Защо проиранските групировки няма да отмъстят за Солеймани
Както се очакваше, иранският отговор за убийството на водача на елитната бригада " Кудс " на иранските гвардейци Пасдаран Касем Солеймани бе изчислен по този начин, че да не провокира ответен боен удар, което да хвърли двете страни в нежелана война.
Очевидно е, че аятолласите ще изгубят във боен спор със Съединени американски щати по същия метод, по който загуби и Саддам Хюсеин. И той в миналото заплаши, че в случай че Америка нахлуе в страната му, земята ще се покрие с трупове на американски бойци. Всъщност, американската военна интервенция против Хюсеин продължи единствено три седмици преди армията му да се разпадна и да падне режимът, повличайки със себе си и страната.
Американският президент Доналд Тръмп предизвести иранците да не не помнят, че не са спечелили нито една война, само че не са изгубили и нито едни договаряния. Но аятолах Али Хаменей нямаше различен избор след убийството на близкия му другар Солеймани, отговарящ за реализацията на плана му за определяне на цялостен надзор върху Близкия изток, с изключение на да се опита да успокои гнева на близката до режима част от обществото и да не разреши моралното проваляне на режима.
Внушението от страна на Техеран е че за убийството на Солеймани ще отмъстят другите шиитски и други въоръжени милиции, осъществяващи иранския план в района – от цялата плеяда палестински организации (сунитски, лявоекстремистки и т.н.) иракските, ливанските и йеменските до талибаните. Именно на тях в този момент се разпорежда задачата да нападат американските ползи на всички места по света. В злобата си Ислямската република даже заплаши Европа, която другояче я поддържа в борбата ѝ с Вашингтон, придържайки се към " нуклеарното съглашение " и която не се причисли към американските наказания против страната.
Използването на прокси районни милиции от страна на Техеран не стартира и няма да свърши със Солеймани. Въпреки това би трябвало да се означи ролята му за развиването на връзките с тях както на равнище управление, по този начин и с редовия им състав. Затова се чака кончината му да остави огромна празнота в тези връзки.
Солеймани няма натурален правоприемник, който да има неговия опит, контакти и харизма, както и близостта му с Върховния водач. По подобен метод, персоналните връзки и обвързаности на Солеймани бяха източник на мощ за Иран във военно отношение. На собствен ред, гибелта му ще отслаби и проиранските сили в подтекста на районните политики. Както наскоро показа американският военачалник Дейвид Петреус (бивш главнокомандващ на американските сили в Ирак), преди време посредством кюрдския водач Джелал ал-Талабани получил следния sms от Солеймани: " Трябва да знаеш, че аз, Касим Солеймани, управлявам политиката на Иран във връзка с Ирак, Газа, Афганистан, Ливан, Сирия и Йемен ".
" Хамас " и палестинските групировки
След убийството на Солеймани организации като " Хамас ", " Ислямски джихад " и други екстремистки организации реагираха с апели, в които се съдържат закани за възмездие. Но забавното е, че управлението на " Хамас " разгласява декларация, в която декларира, че няма да се намеси в този спор.
В случая става дума за организацията, която от дълги години ръководи Ивицата Газа, откакто извърши прелом против дотогавашната палестинска администрация и откри " ислямско емирство " с директната поддръжка на Техеран. При това, Хамас имаше директни контакти със Солеймани, въпреки и в по-малка степен от организации като " Ислямски джихад " и Народния фронт – Общо командване " на Ахмед Джибрил, който се намира в Дамаск – организациите, които са финансирани от режима на аятолласите.
Обяснението за тази позиция на Хамас е явно: който и да реши да отмъщава на Израел от територията на Газа, отзвукът ще е стеснен, тъй като противоракетната защита на Тел Авив е толкоз усъвършенствана, че ще ликвидира във въздуха всяка ракета. Още повече, че палестинците разполагат само с ирански ракети, създадени с китайско ноу-хау. На собствен ред сходно деяние ще провокира неведнъж по-силно контрадействие от Израел, а е допустимо да стане мотив и за пета война против Газа с опустошителни последици.
По подобен метод, в последна сметка елементарните палестинци, а не Иран, ще платят цената.
" Хамас " към този момент понесе огромни политически, стопански и финансови вреди от налагането на американските наказания против Иран, респективно понижаване финансирането от страна на аятолласите. Това съответствува с наложената от Израел обсада на линията, както и с огромните компликации, които му основава египетското управление, откакто Кайро разкри, че някои фракции в тази палестинска организация са подпомагали по един или различен метод дейностите на " Ислямска страна " на Синайския полуостров.
Преди няколко седмици с посредничеството на египетските служби " Хамас " и Израел стигнаха до съглашение за преустановяване на враждебните дейности и на самоубийствените атентати против израелските селища на палестинска територия против облекчение на блокадния режим посредством допускане до бранша на артикули от първа нужда, както и на някои продукти, които преди попадаха под забрана от страна на Тел Авив. Освен това, израелските управляващи се съгласиха да разрешат на към 100 хиляди палестинци от Газа да влизат в Израел, с цел да работят.
" Хамас " не е подготвена да се откаже от сходно съглашение, нито да се заеме с нови случки. Освен това няма да позволи и на други екстремистки организации да го сторят. Лидерите на тази организация добре знаят, че това би дало мотив на преживяващият политическа рецесия Бенямин Нетаняху да унищожи Газа и по подобен метод да усили известността си измежду израелци в навечерието на следващите изключителни избори. Трябва да се има поради, че Израел не прави разлика сред другите организации в Ивицата Газа и държи виновна " Хамас " за всевъзможни провокации, считайки я за политическата власт там.
Ирак: територията на спора
За Иран прилежащ Ирак съставлява най-важната територия за реализирането на имперския план на аятолласите за доминиране на района – " Шиитска дъга ", управителен до момента от Солеймани.
Поради това те се стремят към потребление убийството на генерала, с цел да изтласкат на назад във времето последствията от неотдавнашните национални протести в шиитските региони против контрола на Техеран върху съдбините на Ирак, реализиран посредством корумпираните политически партии. Всички тези партии са представители на политическия ислям и са лицето на въоръжените проирански милиции, които са подменили конституционните институции полиция, войска и държавно управление.
През последните три месеца митингите в шиитските градове, които до момента симпатизираха на Иран, в този момент минаха под мотото " Иран вън от Ирак! ". Протестиращи против тоталното иранско въздействие даже горяха портретите на Хаменеи и иранското знаме. Опожарени бяха и иранското консулство в Кербала и Неджеф, които са религиозните шиитски центрове в района.
Иран сътвори милициите " Ал-Хашд ал-шааби ", които понастоящем наброяват към 150 хиляди души, въоръжавайки ги с най-съвременно оръжие, като паралелна войска. Тя съставлява комбиниране сред революционните гвардейци и ливанската " Хизбулла ". Но " Ал-Хашд " понесе съществени удари от страна на американците, които последваха офанзивите на бойци на " Хизбулла " против иракски бази с американско военно наличие. В резултат на тях беше погубен един американски жител и бяха ранени трима американски военни.
При контраудара починаха десетки техни бойци, в това число и техният водач, директно обвързван със Солеймани. Пак тази групировка на иракската " Хизбулла " провежда и офанзивата против американското посолство в Багдад. Тя бе координирана от четирима от водачите на " Ал-Хашд ал-шааби " и от шефа на Националния съвет за сигурност Фалих Файад. На собствен ред това принуди държавният секретар на Съединени американски щати Майкъл Помпео да популяризира фотосите им в личния си профил във Туитър, обявявайки ги за терористи.
Пак тази формация продължи със заканите да нападна американските национални ползи след убийството на Солеймани и на Ал-Мухендис, макар предизвестията на Вашингтон.
Дали сходни закани са реалистични?
След палиативната иранска офанзива против базите в Ирак стана ясно, че проиранските милиции са получили разпоредби да не подхващат провокации, които биха дали мотив на администрация на Тръмп за ответни дейности. Още повече, че Тръмп изпрати 800 военни от специфичните си сили за справяне с спешни обстановки за защита на американското посолство в иракската столица. По този метод той отговори на настояванията на някои от шиитските партии в Ирак за изпъждане на американските бойци от страната. Освен това Пентагонът заяви за изпращането на 14 000 боеца в района и за основаване на пратформа за бомбардировачи Б-52 в базата Айн ал-Асад в провинция Анбар, която бе подложена на иранската офанзива.
Ливан: " Хизбула " против народа и рецесията на властта
Лидерът на " Хизбулла " в тази страна Хасан Насралла реагира доста остро на убийството на иранския военачалник, като заплаши, че тази загуба ще се трансформира в тласък за победи. Въпросът е, дали ще нападна американските войски в района. Възможна и реалистична ли е сходна опасност? Само на метри от централата на " Хизбула " в южните квартали на столицата Бейрут има американски инструктори в казармите на ливанската войска.
Анализаторите са на мнение, че включената в американския лист на терористичните организации " Хизбула " не се употребява с всеобща поддръжка на ливанското население, което от три месеца стачкува против корумпираната политическа върхушка на власт. Същата власт, която от три десетилетия граби благосъстоянията на страната и прикрива корупционните мрежи, ощетяващи жителите на Ливан.
Насралла е индивидът, който има цялостен надзор на държавните институции и властовите лостове в страната. Това е достижение, което няма аналог в историята на Ливан. Именно заради това, той няма да прояви авантюризъм, като се конфронтира с Вашингтон и Тел Авив, още повече, че сегашната финансово-икономическа рецесия заплашва страната с банкрут и че недоволните маси желаят сформиране на неполитическо ръководство посредством изолирането на корумпираните партии, трансформирали Ливан в " провалена страна ".
Досега " Хизбула " не съумя да наложи някаква допустима за ливанците политическа фигура, която да сформира държавно управление след оставката на Саад ал-Харири. Както е известно, последният се причисли към протестиращите се и се разгласи за съставянето на технократско държавно управление, което да изведе страната от тежката рецесия. Първа крачка в тази тенденция би било отварянето на банките, които отхвърлят да изплащат на жителите влоговете в твърда валута. Освен това, всяка офанзива против Израел би наляла вода в мелницата на Нетаняху, който постоянно дава обещание, че този път ще опустоши освен регионите, следени от " Хизбула ", и нейните бази, само че и цялата инфраструктура на страната, заради симбиозата сред тази организация и страната.
Хутите в Йемен – инструмент на Техеран против Саудитска Арабия
Вестта за убийството на Солеймани докара до разединение сред юга и севера на Йемен. Докато на юг честваха, насевер замълчаха.
Ръководството на придвижването на хутите, което е поддържано и въоръжавано от Техеран, предстоящо се разгласи за отплата за гибелта на своя настойник. Най-подходяща цел за сходни апели са американските бази в Саудитска Арабия и Залива. Дали хутите ще осъществят заканите си? Според достоверни източници, хутите са получили предизвестие от Вашингтон посредством катарски медиатори, че всяко нахлуване на американски ползи и бойци ще докара до разрушаването на позициите на им.
В последно време американците стегнаха примката към врата на хутите, затваряйки всичките канали за военно доставяне на техните въоръжени сили по море, въздух и суша. Тези ограничения са ориентирани към принуждаване на тези бунтовници да седнат на масата на договарянията с цел да бъде прекъсната тази война и продължаващото разрушение на страната. Споразумение може да бъде реализирано посредством разделение на властта, разоръжаване и преобразяване на придвижването на хутите в политическа партия, което да съблюдава разпоредбите и държавните закони.
Поради всичко това убийството на Солеймани може би по-скоро ще даде подтик в вярна посока за превъзмогване на йеменската рецесия, а може би и за преначертаване картата на този субрегион.
От гореказаното излиза наяве, че прокси организациите, на които Техеран разчита, за реализирането на своя план в Сирия, Ливан, Ирак, Ливан и Йемен, няма да могат да застрашат ползите на Вашингтон и Тел Авив. Това се дължи на новия силов курс на администрацията на Тръмп, както и на обстоятелството, че страни като Ливан, Ирак и Йемен към този момент могат да бъдат отнесени към категорията " провалени страни ".
Що се отнася до Сирия, тя се намира напълно под съветско въздействие. С други думи, всичките милиции, които се борят на страната на режима в Дамаск и са номинално проирански, в този момент се подчиняват на съветските разпоредби и условия. А това значи, че са част от съветската политическа игра в района, както и в отношението на Москва към Съединени американски щати и Запада. В този подтекст бе и визитата на Путин на 8 януари т.г. в Дамаск и извикването на Асад да се срещне с него в базата Хмеймим, вместо разоговорът да стане в президентския замък в Дамаск.
Това насочва три послания – първото е към Вашингтон и гласи, че Путин е господарят в Сирия и, затова, никой няма да посегне на американските ползи и военно наличие в тази страна. Същото обръщение е и към Израел. Третото обръщение е към Техеран и то е, че двете страни би трябвало да се придържат към съгласуваните сделки по отношение на дейностите на милициите, следени от революционните гвардейци и " Хизбула ".
Путин желае непоклатимост за Сирия. Всъщност, в случай че не бе съветската военна интервенция, от дълго време режимът на Асад щеше да бъде свален. Съответно, Москва употребява Сирия като база за възобновяване позициите си в Близкия изток. Самият Техеран разбра, че след нападението против посолството на Съединени американски щати в Багдад и нервностите в Народното събрание на Ирак по отношение на прогонването на американските войски от страната, Тръмп промени разпоредбите на играта. Така че в този момент просто би трябвало да ги следва и да премине към етапа на договаряния, които ще се организират при американски условия. Освен това Тръмп даде ясно да се разбере, че Иран към този момент не може да се крие зад милициите и че връзката сред режима на айатолласите и тях към този момент няма разграничителна линия.
Така че Иран е изправен пред две благоприятни условия.
Първата е да сътвори следващ " Солеймани ", само че това е комплициран развой, който изисква дълго време за реализирането му. Иран към този момент е усложнен да реализира задачата си за доминация в района. Втората опция е Техеран да осъзнае, че е настъпил нов стадий на военно-политическото взаимоотношение на режима с външния свят – стадият " пост-Солеймани ", който ще се характеризира с възходящи компликации по осъществяване на районната агресия. С други думи, че се постанова избора на договаряния със Съединени американски щати и Иран да се трансформира в виновна страна. Предстои да забележим какъв ще е изборът на Техеран.
Очевидно е, че аятолласите ще изгубят във боен спор със Съединени американски щати по същия метод, по който загуби и Саддам Хюсеин. И той в миналото заплаши, че в случай че Америка нахлуе в страната му, земята ще се покрие с трупове на американски бойци. Всъщност, американската военна интервенция против Хюсеин продължи единствено три седмици преди армията му да се разпадна и да падне режимът, повличайки със себе си и страната.
Американският президент Доналд Тръмп предизвести иранците да не не помнят, че не са спечелили нито една война, само че не са изгубили и нито едни договаряния. Но аятолах Али Хаменей нямаше различен избор след убийството на близкия му другар Солеймани, отговарящ за реализацията на плана му за определяне на цялостен надзор върху Близкия изток, с изключение на да се опита да успокои гнева на близката до режима част от обществото и да не разреши моралното проваляне на режима.
Внушението от страна на Техеран е че за убийството на Солеймани ще отмъстят другите шиитски и други въоръжени милиции, осъществяващи иранския план в района – от цялата плеяда палестински организации (сунитски, лявоекстремистки и т.н.) иракските, ливанските и йеменските до талибаните. Именно на тях в този момент се разпорежда задачата да нападат американските ползи на всички места по света. В злобата си Ислямската република даже заплаши Европа, която другояче я поддържа в борбата ѝ с Вашингтон, придържайки се към " нуклеарното съглашение " и която не се причисли към американските наказания против страната.
Използването на прокси районни милиции от страна на Техеран не стартира и няма да свърши със Солеймани. Въпреки това би трябвало да се означи ролята му за развиването на връзките с тях както на равнище управление, по този начин и с редовия им състав. Затова се чака кончината му да остави огромна празнота в тези връзки.
Солеймани няма натурален правоприемник, който да има неговия опит, контакти и харизма, както и близостта му с Върховния водач. По подобен метод, персоналните връзки и обвързаности на Солеймани бяха източник на мощ за Иран във военно отношение. На собствен ред, гибелта му ще отслаби и проиранските сили в подтекста на районните политики. Както наскоро показа американският военачалник Дейвид Петреус (бивш главнокомандващ на американските сили в Ирак), преди време посредством кюрдския водач Джелал ал-Талабани получил следния sms от Солеймани: " Трябва да знаеш, че аз, Касим Солеймани, управлявам политиката на Иран във връзка с Ирак, Газа, Афганистан, Ливан, Сирия и Йемен ".
" Хамас " и палестинските групировки
След убийството на Солеймани организации като " Хамас ", " Ислямски джихад " и други екстремистки организации реагираха с апели, в които се съдържат закани за възмездие. Но забавното е, че управлението на " Хамас " разгласява декларация, в която декларира, че няма да се намеси в този спор.
В случая става дума за организацията, която от дълги години ръководи Ивицата Газа, откакто извърши прелом против дотогавашната палестинска администрация и откри " ислямско емирство " с директната поддръжка на Техеран. При това, Хамас имаше директни контакти със Солеймани, въпреки и в по-малка степен от организации като " Ислямски джихад " и Народния фронт – Общо командване " на Ахмед Джибрил, който се намира в Дамаск – организациите, които са финансирани от режима на аятолласите.
Обяснението за тази позиция на Хамас е явно: който и да реши да отмъщава на Израел от територията на Газа, отзвукът ще е стеснен, тъй като противоракетната защита на Тел Авив е толкоз усъвършенствана, че ще ликвидира във въздуха всяка ракета. Още повече, че палестинците разполагат само с ирански ракети, създадени с китайско ноу-хау. На собствен ред сходно деяние ще провокира неведнъж по-силно контрадействие от Израел, а е допустимо да стане мотив и за пета война против Газа с опустошителни последици.
По подобен метод, в последна сметка елементарните палестинци, а не Иран, ще платят цената.
" Хамас " към този момент понесе огромни политически, стопански и финансови вреди от налагането на американските наказания против Иран, респективно понижаване финансирането от страна на аятолласите. Това съответствува с наложената от Израел обсада на линията, както и с огромните компликации, които му основава египетското управление, откакто Кайро разкри, че някои фракции в тази палестинска организация са подпомагали по един или различен метод дейностите на " Ислямска страна " на Синайския полуостров.
Преди няколко седмици с посредничеството на египетските служби " Хамас " и Израел стигнаха до съглашение за преустановяване на враждебните дейности и на самоубийствените атентати против израелските селища на палестинска територия против облекчение на блокадния режим посредством допускане до бранша на артикули от първа нужда, както и на някои продукти, които преди попадаха под забрана от страна на Тел Авив. Освен това, израелските управляващи се съгласиха да разрешат на към 100 хиляди палестинци от Газа да влизат в Израел, с цел да работят.
" Хамас " не е подготвена да се откаже от сходно съглашение, нито да се заеме с нови случки. Освен това няма да позволи и на други екстремистки организации да го сторят. Лидерите на тази организация добре знаят, че това би дало мотив на преживяващият политическа рецесия Бенямин Нетаняху да унищожи Газа и по подобен метод да усили известността си измежду израелци в навечерието на следващите изключителни избори. Трябва да се има поради, че Израел не прави разлика сред другите организации в Ивицата Газа и държи виновна " Хамас " за всевъзможни провокации, считайки я за политическата власт там.
Ирак: територията на спора
За Иран прилежащ Ирак съставлява най-важната територия за реализирането на имперския план на аятолласите за доминиране на района – " Шиитска дъга ", управителен до момента от Солеймани.
Поради това те се стремят към потребление убийството на генерала, с цел да изтласкат на назад във времето последствията от неотдавнашните национални протести в шиитските региони против контрола на Техеран върху съдбините на Ирак, реализиран посредством корумпираните политически партии. Всички тези партии са представители на политическия ислям и са лицето на въоръжените проирански милиции, които са подменили конституционните институции полиция, войска и държавно управление.
През последните три месеца митингите в шиитските градове, които до момента симпатизираха на Иран, в този момент минаха под мотото " Иран вън от Ирак! ". Протестиращи против тоталното иранско въздействие даже горяха портретите на Хаменеи и иранското знаме. Опожарени бяха и иранското консулство в Кербала и Неджеф, които са религиозните шиитски центрове в района.
Иран сътвори милициите " Ал-Хашд ал-шааби ", които понастоящем наброяват към 150 хиляди души, въоръжавайки ги с най-съвременно оръжие, като паралелна войска. Тя съставлява комбиниране сред революционните гвардейци и ливанската " Хизбулла ". Но " Ал-Хашд " понесе съществени удари от страна на американците, които последваха офанзивите на бойци на " Хизбулла " против иракски бази с американско военно наличие. В резултат на тях беше погубен един американски жител и бяха ранени трима американски военни.
При контраудара починаха десетки техни бойци, в това число и техният водач, директно обвързван със Солеймани. Пак тази групировка на иракската " Хизбулла " провежда и офанзивата против американското посолство в Багдад. Тя бе координирана от четирима от водачите на " Ал-Хашд ал-шааби " и от шефа на Националния съвет за сигурност Фалих Файад. На собствен ред това принуди държавният секретар на Съединени американски щати Майкъл Помпео да популяризира фотосите им в личния си профил във Туитър, обявявайки ги за терористи.
Пак тази формация продължи със заканите да нападна американските национални ползи след убийството на Солеймани и на Ал-Мухендис, макар предизвестията на Вашингтон.
Дали сходни закани са реалистични?
След палиативната иранска офанзива против базите в Ирак стана ясно, че проиранските милиции са получили разпоредби да не подхващат провокации, които биха дали мотив на администрация на Тръмп за ответни дейности. Още повече, че Тръмп изпрати 800 военни от специфичните си сили за справяне с спешни обстановки за защита на американското посолство в иракската столица. По този метод той отговори на настояванията на някои от шиитските партии в Ирак за изпъждане на американските бойци от страната. Освен това Пентагонът заяви за изпращането на 14 000 боеца в района и за основаване на пратформа за бомбардировачи Б-52 в базата Айн ал-Асад в провинция Анбар, която бе подложена на иранската офанзива.
Ливан: " Хизбула " против народа и рецесията на властта
Лидерът на " Хизбулла " в тази страна Хасан Насралла реагира доста остро на убийството на иранския военачалник, като заплаши, че тази загуба ще се трансформира в тласък за победи. Въпросът е, дали ще нападна американските войски в района. Възможна и реалистична ли е сходна опасност? Само на метри от централата на " Хизбула " в южните квартали на столицата Бейрут има американски инструктори в казармите на ливанската войска.
Анализаторите са на мнение, че включената в американския лист на терористичните организации " Хизбула " не се употребява с всеобща поддръжка на ливанското население, което от три месеца стачкува против корумпираната политическа върхушка на власт. Същата власт, която от три десетилетия граби благосъстоянията на страната и прикрива корупционните мрежи, ощетяващи жителите на Ливан.
Насралла е индивидът, който има цялостен надзор на държавните институции и властовите лостове в страната. Това е достижение, което няма аналог в историята на Ливан. Именно заради това, той няма да прояви авантюризъм, като се конфронтира с Вашингтон и Тел Авив, още повече, че сегашната финансово-икономическа рецесия заплашва страната с банкрут и че недоволните маси желаят сформиране на неполитическо ръководство посредством изолирането на корумпираните партии, трансформирали Ливан в " провалена страна ".
Досега " Хизбула " не съумя да наложи някаква допустима за ливанците политическа фигура, която да сформира държавно управление след оставката на Саад ал-Харири. Както е известно, последният се причисли към протестиращите се и се разгласи за съставянето на технократско държавно управление, което да изведе страната от тежката рецесия. Първа крачка в тази тенденция би било отварянето на банките, които отхвърлят да изплащат на жителите влоговете в твърда валута. Освен това, всяка офанзива против Израел би наляла вода в мелницата на Нетаняху, който постоянно дава обещание, че този път ще опустоши освен регионите, следени от " Хизбула ", и нейните бази, само че и цялата инфраструктура на страната, заради симбиозата сред тази организация и страната.
Хутите в Йемен – инструмент на Техеран против Саудитска Арабия
Вестта за убийството на Солеймани докара до разединение сред юга и севера на Йемен. Докато на юг честваха, насевер замълчаха.
Ръководството на придвижването на хутите, което е поддържано и въоръжавано от Техеран, предстоящо се разгласи за отплата за гибелта на своя настойник. Най-подходяща цел за сходни апели са американските бази в Саудитска Арабия и Залива. Дали хутите ще осъществят заканите си? Според достоверни източници, хутите са получили предизвестие от Вашингтон посредством катарски медиатори, че всяко нахлуване на американски ползи и бойци ще докара до разрушаването на позициите на им.
В последно време американците стегнаха примката към врата на хутите, затваряйки всичките канали за военно доставяне на техните въоръжени сили по море, въздух и суша. Тези ограничения са ориентирани към принуждаване на тези бунтовници да седнат на масата на договарянията с цел да бъде прекъсната тази война и продължаващото разрушение на страната. Споразумение може да бъде реализирано посредством разделение на властта, разоръжаване и преобразяване на придвижването на хутите в политическа партия, което да съблюдава разпоредбите и държавните закони.
Поради всичко това убийството на Солеймани може би по-скоро ще даде подтик в вярна посока за превъзмогване на йеменската рецесия, а може би и за преначертаване картата на този субрегион.
От гореказаното излиза наяве, че прокси организациите, на които Техеран разчита, за реализирането на своя план в Сирия, Ливан, Ирак, Ливан и Йемен, няма да могат да застрашат ползите на Вашингтон и Тел Авив. Това се дължи на новия силов курс на администрацията на Тръмп, както и на обстоятелството, че страни като Ливан, Ирак и Йемен към този момент могат да бъдат отнесени към категорията " провалени страни ".
Що се отнася до Сирия, тя се намира напълно под съветско въздействие. С други думи, всичките милиции, които се борят на страната на режима в Дамаск и са номинално проирански, в този момент се подчиняват на съветските разпоредби и условия. А това значи, че са част от съветската политическа игра в района, както и в отношението на Москва към Съединени американски щати и Запада. В този подтекст бе и визитата на Путин на 8 януари т.г. в Дамаск и извикването на Асад да се срещне с него в базата Хмеймим, вместо разоговорът да стане в президентския замък в Дамаск.
Това насочва три послания – първото е към Вашингтон и гласи, че Путин е господарят в Сирия и, затова, никой няма да посегне на американските ползи и военно наличие в тази страна. Същото обръщение е и към Израел. Третото обръщение е към Техеран и то е, че двете страни би трябвало да се придържат към съгласуваните сделки по отношение на дейностите на милициите, следени от революционните гвардейци и " Хизбула ".
Путин желае непоклатимост за Сирия. Всъщност, в случай че не бе съветската военна интервенция, от дълго време режимът на Асад щеше да бъде свален. Съответно, Москва употребява Сирия като база за възобновяване позициите си в Близкия изток. Самият Техеран разбра, че след нападението против посолството на Съединени американски щати в Багдад и нервностите в Народното събрание на Ирак по отношение на прогонването на американските войски от страната, Тръмп промени разпоредбите на играта. Така че в този момент просто би трябвало да ги следва и да премине към етапа на договаряния, които ще се организират при американски условия. Освен това Тръмп даде ясно да се разбере, че Иран към този момент не може да се крие зад милициите и че връзката сред режима на айатолласите и тях към този момент няма разграничителна линия.
Така че Иран е изправен пред две благоприятни условия.
Първата е да сътвори следващ " Солеймани ", само че това е комплициран развой, който изисква дълго време за реализирането му. Иран към този момент е усложнен да реализира задачата си за доминация в района. Втората опция е Техеран да осъзнае, че е настъпил нов стадий на военно-политическото взаимоотношение на режима с външния свят – стадият " пост-Солеймани ", който ще се характеризира с възходящи компликации по осъществяване на районната агресия. С други думи, че се постанова избора на договаряния със Съединени американски щати и Иран да се трансформира в виновна страна. Предстои да забележим какъв ще е изборът на Техеран.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ