Както вече споменах няколко пъти в инвестирането всичко се свежда

...
Както вече споменах няколко пъти в инвестирането всичко се свежда
Коментари Харесай

Как да постигнете баланс между печалба и риск в инвестициите?

Както към този момент загатнах няколко пъти в вложението всичко се свежда до две неща - рентабилност и риск. И до момента в който всеки вложител има в главата си някаква концепция за това каква рентабилност чака, при момента с риска хората надалеч не са толкоз добре готови.

След дълъг печеливш пробег фондовите пазари паднаха през 2018 година, след което записаха най-сериозното си възобновяване (в началото на тази година) от над 20 години насам. Сега обаче, пред вложителите стои различен сериозен въпрос - време ли е да се насочат към изходите, с цел да не останат в " горяща постройка "?

Истината е, че вложението в акции е обвързвано с приемане и ръководството на риска. Най-вероятно сте чували две съществени правила свързани с риска - " без риск няма облага ", или " колкото повече риск, толкоз по-голяма облага ".

И до момента в който първият принцип идва да подскаже, че всяка инвестиция на финансовите пазари, би трябвало да се свързва с известна степен на риск, който би трябвало да се поеме, вторият - сочи към зависимостта, която е налице при рационални решения - а точно, когато се търси по-висок приход, вложителят би трябвало да е податлив да поеме по-голям риск. Разбира се, не преглеждам нерационалното вдишване на риск от страна на вложителите, който не е обвързван реципрочно с по-висока предстояща рентабилност (макар и вложителите постоянно да подхващат сходни инвестиции).

Сега ще прегледам някои благоприятни условия във връзка с вложителите и риска, всред които всеки може да избира, или пък да модифицира според от личните си желания и приемливост към риск.

Общо взето нещата стоят по следния метод - в случай че желаете висока възвръщаемост, би трябвало да поемате по-големи опасности. От друга страна, в случай че желаете да сведете до най-малко равнището на риска, ще би трябвало да се съгласите с по-ниска дълготрайна възвръщаемост.

Има доста способи да регулирате риска, само че най-лесния и общопризнат е като настроите салдото сред акции и облигации в портфейла си.

За множеството вложители идеалният портфейл евентуално ще включва както акции (за растеж), по този начин и вложения с закрепен приход (за непоклатимост на портфейла).

За да илюстрирам компромисите, които вложителите ще би трябвало да вършат сред рентабилност и риск, ще посоча някои комбинации и съпоставения, с потреблението само на необятния щатски показател и щатски държавни скъпи бумаги, които са инструмент с закрепен приход и с които ще се контролира риска.

И до момента в който при инструментите с закрепен приход може и да има по-добри благоприятни условия, това е един добър метод да се илюстрират рисковете и премиите за вложителите.

Сравненията на пазарната възвръщаемост и рисковите фактори са учредени на пазарни данни за 49 календарни години сред 1970 и 2018-та година.

В първата таблица ще видите резултатите през този интервал за три много разнообразни разпределения: 20% акции за доста консервативния вложител, 50% акции за умерено консервативния вложител и 100% акции за нападателния вложител. Останалата част от портфейла е в държавни съкровищни бонове.
 Снимка 421375
Таблица 1: Три избора на облигации против акции

Тези три разновидността демонстрират, че по-високата възвръщаемост - и по-високите опасности - се свързват с по-голям % на акциите в портфейла.

Вижда се обаче, че разпределението на портфейл от 50% в акции и 50% в облигации, може да е уместно за огромна част от вложителите. Защото то се отличава с релативно добра възвръщаемост при близо на половина по-ниско общоприетоо отклоняване спрямо разновидността 100% в акции.

Наполовина е загубата и при най-големия спад и най-лошите 12 месеца, при този жанр вложения, по отношение на 100% в акции, като за това се жертва 1.4 процентни пункта междинна годишна рентабилност.

И до момента в който по-младите вложители могат да си разрешат по-голям риск заради два съществени фактора - по-дългия капиталов небосвод пред тях и потребността от сериозно струпване на капитал, то по-възрастните вложители, които не могат да си разрешат да чакат " неприятни интервали за борсата ", би следвало да насочват към разновидността 20 до 30% в акции.

Изследвания сочат, че 10-процентни пункта покачване на тежестта на акциите, се свързва с сред 0.2 и 0.5 процентни пункта по-добра годишна рентабилност.

Това може и да не наподобява като огромна разлика, само че първичната инвестиция от 10 000 лв. при рентабилност от 9.1% ще нарасне до 325 829 лв. след 40 години. При ритъм на възвръщаемост от 8.8%, същата сума би се трансформирала в 291 847 щатски $.

Големите институционални вложители като застрахователните компании и пенсионните фондове обичайно одобряват систематизиране от 60% акции и 40% фондове с закрепен приход. Тези огромни капиталови пулове изискват напредък да остане пред инфлацията, само че те също се нуждаят от задоволителна отбрана от пагубни загуби, с цел да могат да изпълнят отговорностите си към пенсионерите.

Разликата е забележителна, а когато се ползва за по-големи суми и повече години става още по-осезаема.

И въпреки всичко не можем да знаем какво е бъдещето и всеки вложител би трябвало да изхожда от персоналната си визия и капиталови цели - които включват предстояща рентабилност и податливост към риск.

*Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка, или продажба на акции, или облигации
Източник: money.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР