Колко струва Европа?
Каква е цената на Европа? Провокативен въпрос, за който пазарите имат мнение. Карл Ейшен, пълководец и икономист, е проучил лихвените равнища, показателите на акциите и валутите. В разбор за френското икономическо издание Les Echos той написа, че има лек симптом на съмнение към европейския план.
Европа, несъмнено, носи доста повече от действителни и финансови активи. По този метод понятието за цената на Европа би трябвало да бъде значително релативизирано, както и това за цената на планетата, употребявано за оценка на разноските за промените, които би трябвало да се извършат, с цел да се понижат излъчванията на въглероден диоксид (CO2). Въпреки това, във време на обществено напрежение, Брекзит и в навечерието на европейските избори, би трябвало да измерим пулса на пазарите, с цел да знаем какво мислят за Европа. Ако вложителите са скептични във връзка с европейския план, тогава това подозрение може да се прояви в особена рискова награда, засягаща европейските финансови активи по отношение на други страни.
Гледната точка на лихвения %
Вярват ли към момента в Европа европейските лихвени проценти? Ако вложителите са имали по-големи подозрения, те ще изискват спомагателна рискова награда. По този метод тази награда ще бъде добавена към равнище на лихвен %, считан за естествен, което би било функционалност на единния стопански цикъл. Например, в случай че американските и европейските цикли са напълно същите, тогава евентуално лихвените проценти ще бъдат много близки. Но в случай че вложителите са имали по-големи подозрения по отношение на политическата еволюция на Европа, тогава те ще изискват спомагателна рентабилност, която ще бъде под формата на по-висок лихвен %.
Кога се получава по този начин? Можем да изчислим европейски 10-годишен лихвен % (със или без Обединеното кралство), като създадем среднопретеглен % от Брутният вътрешен продукт на европейските страни: получаваме 0,7% без Обединеното кралство. Тези равнища включват ли някаква рискова награда за Европа? С други думи, дали тези ставки са по-високи от тези, получени от единния бизнес цикъл? На пръв взор не напълно. Всъщност, дали използваме модели, които се отнасят напълно до теорията (златните правила на Солоу и Рамзи) или единствено отчасти (иконометрия, неутрална ставка, срочна премия), получаваме европейски цени, които биха били по-ниски от тези равновесни темпове. Всъщност можем да създадем същото наблюдаване и за американските, японските или други ставки: всички ставки са световно по-ниски, в сравнение с би трябвало да бъдат на всички места, и не по-малко в Европа, в сравнение с отвън Европа. С други думи, европейските лихвени проценти наподобява не интегрират рисковата награда Европа.
Означава ли това, че вложителите не се съмняват съответно в европейския план? Тук би трябвало да се регистрира обстоятелството, че те се интересуват от европейския курс като цяло, а не от другите равнища, които го сформират. По този метод вложителите несъмнено не наподобява да дискриминират Европа и останалия свят, само че правят дискриминация вътре в Европа, изключително в периферията, както се вижда от суверенните рецесии от 2011 година насам. Ако проследим тази последна позиция би трябвало да признаем, че дискриминирането е по-слабо изразена през днешния ден, защото разликите в лихвените проценти с Германия са понижени: 10-годишният % на Гърция е единствено 3,5%.
Гледната точка на фондовите пазари
Европейските пазари на акции също бяха наранени от поредни суверенни рецесии, както и от неустановеност по отношение на Брекзит. Но дали сегашните равнища включват съответно съмнение към европейския план? Що се отнася до пазарите на облигации, в случай че имаше подозрения, те биха се материализирали посредством рискова награда, изисквана от вложителите в Европа, в допълнение към тази, нужна за компенсиране на единствения стопански риск. Кога се получава такава обстановка? Оценката на финансовите пазари е безкрайна тематика. Независимо от това, съществуват два типа индикатори, които са консенсусни, тъй като обобщават доста информация: PER, която свързва цената с предстоящата облага за идващите месеци; рисковата награда, която употребява същата PER, само че също по този начин взема поради равнището на лихвените проценти. При равни други условия, в случай че имаше подозрения по отношение на европейския план, те биха се материализирали с по-ниска PER или / и по-висока рискова награда.
Така че, тези знаци включват ли награда за риск в Европа? На пръв взор наподобява, че има нещо такова, обратно на цените. Всъщност, без значение дали използваме чисто теоретични (DDM, DCF) или отчасти референтни (иконометрични модели) подходи, получаваме европейска PER, която е прекомерно ниска спрямо това, което би трябвало да бъде, а рисковата награда е прекомерно висока. Ако създадем същото упражнение със Съединените щати, ще получим противоположното: с други думи, остатък на оптимизъм, който води до прекомерно висока PER и прекомерно ниска рискова награда. Ако се спрем единствено на това съпоставяне Европа-САЩ, бихме се изкушили да кажем, че в курсовете съществува рискова награда за Европа. Но в случай че в този момент разгледаме други страни отвън Съединените щати, тогава ще намерим същия вид резултати, както за Европа, т.е. малко ниска PER и прекомерно високи рискови награди (при доста ниски ставки). Но е мъчно да се твърди, че всички тези страни са наранени от характерен политически риск, непосредствен до този, който би засегнал Европа. Така че най-сетне прекомерно слабият европейски PER и прекомерно високата рискова награда биха могли също да се обяснят с нещо друго, с изключение на с съмнение към европейския план.
Гледната точка на валутите
Европейската валута не съществува, само че постоянно можем да разгледаме двете съществени валути, които биха могли да я сформират (в очакване на Брекзит): еврото и лирата. По време на рецесията с еврозоната валутата на еврото беше наранена от съмнение от страна на вложителите, което накара известният с прозвището " Супер Марио " италиански икономист Марио Драги да спре кръвоизлива. По същия метод, след оповестяването на гласуването за Брекзит паундът също претърпя гнева на вложителите. Но през днешния ден равнищата на тези валути към момента ли включват съмнение към европейския план? Ако е по този начин, тогава това би трябвало да се прояви с рискова награда, която понижава цената на валутата по отношение на нейната по този начин наречена съществена стойност, която ще зависи от единствения баланс на силите с комерсиалните й сътрудници. Кога може да се чака сходно развиване? Налице е самостоятелен знак за оценка на цената на валутата: действителния ефикасен валутен курс. Вземате съотношението евро - $, евро - йена и така нататък и след това вършиме среднопретеглена комерсиална стойност, с цел да получите някаква форма на валутен курс по отношение на останалия свят: това е ефикасен обменен курс. За да бъде още по-реалистично, вие включвате и ценовите промени във всяка страна: това е действителният ефикасен валутен курс.
Ако цената е по-голяма от 1, валутата се смята за надценена, в случай че е по-малка от 1, валутата се смята за подценена. Но също по този начин можете да вземете поради икономическите цикли и външните салда (иконометрични модели), които могат да оправдаят обменен курс, друг от 1: да вземем за пример, в случай че огромните търговски остатъци могат да бъдат оправдани посредством подценяване, т.е. да кажем действителен обменен курс под 1. Днес еврото и лирата ще бъдат подценени без значение от обсъжданите подходи. От друга страна, доларът ще бъде надценен. От тази позиция може да се мисли, че това подценяване на еврото и паунда може да се изясни с рискова награда за Европа. Оказва се обаче, че подценяването визира и йената, австралийския $ или канадския. Така че се оказваме малко в обстановката с акциите: няма причина да си представим, че всички тези валути са наранени от характерен политически риск. Ето за какво част от подценяването на еврото и паунда може да се изясни с нещо друго от рискова награда за Европа.
Все още няма същинско съмнение
Нито ставките, нито акциите, нито валутите наподобява значат ясна европейска финансова особеност. Разбира се, европейският курс, който сплотява всички страни (със или без Обединеното кралство) би бил прекомерно невисок през днешния ден, европейската награда за риск на акциите би била прекомерно висока, а европейската валута би била прекомерно слаба. Но трите не биха били повече от другите огромни стопански системи, като се изключи Съединени американски щати. С други думи, ексцесиите на европейските пазари не наподобява да са свързани напълно или отчасти с несъмнено съмнение към европейския план. Това позитивно умозаключение обаче има съществени ограничавания. Всъщност то почива на равнището на европейските пазари, а не на декомпозирано четене, което се концентрира върху всички страни, които съставляват Европа: в тази ситуация с лихвените проценти, ние настоявахме за към момента значимата дисперсия, която съществува сред другите пазари, даже в случай че тази дисперсия се е намалила след суверенните рецесии.
Европа, несъмнено, носи доста повече от действителни и финансови активи. По този метод понятието за цената на Европа би трябвало да бъде значително релативизирано, както и това за цената на планетата, употребявано за оценка на разноските за промените, които би трябвало да се извършат, с цел да се понижат излъчванията на въглероден диоксид (CO2). Въпреки това, във време на обществено напрежение, Брекзит и в навечерието на европейските избори, би трябвало да измерим пулса на пазарите, с цел да знаем какво мислят за Европа. Ако вложителите са скептични във връзка с европейския план, тогава това подозрение може да се прояви в особена рискова награда, засягаща европейските финансови активи по отношение на други страни.
Гледната точка на лихвения %
Вярват ли към момента в Европа европейските лихвени проценти? Ако вложителите са имали по-големи подозрения, те ще изискват спомагателна рискова награда. По този метод тази награда ще бъде добавена към равнище на лихвен %, считан за естествен, което би било функционалност на единния стопански цикъл. Например, в случай че американските и европейските цикли са напълно същите, тогава евентуално лихвените проценти ще бъдат много близки. Но в случай че вложителите са имали по-големи подозрения по отношение на политическата еволюция на Европа, тогава те ще изискват спомагателна рентабилност, която ще бъде под формата на по-висок лихвен %.
Кога се получава по този начин? Можем да изчислим европейски 10-годишен лихвен % (със или без Обединеното кралство), като създадем среднопретеглен % от Брутният вътрешен продукт на европейските страни: получаваме 0,7% без Обединеното кралство. Тези равнища включват ли някаква рискова награда за Европа? С други думи, дали тези ставки са по-високи от тези, получени от единния бизнес цикъл? На пръв взор не напълно. Всъщност, дали използваме модели, които се отнасят напълно до теорията (златните правила на Солоу и Рамзи) или единствено отчасти (иконометрия, неутрална ставка, срочна премия), получаваме европейски цени, които биха били по-ниски от тези равновесни темпове. Всъщност можем да създадем същото наблюдаване и за американските, японските или други ставки: всички ставки са световно по-ниски, в сравнение с би трябвало да бъдат на всички места, и не по-малко в Европа, в сравнение с отвън Европа. С други думи, европейските лихвени проценти наподобява не интегрират рисковата награда Европа.
Означава ли това, че вложителите не се съмняват съответно в европейския план? Тук би трябвало да се регистрира обстоятелството, че те се интересуват от европейския курс като цяло, а не от другите равнища, които го сформират. По този метод вложителите несъмнено не наподобява да дискриминират Европа и останалия свят, само че правят дискриминация вътре в Европа, изключително в периферията, както се вижда от суверенните рецесии от 2011 година насам. Ако проследим тази последна позиция би трябвало да признаем, че дискриминирането е по-слабо изразена през днешния ден, защото разликите в лихвените проценти с Германия са понижени: 10-годишният % на Гърция е единствено 3,5%.
Гледната точка на фондовите пазари
Европейските пазари на акции също бяха наранени от поредни суверенни рецесии, както и от неустановеност по отношение на Брекзит. Но дали сегашните равнища включват съответно съмнение към европейския план? Що се отнася до пазарите на облигации, в случай че имаше подозрения, те биха се материализирали посредством рискова награда, изисквана от вложителите в Европа, в допълнение към тази, нужна за компенсиране на единствения стопански риск. Кога се получава такава обстановка? Оценката на финансовите пазари е безкрайна тематика. Независимо от това, съществуват два типа индикатори, които са консенсусни, тъй като обобщават доста информация: PER, която свързва цената с предстоящата облага за идващите месеци; рисковата награда, която употребява същата PER, само че също по този начин взема поради равнището на лихвените проценти. При равни други условия, в случай че имаше подозрения по отношение на европейския план, те биха се материализирали с по-ниска PER или / и по-висока рискова награда.
Така че, тези знаци включват ли награда за риск в Европа? На пръв взор наподобява, че има нещо такова, обратно на цените. Всъщност, без значение дали използваме чисто теоретични (DDM, DCF) или отчасти референтни (иконометрични модели) подходи, получаваме европейска PER, която е прекомерно ниска спрямо това, което би трябвало да бъде, а рисковата награда е прекомерно висока. Ако създадем същото упражнение със Съединените щати, ще получим противоположното: с други думи, остатък на оптимизъм, който води до прекомерно висока PER и прекомерно ниска рискова награда. Ако се спрем единствено на това съпоставяне Европа-САЩ, бихме се изкушили да кажем, че в курсовете съществува рискова награда за Европа. Но в случай че в този момент разгледаме други страни отвън Съединените щати, тогава ще намерим същия вид резултати, както за Европа, т.е. малко ниска PER и прекомерно високи рискови награди (при доста ниски ставки). Но е мъчно да се твърди, че всички тези страни са наранени от характерен политически риск, непосредствен до този, който би засегнал Европа. Така че най-сетне прекомерно слабият европейски PER и прекомерно високата рискова награда биха могли също да се обяснят с нещо друго, с изключение на с съмнение към европейския план.
Гледната точка на валутите
Европейската валута не съществува, само че постоянно можем да разгледаме двете съществени валути, които биха могли да я сформират (в очакване на Брекзит): еврото и лирата. По време на рецесията с еврозоната валутата на еврото беше наранена от съмнение от страна на вложителите, което накара известният с прозвището " Супер Марио " италиански икономист Марио Драги да спре кръвоизлива. По същия метод, след оповестяването на гласуването за Брекзит паундът също претърпя гнева на вложителите. Но през днешния ден равнищата на тези валути към момента ли включват съмнение към европейския план? Ако е по този начин, тогава това би трябвало да се прояви с рискова награда, която понижава цената на валутата по отношение на нейната по този начин наречена съществена стойност, която ще зависи от единствения баланс на силите с комерсиалните й сътрудници. Кога може да се чака сходно развиване? Налице е самостоятелен знак за оценка на цената на валутата: действителния ефикасен валутен курс. Вземате съотношението евро - $, евро - йена и така нататък и след това вършиме среднопретеглена комерсиална стойност, с цел да получите някаква форма на валутен курс по отношение на останалия свят: това е ефикасен обменен курс. За да бъде още по-реалистично, вие включвате и ценовите промени във всяка страна: това е действителният ефикасен валутен курс.
Ако цената е по-голяма от 1, валутата се смята за надценена, в случай че е по-малка от 1, валутата се смята за подценена. Но също по този начин можете да вземете поради икономическите цикли и външните салда (иконометрични модели), които могат да оправдаят обменен курс, друг от 1: да вземем за пример, в случай че огромните търговски остатъци могат да бъдат оправдани посредством подценяване, т.е. да кажем действителен обменен курс под 1. Днес еврото и лирата ще бъдат подценени без значение от обсъжданите подходи. От друга страна, доларът ще бъде надценен. От тази позиция може да се мисли, че това подценяване на еврото и паунда може да се изясни с рискова награда за Европа. Оказва се обаче, че подценяването визира и йената, австралийския $ или канадския. Така че се оказваме малко в обстановката с акциите: няма причина да си представим, че всички тези валути са наранени от характерен политически риск. Ето за какво част от подценяването на еврото и паунда може да се изясни с нещо друго от рискова награда за Европа.
Все още няма същинско съмнение
Нито ставките, нито акциите, нито валутите наподобява значат ясна европейска финансова особеност. Разбира се, европейският курс, който сплотява всички страни (със или без Обединеното кралство) би бил прекомерно невисок през днешния ден, европейската награда за риск на акциите би била прекомерно висока, а европейската валута би била прекомерно слаба. Но трите не биха били повече от другите огромни стопански системи, като се изключи Съединени американски щати. С други думи, ексцесиите на европейските пазари не наподобява да са свързани напълно или отчасти с несъмнено съмнение към европейския план. Това позитивно умозаключение обаче има съществени ограничавания. Всъщност то почива на равнището на европейските пазари, а не на декомпозирано четене, което се концентрира върху всички страни, които съставляват Европа: в тази ситуация с лихвените проценти, ние настоявахме за към момента значимата дисперсия, която съществува сред другите пазари, даже в случай че тази дисперсия се е намалила след суверенните рецесии.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ