Ден на Победата или Ден на Европа. Излишният спор
Както всяка година у нас, по този начин и в този момент към паметната дата 9 май се разгaря къде неприсъствен, къде не толкоз, спор за смисъла и съдържателността на този майски ден.
Яростното отказване на Деня на Победата не прави Деня на Европа по-голям, важен и значим. Обратното важи със същата мощ. Да погледнем историческите обстоятелства.
Втората международна война е най-кръвопролитното военно сблъскване в международната история, което оказва голямо въздействие върху следвоенната политическа конюнктура в целия свят. През 1945 година Европа е разрушена, окървавена, удавена в личната си кръв, дала е милиони човешки жертви; 61 страни в света, което е 80% от популацията на Земята, вземат участие във Втората международна война. Според разнообразни данни, починалите са към 60 млн. души, като сред 25 - 27 млн. са жертвите единствено на Съветския съюз (СССР). Краят на войната е освен победа на Антихитлеристката коалиция (начело с Англия, Съюз на съветските социалистически републики и САЩ); краят на войната е завършек на плановото измерение на две антихуманни идеологии на XX век - нацизма и фашизма.
9 май за руснаците и други нации (и за не дребна част от Източна Европа), населявали тогавашния Съюз на съветските социалистически републики и пазещи паметта за Великата Отечествена война, както назовават II - та международна на Изток, е Денят на Великата победа над хитлерофашизма. 9 май на Запад е Денят на Европа, отдаден на мира и обединяването на остарелия континент. Двата празника не просто не се самоизключват, те се допълват и са взаимосвързани. 9 май не се нуждае от измислени, изкуствени разногласия, подбудени от честност към изкривена идеология на някое " Министерство на истината ". Защото нямаше да има нито мир, нито обединяване, в случай че нямаше победа.
В нощта на 8 против 9 май 1945 година в източното предградие на Берлин - Карлхорст се състои формалната капитулация на нацистка Германия. Делегацията на Съветския съюз е отпред с маршал Жуков, американската се води от военачалник Спатс, английската - от маршал Тедер, френската - от военачалник Дьо Латр дьо Тасини. От името на Нацисткия Райх подписва фелдмаршал Кайтел. Това е формалният завършек на Втората международна война - вест, която обикаля света за секунди, даже по това време. В Съветския съюз тази новина е посрещната с спонтанни празненства по улиците, а Москва - с величествен салют. За Съветска Русия завършва Великата Отечествена война, 1418 дни, зад които се крият реки от премеждия, ограничения и тъга.
Неоценима заслуга за успеха над хитлерофашизма в цяла Европа има руската войска, чийто монумент само в България е поругаван, до момента в който във Виена да вземем за пример му се отдава чест. Но това е тематика за различен текст. Военният конфликт сред Райха и Съветския съюз стартира в ранните часове на 22 юни 1941 година, когато немските войски нахлуват в рамките на Съюз на съветските социалистически републики по цялото продължение на западната граница от Балтийско море до Карпатите. Важно е да се означи, че в подготвителната фаза на войната Москва и Берлин имат подписан Договор за ненападение. Това е и една от аргументите Йосиф Висарионович Сталин да не има вяра до последно на уверенията на външния си министър Молотов, че нацистите се готвят да атакуван Съветския съюз. На 22 юни обаче няма къде повече да не има вяра. В историческата просвета няма еднопосочна оценка за какво Германия атакува Съветската страна. Тук разногласието може да бъде безконечен. Ако се съди по речите на Адолф Хитлер, в едни случаи той приказва дълго и необятно за естествените запаси на Съюз на съветските социалистически републики и нуждата на Райха от тях, в други - той се базира на концепцията за расово - идеологическа война, съгласно която славяните са родени за плебеи.
Характерът на спора ни демонстрира, че за нацистка Германия това е война на заличаване, а за Съветска Русия - на оцеляване. Три обстоятелството приказват за това.
1. Окупираните територии на Съюз на съветските социалистически републики са разграничени на обособени елементи - Прибалтика и главната част от Беларус стават райхкомисариат " Остланд ", Украйна и южните региони на Беларус са в състава на райхкомисариат " Украйна ". Тези окупирани територии се третират като колонии и са под ръководството на Министерство по въпросите на източните територии; всички запаси са оповестени за благосъстоятелност на Райха. Големите немски производства следват администрацията е навлизат в новите земи, като слагат индустрията под надзор. В заводите е въведен насилствен труд (става въпрос за 22 милиона души). Работният ден е бил с дълготрайност 14 - 15 часа в денонощие, а хлябът с изключение на нищожен, се е произвеждал по " рецепта за руснаци ". Забранени са всевъзможни събирания, организации, затворени са театри, музеи, дори детските градини.
2. По данни на Съветския съюз в Германия като служащи са изпратени 5,3 млн. души, по немски сведения - 2,8 млн. души. Повече от половината умират през годините на войната.
3. В немските концентрационни лагери умират 3,3 млн. пленници, от които освен бойци на Червената войска. Смъртта на толкоз доста хора е резултат от ужасяващите условия на живот в лагерите, както и от преднамереното им изтребване.
Грандиозни са загубите на Съветска Русия след края на войната. Зад успеха се крият милиони погубени животи, доста тежки рани и проблеми, които години по-късно ще стоят на дневен ред. Според разкрити документи, загубите на Червената войска са 8.7 млн. души, а демографската статистика дава ужасяваща обща оценка за жертвите - 27 млн. души. Десетки хиляди са разрушените градове и села, скъсана е обществената тъкан, деформирана е стопанската система.
На този декор няма нищо учудващо, че за руснаците войната е Велика отчествена, а 9 май - Денят на Великата победа. Казват, че в случай че всички починали е трябвало да минат през Червения площад в Москва, шествието щяло да трае 19 денонощия...
Трагедията на Втората международна война оставя Европа разрушена, бедна и понесла големи човешки жертви. Англия, да вземем за пример, е изгубила една четвърт от националното си благосъстояние, а разноските за живот скачат 72 пъти. Лондон губи суверенитета и над Индия.
Германия - от 4 429 875 бойци е изгубила 80% в борбите на територията на Съветския съюз и Европа. През 1946 година промишленото произвеждане в страната спада до 1/3 от довоенното ниво. Почти 25% от немската територия е под контрола на съдружниците. Страната е разграничена на сфери на въздействие под контрола на Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати, Англия и Франция. Освен това, страната е лишена от 706 огромни промишлени предприятия.
Материалните вреди на Италия също са извънредно съществени. Страната доближава довоенното си икономическо ниво едвам през 1948 година Налице е извънредно висока инфлация, външният дълг е 1 трилион $ - 10 пъти повече от годишния народен приход.
Рекапитулацията единствено от " Битката за Франция " (Германия слага под надзор Франция на 22 юни 1940 г.) е: 90 000 убити, 200 000 ранени и 1 800 000 военнопленници за Франция, 68 111 ранени и убити за Англия, 23 350 убити и ранени за Белгия, 9 800 убити, пленени и ранени за Нидерландия, 6 092 убити, пленени и ранени за Полша, 1 615 изчезнали за Чехословакия. Икономиките на всички страни са под сериозния най-малко.
Едва ли е належащо да се изброява още за какво 9 май е Ден на Победата и Ден на Европа. Когато на 9 май 1950 година френският външен министър Робер Шуман прочита декларацията си за обединяване на Европа, той декларира: " Световният мир не може да бъде непокътнат без креативен старания, съответстващи на заплахите, които го заплашват. " Днешната проекция на концепциите на Шуман е Европейският съюз.
Войната в никакъв случай не е единствено оръжия и военни тактики. Войната е нечий лишен мирис, нечий пресечен взор, скършен или жертван живот... Затова, 9 май няма потребност от разногласия какво тъкмо честваме на този ден.
Нека не поругаваме паметта на милионите човешки жертви, с помощта на които през днешния ден си честитим празника. Нека и не опорочаваме идеала за мирна, просперираща и обединена Европа.
Източници: Баева., И., Преди и след " желязната завеса ", С. 1998 В ссъавторство със Зоя Иванова, Христина Мирчева, Костадин Грозев, Драгомир Драганов; Калинова, Е., Антихитлеристката коалиция и ориста на България (1939 - 1945)*; списание NationalGeographic, бр. от 09.05.2017 г.
Яростното отказване на Деня на Победата не прави Деня на Европа по-голям, важен и значим. Обратното важи със същата мощ. Да погледнем историческите обстоятелства.
Втората международна война е най-кръвопролитното военно сблъскване в международната история, което оказва голямо въздействие върху следвоенната политическа конюнктура в целия свят. През 1945 година Европа е разрушена, окървавена, удавена в личната си кръв, дала е милиони човешки жертви; 61 страни в света, което е 80% от популацията на Земята, вземат участие във Втората международна война. Според разнообразни данни, починалите са към 60 млн. души, като сред 25 - 27 млн. са жертвите единствено на Съветския съюз (СССР). Краят на войната е освен победа на Антихитлеристката коалиция (начело с Англия, Съюз на съветските социалистически републики и САЩ); краят на войната е завършек на плановото измерение на две антихуманни идеологии на XX век - нацизма и фашизма.
9 май за руснаците и други нации (и за не дребна част от Източна Европа), населявали тогавашния Съюз на съветските социалистически републики и пазещи паметта за Великата Отечествена война, както назовават II - та международна на Изток, е Денят на Великата победа над хитлерофашизма. 9 май на Запад е Денят на Европа, отдаден на мира и обединяването на остарелия континент. Двата празника не просто не се самоизключват, те се допълват и са взаимосвързани. 9 май не се нуждае от измислени, изкуствени разногласия, подбудени от честност към изкривена идеология на някое " Министерство на истината ". Защото нямаше да има нито мир, нито обединяване, в случай че нямаше победа.
В нощта на 8 против 9 май 1945 година в източното предградие на Берлин - Карлхорст се състои формалната капитулация на нацистка Германия. Делегацията на Съветския съюз е отпред с маршал Жуков, американската се води от военачалник Спатс, английската - от маршал Тедер, френската - от военачалник Дьо Латр дьо Тасини. От името на Нацисткия Райх подписва фелдмаршал Кайтел. Това е формалният завършек на Втората международна война - вест, която обикаля света за секунди, даже по това време. В Съветския съюз тази новина е посрещната с спонтанни празненства по улиците, а Москва - с величествен салют. За Съветска Русия завършва Великата Отечествена война, 1418 дни, зад които се крият реки от премеждия, ограничения и тъга.
Неоценима заслуга за успеха над хитлерофашизма в цяла Европа има руската войска, чийто монумент само в България е поругаван, до момента в който във Виена да вземем за пример му се отдава чест. Но това е тематика за различен текст. Военният конфликт сред Райха и Съветския съюз стартира в ранните часове на 22 юни 1941 година, когато немските войски нахлуват в рамките на Съюз на съветските социалистически републики по цялото продължение на западната граница от Балтийско море до Карпатите. Важно е да се означи, че в подготвителната фаза на войната Москва и Берлин имат подписан Договор за ненападение. Това е и една от аргументите Йосиф Висарионович Сталин да не има вяра до последно на уверенията на външния си министър Молотов, че нацистите се готвят да атакуван Съветския съюз. На 22 юни обаче няма къде повече да не има вяра. В историческата просвета няма еднопосочна оценка за какво Германия атакува Съветската страна. Тук разногласието може да бъде безконечен. Ако се съди по речите на Адолф Хитлер, в едни случаи той приказва дълго и необятно за естествените запаси на Съюз на съветските социалистически републики и нуждата на Райха от тях, в други - той се базира на концепцията за расово - идеологическа война, съгласно която славяните са родени за плебеи.
Характерът на спора ни демонстрира, че за нацистка Германия това е война на заличаване, а за Съветска Русия - на оцеляване. Три обстоятелството приказват за това.
1. Окупираните територии на Съюз на съветските социалистически републики са разграничени на обособени елементи - Прибалтика и главната част от Беларус стават райхкомисариат " Остланд ", Украйна и южните региони на Беларус са в състава на райхкомисариат " Украйна ". Тези окупирани територии се третират като колонии и са под ръководството на Министерство по въпросите на източните територии; всички запаси са оповестени за благосъстоятелност на Райха. Големите немски производства следват администрацията е навлизат в новите земи, като слагат индустрията под надзор. В заводите е въведен насилствен труд (става въпрос за 22 милиона души). Работният ден е бил с дълготрайност 14 - 15 часа в денонощие, а хлябът с изключение на нищожен, се е произвеждал по " рецепта за руснаци ". Забранени са всевъзможни събирания, организации, затворени са театри, музеи, дори детските градини.
2. По данни на Съветския съюз в Германия като служащи са изпратени 5,3 млн. души, по немски сведения - 2,8 млн. души. Повече от половината умират през годините на войната.
3. В немските концентрационни лагери умират 3,3 млн. пленници, от които освен бойци на Червената войска. Смъртта на толкоз доста хора е резултат от ужасяващите условия на живот в лагерите, както и от преднамереното им изтребване.
Грандиозни са загубите на Съветска Русия след края на войната. Зад успеха се крият милиони погубени животи, доста тежки рани и проблеми, които години по-късно ще стоят на дневен ред. Според разкрити документи, загубите на Червената войска са 8.7 млн. души, а демографската статистика дава ужасяваща обща оценка за жертвите - 27 млн. души. Десетки хиляди са разрушените градове и села, скъсана е обществената тъкан, деформирана е стопанската система.
На този декор няма нищо учудващо, че за руснаците войната е Велика отчествена, а 9 май - Денят на Великата победа. Казват, че в случай че всички починали е трябвало да минат през Червения площад в Москва, шествието щяло да трае 19 денонощия...
Трагедията на Втората международна война оставя Европа разрушена, бедна и понесла големи човешки жертви. Англия, да вземем за пример, е изгубила една четвърт от националното си благосъстояние, а разноските за живот скачат 72 пъти. Лондон губи суверенитета и над Индия.
Германия - от 4 429 875 бойци е изгубила 80% в борбите на територията на Съветския съюз и Европа. През 1946 година промишленото произвеждане в страната спада до 1/3 от довоенното ниво. Почти 25% от немската територия е под контрола на съдружниците. Страната е разграничена на сфери на въздействие под контрола на Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати, Англия и Франция. Освен това, страната е лишена от 706 огромни промишлени предприятия.
Материалните вреди на Италия също са извънредно съществени. Страната доближава довоенното си икономическо ниво едвам през 1948 година Налице е извънредно висока инфлация, външният дълг е 1 трилион $ - 10 пъти повече от годишния народен приход.
Рекапитулацията единствено от " Битката за Франция " (Германия слага под надзор Франция на 22 юни 1940 г.) е: 90 000 убити, 200 000 ранени и 1 800 000 военнопленници за Франция, 68 111 ранени и убити за Англия, 23 350 убити и ранени за Белгия, 9 800 убити, пленени и ранени за Нидерландия, 6 092 убити, пленени и ранени за Полша, 1 615 изчезнали за Чехословакия. Икономиките на всички страни са под сериозния най-малко.
Едва ли е належащо да се изброява още за какво 9 май е Ден на Победата и Ден на Европа. Когато на 9 май 1950 година френският външен министър Робер Шуман прочита декларацията си за обединяване на Европа, той декларира: " Световният мир не може да бъде непокътнат без креативен старания, съответстващи на заплахите, които го заплашват. " Днешната проекция на концепциите на Шуман е Европейският съюз.
Войната в никакъв случай не е единствено оръжия и военни тактики. Войната е нечий лишен мирис, нечий пресечен взор, скършен или жертван живот... Затова, 9 май няма потребност от разногласия какво тъкмо честваме на този ден.
Нека не поругаваме паметта на милионите човешки жертви, с помощта на които през днешния ден си честитим празника. Нека и не опорочаваме идеала за мирна, просперираща и обединена Европа.
Източници: Баева., И., Преди и след " желязната завеса ", С. 1998 В ссъавторство със Зоя Иванова, Христина Мирчева, Костадин Грозев, Драгомир Драганов; Калинова, Е., Антихитлеристката коалиция и ориста на България (1939 - 1945)*; списание NationalGeographic, бр. от 09.05.2017 г.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ