през последните дни още веднъж се усили миграционният поток от там към гръцките острови.
– Напрежението към Кипър е доста високо, има наказания на Европейски Съюз и това стяга газовата обсада в Кипър, има борба сред Анкара и Никозия. Какво да чакаме?
– Тези направления на газа в действителност са част от комплициран пъзел на ползи. Всъщност има засилващ се газов спор сред Анкара и Никозия. И той провокира преди известно време и глобите от страна на Брюксел, който пък застана изрично зад позицията на Кипър като член от Европейски Съюз.
Вътрешната политическа и икономическа обстановка в Турция ще предопредели до каква степен и по какъв начин президентът Ердоган ще ускори напрежението с Кипър и Гърция.
– Докъде ще стигне тази ескалация, въпреки всичко разногласието на Никозия с Анкара е политически?
– Спорът е газов. Отношенията Атина-Анкара минават през влошените връзки по време на несполучливия прелом в Турция през 2016 година
Същевременно минава и през газовия спор с Кипър и е гарниран с много висока интензивност от страна на предходния гръцки министър председател Ципрас, който търсеше логистична поддръжка от Турция – Турски поток да премине през Гърция, а не през България.
– Този газов конфликт сред Турция и Кипър в действителност не е ли част от огромния конфликт САЩ-Русия – тук са ползите на Вашингтон и Москва в източното Средиземноморие?
– Точно по този начин е. Трябва да се има поради, че в тази част на Средиземно море Съединени американски щати на процедура употребява всички благоприятни условия, с цел да обезврежда и даже да отстрани съветското енергийно предимство в Европа.
И не инцидентно американският енергиен министър се появи на срещата в Атина и даде доста мощна поддръжка на този енергиен газов план. Проблемът е, че всичко още веднъж върви надалече в хоризонта, тъй като историята е потвърдила, че сходни изследвания и строителство могат да продължат доста дълго.
– Съзнателно основаната държавна рецесия в Италия също разбуни Европейски Съюз, за какво се стигна до такава степен и какво очаквате да стане?
– Предизвиканата държавна рецесия от Салвини е подбудена от недоволството му от слабата успеваемост за решение на миграционния въпрос. Целта му е предварителни избори, които неговата партия да завоюва безапелационно и той да застане отпред на кабинет, който уверено да пресече увеличаващия се поток от мигранти.
Осъществяването на тази негова концепция ще бъде и проява за това по какъв начин и останалите страни – членки на Европейски Съюз, би трябвало да вземат решение проблем, сложил Европа пред тествания, които през последните години се оказа, че тя не е способна да преодолее.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ