Какъв е обликът на днешна, ремонтирана София, очертаха архитекти и културолози
Каква е обстановката в днешна, ремонтирана София бе тематиката на полемиката, проведена от Съюза на архитектите в България и придвижването " Реформи в културата ". Тя се водеше от проф. Тодор Булев, ръководител на съюза и от културолога проф. Александър Кьосев. В срещата участваха архитекти, урбанисти, художници, както и основният проектант на София Здравко Здравков и арх. Борислав Игнатов - претендент за кмет на " Демократична България ".
Дискусията не се концентрира върху осъществяването на ремонтите в Централната градска част в последните години. Насочващи въпроси за разискване зададе първоначално проф. Борислав Борисов, ректор на Висшето строително учебно заведение " Любен Каравелов ": Колко нови площади сътвори София в последните 40-50 години? Колко прелестни площади се трансфораха в платени паркинги? Какво се случи с недоразумението бул. " Тодор Александров " - директна ос без озеленяване и с мантинели? Какво направихме за пространството от площад " Независимост " (пред президентството) до площада пред Софийския университет?
Тук проф.Булев вметна, че даже част от двора на Софийския университет е трансфорат в паркинг и предложи там да се направи под земята, " а от горната страна дворът да стане средище на културни прояви и събития ".
Центърът да стане напълно пешеходен
Бул. " Цар Освободител " да стане пешеходен от ул. " Раковски " до Ларгото. Ще е прелестен, подхвана арх. Станислав Константинов. Той разгласи, че книжният пазар не би трябвало да се връща на площад " Славейков ", тъй като бил основан при започване на прехода, когато се приватизирали книжарниците, само че в този момент към този момент бил старомоден времето си.
" По-добре е да се развият пасажите на площад " Славейков " и там да отидат книжарите ", предложи проф.Кьосев.
Центровете на европейските столици са пешеходни и колите ги заобикалят. Това би трябвало да стане и в София, означи арх.Игнатов.
Всички избягваха да разясняват ул. " Граф Игнатиев ", само че се сплотиха към извода, че през днешния ден проектантите са единствено придатък на строителните компании. И елементарно се съгласяват с промени в плана, с цел да върви бързо работата.
арх. Петър Торньов разгласи, че тротоарите на София са задръстени от колчета. Това изпитание за справяне с паркирането по тротоарите се взема решение с непрекъснати санкции, а не с колчета. Сега общината заплаща за произвеждане на колчета, вместо да печели от санкции, недоумява той.
© Юлия Лазарова
Тротоарите по ул. " Цар Шишман " са опасани с колчета, както на всички места в центъра.
По тематиката презастрояване арх.Иванчев запита за какво вместо в подробните проекти да се дефинират по 100-ина кв.м за озеленяване към всяка нова постройка, които действително след това се губят, не се сумират процентите за зелена повърхност от няколко здания и по този начин да се построяват общи квартални градини.
За основния проектант генезисът на хаоса в града е в частната благосъстоятелност
Генезисът на казуса (презастрояването и неприятната инфраструктура) е в смяната на собствеността преди 30 години, съгласно основния проектант на София Здравко Здравков. " Поставянето на фундамент на частната благосъстоятелност ни докара до тук! Сравнете новия квартал " Манастирски ливади " със остарелия " Гоце Делчев ", предложи той и си потегли по-рано с пожеланието " да решим казуса с презастрояването, с цел да не е тематика и на идващите локални избори ".
Провинциалното като блян за европейска столица
Като архитект на ремонта на Централна минерална баня, с който тя стана музей. арх. Константинов се възмути, че предизборно се подхваща тематиката да се възвърне още веднъж балнеологията там. " По-добре е да повеждам внука си на музей, в сравнение с баня, нали ", полемизира той.
Културата на банята е културата на ориенталския град и арх. Петко Момчилов и Харалампи Тачев (проектанти на Централна баня – 1913 г.) с построяването й демонстрират, че София към този момент не се срами от своето ориенталско минало, изясни проф. Кьосев. В Будапеща и през днешния ден баните са турски, подсети той и съобщи, че ще се бори за възобновяване на Централна баня като баня.
" В музейната експозиция се демонстрира по какъв начин София се старае да стане Виена. Главният експонат в този момент са царските каляски ", означи той.
Арх. Петър Торньов също разви тезата, че през днешния ден доста държим безусловно да сме европейска столица. " Провинциално е да се плашим от ориенталското минало. Не губим ли по този начин идентичността на града София? Къде е кодът му тогава? ", запита той.
Борислав Игнатов изясни, че арх. Константинов просто е извършил заданието на Столичната община да трансформира Централната минерална баня в музей. А проф.Булев подсети, че при започване на плана за ремонт на банята тогавашният кмет Софиянски е желал там да се реалокира Столичната община от ул. " Московска " 33.
" Визия за София " сподели, че градът е без упоритост
" Визия за София " се оказва един потребен план, доколкото сумира настройките на обществото по главните тематики на града. " Във " Визията " са показани седем бранша за развиване на града, а това на практика е невероятно. Как и седемте ще се развиват по едно и също време? От " Визия за София " разбрах, че няма визия за София ", разгласи арх. Пламен Братков от група " Град ". Той запита за какво не е създаден разбор, дали градът ще оцелее, в случай че в бъдеще одобри семейството на олимпиада или друго огромно спортно събитие.
Неговият извод от събраните изследвания на " Визията " е, че София е град без упоритост.
Арх. Павел Попов изиска да има опция на " Визия за София ", тъй като в този момент тя е определена и финансирана от Столична община.
Дискусията не се концентрира върху осъществяването на ремонтите в Централната градска част в последните години. Насочващи въпроси за разискване зададе първоначално проф. Борислав Борисов, ректор на Висшето строително учебно заведение " Любен Каравелов ": Колко нови площади сътвори София в последните 40-50 години? Колко прелестни площади се трансфораха в платени паркинги? Какво се случи с недоразумението бул. " Тодор Александров " - директна ос без озеленяване и с мантинели? Какво направихме за пространството от площад " Независимост " (пред президентството) до площада пред Софийския университет?
Тук проф.Булев вметна, че даже част от двора на Софийския университет е трансфорат в паркинг и предложи там да се направи под земята, " а от горната страна дворът да стане средище на културни прояви и събития ".
Центърът да стане напълно пешеходен
Бул. " Цар Освободител " да стане пешеходен от ул. " Раковски " до Ларгото. Ще е прелестен, подхвана арх. Станислав Константинов. Той разгласи, че книжният пазар не би трябвало да се връща на площад " Славейков ", тъй като бил основан при започване на прехода, когато се приватизирали книжарниците, само че в този момент към този момент бил старомоден времето си.
" По-добре е да се развият пасажите на площад " Славейков " и там да отидат книжарите ", предложи проф.Кьосев.
Центровете на европейските столици са пешеходни и колите ги заобикалят. Това би трябвало да стане и в София, означи арх.Игнатов.
Всички избягваха да разясняват ул. " Граф Игнатиев ", само че се сплотиха към извода, че през днешния ден проектантите са единствено придатък на строителните компании. И елементарно се съгласяват с промени в плана, с цел да върви бързо работата.
арх. Петър Торньов разгласи, че тротоарите на София са задръстени от колчета. Това изпитание за справяне с паркирането по тротоарите се взема решение с непрекъснати санкции, а не с колчета. Сега общината заплаща за произвеждане на колчета, вместо да печели от санкции, недоумява той.
© Юлия Лазарова
Тротоарите по ул. " Цар Шишман " са опасани с колчета, както на всички места в центъра.
По тематиката презастрояване арх.Иванчев запита за какво вместо в подробните проекти да се дефинират по 100-ина кв.м за озеленяване към всяка нова постройка, които действително след това се губят, не се сумират процентите за зелена повърхност от няколко здания и по този начин да се построяват общи квартални градини.
За основния проектант генезисът на хаоса в града е в частната благосъстоятелност
Генезисът на казуса (презастрояването и неприятната инфраструктура) е в смяната на собствеността преди 30 години, съгласно основния проектант на София Здравко Здравков. " Поставянето на фундамент на частната благосъстоятелност ни докара до тук! Сравнете новия квартал " Манастирски ливади " със остарелия " Гоце Делчев ", предложи той и си потегли по-рано с пожеланието " да решим казуса с презастрояването, с цел да не е тематика и на идващите локални избори ".
Провинциалното като блян за европейска столица
Като архитект на ремонта на Централна минерална баня, с който тя стана музей. арх. Константинов се възмути, че предизборно се подхваща тематиката да се възвърне още веднъж балнеологията там. " По-добре е да повеждам внука си на музей, в сравнение с баня, нали ", полемизира той.
Културата на банята е културата на ориенталския град и арх. Петко Момчилов и Харалампи Тачев (проектанти на Централна баня – 1913 г.) с построяването й демонстрират, че София към този момент не се срами от своето ориенталско минало, изясни проф. Кьосев. В Будапеща и през днешния ден баните са турски, подсети той и съобщи, че ще се бори за възобновяване на Централна баня като баня.
" В музейната експозиция се демонстрира по какъв начин София се старае да стане Виена. Главният експонат в този момент са царските каляски ", означи той.
Арх. Петър Торньов също разви тезата, че през днешния ден доста държим безусловно да сме европейска столица. " Провинциално е да се плашим от ориенталското минало. Не губим ли по този начин идентичността на града София? Къде е кодът му тогава? ", запита той.
Борислав Игнатов изясни, че арх. Константинов просто е извършил заданието на Столичната община да трансформира Централната минерална баня в музей. А проф.Булев подсети, че при започване на плана за ремонт на банята тогавашният кмет Софиянски е желал там да се реалокира Столичната община от ул. " Московска " 33.
" Визия за София " сподели, че градът е без упоритост
" Визия за София " се оказва един потребен план, доколкото сумира настройките на обществото по главните тематики на града. " Във " Визията " са показани седем бранша за развиване на града, а това на практика е невероятно. Как и седемте ще се развиват по едно и също време? От " Визия за София " разбрах, че няма визия за София ", разгласи арх. Пламен Братков от група " Град ". Той запита за какво не е създаден разбор, дали градът ще оцелее, в случай че в бъдеще одобри семейството на олимпиада или друго огромно спортно събитие.
Неговият извод от събраните изследвания на " Визията " е, че София е град без упоритост.
Арх. Павел Попов изиска да има опция на " Визия за София ", тъй като в този момент тя е определена и финансирана от Столична община.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ