Както стана ясно във вторник вечерта, и по-големите ученици се

Както стана ясно във вторник вечерта, и по-големите възпитаници се връщат в класните стаи от началото на втория образователен период, само че не едновременно , и не за непрекъснато. Според заповедта на здравния министър обособените класове ще се редуват в присъственото образование и децата ще посещават физически учебно заведение за не повече от две седмици. Поне към този момент.

Първи в учебно заведение ще се върнат 7,8 и 12 клас, считано от 4 до 17 февруари. След тях от 18 февруари ще стартират петокласниците, десетокласниците и учениците от 11 клас. А последни в учебно заведение ще отидат децата от 6, 9 и 12 клас - чак на 4 март.

Dir.bg потърси отзиви на родители и на учители по отношение на идната смяна. Ето какво споделиха поддръжници и съперници на завръщането в клас.

Защо децата трябва/не би трябвало да вървят присъствено на учебно заведение?

Бояна Петкова е от София и е майка на шестокласничка. Според проектите на здравното министерство детето й ще може да се върне в клас при започване на март. Но защото съгласно Бояна всичко е предпоследно, не се знае, дали изобщо ще има връщане за децата на тази възраст. Отговорът на поставения нагоре въпрос:

" Когато имаме такава обстановка, като сегашната, нищо не е непременно. От моя позиция децата не би трябвало при всички случаи и непременно да вървят присъствено на учебно заведение. Както направиха и в други страни. Проблемът при нас обаче е, че действително децата изнесоха цялата тежест на това да ограничим пандемията. Защото да оставиш децата у дома е най-лесната и единствената безвъзмездна стопански мярка от позиция на ръководство на рецесията.

Ако излезете на открито, ще видите, че пълнолетните хора не са лимитирани по никакъв метод. Като изключим, че не могат да отидат в мола или на ресторант, техният живот продължава безусловно необезпокоявано. На децата е предоставено да лимитират разпространяването на пандемията ", твърди Бояна и напомня, че всички организации, които се занимават с ограничение на разпространяването на болестите, са предложили: в случай че се затварят учебните заведения, това да е последна мярка.

" А ние направихме и двата пъти тъкмо противоположното - затворихме първо децата ", добави майката.

На друго мнение е Лилия Стоянова от Варна. И тя е майка на дете в шести клас. Също по този начин е преподавател. Лилия не желае да пусне сина си назад в класната стая, тъй като и като родител, и като преподавател, тя не счита, че учебното заведение е безвредна среда.

" Много деца в дребни стаи, липса на вентилация, отдалеченост не може да бъде спазвана съответно. Дори да се употребяват дезинфекциращи препарати, това не е задоволително, с цел да се опазят животът и здравето, както на децата, по този начин и на учителите ", споделя майката.

Децата са разнообразни, стоенето у дома се отразява по друг метод.

Бояна споделя, че нейната щерка поддържа връзка най-вече в учебно заведение и откогато би трябвало да учи от у дома, изключително в изискванията на втора промяна, излизането и контактуването са мощно лимитирани.

" Моето дете се вижда с други деца един път на две седмици. И не излиза, тъй като няма тласък да излиза сама. Децата, с които желае да поддържа връзка, не са наоколо и за тях е мъчно към момента да се самоорганизират по този метод, че да могат да си поддържат обществените контакти.

Много деца от приятелския ни кръг, както и моята щерка, започнаха да имат проблем със съня. Не могат да заспиват до късно, по-късно не се наспиват. Имат проблеми с храненето, плачат доста по-често, по-раздразнителни са, по-избухливи ", счита майката.

А Лилия няма терзания по отношение на социализирането на 12-годишния й наследник, в подтекста на продължителното стоене у дома.

" Социализацията не се прави единствено в учебно заведение. Това са децата на 21 век. Те употребяват технологиите освен за образование, само че и за забавление и контакт със своите съученици и другари. Това, че детето се образова в електронна среда, не значи, че не може да излиза на открито и да поддържа връзка в безвредна среда със свои връстници. Въпреки че тъкмо в този миг общуването в непосредствен контакт не е доста уместно ".

Синът на Лилия излиза, само че под наставнически надзор. Майката споделя, че се разхождат в Морската градина на Варна, детето кара колело и играе баскетбол. Към момента обаче поддържа връзка със своите връстници единствено по телефона и през обществените мрежи. А дали вижда смяна в държанието и навиците на момчето по отношение на преди началото на пандемията, Лилия я разказва по този начин:

" Той е станал по-отговорен, тъй като самичък се включва в образователните часове, по-добре се провежда, по-концентриран е, тъй като няма кой да го разсейва. Не виждам никакви минуси, почтено казано ".

И една специфична позиция

Ася Александрова също е майка на шестокласничка. Подкрепя с две ръце завръщането на учениците в класните стаи, даже счита, че дейностите са закъснели.

Случаят на нейната щерка е характерен и забавен от позиция на контактите с другите деца. Тъй като фамилията се връща да живее в София през март предходната година, момиченцето е записано в учебно заведение, само че на процедура новото начало се оказва онлайн.

" На нея й липсва извънредно доста опцията да сътвори контакти, да си откри другари, да поддържа връзка с нейни връстници. За наслада или за неволя тя не участва в обществените мрежи, защото е още дребна за това. Освен по телефона и по време на онлайн образованието тя няма различен метод за свястно другарство с децата. Има една неустановеност и се основава възприятие на отшелничество ", счита майката.

Защо някои от учителите се опасяват да се върнат на работа?

Като преподавател Лилия Стоянова е решила да се имунизира против КОВИД-19 и към този момент е в листата с преподавателите, които чакат старта на втората фаза на имунизацията у нас. Тя е предходна през безплатното тестване за съществуване на вируса. С негативен резултат Лилия Стоянова чака за първата доза от имунизацията.

Категорична е, че ще се върне на работа, едвам откакто минат две седмици от слагането на втората доза от имунизацията. И изяснява за какво:

" Според изявленията, които чета, две седмици след слагане на втората доза от имунизацията се смята, че организмът към този момент е построил нужния имунитет. Едва тогава бих се върнала.

Друг въпрос, който тормози моите сътрудници, е че за една година нищо не беше направено за обезопасяване на средата в учебно заведение. Като изключим дезинфектантите, което за нас не е задоволително, не бяха построени вентилационни системи, а персоналните защитни средства, които ни осигуриха, не подхождат на степента на риска. Министерството на образованието не направи нищо в тази посока ", изясни Лилия Стоянова.

Какво друго не направи страната, с цел да са спокойни и учителите, и родителите?

Според Бояна Петкова държавното управление е пропиляло цялото лято, в което е можело да се приготви за по този начин наречената втора вълна и организирането на образователния развой.

" Включително тези два-три месеца, които в този момент децата още веднъж са у дома, можеха да се употребяват за това да се провежда дейно образователният развой. Например да се изградят отдалечени центрове за образование, където да преподават учителите, които по някаква причина не могат или не желаят да преподават присъствено. Има родители, които не желаят децата им да вървят на учебно заведение, те да могат да се запишат към отдалечен център. Да бъде реорганизиран чисто логистично образователният развой. Нищо от това не се случи ", напомня майката. И добавя:

" Ако теглим чертата сега, вредите върху децата са толкоз огромни, че каквато и опасност би могло да има, би трябвало да си дадем сметка, че децата са доста по-слабо наранени от болестта, в сравнение с възрастните.

Тук мисля, че отговорността пада малко върху учителите, тъй като всички разбрахме, че желанието за имунизация при тях е доста малко, в случай че те са в първите групи, които могат да се ваксинират. В подобен случай към този момент не намирам за целесъобразно децата да стоят у дома ".