Социалната тревога на нашите творци
Както нормално, незабавно с идването си във Варна (27 септември) за откриването на 37-ия фестивал на българския игрален филм " Златна роза ", хвърлих припрян взор върху следващия азбучник. Бях прелестно сюрпризирана: от неговите страници ме гледаха усмихнати лица, най-вече на млади създатели. Ще си помислиш несъзнателно, че и филмите им са " усмихнати ". Но в това е диалектическата измама...
Още първата конкурсна стратегия потвърди, че кинотворците ни настъпват самоуверено и самоотвержено към най-значими и наболели проблеми на нашето време. Техните филми звучат достоверно и обезпокоително: през днешния ден и в този момент! Няма страх и колебание; няма презастраховка и вземане предвид. Право в задачата. И когато това се прави с гений и предопределение, с ярки и разнородни художествени средства, непосредствено встъпваме в задачата на Седмото изкуство, която се потвърждава и в двете спортни стратегии на фестивала: пълнометражната, формирана от 13 произведения, и късометражната - от 17.
След сполучливия си дебют в игралното кино " Подслон " (2010), спечелил Голямата премия на МКФ " София филм фест ", селектиран за над 70 интернационалните участия, режисьорът Драгомир Шолев в новия си филм " Прасето " нелицеприятно афронтира с цялостната невъзможност от актуалната възпитателна система: и в учебното заведение, което кипи от експанзия, и във виртуалното семейство, обречено да работи в чужбина и да контактува с децата си с мобилни телефони. Набелязаният и унизен всекидневно от съучениците Румен, от 13-годишна възраст се трансформира в новобранец - цел и жертва на тази безотговорна система. Той дълго и търпеливо не отвръща на обидите и малтретирането, до момента в който... угнетен до заключителен лимит, най-после отвръща с един единствен, по тази причина пък съдбовен удар. Тази нелепа за ХХт век детска орис, трогателно показана на екрана, раздруса аудиторията. Нейната трактовка в този момент и тук бе маркирана със Специалната премия и с наградата за най-хубава постановка за автентичен и прям взор към високонравствена тематика. Гората, в която непрекъснато броди основният воин, търсейки леговище, се трансформира в самобитна метафора на неговото бягство: освен от експанзията, само че и от самия себе си. Ярката визия на кинотворбата е реализирана от режисьора Шолев и оператора Георги Андреев със характерен жанр, основаващ се на снимане от ръка, с което се реализира по-голяма непосредственост до героя, по-невидима постановка. Човешкият взор някак непосредствено прониква на екрана, разголвайки същината на жизненоважния проблем.
Съвсем друг е методът на Кристина Грозева и Петър Вълчанов в третия им (след триумфа на " Урок " и " Слава " ) пълнометражен игрален филм " Бащата ", почетен със " Златната роза " за художествена зрялост, както и с премията за най-хубав сюжет за реализиране на истинска драматургия и ярки персонажи. С най-малък биографичен детайл, само че пък с неповторим актьорски тандем - Иван Бърнев и Иван Савов, завоювал премията за мъжка роля, както и с майсторската камера на Крум Родригес, режисьорите надграждат последователно и поредно събитията по време на странното, шантаво странствуване на двамата герои - татко и наследник, след неакцентираното заравяне на майката, с цел да осъзнаят виновността си към починалата и да се сближат... доколкото е допустимо. След огромната премия " Кристален глобус " на МКФ в Карлови Вари и неотдавна - в Тирана, в този момент във Варна публиката адмирира този много ексцентричен филм, със характерно възприятие за комизъм и доверие към чувството на мига, които изискват деликатно гледане и съпричастие, защото някак по необикновен метод - през " непряк вход ", със характерно чувство за екранен почерк, ни вмъква в българската народопсихология и мистичност.
В отличие от този тип кино " развлечение ", потвърденият занаятчия - врач на нашето към този момент неизлечимо модерно общество Стефан Командарев, затваря обществения кръг. С новата си черна комедия " В кръг " (която излиза на 8 ноември по екраните) той насочва тежката си художествено-публицистична артилерия право към същината на общественото Зло, с всичките му вероятни изяви, единствено с три полицейски патрулни коли, кръстосващи улиците на спяща и нищо неподозираща София. Трагикомизмът, бликащ от ловко сниманите от оператора Веселин Христов дълги фрагменти (епизод-кадър) придават на настоящата и многопластова проблематика органичност и извикват всеобщо съпричастие: премията на публиката. Първокласният актьорски отбор, включващ Ирини Жамбонас, която след към този момент завоюваната Голяма премия за женска роля на МКФ в Сараево тук бе удостоена несъмнено с наградата за най-хубава актриса; Стефан Денолюбов, Иван Бърнев, Павел Поппандов, Герасим Георгиев-Геро и други, е прегърнал подбраната поетика на делника и директно въвлича фена в автентизма на герои и обстановки след три десетилетия " преход ", който звучи неуместно.
Радостна изненада сервира младата режисьорка Светла Цоцоркова с втория си филм " Сестра ". Пълнометражният й дебют " Жажда " съобщи на екрана един самобитно внимателен метод при проучване на тематиката за бягство от самотата, за нужда от човешка топлина; за делнично благополучие. В новата творба виждаме продължение и надграждане на тази проблематика. Но тук копнежът за любов е повдигнат на по-висока степен. И в двата си кино лентата режисьорката наблюдава герои, оцеляващи на ръба на маргиналността, и води фена през орисите им. Този тип без значение кино, основано с най-малък бюджет и с другари от целия свят, се трансформира в нашенска наклонност. Той все по-често ни среща с екранни открития на герои, какъвто е казусът с Моника Найденова, за която особено е написан сюжетът. А надарената камера на Веселин Христов, спечелил с този филм премията за най-хубав оператор за високоестетическа образна идея, картинно ни потапя в оранжево-червеникава, глинена тоналност, която се врязва в съзнанието ни. Плътната драматургия " копае " по едно и също време в глината и в пластовете на човешката душа.
Отделно внимание заслужават ярките, уверени дебюти на пълнометражния екран: " Снимка с Юки " на Лъчезар Аврамов, " Лошо момиче " на Мариан Вълев, " Котка в стената " на Мина Милева и Весела Казакова, " Обичам те, Бойдин " на Борислав Михайловски и сатирата на шоубизнеса " Екшън " на Радослав Илиев. Ще спра дотук с пълнометражната стратегия, с цел да отделя справедливо място и на късите творби, чиито достижения тази година бяха по-скромни. Сред тях на вниманието ни се наложи с художествената си комплектност 20-минутната " Нина ", която донася трета " Златна роза " на младия режисьор Христо Симеонов (след " Синът " и " Гората на Димо " ) за сполучлива симбиоза сред достоверност и въображение, за нежно и почтено отношение към героите, извеждащи главната тематика: по какъв начин да се отнасяме към нарушителите и опита им за катарзис. Все по-рядко срещаната гражданска интензивност у нас е самобитен зов към обществото. В " Ноември ще бъде май ", сниман в Корея, Яна Лекарска още веднъж след " Тук и в този момент " демонстрира умеене да води екранния роман и да гради характери с корейски артисти, които очевидно й имат вяра и я поддържат. Колебаейки се сред два финала, тя избира по-светлия, по-оптимистичния. Към любопитна тематика се насочва с първия си филм " Инсомния " Радослав Камбуров: за първенец в компютърните игри, измъчен от странна болест, която му пречи да разграничава действителния свят от виртуалния. Героят е изправен пред предопределен избор, който ще реши живота му. За мен най-запомняща се като визия е половинчасовата новела " Дом " на Димитър Кутманов. С осмислен артистизъм и портретни характерности създателят ни приобщава към корените на нашата народопсихология, към усета, обредите и ритуалите на предишното ни, които не престават да битуват. Чудесна безсловесна киновизия и човешки положения, които могат да бъдат реализирани единствено със снимане на лента. Със приключена органична целокупност и изведено обръщение се отличават дебютите " Барут " на Петя Иванова и " Иван " на Надежда Христова. Във втория се запомня умелото преобразяване на Иван Бърнев (отново!), чийто воин живее в предишното и се губи в сегашното, само че посредством неуместни обстановки съумява да се преоткрие. Интерес съставляват и " Изчезващ тип " на Николай Тодоров, и " Френско кино на Галина Георгиева. Повечето от останалите новели звучат като университетски извършения: те са или ненужно удължени, или неизяснени като идея. А късата форма е извънредно признателна, изключително за младите, които идват с любопитни хрумвания и хрумвания, само че с нищожен опит. Именно в този формат, на който би трябвало да се обърне по-голямо внимание, те могат да заявят опциите си за ориентиране към Големия екран.
Цялостната стратегия оставя у мен чувството, че на нашето кино като че ли повече му подхождат " дребните " филми, за " дребни " индивиди, които ни водят към прекомерно значима вътрешна Вселена.
Още първата конкурсна стратегия потвърди, че кинотворците ни настъпват самоуверено и самоотвержено към най-значими и наболели проблеми на нашето време. Техните филми звучат достоверно и обезпокоително: през днешния ден и в този момент! Няма страх и колебание; няма презастраховка и вземане предвид. Право в задачата. И когато това се прави с гений и предопределение, с ярки и разнородни художествени средства, непосредствено встъпваме в задачата на Седмото изкуство, която се потвърждава и в двете спортни стратегии на фестивала: пълнометражната, формирана от 13 произведения, и късометражната - от 17.
След сполучливия си дебют в игралното кино " Подслон " (2010), спечелил Голямата премия на МКФ " София филм фест ", селектиран за над 70 интернационалните участия, режисьорът Драгомир Шолев в новия си филм " Прасето " нелицеприятно афронтира с цялостната невъзможност от актуалната възпитателна система: и в учебното заведение, което кипи от експанзия, и във виртуалното семейство, обречено да работи в чужбина и да контактува с децата си с мобилни телефони. Набелязаният и унизен всекидневно от съучениците Румен, от 13-годишна възраст се трансформира в новобранец - цел и жертва на тази безотговорна система. Той дълго и търпеливо не отвръща на обидите и малтретирането, до момента в който... угнетен до заключителен лимит, най-после отвръща с един единствен, по тази причина пък съдбовен удар. Тази нелепа за ХХт век детска орис, трогателно показана на екрана, раздруса аудиторията. Нейната трактовка в този момент и тук бе маркирана със Специалната премия и с наградата за най-хубава постановка за автентичен и прям взор към високонравствена тематика. Гората, в която непрекъснато броди основният воин, търсейки леговище, се трансформира в самобитна метафора на неговото бягство: освен от експанзията, само че и от самия себе си. Ярката визия на кинотворбата е реализирана от режисьора Шолев и оператора Георги Андреев със характерен жанр, основаващ се на снимане от ръка, с което се реализира по-голяма непосредственост до героя, по-невидима постановка. Човешкият взор някак непосредствено прониква на екрана, разголвайки същината на жизненоважния проблем.
Съвсем друг е методът на Кристина Грозева и Петър Вълчанов в третия им (след триумфа на " Урок " и " Слава " ) пълнометражен игрален филм " Бащата ", почетен със " Златната роза " за художествена зрялост, както и с премията за най-хубав сюжет за реализиране на истинска драматургия и ярки персонажи. С най-малък биографичен детайл, само че пък с неповторим актьорски тандем - Иван Бърнев и Иван Савов, завоювал премията за мъжка роля, както и с майсторската камера на Крум Родригес, режисьорите надграждат последователно и поредно събитията по време на странното, шантаво странствуване на двамата герои - татко и наследник, след неакцентираното заравяне на майката, с цел да осъзнаят виновността си към починалата и да се сближат... доколкото е допустимо. След огромната премия " Кристален глобус " на МКФ в Карлови Вари и неотдавна - в Тирана, в този момент във Варна публиката адмирира този много ексцентричен филм, със характерно възприятие за комизъм и доверие към чувството на мига, които изискват деликатно гледане и съпричастие, защото някак по необикновен метод - през " непряк вход ", със характерно чувство за екранен почерк, ни вмъква в българската народопсихология и мистичност.
В отличие от този тип кино " развлечение ", потвърденият занаятчия - врач на нашето към този момент неизлечимо модерно общество Стефан Командарев, затваря обществения кръг. С новата си черна комедия " В кръг " (която излиза на 8 ноември по екраните) той насочва тежката си художествено-публицистична артилерия право към същината на общественото Зло, с всичките му вероятни изяви, единствено с три полицейски патрулни коли, кръстосващи улиците на спяща и нищо неподозираща София. Трагикомизмът, бликащ от ловко сниманите от оператора Веселин Христов дълги фрагменти (епизод-кадър) придават на настоящата и многопластова проблематика органичност и извикват всеобщо съпричастие: премията на публиката. Първокласният актьорски отбор, включващ Ирини Жамбонас, която след към този момент завоюваната Голяма премия за женска роля на МКФ в Сараево тук бе удостоена несъмнено с наградата за най-хубава актриса; Стефан Денолюбов, Иван Бърнев, Павел Поппандов, Герасим Георгиев-Геро и други, е прегърнал подбраната поетика на делника и директно въвлича фена в автентизма на герои и обстановки след три десетилетия " преход ", който звучи неуместно.
Радостна изненада сервира младата режисьорка Светла Цоцоркова с втория си филм " Сестра ". Пълнометражният й дебют " Жажда " съобщи на екрана един самобитно внимателен метод при проучване на тематиката за бягство от самотата, за нужда от човешка топлина; за делнично благополучие. В новата творба виждаме продължение и надграждане на тази проблематика. Но тук копнежът за любов е повдигнат на по-висока степен. И в двата си кино лентата режисьорката наблюдава герои, оцеляващи на ръба на маргиналността, и води фена през орисите им. Този тип без значение кино, основано с най-малък бюджет и с другари от целия свят, се трансформира в нашенска наклонност. Той все по-често ни среща с екранни открития на герои, какъвто е казусът с Моника Найденова, за която особено е написан сюжетът. А надарената камера на Веселин Христов, спечелил с този филм премията за най-хубав оператор за високоестетическа образна идея, картинно ни потапя в оранжево-червеникава, глинена тоналност, която се врязва в съзнанието ни. Плътната драматургия " копае " по едно и също време в глината и в пластовете на човешката душа.
Отделно внимание заслужават ярките, уверени дебюти на пълнометражния екран: " Снимка с Юки " на Лъчезар Аврамов, " Лошо момиче " на Мариан Вълев, " Котка в стената " на Мина Милева и Весела Казакова, " Обичам те, Бойдин " на Борислав Михайловски и сатирата на шоубизнеса " Екшън " на Радослав Илиев. Ще спра дотук с пълнометражната стратегия, с цел да отделя справедливо място и на късите творби, чиито достижения тази година бяха по-скромни. Сред тях на вниманието ни се наложи с художествената си комплектност 20-минутната " Нина ", която донася трета " Златна роза " на младия режисьор Христо Симеонов (след " Синът " и " Гората на Димо " ) за сполучлива симбиоза сред достоверност и въображение, за нежно и почтено отношение към героите, извеждащи главната тематика: по какъв начин да се отнасяме към нарушителите и опита им за катарзис. Все по-рядко срещаната гражданска интензивност у нас е самобитен зов към обществото. В " Ноември ще бъде май ", сниман в Корея, Яна Лекарска още веднъж след " Тук и в този момент " демонстрира умеене да води екранния роман и да гради характери с корейски артисти, които очевидно й имат вяра и я поддържат. Колебаейки се сред два финала, тя избира по-светлия, по-оптимистичния. Към любопитна тематика се насочва с първия си филм " Инсомния " Радослав Камбуров: за първенец в компютърните игри, измъчен от странна болест, която му пречи да разграничава действителния свят от виртуалния. Героят е изправен пред предопределен избор, който ще реши живота му. За мен най-запомняща се като визия е половинчасовата новела " Дом " на Димитър Кутманов. С осмислен артистизъм и портретни характерности създателят ни приобщава към корените на нашата народопсихология, към усета, обредите и ритуалите на предишното ни, които не престават да битуват. Чудесна безсловесна киновизия и човешки положения, които могат да бъдат реализирани единствено със снимане на лента. Със приключена органична целокупност и изведено обръщение се отличават дебютите " Барут " на Петя Иванова и " Иван " на Надежда Христова. Във втория се запомня умелото преобразяване на Иван Бърнев (отново!), чийто воин живее в предишното и се губи в сегашното, само че посредством неуместни обстановки съумява да се преоткрие. Интерес съставляват и " Изчезващ тип " на Николай Тодоров, и " Френско кино на Галина Георгиева. Повечето от останалите новели звучат като университетски извършения: те са или ненужно удължени, или неизяснени като идея. А късата форма е извънредно признателна, изключително за младите, които идват с любопитни хрумвания и хрумвания, само че с нищожен опит. Именно в този формат, на който би трябвало да се обърне по-голямо внимание, те могат да заявят опциите си за ориентиране към Големия екран.
Цялостната стратегия оставя у мен чувството, че на нашето кино като че ли повече му подхождат " дребните " филми, за " дребни " индивиди, които ни водят към прекомерно значима вътрешна Вселена.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ