Дуел в писма VII: Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Какво е Привилегия и какво е Постижение
Както всеки вторник представяме на Вашето внимание нашия Дуел в писма сред либерала проф. Евгений Дайнов и консерватора Тончо Краевски.
В предходното си писмо Тончо Краевски съобщи, че " Всяко неравноправие е плод на човешката независимост ". Ето по какъв начин дава отговор на това проф. Дайнов.
Драги Тончо,
Разбрах, че си бил в Будапеща, където Дьорд Шорош ме научи да пия кампари. Аз пък бях в Кърджали, да си показва книгата за революцията и да пийна от аленото.
От момента, в който го видях за пръв път през 1994 година, Кърджали ми е обичаният български град. Като множеството български градове, при започване на 20-ти век е плануван с концепцията за рехаво, до триетажно строителство, обградено от зеленина и паркове, свързващи града с близките планини. За разлика от множеството градове – останал си е подобен: сдържан и разбъркан като форми, обитаем с оптимално разнородни хора. Чист блян за полис а ла Аристотел.
В този полис и през днешния ден живеят умерени, уважителни и будни хора. Никога не биха разбрали модерните дърляния, придружени от обиди, заклеймявания и каруцарски изрази, сред „ консерватори ” и „ либерали ”. Там знаят, че с цел да живеем дружно положителния живот, уважението е задължително; тъй като всички са равни и равно почитание е дължимо всекиму. За да не се сбият на племенна основа.
Затова през днешния ден се възмущават от опита на корпорацията ДПС/ГЕРБ да стоварва феодално-господарска система върху популацията. Хората, с които приказвах – българи, помаци, арменци и турци – са афектирани на властта. Тя нарушава главните правила на почитание и равнопоставеност. Но „ изпод ” полисът удържа. Никой не упреква „ турците ”, да речем. Обидата е против политиците.
Като в никакъв случай, в Кърджали се натъкнах на една много невъздържана българка, която съвсем ме разгласи за болшевик, тъй като съм „ зелен ” и съм „ срещу напредъка ”. Та се сетих за някои разсъждения в твоето писмо.
Според теб също съм болшевик, тъй като одобрявам крайните резултати от Френската гражданска война. Не виждам логиката – нито при нея, нито при теб.
Приемам крайните резултати и от Втората международна война, без това да ме прави нацист. Харесва ми, че след всички безобразия, в Европа се отхвърлят от войната, развиват заможни, свободни и солидарни общества – такива, в които е допустимо да имам осем китари (стигал съм до 14) и да се изявявам с рок групи. Харесва ми Атлантическата харта, Всеобщата декларация за правата на индивида и вкарването на правов ред в интернационалните връзки.
Харесва ми и концепцията да се стремим към тъждество на „ входа ”. На „ изхода ” – кой колкото старания е положил. Малко като в Кърджали: с присъединението през 1912 година, страната наводнява района с благоприятни условия за развиване за всички. Някои съумяват да оползотворят опциите и да станат Пламен Карталов, други – не.
Да ме подозираш, че желая equality of outcome е изумително. На подобен човек ли ти наподобявам? Изхвърли, апелирам те, от главата си заблудата, че съм чак толкоз непретенциозен, та фантазията ми да е – да съм някакво атомче, еднообразно с останалите, в някаква обща маса.
Препоръчвам ти, по този мотив, книгата на Thomas Sowell – Wealth, Poverty and Politics. В последните стотина страници той безмилостно унищожава тези „ нови леви ”, които излагат нас, либерал-ветераните. Според него, тия новите подло подменят концепцията за Постижение с доктрината за Привилегия. Положил си старания да имаш висше обучение? Това, за Соуел, е Постижение и заслужава уважение; за крайнолевите обаче е Привилегия и заслужава морално наказание. Трябва да те е позор, позор... И да правиш път на оня, който не е полагал тия старания.
Соуел не е жигосан от новолевите, тъй като е черен и е израстнал в Харлем; и въпреки всичко е Постигнал това, да е професор. Той, а не те същински прави оценка усилието към равнопоставеност, присъщо на демократичните демокрации.
Разбира се, по-постигналият дължи някаква взаимност на не-постигналия. Ама не – на правилото check your privileges (някой да ми подаде зеленото легенче...); а на правилото noblesse oblige.
Бесен съм на новолевите, тъй като техните идеологически безобразия разкапаха фундамента на европейската цивилизация – политическото (по Аристотел) и моралното (по Кант) тъждество. И отвориха вратата за появяването на новодесни идеологии, съгласно които тъждество няма и аз, в последна сметка, би трябвало да имам на главата си стопанин. Най-малкото – в случай че желая да работя в университет, да подписвам заявления за преданост, както е при Путин и Орбан.
Знам, че е безгрижно, само че въпреки всичко си бленувам някой да ми се появи и да ми заяви, че ми е стопанин. Да го видя, по какъв начин ще ми господарства след два зад врата (пардон, след „ протест ” по Лок)...
Новолевите и новодесните са малко като Движение за права и свободи и Атака – две страни на едно нещо. И двете ме тревожат, тъй като са крайности. А нарушаването на рационалната мяра – откъдето и да идва – е заплаха. Който и да прави това, него виждам с съмнение, тъй като ни вкарва в междуплеменна война; и е от неприятните.
И по този начин стигаме до занимателното твое изказване, че като Русо считам хората за изначално положителни. Този път в действителност ме бъркаш с някого.
Питай всеки мой студент от последните 30 години и ще ти кажат: единственото четиво, което им давам във връзка на Русо е оня разгром, който му устройва Бъртранд Ръсел в „ История на западната философия ”.
За разлика от Русо, аз не мечтая за тоталитарна система и сметките си ги заплащам самичък, тъй като работя. И минимум имам вяра, че човек е по природа добър. Човек е по природа крадлива и себична маймуна (по Марк Роуландс). Възпитанието и образованието го очовечават (по Лок и Дюи).
Свобода, съвместима с цивилизацията може да има единствено измежду рационални, умерени и просветени хора. Инак свободата елементарно прераства в произвол, при който (по Маргарет Тачър) „ по-силният тормози по-слабите ”. Да беше се сетила, обаче, че дерегулирайки стопанската система и, по едно и също време с това, вкарвайки „ пазарна логичност ” във всички публични връзки, тя ще реализира тъкмо това – мощните да тормозят слабите. Но даже тя, въпреки Желязна, не бе пощадена от Закона за непредвидените последици...
С същинско любознание чакам да видя, по какъв начин тъкмо този закон ще се изгаври с Виктор Орбан (да си вкараш в страната, под дипломатическо прикритие, наказан незаконен мигрант... Акъл има ли тук?). Май ще стане като със Слави Трифонов – национален трибун, избавител и прочие, но след това изявление с Борисов ненадейно престана да бъде.
Не съм завистлив човек, само че постоянно ме развеселява падението на самовлюбените. Надявам се в околните месеци да гледаме най-вече този филм. И пуканки ще си взема, от карамелените, дето са ги измислили американците, до момента в който едвам дишат под данъчния терор...
Важното, както казвахме едно време, е: купонът да тече.
Евгений
Предишните писма можете да прочетете тук:
Дуел в писма I. Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Правилата на мускетарите
Дуел в писма II. Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Либералният план е Вавилонска кула
Дуел в писма III: Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Как да създадем по този начин, че някои хора да не решат, че са по-висши
Дуел в писма IV: Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Равни ли сме в действителност?
Дуел в писма V. Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Равенство има там, където няма господари
Дуел в писма VI: Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Всяко неравноправие е плод на човешката свобода
В предходното си писмо Тончо Краевски съобщи, че " Всяко неравноправие е плод на човешката независимост ". Ето по какъв начин дава отговор на това проф. Дайнов.
Драги Тончо,
Разбрах, че си бил в Будапеща, където Дьорд Шорош ме научи да пия кампари. Аз пък бях в Кърджали, да си показва книгата за революцията и да пийна от аленото.
От момента, в който го видях за пръв път през 1994 година, Кърджали ми е обичаният български град. Като множеството български градове, при започване на 20-ти век е плануван с концепцията за рехаво, до триетажно строителство, обградено от зеленина и паркове, свързващи града с близките планини. За разлика от множеството градове – останал си е подобен: сдържан и разбъркан като форми, обитаем с оптимално разнородни хора. Чист блян за полис а ла Аристотел.
В този полис и през днешния ден живеят умерени, уважителни и будни хора. Никога не биха разбрали модерните дърляния, придружени от обиди, заклеймявания и каруцарски изрази, сред „ консерватори ” и „ либерали ”. Там знаят, че с цел да живеем дружно положителния живот, уважението е задължително; тъй като всички са равни и равно почитание е дължимо всекиму. За да не се сбият на племенна основа.
Затова през днешния ден се възмущават от опита на корпорацията ДПС/ГЕРБ да стоварва феодално-господарска система върху популацията. Хората, с които приказвах – българи, помаци, арменци и турци – са афектирани на властта. Тя нарушава главните правила на почитание и равнопоставеност. Но „ изпод ” полисът удържа. Никой не упреква „ турците ”, да речем. Обидата е против политиците.
Като в никакъв случай, в Кърджали се натъкнах на една много невъздържана българка, която съвсем ме разгласи за болшевик, тъй като съм „ зелен ” и съм „ срещу напредъка ”. Та се сетих за някои разсъждения в твоето писмо.
Според теб също съм болшевик, тъй като одобрявам крайните резултати от Френската гражданска война. Не виждам логиката – нито при нея, нито при теб.
Приемам крайните резултати и от Втората международна война, без това да ме прави нацист. Харесва ми, че след всички безобразия, в Европа се отхвърлят от войната, развиват заможни, свободни и солидарни общества – такива, в които е допустимо да имам осем китари (стигал съм до 14) и да се изявявам с рок групи. Харесва ми Атлантическата харта, Всеобщата декларация за правата на индивида и вкарването на правов ред в интернационалните връзки.
Харесва ми и концепцията да се стремим към тъждество на „ входа ”. На „ изхода ” – кой колкото старания е положил. Малко като в Кърджали: с присъединението през 1912 година, страната наводнява района с благоприятни условия за развиване за всички. Някои съумяват да оползотворят опциите и да станат Пламен Карталов, други – не.
Да ме подозираш, че желая equality of outcome е изумително. На подобен човек ли ти наподобявам? Изхвърли, апелирам те, от главата си заблудата, че съм чак толкоз непретенциозен, та фантазията ми да е – да съм някакво атомче, еднообразно с останалите, в някаква обща маса.
Препоръчвам ти, по този мотив, книгата на Thomas Sowell – Wealth, Poverty and Politics. В последните стотина страници той безмилостно унищожава тези „ нови леви ”, които излагат нас, либерал-ветераните. Според него, тия новите подло подменят концепцията за Постижение с доктрината за Привилегия. Положил си старания да имаш висше обучение? Това, за Соуел, е Постижение и заслужава уважение; за крайнолевите обаче е Привилегия и заслужава морално наказание. Трябва да те е позор, позор... И да правиш път на оня, който не е полагал тия старания.
Соуел не е жигосан от новолевите, тъй като е черен и е израстнал в Харлем; и въпреки всичко е Постигнал това, да е професор. Той, а не те същински прави оценка усилието към равнопоставеност, присъщо на демократичните демокрации.
Разбира се, по-постигналият дължи някаква взаимност на не-постигналия. Ама не – на правилото check your privileges (някой да ми подаде зеленото легенче...); а на правилото noblesse oblige.
Бесен съм на новолевите, тъй като техните идеологически безобразия разкапаха фундамента на европейската цивилизация – политическото (по Аристотел) и моралното (по Кант) тъждество. И отвориха вратата за появяването на новодесни идеологии, съгласно които тъждество няма и аз, в последна сметка, би трябвало да имам на главата си стопанин. Най-малкото – в случай че желая да работя в университет, да подписвам заявления за преданост, както е при Путин и Орбан.
Знам, че е безгрижно, само че въпреки всичко си бленувам някой да ми се появи и да ми заяви, че ми е стопанин. Да го видя, по какъв начин ще ми господарства след два зад врата (пардон, след „ протест ” по Лок)...
Новолевите и новодесните са малко като Движение за права и свободи и Атака – две страни на едно нещо. И двете ме тревожат, тъй като са крайности. А нарушаването на рационалната мяра – откъдето и да идва – е заплаха. Който и да прави това, него виждам с съмнение, тъй като ни вкарва в междуплеменна война; и е от неприятните.
И по този начин стигаме до занимателното твое изказване, че като Русо считам хората за изначално положителни. Този път в действителност ме бъркаш с някого.
Питай всеки мой студент от последните 30 години и ще ти кажат: единственото четиво, което им давам във връзка на Русо е оня разгром, който му устройва Бъртранд Ръсел в „ История на западната философия ”.
За разлика от Русо, аз не мечтая за тоталитарна система и сметките си ги заплащам самичък, тъй като работя. И минимум имам вяра, че човек е по природа добър. Човек е по природа крадлива и себична маймуна (по Марк Роуландс). Възпитанието и образованието го очовечават (по Лок и Дюи).
Свобода, съвместима с цивилизацията може да има единствено измежду рационални, умерени и просветени хора. Инак свободата елементарно прераства в произвол, при който (по Маргарет Тачър) „ по-силният тормози по-слабите ”. Да беше се сетила, обаче, че дерегулирайки стопанската система и, по едно и също време с това, вкарвайки „ пазарна логичност ” във всички публични връзки, тя ще реализира тъкмо това – мощните да тормозят слабите. Но даже тя, въпреки Желязна, не бе пощадена от Закона за непредвидените последици...
С същинско любознание чакам да видя, по какъв начин тъкмо този закон ще се изгаври с Виктор Орбан (да си вкараш в страната, под дипломатическо прикритие, наказан незаконен мигрант... Акъл има ли тук?). Май ще стане като със Слави Трифонов – национален трибун, избавител и прочие, но след това изявление с Борисов ненадейно престана да бъде.
Не съм завистлив човек, само че постоянно ме развеселява падението на самовлюбените. Надявам се в околните месеци да гледаме най-вече този филм. И пуканки ще си взема, от карамелените, дето са ги измислили американците, до момента в който едвам дишат под данъчния терор...
Важното, както казвахме едно време, е: купонът да тече.
Евгений
Предишните писма можете да прочетете тук:
Дуел в писма I. Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Правилата на мускетарите
Дуел в писма II. Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Либералният план е Вавилонска кула
Дуел в писма III: Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Как да създадем по този начин, че някои хора да не решат, че са по-висши
Дуел в писма IV: Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Равни ли сме в действителност?
Дуел в писма V. Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Равенство има там, където няма господари
Дуел в писма VI: Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Всяко неравноправие е плод на човешката свобода
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ