Отговорност при договори се носи и за неизпълнение, и за забава
Каква отговорност се носи при несъблюдение на контракт и каква, в случай че има единствено веселба?
Ж.Щ., София
Законът за отговорностите и договорите (ЗЗД) е от 1950 година, само че без значение от това е един от малко променяните нормативни актове. Той пробва да даде основополагащите правила и правила при договорите в опит да уреди допустимо най-вече хипотези.
Няма спор, че едни от главните правила при договорите са тези, които дефинират какво се случва при несъблюдение на даден контракт. Затова и Закон за задълженията и договорите отделя специално място за тях.
Едно от главните правила е, че ако длъжникът не извърши тъкмо задължението си, кредиторът има право да желае осъществяването дружно с обезщетение за забавата или да желае обезщетение за несъблюдение. Друга съществена норма е, че когато се желае обезщетение вместо осъществяване, длъжникът може да предложи в началото дължимото дружно с обезщетение за забавата, само че единствено в случай че кредиторът има още интерес от осъществяването.
Когато задължението е за деяние, което може да бъде осъществено от друго лице, кредиторът има право да желае да му се позволи да извърши това деяние за сметка на длъжника. Например да достави нещо, да извърши ВиК услуга и др. Когато задължението е да не се прави нещо, кредиторът може да желае да му се позволи да отстрани за сметка на длъжника това, което е било направено в нарушаване на задължението.
Длъжникът не дава отговор, в случай че невъзможността за осъществяването се дължи на причина, която не може да му се вмени във виновност. Например естествени феномени или каквито и да е други форсмажорни аргументи - неща, свързани с непреодолими сили.
Обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за осъществяване на задължението, не го освобождава от отговорност, е друго предписание, написано в Закон за задълженията и договорите. Законът не се интересува въобще от това и дефинира, че задължението поражда, щом има подписан контракт.
После следват разпоредбите за това какви компенсации се дължат. Като цяло компенсацията обгръща претърпяната загуба и пропуснатата изгода, доколкото те са директна и непосредствена последица от неизпълнението и е можело да бъдат планувани при възникване на задължението. Но в случай че длъжникът е бил безсъвестен, той дава отговор за всички директни и непосредствени вреди.
Ако неизпълнението се дължи и на условия, за които кредиторът е виновен, съдът може да понижи компенсацията или да освободи длъжника от отговорност. Длъжникът обаче не дължи никакво обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като постави грижи на добър собственик.
Следват разпоредбите за веселба. Когато денят за осъществяване на задължението е избран, длъжникът изпада в веселба след приключването му. Но в случай че този ден е изминал след гибелта на длъжника, неговите наследници изпадат в веселба след приключване на 7 дни от поканата. Когато няма избран ден за осъществяване, длъжникът изпада в веселба, откакто бъде поканен от кредитора. При обвързване от непозволено увреждане длъжникът се счита в веселба и без покана.
Когато длъжникът е в веселба, той дължи обезщетение даже в случай че осъществяването стане невероятно заради причина, за която преди този момент не би отговарял, в случай че потвърди, че кредиторът би претърпял вредите и при навреме осъществяване.
При несъблюдение на парично обвързване длъжникът дължи обезщетение в размер на законната рента от деня на забавата. Важно е да се знае, че размерът на законната рента се дефинира от Министерския съвет, за което той издава преднамерено разпореждане.
Ж.Щ., София
Законът за отговорностите и договорите (ЗЗД) е от 1950 година, само че без значение от това е един от малко променяните нормативни актове. Той пробва да даде основополагащите правила и правила при договорите в опит да уреди допустимо най-вече хипотези.
Няма спор, че едни от главните правила при договорите са тези, които дефинират какво се случва при несъблюдение на даден контракт. Затова и Закон за задълженията и договорите отделя специално място за тях.
Едно от главните правила е, че ако длъжникът не извърши тъкмо задължението си, кредиторът има право да желае осъществяването дружно с обезщетение за забавата или да желае обезщетение за несъблюдение. Друга съществена норма е, че когато се желае обезщетение вместо осъществяване, длъжникът може да предложи в началото дължимото дружно с обезщетение за забавата, само че единствено в случай че кредиторът има още интерес от осъществяването.
Когато задължението е за деяние, което може да бъде осъществено от друго лице, кредиторът има право да желае да му се позволи да извърши това деяние за сметка на длъжника. Например да достави нещо, да извърши ВиК услуга и др. Когато задължението е да не се прави нещо, кредиторът може да желае да му се позволи да отстрани за сметка на длъжника това, което е било направено в нарушаване на задължението.
Длъжникът не дава отговор, в случай че невъзможността за осъществяването се дължи на причина, която не може да му се вмени във виновност. Например естествени феномени или каквито и да е други форсмажорни аргументи - неща, свързани с непреодолими сили.
Обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за осъществяване на задължението, не го освобождава от отговорност, е друго предписание, написано в Закон за задълженията и договорите. Законът не се интересува въобще от това и дефинира, че задължението поражда, щом има подписан контракт.
После следват разпоредбите за това какви компенсации се дължат. Като цяло компенсацията обгръща претърпяната загуба и пропуснатата изгода, доколкото те са директна и непосредствена последица от неизпълнението и е можело да бъдат планувани при възникване на задължението. Но в случай че длъжникът е бил безсъвестен, той дава отговор за всички директни и непосредствени вреди.
Ако неизпълнението се дължи и на условия, за които кредиторът е виновен, съдът може да понижи компенсацията или да освободи длъжника от отговорност. Длъжникът обаче не дължи никакво обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като постави грижи на добър собственик.
Следват разпоредбите за веселба. Когато денят за осъществяване на задължението е избран, длъжникът изпада в веселба след приключването му. Но в случай че този ден е изминал след гибелта на длъжника, неговите наследници изпадат в веселба след приключване на 7 дни от поканата. Когато няма избран ден за осъществяване, длъжникът изпада в веселба, откакто бъде поканен от кредитора. При обвързване от непозволено увреждане длъжникът се счита в веселба и без покана.
Когато длъжникът е в веселба, той дължи обезщетение даже в случай че осъществяването стане невероятно заради причина, за която преди този момент не би отговарял, в случай че потвърди, че кредиторът би претърпял вредите и при навреме осъществяване.
При несъблюдение на парично обвързване длъжникът дължи обезщетение в размер на законната рента от деня на забавата. Важно е да се знае, че размерът на законната рента се дефинира от Министерския съвет, за което той издава преднамерено разпореждане.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ