Вяра за успокоение, религия за война
Каква подигравка. Уж религията би трябвало да успокоява душата, да дава отговори за нашето битие, да ни прави по-добри, по-смирени и по-мислещи.
Уж религията, която и да е тя, би трябвало да ни сплотява и събира, прави по-търпеливи и човечни. Но очевидно към момента даже не сме и покрай заветите - остарял и нов.
Защото религията ни разделя, по този начин както го е правела по времето на Средновековието. През 1347 година Европа е връхлетяна от бубонната чума. Тя се придвижва по корабите и унищожава голяма част от популацията на континента. Оттогава датират и първите всеобщи гонения против евреите, упреквани от изпадналите в суматоха хора за това, че са провокирали гнева на Бог. Тръгнали монаси-просяци да проповядват това и всяка проповед била последвана от всеобщо изтребване на евреи.
От Савоя през Швейцария, през Рейнска област в Германия до Страсбург и Италия на юг, стартират всеобщи преследвания. Или както споделя немският ерудит Дитрих Шваниц, може би това е повода главата на Римокатолическата черква по времето на Втората международна война папа Пий XII да не каже нищо за Хитлер - тъй като Хитлер наподобява на тях - Свети Бернардин от Фелтре или Свети Бернардин от Сиена...двама светци за католиците, само че злокобни гонители за юдеите.
Това е време на огромен позор за цялото човечество, съизмеримо с фундаментализма на мюсюлманите, които убиват в името на своя Бог.
Ние, хората, сме доста странни същества - опиянени от религията си, вървим тъкмо против нея, вземайки политически решения, подбудени от религиозни претекстове, което ражда безконечни конфликти, като този в Ерусалим.
В Стария завет Господ е създател, само че и отмъстител. Деца поемат греховете на бащите си, нации биват избивани, тъй като са езичници, око за око. В Новия завет Господ е състрадание - в случай че ударят едната ти буза, дай и другата, подари другата риза на близък си. Става дума за две доста разнообразни показа за божественото и човешкото и това е повода да се роди християнството като най-милосърдната вяра, несъмнено, тълкувана брутално през тъмните епохи, с цената на доста жертви и доста позор.
Това ме кара да си мисля, че има нещо доста сбъркано в човешката природа. И трите религии - християнство, ислям и юдаизъм, приканват за приемливост, само че евреите употребяват светите си трудове като чиста историческа истина, до момента в който доста мюсюлмани са подготвени да умрат в името на своята вяра. Точно по средата в Божи гроб, към който са поемали Кръстоносните походи.
Затворен кръг. Вечен спор. А към този момент годината е 2017-а. Но очевидно още нищо не сме разбрали и би трябвало да продължим да се избиваме, с цел да разберем какво е религията в действителност - човещина, а не война, политика, оръжия и убийства. Съзряването към момента го няма. Няма я и вярата.
Уж религията, която и да е тя, би трябвало да ни сплотява и събира, прави по-търпеливи и човечни. Но очевидно към момента даже не сме и покрай заветите - остарял и нов.
Защото религията ни разделя, по този начин както го е правела по времето на Средновековието. През 1347 година Европа е връхлетяна от бубонната чума. Тя се придвижва по корабите и унищожава голяма част от популацията на континента. Оттогава датират и първите всеобщи гонения против евреите, упреквани от изпадналите в суматоха хора за това, че са провокирали гнева на Бог. Тръгнали монаси-просяци да проповядват това и всяка проповед била последвана от всеобщо изтребване на евреи.
От Савоя през Швейцария, през Рейнска област в Германия до Страсбург и Италия на юг, стартират всеобщи преследвания. Или както споделя немският ерудит Дитрих Шваниц, може би това е повода главата на Римокатолическата черква по времето на Втората международна война папа Пий XII да не каже нищо за Хитлер - тъй като Хитлер наподобява на тях - Свети Бернардин от Фелтре или Свети Бернардин от Сиена...двама светци за католиците, само че злокобни гонители за юдеите.
Това е време на огромен позор за цялото човечество, съизмеримо с фундаментализма на мюсюлманите, които убиват в името на своя Бог.
Ние, хората, сме доста странни същества - опиянени от религията си, вървим тъкмо против нея, вземайки политически решения, подбудени от религиозни претекстове, което ражда безконечни конфликти, като този в Ерусалим.
В Стария завет Господ е създател, само че и отмъстител. Деца поемат греховете на бащите си, нации биват избивани, тъй като са езичници, око за око. В Новия завет Господ е състрадание - в случай че ударят едната ти буза, дай и другата, подари другата риза на близък си. Става дума за две доста разнообразни показа за божественото и човешкото и това е повода да се роди християнството като най-милосърдната вяра, несъмнено, тълкувана брутално през тъмните епохи, с цената на доста жертви и доста позор.
Това ме кара да си мисля, че има нещо доста сбъркано в човешката природа. И трите религии - християнство, ислям и юдаизъм, приканват за приемливост, само че евреите употребяват светите си трудове като чиста историческа истина, до момента в който доста мюсюлмани са подготвени да умрат в името на своята вяра. Точно по средата в Божи гроб, към който са поемали Кръстоносните походи.
Затворен кръг. Вечен спор. А към този момент годината е 2017-а. Но очевидно още нищо не сме разбрали и би трябвало да продължим да се избиваме, с цел да разберем какво е религията в действителност - човещина, а не война, политика, оръжия и убийства. Съзряването към момента го няма. Няма я и вярата.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ