Климатът до 2070 г. – милиарди заплашени от горещини
Както при всички типове, човечеството също има своето местообитание. До 2070 година, обаче, то може да намалее застрашително, а милиарди хора да бъдат лишени от подобаващи за живот климатични условия, сигнализират учените.
Само след 50 години до 3,5 милиарда души може да се окажат в зони с негодни за живот климатични условия, в случай че човечеството не спре промените на климата на Земята, съкращавайки отделянето на въглероден диоксид. Това е главният извод от проучването, отдадено на местообитанието на индивида – „ Future of the human climate niche “, оповестено в списанието на Националната академия на науките в Съединени американски щати, оповестява „ Дойче веле “.
За задачата на изследването група антрополози, еколози и откриватели на климатичните промени са употребили база данни за историческото разселване на хората на планетата и сравнили тези данни с климатичните условия в тези райони. Те били сюрпризирани, че максимален брой хора има в „ релативно тесни диапазони “ в области със средногодишна температура сред 11 и 15 градуса. Това климатично и географско систематизиране било наречено от учените „ екологична човешка среда “.
Бързото световно стопляне заплашва да нанесе съществени вреди върху тази човешка среда, която на процедура не се е променяла през последните 6 000 години, настояват учените. За основа са употребени прогнозите на последния отчет на Междуправителствената група специалисти по климатичните промени (IPCC), в който написа, че световната централизация на парникови газове като цяло ще се усилва. Втора основа за прогнозите е бил един от базовите сюжети за бъдещото развиване на планетата и динамичността на растежа на броя на популацията (SSP3), направен от интернационална група учени, който също е употребен от IPCC.
Според изчисленията, общата територия на планетата, на която средногодишната температура ще бъде над 29 градуса, до 2070 година ще се усили от 0,8 % на 19 % от сушата на Земята. 29 градуса по Целзий е температурният „ режим “ на пустинята Сахара.
Проблемът се състои в това, че температурата ще се увеличи освен в на практика необитаемите зони на пустинята, само че и в гъстонаселени региони с най-голям растеж на раждаемост. На процедура необитаеми могат да останат обилни региони в Южна Америка, Индия, Африка, Северна Австралия и Югоизточна Азия.
Подчертава се, че в проучването са взели участие учени от 9 научни центъра от Съединени американски щати, Дания, Китай, Япония и Англия. Те стигнали до извода, че всеки спомагателен градус към средногодишната температура на Земята може да остави към 1 милиард души без нормалните условия за битие. Когато става въпрос за обособени страни, световното стопляне единствено в Индия ще лиши от естествената среда 1 милиард поданици, а в Нигерия, Пакистан, Индонезия и Судан – не по-малко от 100 милиона души във всяка една от тях.
Глобалното стопляне – причина за миграция и спорове
Животът ще се промени на всички места – в доста райони със средногодишна температура от към 13 градуса тя може да се увеличи до 20, което е съпоставимо с климата в най-горещите региони на Северна Африка, европейското Средиземноморие и Южен Китай.
Ще доведат ли тези климатични процеси до растеж на световната миграция? Учените се въздържат от изрично мнение по този въпрос, като изясняват, че аргументите за миграция може да бъдат разнообразни. Въпреки това считат, че сходен сюжет е доста евентуален. По-голямата част от районите, застрашени от рискови температури в бъдеще, са измежду най-бедните в света. Възможностите им да се приспособят към влошаващите се климатични условия са лимитирани, пишат създателите на проучването и предизвестяват, че следствията ще бъдат трагични.
„ Това ще има освен опустошителни директни последствия, само че и ще затрудни борбата с рецесии като появяването на нови пандемии, да вземем за пример “, счита нидерландският откривател по проблемите на екологията Мартен Шефер.
За климатичните промени няма ваксина
В предишното, когато се е променял климатът, а човечеството се е лишавало от оптимални условия за битие, това е водило до спорове и всеобща миграция, акцентира археологът Тим Колер от държавния университет във Вашингтон. Човечеството би трябвало да има проект, ако бъдещето предложи сходни сюжети. Дори и през днешния ден миграцията ускорява интернационалното напрежение, макар че отвън родината си живее релативно сдържан брой хора – към 250 милиона души, считат учените.
Коронавирусът промени света по метод, за който единствено преди няколко месеца надали някой е подозирал. Резултатите от проучването демонстрират, че стоплянето на климата може да докара до сходни процеси.
Скоростта на развиване на климатичната рецесия не е толкоз забележима, както разпространяването на пандемията, само че за разлика от вируса, хората не могат да се надяват на възстановяване на обстановката в скоро време.
Човечеството не може да си показа мащаба на застрашителните промени
Глобалното стопляне ще промени температурните условия на цели градове и страни до степен, която сегашните поданици не могат да си показват, настояват откривателите. Повишаването на температурите ще докара до дълбоки промени в международната икономическа география. /БГНЕС
Само след 50 години до 3,5 милиарда души може да се окажат в зони с негодни за живот климатични условия, в случай че човечеството не спре промените на климата на Земята, съкращавайки отделянето на въглероден диоксид. Това е главният извод от проучването, отдадено на местообитанието на индивида – „ Future of the human climate niche “, оповестено в списанието на Националната академия на науките в Съединени американски щати, оповестява „ Дойче веле “.
За задачата на изследването група антрополози, еколози и откриватели на климатичните промени са употребили база данни за историческото разселване на хората на планетата и сравнили тези данни с климатичните условия в тези райони. Те били сюрпризирани, че максимален брой хора има в „ релативно тесни диапазони “ в области със средногодишна температура сред 11 и 15 градуса. Това климатично и географско систематизиране било наречено от учените „ екологична човешка среда “.
Бързото световно стопляне заплашва да нанесе съществени вреди върху тази човешка среда, която на процедура не се е променяла през последните 6 000 години, настояват учените. За основа са употребени прогнозите на последния отчет на Междуправителствената група специалисти по климатичните промени (IPCC), в който написа, че световната централизация на парникови газове като цяло ще се усилва. Втора основа за прогнозите е бил един от базовите сюжети за бъдещото развиване на планетата и динамичността на растежа на броя на популацията (SSP3), направен от интернационална група учени, който също е употребен от IPCC.
Според изчисленията, общата територия на планетата, на която средногодишната температура ще бъде над 29 градуса, до 2070 година ще се усили от 0,8 % на 19 % от сушата на Земята. 29 градуса по Целзий е температурният „ режим “ на пустинята Сахара.
Проблемът се състои в това, че температурата ще се увеличи освен в на практика необитаемите зони на пустинята, само че и в гъстонаселени региони с най-голям растеж на раждаемост. На процедура необитаеми могат да останат обилни региони в Южна Америка, Индия, Африка, Северна Австралия и Югоизточна Азия.
Подчертава се, че в проучването са взели участие учени от 9 научни центъра от Съединени американски щати, Дания, Китай, Япония и Англия. Те стигнали до извода, че всеки спомагателен градус към средногодишната температура на Земята може да остави към 1 милиард души без нормалните условия за битие. Когато става въпрос за обособени страни, световното стопляне единствено в Индия ще лиши от естествената среда 1 милиард поданици, а в Нигерия, Пакистан, Индонезия и Судан – не по-малко от 100 милиона души във всяка една от тях.
Глобалното стопляне – причина за миграция и спорове
Животът ще се промени на всички места – в доста райони със средногодишна температура от към 13 градуса тя може да се увеличи до 20, което е съпоставимо с климата в най-горещите региони на Северна Африка, европейското Средиземноморие и Южен Китай.
Ще доведат ли тези климатични процеси до растеж на световната миграция? Учените се въздържат от изрично мнение по този въпрос, като изясняват, че аргументите за миграция може да бъдат разнообразни. Въпреки това считат, че сходен сюжет е доста евентуален. По-голямата част от районите, застрашени от рискови температури в бъдеще, са измежду най-бедните в света. Възможностите им да се приспособят към влошаващите се климатични условия са лимитирани, пишат създателите на проучването и предизвестяват, че следствията ще бъдат трагични.
„ Това ще има освен опустошителни директни последствия, само че и ще затрудни борбата с рецесии като появяването на нови пандемии, да вземем за пример “, счита нидерландският откривател по проблемите на екологията Мартен Шефер.
За климатичните промени няма ваксина
В предишното, когато се е променял климатът, а човечеството се е лишавало от оптимални условия за битие, това е водило до спорове и всеобща миграция, акцентира археологът Тим Колер от държавния университет във Вашингтон. Човечеството би трябвало да има проект, ако бъдещето предложи сходни сюжети. Дори и през днешния ден миграцията ускорява интернационалното напрежение, макар че отвън родината си живее релативно сдържан брой хора – към 250 милиона души, считат учените.
Коронавирусът промени света по метод, за който единствено преди няколко месеца надали някой е подозирал. Резултатите от проучването демонстрират, че стоплянето на климата може да докара до сходни процеси.
Скоростта на развиване на климатичната рецесия не е толкоз забележима, както разпространяването на пандемията, само че за разлика от вируса, хората не могат да се надяват на възстановяване на обстановката в скоро време.
Човечеството не може да си показа мащаба на застрашителните промени
Глобалното стопляне ще промени температурните условия на цели градове и страни до степен, която сегашните поданици не могат да си показват, настояват откривателите. Повишаването на температурите ще докара до дълбоки промени в международната икономическа география. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ