ЕК намали прогнозите за ръст на БВП и на инфлацията за България
Както можеше да се чака Европейската комисия (ЕК) сви прогнозите си за растеж на Брутният вътрешен продукт на България за 2023-а. Според информация публикувана от Министерството на финансите упованията за 2023 година са намалени от 2,3 % на 1,1 %. За 2024 година Европейска комисия чака ускоряване на растежа на Брутният вътрешен продукт до 2,4 %.
Повишението на цените и на лихвените проценти ще потисне растежа на потреблението на семействата през втората половина на 2022 година и през 2023 година. В същото време се чака устойчиво повишаване на вложенията през 2023 и 2024 година подкрепено от европейските фондове и средствата по Националния проект за възобновяване и резистентност. Растежът на износа ще се забави доста през 2023 година и ще се форсира през 2024 година в синхрон с външното търсене.
Очакванията на Европейска комисия са средногодишната инфлация съгласно ХИПЦ последователно да се намали от 12,8 % през 2022 година до 7,4 % през 2023 година и 3,2 % през 2024 година. Инфлацията при енергийните артикули ще се забави значително, като се чака те да имат негативен принос през втората половина на 2023 година, както и през 2024 година Поскъпването при храните също ще се свие, само че ще оказва въздействие върху ценовите процеси в публичното хранене.
Инфлацията при услугите се чака да продължи да се форсира до края на 2022 година под въздействие на по-високите разноски за труд, след което също последователно ще се забавя през идващите две години.
Според Европейска комисия пазарът на труда остава затегнат, а повишаването на номиналните заплати от началото на годината е мощно. Очаква се забавянето както на вътрешното, по този начин и на външното търсене да потисне решенията за наемане на труд и да ограничи по-нататъшното бързо нарастване на заплатите. Номиналният напредък на компенсацията на един нает се чака да се забави от 15,4 % през 2022 година до 9 % през 2023 година и 6,7 % през 2024 година.
Независимо, че съгласно прогнозата на Европейска комисия има увеличение на упования растеж на Брутният вътрешен продукт на страната ни за 2022-а с 0.3 процентни пункта - от 2.8% на 3.1%, което основава по-висока база за 2023-а, спадът и на упования растеж и на инфлацията за идната година лимитира доста главните генератори за доходи в хазната. А това на собствен ред прави много рискови всички претенции и на синдикати и на политически партии за спомагателни обществени разноски (над тези, които към този момент са заложени) през 2023-а. В този подтекст най положителният вид за фискалната резистентност и консолидация в действителност наподобява удължаването на действието на настоящия бюджет и през 2023-а най-малко до момента в който няма постоянно държавно управление.
Европейска комисия предвижда, че дефицитът на бранш " Държавно ръководство " ще се забави до 3,4 % от Брутният вътрешен продукт през 2022 година Мерките за намаляване въздействието на високите енергийни цени се чака да имат чист бюджет резултат от 2 % от Брутният вътрешен продукт през 2022 година като те отчасти са финансирани посредством облагане на изключителните доходи на предприятията от енергийния бранш и фонд " Сигурност на електроенергийната система ". Подобни ограничения се чака да бъдат продължени и през 2023 година.
До приемането на закон за бюджета за 2023 година, съгласно Европейска комисия, разноските ще следват тяхното месечно осъществяване от миналата година. В този подтекст се предвижда бюджетният недостиг през 2023 година да спадне до 2,8 % от Брутният вътрешен продукт и до 2,5 % през 2024 година. Това е обаче в случай че се резервира настоящето равнище на разноски и не се прибавят нови такива, които да надвишават възможното нарастване на приходите.
Държавният дълг на България се чака да спадне до 22,5% от Брутният вътрешен продукт през 2022 година, а в идващите години да нарасне и да доближи 25,6 % през 2024 година.
Повишението на цените и на лихвените проценти ще потисне растежа на потреблението на семействата през втората половина на 2022 година и през 2023 година. В същото време се чака устойчиво повишаване на вложенията през 2023 и 2024 година подкрепено от европейските фондове и средствата по Националния проект за възобновяване и резистентност. Растежът на износа ще се забави доста през 2023 година и ще се форсира през 2024 година в синхрон с външното търсене.
Очакванията на Европейска комисия са средногодишната инфлация съгласно ХИПЦ последователно да се намали от 12,8 % през 2022 година до 7,4 % през 2023 година и 3,2 % през 2024 година. Инфлацията при енергийните артикули ще се забави значително, като се чака те да имат негативен принос през втората половина на 2023 година, както и през 2024 година Поскъпването при храните също ще се свие, само че ще оказва въздействие върху ценовите процеси в публичното хранене.
Инфлацията при услугите се чака да продължи да се форсира до края на 2022 година под въздействие на по-високите разноски за труд, след което също последователно ще се забавя през идващите две години.
Според Европейска комисия пазарът на труда остава затегнат, а повишаването на номиналните заплати от началото на годината е мощно. Очаква се забавянето както на вътрешното, по този начин и на външното търсене да потисне решенията за наемане на труд и да ограничи по-нататъшното бързо нарастване на заплатите. Номиналният напредък на компенсацията на един нает се чака да се забави от 15,4 % през 2022 година до 9 % през 2023 година и 6,7 % през 2024 година.
Независимо, че съгласно прогнозата на Европейска комисия има увеличение на упования растеж на Брутният вътрешен продукт на страната ни за 2022-а с 0.3 процентни пункта - от 2.8% на 3.1%, което основава по-висока база за 2023-а, спадът и на упования растеж и на инфлацията за идната година лимитира доста главните генератори за доходи в хазната. А това на собствен ред прави много рискови всички претенции и на синдикати и на политически партии за спомагателни обществени разноски (над тези, които към този момент са заложени) през 2023-а. В този подтекст най положителният вид за фискалната резистентност и консолидация в действителност наподобява удължаването на действието на настоящия бюджет и през 2023-а най-малко до момента в който няма постоянно държавно управление.
Европейска комисия предвижда, че дефицитът на бранш " Държавно ръководство " ще се забави до 3,4 % от Брутният вътрешен продукт през 2022 година Мерките за намаляване въздействието на високите енергийни цени се чака да имат чист бюджет резултат от 2 % от Брутният вътрешен продукт през 2022 година като те отчасти са финансирани посредством облагане на изключителните доходи на предприятията от енергийния бранш и фонд " Сигурност на електроенергийната система ". Подобни ограничения се чака да бъдат продължени и през 2023 година.
До приемането на закон за бюджета за 2023 година, съгласно Европейска комисия, разноските ще следват тяхното месечно осъществяване от миналата година. В този подтекст се предвижда бюджетният недостиг през 2023 година да спадне до 2,8 % от Брутният вътрешен продукт и до 2,5 % през 2024 година. Това е обаче в случай че се резервира настоящето равнище на разноски и не се прибавят нови такива, които да надвишават възможното нарастване на приходите.
Държавният дълг на България се чака да спадне до 22,5% от Брутният вътрешен продукт през 2022 година, а в идващите години да нарасне и да доближи 25,6 % през 2024 година.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ