Дуел в писма III: Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Как да направим така, че някои хора да не решат, че са по-висши
Както всеки вторник, ви представяме дуелът в писма сред либерала проф. Евгений Дайнов и консерватора Тончо Краевски.
Началото и развиването до момента можете да проследите тук:
Дуел в писма I. Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Правилата на мускетарите
Дуел в писма II. Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Либералният план е Вавилонска кула
Драги Тончо,
Доста яд чувствам у теб. Аз обаче, бидейки следовник на учителя Йода („ anger leads to hate, hate leads to the Dark Side ”…), а и по природа много по-лекомислен човек, се сетих за занимателна история от началото на века.
Купувам си един ярък септемврийски следобяд в. „ Култура ”. Вътре – материали от видни български интелектуалци. Така ме вбесиха, че още идната седмица разгласих, отново там, доста чаршаф. В него им обяснявах, учтиво, че защото явно не стават за интелектуалци, е най-добре да се захванат с развъждането на домати.
Във всеки от идващите тридесетина (!) броя на вестника имаше по един интелектуалец, трещящ по мен. Учтиво (бяха учтиви времена) ми обясняваха, че съм грабител, фашист, болшевист, троцкист и анархист. Накрая се намеси професор Богданов, който ги посъветва да не гърмят по мен, тъй като съм „ преносима цел ” – в никакъв случай не съм там, където си мислят, че съм.
Например, в писмото си ти ме опаковаш с „ вас, либералите ”, след което ни (ми) приписваш вярвания, които намирам за екзотични. Но аз, Тончо, за разлика от теб допреди две години бях член на Conservative and Unionist Party. Плащах членски импорт, отговарях на писма, дарявах – въпреки да знаех, че Камерън няма метод да не оплеска нещата. Познавам го от средата на 90-те, когато беше помощник на Тим Ратбоун, мой непосредствен приятел-депутат; не става момчето. Напуснах партията след идиотския му референдум, когато пое Тереза, която е по-зле и от него (нея познавам по-бегло, само че не ми и трябва).
Не намирам смисъл да се самозатварям в идеологическа клетка, защото в една обстановка съм един, в друга – различен. Леко-мислието дава и лекост на напредването – в пространството, живота, концепциите, идентичностите.
Ето, ти си уверен, че няма да ми се „ понрави ” твоята история с Вавилонската кула. Обаче аз съм почитател и на Библията, и на Корана, и на Кришна, и на Буда; с интерес чета това, което камерунският мъдрец Ахиле Мбембе ни оповестява за вярванията в Африка („ това, че нещо не е налично не значи, че то отсъства “). Харесвам историята за Вавилонската кула, изключително – илюстрирана от Брьогел.
Но до момента в който ти я разбираш като присъда над либерализма, аз я разбирам като предизвестие против тоталитаризма.
Вавилонската кула е явен знак на възгордяването – на концепцията, че можем, в случай че се напрегнем (и сме „ единни “), да станем богове. Това, несъмнено, е концепцията и зад хитлеризма, и зад болшевизма. И защото хората не са, не могат и не трябва (дори и да могат) да стават богове – са осъдени.
Подкрепям това наказване. „ Лез мажесте ” на квадрат е ситуацията. Не е учтиво някак хората да са богове. На този декор апелът на Бакунин (май беше в „ Бог и страна ”), че даже да има Бог, би трябвало да го свалим от власт – е по-зле дори от репченето на Д`Артанян пред Рошфор в оня хан...
Другото, за което строителите на Кулата са осъдени е това, че са желали всички да са идентични: да приказват един език, да имат вяра в едно нещо, да се съберат всички в един „ град “. Още Аристотел обаче е отбелязал, че не е жизнеспособна онази страна, която е формирана от прекомерно идентични хора; и че никога всички хора не трябва да бъдат събирани в една страна (явно неговият възпитаник Александър е проспал тази лекция...).
Трябва да има разнообразие; за разлика от старшината на ротата ние не имаме вяра, че „ хубостта е в еднаквостта “.
Та строителите на Кулата са осъдени и поради опита им да основат тоталитарна система. Само време не им е стигнало, с цел да добутат нещата до „ един език, една страна, един фюрер ”. Господ ги е избавил от това, да е жив и здрав. Също по този начин ги е дарил с другите езици. С което, несъмнено, им е дал опцията да не живеят като термити в големи „ системи “, а да образуват обозрими общности, основани върху „ другарство “ (по Скрутън). Националните страни са скъпи с това, че са продължение на тези общности в актуалните условия
Затова не виждам, по какъв начин историята за Кулата може да разстрои някакъв мой „ демократизъм “. Напротив.
Но да речем, че Владо ме е главил за „ либерал “ и ще играя подобен. Тук незабавно се натъквам на още едно разграничение с теб. Както разбирам притчата за Вавилонската кула по тъкмо противоположния на теб метод, по този начин и – явно – разгадавам друго философската основа на либерализма, т.е. Кант.
Предполагам, че в последна сметка него визираш, когато описваш либерализма като: „ Да премахнем националните разлики, да премахнем половите разлики, да премахнем обществените неравенства, с цел да станат хората “краен артикул ” на историята “.
Това с крайния артикул не го разбрах, само че в действителност при има Кант някакво „ унищожаване “. Но както стартовата позиция, по този начин и крайната му спирка ми се виждат напълно разнообразни от описваното от теб.
Въпросът, в резюме, е следният: Как да създадем по този начин, че измежду извънредно разнообразните хора, които налично съществуват (т.е. след наказването за Вавилонската кула), да не се обособи някаква обособена група, която да разгласи себе си за „ по-висша “ (по-близка до богоподобието) и да стартира да тормози всички останали? Отговорът на Кант: Като забележим, дали зад всичките им различности (възраст, класа, пол, занимание...) няма нещо, което да прави индивидите едни и същи – равнопоставени, без висши и нисши? Той прави това, като приканва да проверим, какво ще остане от хората, в случай че по умствен път премахнем всичките разлики сред тях? Ще останат две неща, които са идентични при всички: способността да правят оценка света благодарение на разума; и същината им на морални създания.
В тези неща хората са равни; и по тази причина никой няма правото да тормози никого, камо ли – да му бъде стопанин. Това е типичен демократизъм, върху който е издигнато цялото право (т.е. правата и отговорностите принадлежат на човеци, а не на колективи), в което имаме щастието да живеем в Европа.
Оттам нататък – бъди друг, колкото си искаш. Най-крайните либерали, хипитата, бяха и най-шарените хора, които съм виждал; и най-силно имаха вяра в онази степен на тъждество, която е в действителност приятелство: “He ain’t heavy / He’s my brother ”. Бяха леки хора; по тази причина парчето продължава с: „ No burden is he to bear ”.
Съвсем разумно, пишейки за демократизъм, ти самият стигаш до въпроса за „ 1968-ма “. Това е, както сме говорили, дълъг и комплициран разговор; трета година сготвям дебела книга по въпроса. Засега – късия вид: не 1968-ма, а нейният неуспех докара до отвратителното консуматорство, целящо да изяде света, до превръщането на свободно споделения секс в турбо-порнография (и бих добавил – на „ признанието ” по Маслоу в „ политика на еднаквост “).
Тия неща ти заклеймяваш; аз ги претърпявам, защото съм съ-участник в (надявам се, не провинен за) неуспеха на „ 1968-ма “. Трябваше да водим сдържан живот в естествена среда, на дребни общности, в които да се обичаме като братя и сестри. А какъв качамак стана...
Всичко дотук, несъмнено, се върти около въпроса с равенството. Аз имам вяра освен в egalite; като неразкаяло се хипи имам вяра в нещо по-силно – във fraternite. Чувал съм те да казваш пред аудитория, че хората не са равни. Ще ми се да схвана, по какъв начин тъкмо се случва това на мисловно ниво; и по какъв начин тъкмо би изглеждало като приложена на процедура (т.е. по отношение на действителни хора) политика?
Накрая, още малко развлечение. Сред екзотичните вярвания, които май ми приписваш като на „ либерал ” е примитивното вярване, че „ технологиите “ ще създадат света благополучен. В края на 60-те години това беше преобладаващ претекст. И ми беше комичен още тогава: Предназначението на индивида е да фърка по всички страни из галактиката, до момента в който си приказва по видеофона (не се предполагаше, че ще има Фейсбук)? Айде, бе... То щяхме да колонизираме Марс, да се храним единствено с хапчета, да вървим облечени в идентични сребристи комбинезони и да сме еднообразно плешиви от доста акъл; то не беше знамение.
Отказваш да строиш Вавилонска кула? Welcome to the club…
Евгений
Началото и развиването до момента можете да проследите тук:
Дуел в писма I. Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Правилата на мускетарите
Дуел в писма II. Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Либералният план е Вавилонска кула
Драги Тончо,
Доста яд чувствам у теб. Аз обаче, бидейки следовник на учителя Йода („ anger leads to hate, hate leads to the Dark Side ”…), а и по природа много по-лекомислен човек, се сетих за занимателна история от началото на века.
Купувам си един ярък септемврийски следобяд в. „ Култура ”. Вътре – материали от видни български интелектуалци. Така ме вбесиха, че още идната седмица разгласих, отново там, доста чаршаф. В него им обяснявах, учтиво, че защото явно не стават за интелектуалци, е най-добре да се захванат с развъждането на домати.
Във всеки от идващите тридесетина (!) броя на вестника имаше по един интелектуалец, трещящ по мен. Учтиво (бяха учтиви времена) ми обясняваха, че съм грабител, фашист, болшевист, троцкист и анархист. Накрая се намеси професор Богданов, който ги посъветва да не гърмят по мен, тъй като съм „ преносима цел ” – в никакъв случай не съм там, където си мислят, че съм.
Например, в писмото си ти ме опаковаш с „ вас, либералите ”, след което ни (ми) приписваш вярвания, които намирам за екзотични. Но аз, Тончо, за разлика от теб допреди две години бях член на Conservative and Unionist Party. Плащах членски импорт, отговарях на писма, дарявах – въпреки да знаех, че Камерън няма метод да не оплеска нещата. Познавам го от средата на 90-те, когато беше помощник на Тим Ратбоун, мой непосредствен приятел-депутат; не става момчето. Напуснах партията след идиотския му референдум, когато пое Тереза, която е по-зле и от него (нея познавам по-бегло, само че не ми и трябва).
Не намирам смисъл да се самозатварям в идеологическа клетка, защото в една обстановка съм един, в друга – различен. Леко-мислието дава и лекост на напредването – в пространството, живота, концепциите, идентичностите.
Ето, ти си уверен, че няма да ми се „ понрави ” твоята история с Вавилонската кула. Обаче аз съм почитател и на Библията, и на Корана, и на Кришна, и на Буда; с интерес чета това, което камерунският мъдрец Ахиле Мбембе ни оповестява за вярванията в Африка („ това, че нещо не е налично не значи, че то отсъства “). Харесвам историята за Вавилонската кула, изключително – илюстрирана от Брьогел.
Но до момента в който ти я разбираш като присъда над либерализма, аз я разбирам като предизвестие против тоталитаризма.
Вавилонската кула е явен знак на възгордяването – на концепцията, че можем, в случай че се напрегнем (и сме „ единни “), да станем богове. Това, несъмнено, е концепцията и зад хитлеризма, и зад болшевизма. И защото хората не са, не могат и не трябва (дори и да могат) да стават богове – са осъдени.
Подкрепям това наказване. „ Лез мажесте ” на квадрат е ситуацията. Не е учтиво някак хората да са богове. На този декор апелът на Бакунин (май беше в „ Бог и страна ”), че даже да има Бог, би трябвало да го свалим от власт – е по-зле дори от репченето на Д`Артанян пред Рошфор в оня хан...
Другото, за което строителите на Кулата са осъдени е това, че са желали всички да са идентични: да приказват един език, да имат вяра в едно нещо, да се съберат всички в един „ град “. Още Аристотел обаче е отбелязал, че не е жизнеспособна онази страна, която е формирана от прекомерно идентични хора; и че никога всички хора не трябва да бъдат събирани в една страна (явно неговият възпитаник Александър е проспал тази лекция...).
Трябва да има разнообразие; за разлика от старшината на ротата ние не имаме вяра, че „ хубостта е в еднаквостта “.
Та строителите на Кулата са осъдени и поради опита им да основат тоталитарна система. Само време не им е стигнало, с цел да добутат нещата до „ един език, една страна, един фюрер ”. Господ ги е избавил от това, да е жив и здрав. Също по този начин ги е дарил с другите езици. С което, несъмнено, им е дал опцията да не живеят като термити в големи „ системи “, а да образуват обозрими общности, основани върху „ другарство “ (по Скрутън). Националните страни са скъпи с това, че са продължение на тези общности в актуалните условия
Затова не виждам, по какъв начин историята за Кулата може да разстрои някакъв мой „ демократизъм “. Напротив.
Но да речем, че Владо ме е главил за „ либерал “ и ще играя подобен. Тук незабавно се натъквам на още едно разграничение с теб. Както разбирам притчата за Вавилонската кула по тъкмо противоположния на теб метод, по този начин и – явно – разгадавам друго философската основа на либерализма, т.е. Кант.
Предполагам, че в последна сметка него визираш, когато описваш либерализма като: „ Да премахнем националните разлики, да премахнем половите разлики, да премахнем обществените неравенства, с цел да станат хората “краен артикул ” на историята “.
Това с крайния артикул не го разбрах, само че в действителност при има Кант някакво „ унищожаване “. Но както стартовата позиция, по този начин и крайната му спирка ми се виждат напълно разнообразни от описваното от теб.
Въпросът, в резюме, е следният: Как да създадем по този начин, че измежду извънредно разнообразните хора, които налично съществуват (т.е. след наказването за Вавилонската кула), да не се обособи някаква обособена група, която да разгласи себе си за „ по-висша “ (по-близка до богоподобието) и да стартира да тормози всички останали? Отговорът на Кант: Като забележим, дали зад всичките им различности (възраст, класа, пол, занимание...) няма нещо, което да прави индивидите едни и същи – равнопоставени, без висши и нисши? Той прави това, като приканва да проверим, какво ще остане от хората, в случай че по умствен път премахнем всичките разлики сред тях? Ще останат две неща, които са идентични при всички: способността да правят оценка света благодарение на разума; и същината им на морални създания.
В тези неща хората са равни; и по тази причина никой няма правото да тормози никого, камо ли – да му бъде стопанин. Това е типичен демократизъм, върху който е издигнато цялото право (т.е. правата и отговорностите принадлежат на човеци, а не на колективи), в което имаме щастието да живеем в Европа.
Оттам нататък – бъди друг, колкото си искаш. Най-крайните либерали, хипитата, бяха и най-шарените хора, които съм виждал; и най-силно имаха вяра в онази степен на тъждество, която е в действителност приятелство: “He ain’t heavy / He’s my brother ”. Бяха леки хора; по тази причина парчето продължава с: „ No burden is he to bear ”.
Съвсем разумно, пишейки за демократизъм, ти самият стигаш до въпроса за „ 1968-ма “. Това е, както сме говорили, дълъг и комплициран разговор; трета година сготвям дебела книга по въпроса. Засега – късия вид: не 1968-ма, а нейният неуспех докара до отвратителното консуматорство, целящо да изяде света, до превръщането на свободно споделения секс в турбо-порнография (и бих добавил – на „ признанието ” по Маслоу в „ политика на еднаквост “).
Тия неща ти заклеймяваш; аз ги претърпявам, защото съм съ-участник в (надявам се, не провинен за) неуспеха на „ 1968-ма “. Трябваше да водим сдържан живот в естествена среда, на дребни общности, в които да се обичаме като братя и сестри. А какъв качамак стана...
Всичко дотук, несъмнено, се върти около въпроса с равенството. Аз имам вяра освен в egalite; като неразкаяло се хипи имам вяра в нещо по-силно – във fraternite. Чувал съм те да казваш пред аудитория, че хората не са равни. Ще ми се да схвана, по какъв начин тъкмо се случва това на мисловно ниво; и по какъв начин тъкмо би изглеждало като приложена на процедура (т.е. по отношение на действителни хора) политика?
Накрая, още малко развлечение. Сред екзотичните вярвания, които май ми приписваш като на „ либерал ” е примитивното вярване, че „ технологиите “ ще създадат света благополучен. В края на 60-те години това беше преобладаващ претекст. И ми беше комичен още тогава: Предназначението на индивида е да фърка по всички страни из галактиката, до момента в който си приказва по видеофона (не се предполагаше, че ще има Фейсбук)? Айде, бе... То щяхме да колонизираме Марс, да се храним единствено с хапчета, да вървим облечени в идентични сребристи комбинезони и да сме еднообразно плешиви от доста акъл; то не беше знамение.
Отказваш да строиш Вавилонска кула? Welcome to the club…
Евгений
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ