Foreign Policy: Как ще изглежда светът след коронавируса?
Както в тази ситуация с рухването на Берлинската стена или краха на Lehman Brothers, пандемията на коронавирусът раздруса самата основа на международната система, което докара до голям брой последици, които едвам в този момент започваме да осъзнаваме. Едно обаче е несъмнено: коронавирусът освен промени живота, внесе безпорядък на пазара и сподели действителното равнище на подготвеност (или липса на такава) на държавните управления, само че и в бъдеще ще докара до тектонични промени на международната сцена.
За да разбере посоката на това придвижване, авторитетното американско списание Foreign Policy интервюира 12 водещи мислители от целия свят, които показаха своите прогнози за международния ред след пандемията, материалът е представен от организация " Фокус ".
Светът ще стане по-малко отворен, проспериращ и свободен
(Стивън Уолт, професор по интернационалните връзки в Харвардския университет)
Пандемията ще укрепи страните и ще ускори националистическите настроения. Всички типове държавни управления ще подхващат незабавни ограничения за битка с рецесията и доста от тях няма да желаят да се разделят с новите пълномощия след края на рецесията.
Освен това COVID-19 ще форсира прехода на властта и въздействието от Запад на Изток. Южна Корея и Сингапур реагираха образцово на ковид, до момента в който Китай позволи неточности единствено в ранните стадии. Реакцията на пандемията в Европа и Америка спрямо тях се оказа мудна и неприятно замислена, което в допълнение замърси блестящата аура на западната „ марка “.
Това, което няма да се промени, е конфликтната същина на международната политика. Предишните международни заболявания не се трансфораха в увод на нова епоха на световно съдействие. Коронавирусът не е изключение. Според професора ще станем очевидци на по-нататъшно отклоняване от хиперглобализацията, защото жителите търсят отбрана, на първо място, от националните държавни управления.
„ Накратко, COVID-19 ще докара до не толкоз отворен, по-малко проспериращ и по-малко свободен свят. Този резултат не е бил предначертан, само че комбинацията от гибелен вирус, погрешно обмисляне и некадърно ръководство тласнаха човечеството по нов и обезпокоителен път “, заключи Уолт.
Краят на глобализацията, каквато я познаваме
(Робин Нибълт, шеф на Кралския институт за интернационалните отношения)
„ Коронавирусната пандемия може да бъде сламата, която ще пречупи гръбнака на камила на икономическата глобализация “, сподели той. Нарастващата мощ на Китай към този момент убеди американските политически елити, че те би трябвало да откажат на Пекин достъп до високи технологии. Сега COVID-19 склонява държавните управления, фирмите и обществата да бъдат подготвени да работят в условия на продължителна икономическа самоизолация.
В този подтекст е прекомерно малко евентуално светът да се върне към концепцията за взаимноизгодна глобализация, която дефинира лицето на началото на XXI век. Без тласък да пази достиженията на световната икономическа интеграция, архитектурата на световното икономическо контролиране, основана през XX век, бързо се утежнява. За да се резервира интернационалното съдействие и да се отхвърли откритата политическа конкуренция от политическите водачи, ще е нужна невероятна самодисциплина, счита специалистът.
Китаецентрична глобализация
(Кишор Махбубани, заслужил теоретичен помощник на Националния университет на Сингапур)
Пандемията на COVID-19 няма да докара до фундаментални промени в развиването на световната стопанска система. Коронавирусът единствено ще форсира към този момент зараждащата наклонност: прекосяване от насочена към американците глобализация към китаецентрична.
Махбубани акцентира, че американското население е изгубило религия в глобализацията и интернационалната търговия - което не може да се каже за Китай. Това е по този начин, тъй като китайските водачи не са не запомнили столетията унижения, които са резултат от благодушието на Пекин и неговите безполезни опити да се изолира от външния свят. Нещо повече, последните няколко десетилетия на икономическото развиване са резултат от глобализацията.
Съединени американски щати са на кръстопът. Ако главната им цел е да поддържат международно водачество, тогава Вашингтон ще би трябвало да влезе в безкомпромисна геополитическа борба с Китай на всички фронтове. Ако обаче Съединени американски щати се стремят да подобрят благосъстоянието на американците - чието обществено състояние се е влошило - тогава той би трябвало да си сътрудничи с Пекин. По-мъдър избор, съгласно учения, би било съдействието, само че поради политическата злост на Съединени американски щати към Китай този вид може да не надделее.
Демокрациите изпълзяват от черупките си
(Джон Икенбъри, професор по политически науки и интернационалните връзки в Принстънския университет)
В кратковременен проект рецесията ще подтикне всички лагери на Запад да обсъдят тактики. Националисти и антиглобалисти, китайски ястреби и даже демократични интернационалисти, всички те ще видят нови доказателства за правилността на своите възгледи. Предвид икономическите вреди и обществения срив е малко евентуално да се случи нещо друго от придвижване към шовинизъм и съревнование на великите сили.
Както обаче през 30-те и 40-те години на предишния век може да се появи противоположно течение на суровия интернационализъм, сходно на това, което въплъщава Франклин Делано Рузвелт. ФДР и други интернационалисти сътвориха следвоенния ред, който реорганизира отворената система благодарение на нови форми на отбрана и причинност. Съединени американски щати към този момент не можеха да се заключат в границите на своите граници; те трябваше да работят в границите на отворен международен ред, който изискваше основаването на световна инфраструктура за многостранно съдействие.
Така Съединени американски щати и други западни демокрации могат да преминат през една и съща верига от реакции, катализаторът на които ще бъде възприятието на накърнимост. „ Реакцията може в началото да придобие националистически темперамент, само че в дълготраен проект демокрациите ще изпълзят от черупките си, с цел да намерят нов тип прагматичен и защитителен интернационализъм “, съобщи професорът.
По-малко облага, повече непоклатимост
(Шанън О`Нийл, старши помощник на Съвета по външни отношения)
COVID-19 подкопава базовите устои на международното произвеждане. Компаниите ще би трябвало да премислят интегрираните вериги за доставки, включващи голям брой страни. Глобалните вериги за доставки към този момент са били под стопански напън, породен от възходящите китайски разноски за труд, комерсиалните войни на Доналд Тръмп и напредъка в робототехниката и автоматизацията. Коронавирусът прекъсна доста стопански връзки: затварянето на заводи в наранени региони остави производителите и техните снабдители без храна или доставки.
От друга страна, пандемията ще принуди фирмите да се грижат повече за произхода на своите артикули, което ще докара до смяна на ефикасната стопанска система към несъразмерна. Също по този начин ще станем очевидци на държавна интервенция и стратегическо депозиране. „ Доходността ще спадне, само че логистичната непоклатимост би трябвало да се усили “, счита О’Нийл.
Пандемията може да е за положително
(Шивсханкар Менон, някогашен консултант по националната сигурност на индийския премиер)
Засега обстановката е в ранен етап, само че към този момент са явни три неща. Първо, пандемията на ковид ще промени политиката. В миг на рецесия цялото общество, даже либертарианците – се обръщат към държавните управления. Въпреки това опитът приказва, че авторитаристите и популистите не се оправят по-добре с епидемията от демократите.
Второ, към момента не е пристигнал краят на взаимосвързания свят. „ Самата пандемия е доказателство за нашата взаимосвързаност “, акцентира специалистът. Заедно с това всички към този момент са почнали да се затварят в себе си, да търсят автономност и да се пробват да вземат контрола над личната си орис в свои ръце. Преминаваме към по-беден, по-зъл и по-малък свят.
Има обаче и обнадеждаващи знаци. Например, Индия свика конференция с присъединяване на всички южноазиатски водачи, с цел да създаде общ отговор на пандемията. Ако пандемията ни принуди да признаем, че многостранното съдействие е в нашите ползи, то това ще служи на положителното.
Съединени американски щати ще имат потребност от нова тактика
(Джоузеф Найе, професор от Харвардския университет)
През 2017 година президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп разгласи нова тактика за национална сигурност с акцент върху съперничеството на огромните сили. COVID-19 обаче сподели, че тя не дава отговор на действителността. „ Дори в случай че Съединени американски щати спечелват като велика мощ, те няма да съумеят да се защитят сами “, акцентира Най.
Когато става дума за транснационални закани като ковид или световно стопляне, американската мощ не може да бъде сложена над други страни. Ключът към триумфа се крие в разбирането на смисъла на шерването на властта с сътрудниците. Всяка страна слага своите национални ползи над всичко друго: единственият въпрос е до каква степен необятно или тясно са избрани тези ползи. „ COVID-19 сподели, че не сме в положение да приспособяваме тактиката си към този нов свят “, счита професорът.
Победителите пишат история на COVID-19
(Джон Алън, президент на института Брукингс и пенсиониран военачалник от морската пехота на САЩ)
Както постоянно историята ще бъде написана от „ спечелилите ” на ковид. Всяка страна и всеки обособен член на обществото са изправени пред следствията от тази рецесия. Следователно тези страни, които оцелеят от пандемията, ще разгласят „ победа “ над тези страни, където следствията са по-пагубни. За някои това ще бъде огромен и категоричен успех на демокрацията, многостранността и публичното здраве. За други проява на „ достолепията “ на властническото ръководство.
Както и да е, тази рецесия ще промени интернационалната конструкция на властта. COVID-19 ще продължи да подкопава икономическата интензивност и да подтиква напрежението сред страните. В дълготраен проект една пандемия евентуално ще понижи индустриалния капацитет на международната стопанска система. Рисковете са изключително огромни за разрастващите се страни и страни с огромен брой уязвими работни места. Международната система от своя страна ще бъде под голям напън, което ще докара до неустойчивост и спорове вътре и сред страните.
Нов стадий в международния капитализъм
(Лори Гарет, лауреат на премията Пулицър)
Фундаменталният потрес на международната финансова и икономическа система е констатация на обстоятелството, че международните вериги на доставки и дистрибуция на артикули са надълбоко уязвими и могат да бъдат нарушени. Следователно, коронавирусната пандемия освен ще докара до дълготрайни стопански последствия, само че и до по-фундаментални промени.
Глобализацията разреши на фирмите да делегират производството на подизпълнители по целия свят и да доставят артикули на пазарите по скица за незабавни доставки, спестявайки разноски за предпазване. Продуктите, които се задържат по рафтовете повече от няколко дни, се смятат за индикатор за неефективност на пазара. Както се вижда в COVID-19, патогените заразяват освен хората, само че и цялата тази система на непрестанно доставяне.
Предвид мащаба на финансовите загуби, фирмите ще излязат от пандемията с възприятие на надълбоко съмнение към сходен модел. Резултатът ще бъде преход към нов стадий на международния капитализъм, в който веригите за доставки ще бъдат по-близо до дома и ще бъдат предпазени от бъдещи разстройства. Подобна тактика може да понижи облагите на компанията в кратковременен проект, само че ще направи цялата система по-стабилна.
Ще има повече развалени страни (failed states)
(Ричард Хаас, ръководител на Съвета по външни отношения)
Поне в продължение на няколко години множеството страни ще се отдръпват в себе си, съсредоточавайки се върху вътрешни, а не външни проблеми и пробвайки се да реализират самодостатъчност. Много страни ще изпитат компликации с икономическото възобновяване, а страните на ръба на срутва ще станат по-често събитие.
Освен това евентуално рецесията ще способства за утежняване на връзките сред Съединени американски щати и Китай и за намаляване на европейската интеграция. Що се отнася до позитивните последствия, евентуално ще има известно подсилване на световната здравна система.
Съединени американски щати се провалиха в теста за водачество
(Кори Шейк, заместник-директор на Международния институт за стратегически изследвания)
„ Съединените щати към този момент няма да се смятат за интернационален водач, тъй като тяхното държавно управление показва своя тесногръден нарцисизъм и бездарно твърдоглавие “, смята той. Последиците от тази рецесия могат да бъдат доста смекчени, в случай че интернационалните организации дават повече информация в по-кратки периоди, което би разрешило на държавните управления да се приготвят за бурята. Точно това биха могли да създадат Съединени американски щати, показвайки на целия свят, че въпреки егоизмът да ги ръководи, те живеят освен за себе си. „ Вашингтон се провали в теста за водачество и това няма да е от изгода за света “, акцентира Шейк.
Силата на човешкия дух е на всички места
(Николас Бърнс, някогашен заместител държавен секретар на Съединени американски щати по политическите въпроси)
Пандемията на COVID-19 е най-голямата световна рецесия на този век. Нейният обсег и значение са големи. Финансовата и икономическа рецесия може да засенчат Голямата криза през 2008-2009 г.
В момента интернационалното съдействие, за жалост, е надалеч от идеалното. Ако Съединените щати и Китай не могат да се откажат от изкушението да хвърлят обвинявания за това, кой в действителност е отговорен за рецесията и да дадат образец за държание, равнището на доверие към тях може съществено да намалее.
Независимо от това, във всяка страна има доста образци за силата на човешкия дух - лекари, медицински сестри, политически водачи и елементарни жители, които показват неизменност, успеваемост и дарба да повеждат хората. Това дава съображение да се надяваме, че хората по света ще могат да се оправят с това необикновено предизвикателство, обобщава Бърнс.
Всичко по тематиката може да четете и в нашия блог.
За да разбере посоката на това придвижване, авторитетното американско списание Foreign Policy интервюира 12 водещи мислители от целия свят, които показаха своите прогнози за международния ред след пандемията, материалът е представен от организация " Фокус ".
Светът ще стане по-малко отворен, проспериращ и свободен
(Стивън Уолт, професор по интернационалните връзки в Харвардския университет)
Пандемията ще укрепи страните и ще ускори националистическите настроения. Всички типове държавни управления ще подхващат незабавни ограничения за битка с рецесията и доста от тях няма да желаят да се разделят с новите пълномощия след края на рецесията.
Освен това COVID-19 ще форсира прехода на властта и въздействието от Запад на Изток. Южна Корея и Сингапур реагираха образцово на ковид, до момента в който Китай позволи неточности единствено в ранните стадии. Реакцията на пандемията в Европа и Америка спрямо тях се оказа мудна и неприятно замислена, което в допълнение замърси блестящата аура на западната „ марка “.
Това, което няма да се промени, е конфликтната същина на международната политика. Предишните международни заболявания не се трансфораха в увод на нова епоха на световно съдействие. Коронавирусът не е изключение. Според професора ще станем очевидци на по-нататъшно отклоняване от хиперглобализацията, защото жителите търсят отбрана, на първо място, от националните държавни управления.
„ Накратко, COVID-19 ще докара до не толкоз отворен, по-малко проспериращ и по-малко свободен свят. Този резултат не е бил предначертан, само че комбинацията от гибелен вирус, погрешно обмисляне и некадърно ръководство тласнаха човечеството по нов и обезпокоителен път “, заключи Уолт.
Краят на глобализацията, каквато я познаваме
(Робин Нибълт, шеф на Кралския институт за интернационалните отношения)
„ Коронавирусната пандемия може да бъде сламата, която ще пречупи гръбнака на камила на икономическата глобализация “, сподели той. Нарастващата мощ на Китай към този момент убеди американските политически елити, че те би трябвало да откажат на Пекин достъп до високи технологии. Сега COVID-19 склонява държавните управления, фирмите и обществата да бъдат подготвени да работят в условия на продължителна икономическа самоизолация.
В този подтекст е прекомерно малко евентуално светът да се върне към концепцията за взаимноизгодна глобализация, която дефинира лицето на началото на XXI век. Без тласък да пази достиженията на световната икономическа интеграция, архитектурата на световното икономическо контролиране, основана през XX век, бързо се утежнява. За да се резервира интернационалното съдействие и да се отхвърли откритата политическа конкуренция от политическите водачи, ще е нужна невероятна самодисциплина, счита специалистът.
Китаецентрична глобализация
(Кишор Махбубани, заслужил теоретичен помощник на Националния университет на Сингапур)
Пандемията на COVID-19 няма да докара до фундаментални промени в развиването на световната стопанска система. Коронавирусът единствено ще форсира към този момент зараждащата наклонност: прекосяване от насочена към американците глобализация към китаецентрична.
Махбубани акцентира, че американското население е изгубило религия в глобализацията и интернационалната търговия - което не може да се каже за Китай. Това е по този начин, тъй като китайските водачи не са не запомнили столетията унижения, които са резултат от благодушието на Пекин и неговите безполезни опити да се изолира от външния свят. Нещо повече, последните няколко десетилетия на икономическото развиване са резултат от глобализацията.
Съединени американски щати са на кръстопът. Ако главната им цел е да поддържат международно водачество, тогава Вашингтон ще би трябвало да влезе в безкомпромисна геополитическа борба с Китай на всички фронтове. Ако обаче Съединени американски щати се стремят да подобрят благосъстоянието на американците - чието обществено състояние се е влошило - тогава той би трябвало да си сътрудничи с Пекин. По-мъдър избор, съгласно учения, би било съдействието, само че поради политическата злост на Съединени американски щати към Китай този вид може да не надделее.
Демокрациите изпълзяват от черупките си
(Джон Икенбъри, професор по политически науки и интернационалните връзки в Принстънския университет)
В кратковременен проект рецесията ще подтикне всички лагери на Запад да обсъдят тактики. Националисти и антиглобалисти, китайски ястреби и даже демократични интернационалисти, всички те ще видят нови доказателства за правилността на своите възгледи. Предвид икономическите вреди и обществения срив е малко евентуално да се случи нещо друго от придвижване към шовинизъм и съревнование на великите сили.
Както обаче през 30-те и 40-те години на предишния век може да се появи противоположно течение на суровия интернационализъм, сходно на това, което въплъщава Франклин Делано Рузвелт. ФДР и други интернационалисти сътвориха следвоенния ред, който реорганизира отворената система благодарение на нови форми на отбрана и причинност. Съединени американски щати към този момент не можеха да се заключат в границите на своите граници; те трябваше да работят в границите на отворен международен ред, който изискваше основаването на световна инфраструктура за многостранно съдействие.
Така Съединени американски щати и други западни демокрации могат да преминат през една и съща верига от реакции, катализаторът на които ще бъде възприятието на накърнимост. „ Реакцията може в началото да придобие националистически темперамент, само че в дълготраен проект демокрациите ще изпълзят от черупките си, с цел да намерят нов тип прагматичен и защитителен интернационализъм “, съобщи професорът.
По-малко облага, повече непоклатимост
(Шанън О`Нийл, старши помощник на Съвета по външни отношения)
COVID-19 подкопава базовите устои на международното произвеждане. Компаниите ще би трябвало да премислят интегрираните вериги за доставки, включващи голям брой страни. Глобалните вериги за доставки към този момент са били под стопански напън, породен от възходящите китайски разноски за труд, комерсиалните войни на Доналд Тръмп и напредъка в робототехниката и автоматизацията. Коронавирусът прекъсна доста стопански връзки: затварянето на заводи в наранени региони остави производителите и техните снабдители без храна или доставки.
От друга страна, пандемията ще принуди фирмите да се грижат повече за произхода на своите артикули, което ще докара до смяна на ефикасната стопанска система към несъразмерна. Също по този начин ще станем очевидци на държавна интервенция и стратегическо депозиране. „ Доходността ще спадне, само че логистичната непоклатимост би трябвало да се усили “, счита О’Нийл.
Пандемията може да е за положително
(Шивсханкар Менон, някогашен консултант по националната сигурност на индийския премиер)
Засега обстановката е в ранен етап, само че към този момент са явни три неща. Първо, пандемията на ковид ще промени политиката. В миг на рецесия цялото общество, даже либертарианците – се обръщат към държавните управления. Въпреки това опитът приказва, че авторитаристите и популистите не се оправят по-добре с епидемията от демократите.
Второ, към момента не е пристигнал краят на взаимосвързания свят. „ Самата пандемия е доказателство за нашата взаимосвързаност “, акцентира специалистът. Заедно с това всички към този момент са почнали да се затварят в себе си, да търсят автономност и да се пробват да вземат контрола над личната си орис в свои ръце. Преминаваме към по-беден, по-зъл и по-малък свят.
Има обаче и обнадеждаващи знаци. Например, Индия свика конференция с присъединяване на всички южноазиатски водачи, с цел да създаде общ отговор на пандемията. Ако пандемията ни принуди да признаем, че многостранното съдействие е в нашите ползи, то това ще служи на положителното.
Съединени американски щати ще имат потребност от нова тактика
(Джоузеф Найе, професор от Харвардския университет)
През 2017 година президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп разгласи нова тактика за национална сигурност с акцент върху съперничеството на огромните сили. COVID-19 обаче сподели, че тя не дава отговор на действителността. „ Дори в случай че Съединени американски щати спечелват като велика мощ, те няма да съумеят да се защитят сами “, акцентира Най.
Когато става дума за транснационални закани като ковид или световно стопляне, американската мощ не може да бъде сложена над други страни. Ключът към триумфа се крие в разбирането на смисъла на шерването на властта с сътрудниците. Всяка страна слага своите национални ползи над всичко друго: единственият въпрос е до каква степен необятно или тясно са избрани тези ползи. „ COVID-19 сподели, че не сме в положение да приспособяваме тактиката си към този нов свят “, счита професорът.
Победителите пишат история на COVID-19
(Джон Алън, президент на института Брукингс и пенсиониран военачалник от морската пехота на САЩ)
Както постоянно историята ще бъде написана от „ спечелилите ” на ковид. Всяка страна и всеки обособен член на обществото са изправени пред следствията от тази рецесия. Следователно тези страни, които оцелеят от пандемията, ще разгласят „ победа “ над тези страни, където следствията са по-пагубни. За някои това ще бъде огромен и категоричен успех на демокрацията, многостранността и публичното здраве. За други проява на „ достолепията “ на властническото ръководство.
Както и да е, тази рецесия ще промени интернационалната конструкция на властта. COVID-19 ще продължи да подкопава икономическата интензивност и да подтиква напрежението сред страните. В дълготраен проект една пандемия евентуално ще понижи индустриалния капацитет на международната стопанска система. Рисковете са изключително огромни за разрастващите се страни и страни с огромен брой уязвими работни места. Международната система от своя страна ще бъде под голям напън, което ще докара до неустойчивост и спорове вътре и сред страните.
Нов стадий в международния капитализъм
(Лори Гарет, лауреат на премията Пулицър)
Фундаменталният потрес на международната финансова и икономическа система е констатация на обстоятелството, че международните вериги на доставки и дистрибуция на артикули са надълбоко уязвими и могат да бъдат нарушени. Следователно, коронавирусната пандемия освен ще докара до дълготрайни стопански последствия, само че и до по-фундаментални промени.
Глобализацията разреши на фирмите да делегират производството на подизпълнители по целия свят и да доставят артикули на пазарите по скица за незабавни доставки, спестявайки разноски за предпазване. Продуктите, които се задържат по рафтовете повече от няколко дни, се смятат за индикатор за неефективност на пазара. Както се вижда в COVID-19, патогените заразяват освен хората, само че и цялата тази система на непрестанно доставяне.
Предвид мащаба на финансовите загуби, фирмите ще излязат от пандемията с възприятие на надълбоко съмнение към сходен модел. Резултатът ще бъде преход към нов стадий на международния капитализъм, в който веригите за доставки ще бъдат по-близо до дома и ще бъдат предпазени от бъдещи разстройства. Подобна тактика може да понижи облагите на компанията в кратковременен проект, само че ще направи цялата система по-стабилна.
Ще има повече развалени страни (failed states)
(Ричард Хаас, ръководител на Съвета по външни отношения)
Поне в продължение на няколко години множеството страни ще се отдръпват в себе си, съсредоточавайки се върху вътрешни, а не външни проблеми и пробвайки се да реализират самодостатъчност. Много страни ще изпитат компликации с икономическото възобновяване, а страните на ръба на срутва ще станат по-често събитие.
Освен това евентуално рецесията ще способства за утежняване на връзките сред Съединени американски щати и Китай и за намаляване на европейската интеграция. Що се отнася до позитивните последствия, евентуално ще има известно подсилване на световната здравна система.
Съединени американски щати се провалиха в теста за водачество
(Кори Шейк, заместник-директор на Международния институт за стратегически изследвания)
„ Съединените щати към този момент няма да се смятат за интернационален водач, тъй като тяхното държавно управление показва своя тесногръден нарцисизъм и бездарно твърдоглавие “, смята той. Последиците от тази рецесия могат да бъдат доста смекчени, в случай че интернационалните организации дават повече информация в по-кратки периоди, което би разрешило на държавните управления да се приготвят за бурята. Точно това биха могли да създадат Съединени американски щати, показвайки на целия свят, че въпреки егоизмът да ги ръководи, те живеят освен за себе си. „ Вашингтон се провали в теста за водачество и това няма да е от изгода за света “, акцентира Шейк.
Силата на човешкия дух е на всички места
(Николас Бърнс, някогашен заместител държавен секретар на Съединени американски щати по политическите въпроси)
Пандемията на COVID-19 е най-голямата световна рецесия на този век. Нейният обсег и значение са големи. Финансовата и икономическа рецесия може да засенчат Голямата криза през 2008-2009 г.
В момента интернационалното съдействие, за жалост, е надалеч от идеалното. Ако Съединените щати и Китай не могат да се откажат от изкушението да хвърлят обвинявания за това, кой в действителност е отговорен за рецесията и да дадат образец за държание, равнището на доверие към тях може съществено да намалее.
Независимо от това, във всяка страна има доста образци за силата на човешкия дух - лекари, медицински сестри, политически водачи и елементарни жители, които показват неизменност, успеваемост и дарба да повеждат хората. Това дава съображение да се надяваме, че хората по света ще могат да се оправят с това необикновено предизвикателство, обобщава Бърнс.
Всичко по тематиката може да четете и в нашия блог.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ