Както всеки вторник, ви представяме дуела в писма между либерала

...
Както всеки вторник, ви представяме дуела в писма между либерала
Коментари Харесай

Дуел в писма VI. Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Всяко неравенство е плод на човешката свобода

Както всеки вторник, ви представяме дуела в писма сред либерала проф. Евгений Дайнов и консерватора Тончо Краевски.
 Дуел в писма V. Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Равенство има там, където няма господари  Дуел в писма IV: Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Равни ли сме в действителност?  Дуел в писма III: Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Как да създадем по този начин, че някои хора да не решат, че са по-висши  Дуел в писма II. Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Либералният план е Вавилонска кула
Идеята за тази графа пристигна от дуела в писма сред скандалния знаменит романист Мишел Уелбек и философа Бернар-Анри Леви.

Историята потегля от един обяд през 2008-ма, когато двамата вземат решение да си пишат за всички неща, които ги държат будни нощем. Диалогът в писма продължава шест месеца. Главната тематика е това, което ги сплотява – „ И двамата сме много презрени персони “, както споделя самият Уелбек.

Защо е по този начин? Уелбек счита, че Леви е „ мъдрец без своя истинска концепция, само че с отлични контакти “, „ познавач в медийните фасове и сензации “, „ олицетворение на непристойно богатия социализъм “ и „ основател на най-безсмисления филм в историята " (Le jour et la niut).

В течение на кореспонденцията им и двамата стартират да разпознават аргументите за неприязънта, която постоянно разсънват, както и да ги пазят. Макар двамата да се възприемат за политически крайности – Леви е човек на „ моралното ляво “, а Уелбек – „ безсрамен либертарианец “, откриват, че общото им предопределение, отдадеността им на писането, писателите и саможертвата в тяхно име е надалеч по-силна идеологическа мощ.

За страдание у нас все по-рядко следим конфликт на хрумвания. А точно те образуват обществото, в което живеем.

Затова се надяваме, че са вас ще бъде наслаждение всеки вторник да следите кореспонденцията сред либерала проф. Евгений Дайнов и консерватора Тончо Краевски. Предишната преписка е прикачена след края на писмото.

Драги Евгений,

Не зная дали осъзнаваш, че изявлението " за мен резултатът от тази гражданска война е окей " по нищо не се разграничава от отговора на старите комунисти, когато им кажеш за геноцидите в Съюз на съветските социалистически републики и репресиите в НРБ; тогава те поемат надълбоко въздух, свиват плещи и ти споделят " Обаче през социализма се реши жилищният проблем, построи се промишленост, вкараха излизането по майчинство и така нататък "  

Нима не виждаш какъв брой неуместно звучи, на фона на кантианските ти искания, да оправдаваш революционен гнет с последвалия го обществен или стопански напредък? Това значи, че в последна сметка индивидът не постоянно е цел, ами може да бъде и средство или даже жертвен агнец на олтара на Просвещението. Всички искания за безусловна отбрана на човешката независимост и достолепие изхвърчат през прозореца, когато либерал стартира да брани революциите.

На втори проект оставям въпроса какъв брой повече независимост са донесли те в реалност. Понеже ти засягаш въпроса за налозите на аристократите, желая да внеса корекция: аристократите също са плащали налози на краля, а също така са били задължени да дават военна работа. Положението с налозите след революциите се утежнява най-вече не за аристократите, а за елементарните хора, към този момент " свободни жители ".

Свободните жители скоро по-късно са почнали да заплащат доста по-високи налози на страната в сравнение с при Стария режим. Това е изключително неуместно в Американската гражданска война, която сякаш се води точно поради налозите, а скоро откакто скапват Articles of Confederation, налозите стават по-високи, в сравнение с са били по колониално време.

Ти казваш, че " в мига, когато се появи свободата, се появява равенството " и че " равенството е там, където няма господари ". Не мога да бъда по-несъгласен. Тези схващания произлизат от едно наивно схващане на човешката природа, известно с помощта на Русо, само че което може да бъде проследено из философията на цялото Просвещение. А точно, разбирането че индивидът е напълно добър по природа и че в случай че му се даде задоволително независимост, той ще сътвори единствено шедьоври на хубостта и благородството.

Ето това разбиране е оригиналност в историята на света или " аберация ", както го е нарекъл твоят другар, френският благородник. Опитът демонстрира, че след така наречен " освобождение " на индивида, той единствено за 160 години съумява да извърши по-многобройни и по-жестоки закононарушения, в сравнение с в цялата си предходна история. Под кръстната тежест на свободата, повърхността на битието ни се пропуква, а от пукнатините стартират да излизат всевъзможни чудовища.

Аз споделям таман противоположното на теб. Там, където се появи свободата, незабавно се появява неравенството. Всяко неравноправие е плод на човешката независимост и всички маниакални " изравнители " на хората, първо протягат ръка на свободата им - в името на самата независимост естествено. Свободата на мисълта и на словото ражда интелектуално неравноправие. Икономическата независимост ражда икономическо неравноправие.

Дори демократичната независимост ражда групово неравноправие в представителството на публичните групи. Именно по тази причина либералите вкарват конституционните ограничавания върху демократичната независимост, известни като " господство на закона ". В демократичната теория за върховенството на закона се съдържа имплицитно самопризнание, че свободата ражда неравноправие.

Ти настояваш, че си по-свободолюбив от мен. Но ти не приемаш грозната страна на човешката независимост, извръщаш взор от нея. Ако си затворим очите за злото в индивида, в случай че си затворим очите за двойствените последици от неговата независимост, тогава той ще ни разочарова и огорчи, а хуманистичната ни обич бързо ще се трансформира в ненавист и свирепост.

Твой,
Тончо

Предишните писма можете да прочетете тук: 

Дуел в писма I. Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Правилата на мускетарите

Дуел в писма II. Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Либералният план е Вавилонска кула

Дуел в писма III: Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Как да създадем по този начин, че някои хора да не решат, че са по-висши

Дуел в писма IV: Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Равни ли сме в действителност?

Дуел в писма V. Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Равенство има там, където няма господари
Източник: offnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР