Каква част от отпадъците в България се рециклират е въпрос,

Каква част от отпадъците в България се рециклират е въпрос, който от години виси в обществото, само че данните са толкоз засекретени, че не може да се даде безапелационен отговор. По косвени данни обаче може да се стигне до заключения, които пораждат подозрения, пишат от OFFNews.

Най-голямата организация за оползотворяване на отпадъците е "Екопак ". Тя има 42% пазарен дял и обгръща население от 2,5 млн. поданици. Фирмите, които членуват в нея, заплащат такси от към 12 млн. лв. годишно за количеството опаковки, които създават - към 160 хиляди тона.

OFFNews се добра до документи, които демонстрират, че в интервала 2004-2018 година "Екопак " е получила 187 млн. лв. като лицензионни такси от компаниите, измежду които най-големите са "Кока Кола ", "Девин ", "Загорка ", "Своге ".

Според същите документи, за тези 15 години "Екопак " е вложила в разделното събиране на отпадък 17 млн. лв., а е получила 187 милиона доход за активността си.

За този интервал за контейнери са платени едвам 9,6 млн. лева Тази скромна сума евентуално изяснява за какво цветните контейнери стават все по-редки.

6,7 млн. лв. са отишли за "други разноски ".

А къде са отишли останалите 170 млн. лв.?

Според данните за броя на обезпечените лица, в "Екопак " работят 25 души, дружно с чистачките и водачите. Тоест на всеки един чиновник на „ Екопак “ се падат 100 000 поданици. Тези 25 души се грижат за разделното събиране на боклуци на два милиона и половина поданици. Звучи, меко казано мъчно изпълнимо, граничещо с нереално.

Очевидно по-голямата част от останалите 170 млн. лв. са превъртени през "външни услуги ", разпределени от шефа на „ Екопак “ Тодор Бургуджиев. Това е класическа скица за замъгляване на разноските, елементарен метод за разпределение на комисионни, възнаграждения, заплащане за действия, чиято връзка с оползотворяването на отпадъците е хлабава, в случай че въобще я има.

Всъщност събраната лицензионна такса от "Екопак " е много дребна. При състояние, че тя обслужва 2 500 000 българи, на човек се падат към 0,40 лв. месечно. Експерти, с които разговаряхме настояват, че действителната цена (такса) за осъществената активност е най-малко 1,60 ст., а цената на Министерство на околната среда и водите (МОСВ), изчислена от ПУДООС, е 4 лв..

Дали не сме очевидци на нещо друго - огромните западни компании, членове на "Екопак ", заплащат по-ниска от действителната екотакса, само че против нея единствено се лъжем, че опаковките се рециклират.

Директорът на "Екопак " Тодор Бургуджиев е закрепостен на поста си, откогато е въведена тази система за преработване на боклуци. Преди това е работил в "Кока кола " - най-големият член на "Екопак " и главен акционер.

Публичната информация, по която може да се следи дали има същинско преработване на боклуци или не, е мощно лимитирана. Най-пресният документ, по който могат да се вършат косвени заключения, е едвам за 2014 година и в него се споделя, че единствено 4 общини в цялата страна извършват задачите за преработване - това са София, Плевен, Търговище и Провадия. С оглед на това, че едвам 10% от събраните такси от "Екопак " са вложени в преработване, звучи разумно, че останалите над 260 общини не са изпълнили заложените цели.

Схема, че отпадъците се рециклират единствено фиктивно, а събраните такси се източват, към този момент беше разкрита в Румъния. Там една от компаниите за оползотворяване на отпадъците беше санкционирана със стотици милиони евро, а шефовете й попаднаха зад решетките.

А подготвени ли са акционерите в „ Екопак “ да създадат транспарантна инспекция с медии и НПО- та по отношение на осъществени осъществявания на цели – за дърво, пластмаса и метал.

Източници на OFFNews настояват, че против две от компаниите - подизпълнители на организация за оползотворяване на боклуци, към този момент са почнали следствени дейности, поради подозрения, че фалшифицират данните за оползотворен отпадък.

Има няколко въпроса, които си заслужава да бъдат адресирани към всички огромни западни компании, които са членове на "Екопак ". Например дали чакат против такса на човек към 1 стотинка дневно опаковките да се рециклират? Или дали са осведомени с отчетите, в които се твърди за фиктивно осъществяване цели? Сигурни ли са, че опаковките, за които заплащат такси, в действителност се рециклират? Те наблюдават ли процеса по преработване или считат, че щом един път са платили такса, към този момент не е тяхна грижа дали бутилките да вземем за пример се претопяват или се изхвърлят на елементарните сметища?

И най-интересният въпрос - дали цялата тази скица, която поражда подозрения за фиктивно преработване, е основана зад тила им или е утвърдена от тях против бонуса да заплащат по-ниски такси?