Как войната в Украйна променя приоритетите на Зелената сделка
Какви са последните научни заключения за изменението на климата и по какъв начин то ще засегне Европа? Какъв е напредъкът по главните принадлежности на Европейската зелена договорка? Какви опасности носи войната в Украйна пред използването им? Докъде е България в подготовката за тези политики? На тези въпроси пробваха да отговорят при започване на седмицата специалисти от неправителствения и научния бранш в границите на уебинара " Зелената договорка в новия климат ", проведен от екосдружението " За Земята ", " WWF България ", научнопопулярната платформа " Климатека " и Стопанския факултет на СУ. " Капитал " показа изводите от, а актуалният текст е отдаден на резултатите от войната в Украйна върху екополитиките на Европейски Съюз.
Кризата в Украйна и новата геополитическа конюнктура принуждават Европа незабавно да премисли енергийното си и ресурсно ползване, веригите и сигурността на доставките и така нататък В същото време част от тези браншове попадат и в обсега на обвързваните с климатичната рецесия нови регулации - и пакета Fit for 55, чиято последна цел е реализиране на въглеродна индиферентност до 2050 година
Новата действителност е тласък за Европейски Съюз да форсира вложенията в зелени, местни енергийни източници, само че въпреки това може и да докара до най-малко краткотрайно закъснение на част от целите по Зелената договорка - на фона на нуждата от отвод от съветския газ и потребността от време за създаване на още зелени мощности, да вземем за пример, въглищните централи стартират да не наподобяват като зложелател номер едно тъкмо в този миг.
Климатичните промени обаче са също толкоз незабавен проблем, който не може да чака и неправителствени и други организации в зеления бранш се притесняват, че войната може да докара до закъснение в някои области на другояче амбициозната стратегия за декарбонизация на Европа, стана ясно от думите на Апостол Дянков, който управлява процедура " Климат и сила " във WWF България. Той обобщи главните развития и полемики пред Европейската зелена договорка в новия подтекст.
Реклама Климатичната рецесия, военната рецесия и политическият отговор на Европейски Съюз
Актуалният спор в Европейски Съюз предстоящо е обвързван с потребността от понижаване на зависимостта от съветските енергийни източници. Мерки в тази посока зададе самодейността , показана на 8 март от Европейска комисия. Освен диверсификация на газовите доставки, ограниченията включват и:
понижаване на използването на газ и изкопаеми горива в домовете, обществените здания и в промишлеността; ускорение вложенията в енергийно възобновяване на здания (и фокус върху всеобщото внедряване на термопомпи като различен източник на отопление); в допълнение развиване на ВЕИ (вкл покривни фотоволтаици, които способстват и за създаване на местна енергийна независимост); фокус върху производството и вноса на биометан и зелен водород.
Очакваният резултат би трябвало да е понижаване с 155 млрд.куб.м. на вноса на изкопаем газ - това е към половината от общото годишно ползване на Европейски Съюз (повече за другите възможности на съветския газ в карето най-долу).
Това са още оферти и следва да забележим по какъв начин всяка страна ще ги приложи в ускоряването на енергийния преход, споделя Апостол Дянков. Но те ще задействат промени в политиките на Европейски Съюз, свързани освен с намиране на различни енергоизточници, само че също и с меки ограничения, които засягат потребителите . Франция да вземем за пример реши да понижи температурата на термостатите в обществените здания. Като доста по-енергийно бедна страна България е сензитивна към сходни ограничения. В същото време страната ни има голям капацитет за икономисване на енергия - посредством енергийното възобновяване на публични и битови здания (т.нар от Европейска комисия Deep renovation), както и в индустрията, където загубите на сила са доста над междинните за Европейски Съюз. Този капацитет още не осъществен.
Реклама
Тези нови полемики се водят на фона на, посредством които би трябвало да се осъществя задачата на Европейска комисия за 55% понижение на излъчванията до 2030 година В момента фокусът е най-много върху три негови детайла, споделя Апостол Дянков:
Механизмът за промяна на въглеродните излъчвания на границите (CBAM) или проектите за обмитяване на внедрения въглерод, който се употребява за първични материали - цимент, алуминий, стомана, торове. Последното е изключително настоящо на фона на рецесията в Украйна, защото събитията изстреляха цените на торовете. CBAM значително ще засегне промишлеността, само че също по този начин ще отвори опция за основаване на по-близки вериги на доставки и за развиване на кръговата стопанска система. Европейската скица за търговия с излъчвания (ETS/EСТЕ). В момента тя покрива към 40% от излъчванията в Европейски Съюз и обгръща енергетика, промишленост и авиация. В спор е включването на още типове превоз - вкл коли, както и отоплението на постройките, с цел да се покрият 61% от излъчванията. Това ще има директен резултат върху потребителите. Предложението за нов Социален климатичен фонд (SCF) , който да подкрепя страните, бизнеса и семействата за по-справедлив преход. Неговите параметри още са в спор. " Според нас този фоонд би трябвало да започва допустимо най-бързо, тъй че да се помогне на уязвимите и енергийно оскъдно семейства, каквито в България за жал има задоволително, а също и на бизнеса, който ще е доста уязвим към някои от ограниченията ", споделя Дянков.
Какви са рисковете?
Новата действителност по думите му носи и обилни опасности от забавянe на детайли на Зелената договорка. Сред тях е изходът от въглищата до 2030 година - потребността от намаляването на изкопаемия газ в енергийния микс може да забави извеждането от употреба на въглищни централи в някои страни членки, защото средносрочно те са значима енергийна опция при новите условия. Дългосрочните екологични резултати обаче остават - въглищата са главен източник на излъчванията, които дебалансират климатичната система.
Засегната може и да е промяната в земеделието . За да се балансира изгубеният експорт на зърно от Украйна, доста страни-членки считат, че приоритет в идните години би трябвало да е оптималната интензификация на производството на зърно в Европейски Съюз за сметка на естествени територии и намаляване на екологични критерии. Френското председателство на Европейски Съюз има незабавни оферти в тази посока. " Това за жал основава опасности за природата и би трябвало да се намерения за по-щадящи способи то да се случи ", споделя Апостол Дянков.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Банки и финанси 2 Енергетика 3 Войната в Украйна 1 Банки и финанси 2 Коментари и разбори 3 Градове 1 Войната в Украйна 2 Войната в Украйна 3 Енергетика Реклама
Събитията в Украйна концентрираха прекалено много внимание към бранш енергетика, а възобновяване на природата , което оказва помощ за по-добро качество на живот, като че ли се загуби, споделя той. Очакваното предложение на Европейски Съюз за закон за възобновяване на природата(т.нар. Nature Restoration Law ), който трябваше да бъде оповестен на 23 март т.г., евентуално ще се забави.
На този декор организациите, които работят на фронта на климатичните промени приканват най-много за по-бързо приемане на амбициозния пакет Fit for 55 на равнище Европейски Съюз и за ускорение на работата по Социалния климатичен фонд и обезпечаването му с задоволителен финансов запас, който да адресира казуса с енергийната беднотия. В българския подтекст пък фокусът би трябвало да е в приемането на национална цел за климатична индиферентност и сюжети за декарбонизация на икономическите браншове до 2050 година, каквито страната ни още не е приела.
КАРЕ Алтернативни източници на газ или ускорено използване на Зелената сделка24 февруари, когато Путин влезе в Украйна, бе и денят, в който Европа осъзна действителната си взаимозависимост от изкопаемите горива от Русия. Брюксел бързо създаде проект за стесняване на съветските доставки, само че другите възможности за цялостна подмяна на съветския газ към този момент нито са задоволителни, нито могат бързо да задоволят потребностите за Стария континент, споделя Симеон Горов, координатор в екип " Енергия и климат " в екологичното съдружие " За Земята ".Една от тях е вноса на полутечен газ през терминали, само че производителите към този момент нямат нужния потенциал, да покрият потребностите на Европа - към 300 млрд куб.м годишно. на Съединени американски щати ще отнеме най-малко четири години, с цел да се построи този потенциал. Освен това тези доставки са доста по-скъпи и доста по-голям въглероден отпечатък, защото се транспортират с кораби. Находището " Шах Дениз " в Азербайджан - с общо 1.2 трлн. куб. м, пък е прекомерно малко за дълготрайните европейски потребности, а Иран не е действителна опция - страната, първо, е под ембарго и, второ, е доближена по ред аргументи до Москва.Така, отбелязва Симеон Горов, по метода на изключване ВЕИ и Зелената договорка остават същинската опция - развиване на вътрешни за Европейски Съюз високотехнологични източници на устойчива сила, които са свързани, само че и дислоцирани във всички държави-членки, а това прави системата доста по-малко уязвима и локално самостоятелна. Основният проблем тук обаче е времето - използването на Зелената договорка би трябвало доста да се форсира.Разбира се, както показва и Симеон Горов, има и някои опасности - да вземем за пример фактът, че суровините за произвеждане и ремонт на ВЕИ и уреди за предпазване на сила, също се внасят значително от трети страни. Но въпреки всичко, един път конфигурирани, тези източници имат неведнъж по-дълъг живот от изкопаемите горива, а прозорецът за поддръжката и преработването им е задоволително необятен при вярно обмисляне. Свързани публикации Зелената договорка на Европейски Съюз - всичко, което би трябвало да знаете
Какви са европейските зелени политики и регулации, кой е обиден, какви схеми за финансиране има и какви са периодите за реализиране на задачите
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Ани Коджаиванова
Кризата в Украйна и новата геополитическа конюнктура принуждават Европа незабавно да премисли енергийното си и ресурсно ползване, веригите и сигурността на доставките и така нататък В същото време част от тези браншове попадат и в обсега на обвързваните с климатичната рецесия нови регулации - и пакета Fit for 55, чиято последна цел е реализиране на въглеродна индиферентност до 2050 година
Новата действителност е тласък за Европейски Съюз да форсира вложенията в зелени, местни енергийни източници, само че въпреки това може и да докара до най-малко краткотрайно закъснение на част от целите по Зелената договорка - на фона на нуждата от отвод от съветския газ и потребността от време за създаване на още зелени мощности, да вземем за пример, въглищните централи стартират да не наподобяват като зложелател номер едно тъкмо в този миг.
Климатичните промени обаче са също толкоз незабавен проблем, който не може да чака и неправителствени и други организации в зеления бранш се притесняват, че войната може да докара до закъснение в някои области на другояче амбициозната стратегия за декарбонизация на Европа, стана ясно от думите на Апостол Дянков, който управлява процедура " Климат и сила " във WWF България. Той обобщи главните развития и полемики пред Европейската зелена договорка в новия подтекст.
Реклама Климатичната рецесия, военната рецесия и политическият отговор на Европейски Съюз
Актуалният спор в Европейски Съюз предстоящо е обвързван с потребността от понижаване на зависимостта от съветските енергийни източници. Мерки в тази посока зададе самодейността , показана на 8 март от Европейска комисия. Освен диверсификация на газовите доставки, ограниченията включват и:
понижаване на използването на газ и изкопаеми горива в домовете, обществените здания и в промишлеността; ускорение вложенията в енергийно възобновяване на здания (и фокус върху всеобщото внедряване на термопомпи като различен източник на отопление); в допълнение развиване на ВЕИ (вкл покривни фотоволтаици, които способстват и за създаване на местна енергийна независимост); фокус върху производството и вноса на биометан и зелен водород.
Очакваният резултат би трябвало да е понижаване с 155 млрд.куб.м. на вноса на изкопаем газ - това е към половината от общото годишно ползване на Европейски Съюз (повече за другите възможности на съветския газ в карето най-долу).
Това са още оферти и следва да забележим по какъв начин всяка страна ще ги приложи в ускоряването на енергийния преход, споделя Апостол Дянков. Но те ще задействат промени в политиките на Европейски Съюз, свързани освен с намиране на различни енергоизточници, само че също и с меки ограничения, които засягат потребителите . Франция да вземем за пример реши да понижи температурата на термостатите в обществените здания. Като доста по-енергийно бедна страна България е сензитивна към сходни ограничения. В същото време страната ни има голям капацитет за икономисване на енергия - посредством енергийното възобновяване на публични и битови здания (т.нар от Европейска комисия Deep renovation), както и в индустрията, където загубите на сила са доста над междинните за Европейски Съюз. Този капацитет още не осъществен.
Реклама
Тези нови полемики се водят на фона на, посредством които би трябвало да се осъществя задачата на Европейска комисия за 55% понижение на излъчванията до 2030 година В момента фокусът е най-много върху три негови детайла, споделя Апостол Дянков:
Механизмът за промяна на въглеродните излъчвания на границите (CBAM) или проектите за обмитяване на внедрения въглерод, който се употребява за първични материали - цимент, алуминий, стомана, торове. Последното е изключително настоящо на фона на рецесията в Украйна, защото събитията изстреляха цените на торовете. CBAM значително ще засегне промишлеността, само че също по този начин ще отвори опция за основаване на по-близки вериги на доставки и за развиване на кръговата стопанска система. Европейската скица за търговия с излъчвания (ETS/EСТЕ). В момента тя покрива към 40% от излъчванията в Европейски Съюз и обгръща енергетика, промишленост и авиация. В спор е включването на още типове превоз - вкл коли, както и отоплението на постройките, с цел да се покрият 61% от излъчванията. Това ще има директен резултат върху потребителите. Предложението за нов Социален климатичен фонд (SCF) , който да подкрепя страните, бизнеса и семействата за по-справедлив преход. Неговите параметри още са в спор. " Според нас този фоонд би трябвало да започва допустимо най-бързо, тъй че да се помогне на уязвимите и енергийно оскъдно семейства, каквито в България за жал има задоволително, а също и на бизнеса, който ще е доста уязвим към някои от ограниченията ", споделя Дянков.
Какви са рисковете?
Новата действителност по думите му носи и обилни опасности от забавянe на детайли на Зелената договорка. Сред тях е изходът от въглищата до 2030 година - потребността от намаляването на изкопаемия газ в енергийния микс може да забави извеждането от употреба на въглищни централи в някои страни членки, защото средносрочно те са значима енергийна опция при новите условия. Дългосрочните екологични резултати обаче остават - въглищата са главен източник на излъчванията, които дебалансират климатичната система.
Засегната може и да е промяната в земеделието . За да се балансира изгубеният експорт на зърно от Украйна, доста страни-членки считат, че приоритет в идните години би трябвало да е оптималната интензификация на производството на зърно в Европейски Съюз за сметка на естествени територии и намаляване на екологични критерии. Френското председателство на Европейски Съюз има незабавни оферти в тази посока. " Това за жал основава опасности за природата и би трябвало да се намерения за по-щадящи способи то да се случи ", споделя Апостол Дянков.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Банки и финанси 2 Енергетика 3 Войната в Украйна 1 Банки и финанси 2 Коментари и разбори 3 Градове 1 Войната в Украйна 2 Войната в Украйна 3 Енергетика Реклама
Събитията в Украйна концентрираха прекалено много внимание към бранш енергетика, а възобновяване на природата , което оказва помощ за по-добро качество на живот, като че ли се загуби, споделя той. Очакваното предложение на Европейски Съюз за закон за възобновяване на природата(т.нар. Nature Restoration Law ), който трябваше да бъде оповестен на 23 март т.г., евентуално ще се забави.
На този декор организациите, които работят на фронта на климатичните промени приканват най-много за по-бързо приемане на амбициозния пакет Fit for 55 на равнище Европейски Съюз и за ускорение на работата по Социалния климатичен фонд и обезпечаването му с задоволителен финансов запас, който да адресира казуса с енергийната беднотия. В българския подтекст пък фокусът би трябвало да е в приемането на национална цел за климатична индиферентност и сюжети за декарбонизация на икономическите браншове до 2050 година, каквито страната ни още не е приела.
КАРЕ Алтернативни източници на газ или ускорено използване на Зелената сделка24 февруари, когато Путин влезе в Украйна, бе и денят, в който Европа осъзна действителната си взаимозависимост от изкопаемите горива от Русия. Брюксел бързо създаде проект за стесняване на съветските доставки, само че другите възможности за цялостна подмяна на съветския газ към този момент нито са задоволителни, нито могат бързо да задоволят потребностите за Стария континент, споделя Симеон Горов, координатор в екип " Енергия и климат " в екологичното съдружие " За Земята ".Една от тях е вноса на полутечен газ през терминали, само че производителите към този момент нямат нужния потенциал, да покрият потребностите на Европа - към 300 млрд куб.м годишно. на Съединени американски щати ще отнеме най-малко четири години, с цел да се построи този потенциал. Освен това тези доставки са доста по-скъпи и доста по-голям въглероден отпечатък, защото се транспортират с кораби. Находището " Шах Дениз " в Азербайджан - с общо 1.2 трлн. куб. м, пък е прекомерно малко за дълготрайните европейски потребности, а Иран не е действителна опция - страната, първо, е под ембарго и, второ, е доближена по ред аргументи до Москва.Така, отбелязва Симеон Горов, по метода на изключване ВЕИ и Зелената договорка остават същинската опция - развиване на вътрешни за Европейски Съюз високотехнологични източници на устойчива сила, които са свързани, само че и дислоцирани във всички държави-членки, а това прави системата доста по-малко уязвима и локално самостоятелна. Основният проблем тук обаче е времето - използването на Зелената договорка би трябвало доста да се форсира.Разбира се, както показва и Симеон Горов, има и някои опасности - да вземем за пример фактът, че суровините за произвеждане и ремонт на ВЕИ и уреди за предпазване на сила, също се внасят значително от трети страни. Но въпреки всичко, един път конфигурирани, тези източници имат неведнъж по-дълъг живот от изкопаемите горива, а прозорецът за поддръжката и преработването им е задоволително необятен при вярно обмисляне. Свързани публикации Зелената договорка на Европейски Съюз - всичко, което би трябвало да знаете
Какви са европейските зелени политики и регулации, кой е обиден, какви схеми за финансиране има и какви са периодите за реализиране на задачите
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Ани Коджаиванова
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ