Докато снегът не обърка сметките...
Както предходната есен и идващата пролет от ден на ден притискат смаляващата се зима и й лишават обичайна сезонна територия, по този начин все по-високи здания срутват със земята и дребното останали архитектурни украшения, красили жилищните квартали на София, изключително исторически обособените на здравословно разстояние от столичния център.
Не е загадка, че южните подстъпи към града откъм северните скатове на Витоша постоянно са имали притегателна мощ. През далечните епохи по хълмистия терен са строили вили високопоставени римляни, доста по-късно на тяхно място се разположили турски сараи, а след Освобождението и при започване на ХХ век из лозята и дъбовата кория на хълма Корубаглар, примерно, изникват като гъби извънградски къщички на софиянци, употребени я за култивиран принадлежности, я за заслон от дъжда на фамилията или за раздумка с другари.
Там Петко Славейков, създател и общественик-хуманист, прави своя неповторим жест към събратята си по перо и дух – да им даде оазис за почивка и ентусиазъм под няколко стотин вековни дъба върху повърхност от 10 декара, които той купил или получил от турчин-изселник... Вместо да построи там нов дом за огромното си семейство, дядо Петко не разрешил и клонка да падне от дъбовите корони, та под сенките му на воля се разхождали и се събирали – поменувайки го по-късно с благодарност – синът му Пенчо и съвременниците му от литературния кръг " Мисъл ".
Вероятно тъкмо под обичания си дъб Пенчо Славейков е написал лиричния " Псалом на поета " за спътницата си, поетесата Мара Белчева, като е вложил в стиховете си атмосферата на " оня рид, където с теб, с другари/ обичах да седнал съм в спокоен диалог унесен/... там де мълчанието пей дивната си ария ".
Вместо да бъде предпазен и обозначен с паметна табела,
свещеният дъб на поетичното наличие от дълго време не съществува,
откакто корените му били унищожени при градежа на многоетажен блок
несъразмерно висок по отношение на заобления релеф на местността.
Иначе, през втората половина на предишния век, теренът е застрояван със силуетно оформяне – основно с 3-4 етажни жилищни блокчета, чийто растеж не надвишава този на дърветата, тъй че отвисоко обживеният пейзаж малко наподобява на ориенталска баня с куполи от зеленина и керемидени покриви. Мрежата от улички с имена на почтени българи – " Свети Седмочисленици ", " Презвитер Козма ", " Черноризец Храбър ", " Йоан Екзарх ", " Свети Наум " – също подухва мемоари. Ала през последните десетилетия и там бяха забучени няколко анахронични " комина " – стърчащи израстъци от скучно строителство.
По друга улица със свято име, " Света гора ", се стига нагоре до билото на хълма, обточено от бул. " Джеймс Баучър ", назван на ирландеца- сътрудник на в. " Таймс ", покровител за България в бурните й следосвобожденски години, който бил обаян от ръченицата и поискал да остане вечно в земята на Рилската обител. Откъм страната на Витоша по булеварда се редят трите внушителни университетски здания на Математическия, Физическия и Химическия факултет на Софийския университет – респектираща диадема върху най-високата част на столицата, където десетилетия преди тях са били издигнати Духовната семинария и Френския лицей с интернат за момчета. (Бомбите са сринали купола му, след това го закрили дружно с другите непознати учебни заведения, а по-късно постройката му е предоставена на математиците.)
На една от пресечките, " Якубица ", е артистичната къща на композитора Панчо Владигеров, за чувството си в която той е споделил: " От върха се вижда далеко, вижда се ясно и усещаш, по какъв начин висините те вършат умен и ти дават доста ентусиазъм. " Роден в Цюрих, само че израстнал в Шумен, той е творил съвсем 30 години в тихия остарял софийски квартал и е завещал дома си дружно с рояла и писалището за музикално средище, нежели музей. Най-сетне волята му е изпълнена и концертните и просветителни стратегии поддържат " Владигеровското ", предадено и на внуците му. През портата от ковано желязо с две ръчно направени песнопойни пилета постоянно влизат и музиканти и гости на музея.
Дали от добър усет или от почитание към духа на квартала, по продължение на трамвайна линия и на вълнистия паваж се редят голям брой красиви, въпреки и много лъскави нови здания, съобразени ненапълно с релефа на терена, със силуета на Витоша и с човешката потребност от шир и пресен въздух.
Хората обаче желаят да виждат тук там и по
някой спомен от остарялата София
тъй като елементарният човек не живее единствено в сегашното, още по-малко – в бъдещето, а един град най-добре носи на архитектурните си рамене приемствеността на времена и събития. Затова е тъжна загуба разрушаването на някоя от последните красиви, даже причудливи остарели къщи – дребни на тип сред наперените великани от бетон и стомана, само че цялостни с човешки секрети и драми.
© Мариана Мелнишка
Бъдещето на къщата с кулата
Напразно се пробваха и съкварталци, и ценители на градската памет – публицисти, историци – да спасят Къщата с кулата на бул. " Джеймс Баучер ", известна към този момент от фотосите й в обществените мрежи. Багерът, реализатор на капиталовия план, ще разчисти строителна площадка за следващия неопределен, само че рентабилен жилищно-канцералско-търговски блок.
В неудържимото нападателно сградостроителство, активизирано от неуверената зима, бе пожертвана още една къща на бележити персони в Лозенец. Ниска на растеж и слънчева на цвят, тя единствена пазеше над двускатния си покрив пространство за въздух, светлина и синьо небе сред две кооперации от предишния век и като че ли се криеше зад високия разтворен бор в предния й двор. Принадлежеше на фамилията на физика Стефан Маринов, прочут по света, обичан от съкварталците си, само че не и от властта през 60-те и 70-те години на предишния век поради нетрадиционните му научни възгледи и отхвърли му да прави взаимни отстъпки с тях и със съвестта си. Преди войната в дома на ул. " Елин Пелин " 22 са гостували хора на изкуството - другари на родителите на Стефан (дипломирани в Мюнхен), - сред които художниците Константин Щъркелов и Иван Лазаров, съседите - писателят Елин Пелин, юристът Нисим Меворах, татко на поета Валери Петров. Стефан (1931-1997) следвал физика в Прага, след това приключил Военноморското учебно заведение във Варна, владеел седем езика и на някои от тях пишел стихове и водел преписка с сътрудници по света и разгласил в научната периодика в чужбина. В секцията по физика на Българска академия на науките се опитвал да усъвършенства електростатичен генератор, само че бързо е лишен от опция за научна работа. В едно от пространствата на фамилната къща той траял опитите си, на които също е комплициран край с репресивни ограничения и насилственото му изгонване на Запад. Там го посочват " български талант " и е високо оценен и от актуалните му съветски учени.
© Мариана Мелнишка
Миналото на къщата на Маринови
Добре поддържана от генерации жители, с китна градина, къщата бе небрежно принесена в жертва на някой български Молох в храма на алчността. Най-напред повалиха бора. После събориха покрива. Човешките каузи и ориси, изпълвали стаите, бяха изхвърлени на крайградските бунища с камъните и тухлите, изнасяни дни наред с тътнеж от свръхгабаритни машини сред останалите към момента дребни къщи по тясната и тиха улица на актьори и писатели в тогавашния Журналистически квартал. За някои от тях има паметни плочи. Но те нямат значение.
© Мариана Мелнишка
Жилищна стена на хълма
Повелята на момента е остарялата максима carpe diem с нов смисъл: да се подвигат в конкуренция с времето стени и кули, до момента в който не е пристигнал снегът да обърка сметките... Защото, както се оправдал в миналото един предприемач, като наел служащи с чукове да разбият скъпи сецесионови статуи, та да не се бавел растежът на небостъргача му, " всеки ден, в който не строя, ми носи загуби ". После той станал президент, а кулата с неговото име, Тръмп, му донесла несметни облаги.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Градска среда (1560)
Не е загадка, че южните подстъпи към града откъм северните скатове на Витоша постоянно са имали притегателна мощ. През далечните епохи по хълмистия терен са строили вили високопоставени римляни, доста по-късно на тяхно място се разположили турски сараи, а след Освобождението и при започване на ХХ век из лозята и дъбовата кория на хълма Корубаглар, примерно, изникват като гъби извънградски къщички на софиянци, употребени я за култивиран принадлежности, я за заслон от дъжда на фамилията или за раздумка с другари.
Там Петко Славейков, създател и общественик-хуманист, прави своя неповторим жест към събратята си по перо и дух – да им даде оазис за почивка и ентусиазъм под няколко стотин вековни дъба върху повърхност от 10 декара, които той купил или получил от турчин-изселник... Вместо да построи там нов дом за огромното си семейство, дядо Петко не разрешил и клонка да падне от дъбовите корони, та под сенките му на воля се разхождали и се събирали – поменувайки го по-късно с благодарност – синът му Пенчо и съвременниците му от литературния кръг " Мисъл ".
Вероятно тъкмо под обичания си дъб Пенчо Славейков е написал лиричния " Псалом на поета " за спътницата си, поетесата Мара Белчева, като е вложил в стиховете си атмосферата на " оня рид, където с теб, с другари/ обичах да седнал съм в спокоен диалог унесен/... там де мълчанието пей дивната си ария ".
Вместо да бъде предпазен и обозначен с паметна табела,
свещеният дъб на поетичното наличие от дълго време не съществува,
откакто корените му били унищожени при градежа на многоетажен блок
несъразмерно висок по отношение на заобления релеф на местността.
Иначе, през втората половина на предишния век, теренът е застрояван със силуетно оформяне – основно с 3-4 етажни жилищни блокчета, чийто растеж не надвишава този на дърветата, тъй че отвисоко обживеният пейзаж малко наподобява на ориенталска баня с куполи от зеленина и керемидени покриви. Мрежата от улички с имена на почтени българи – " Свети Седмочисленици ", " Презвитер Козма ", " Черноризец Храбър ", " Йоан Екзарх ", " Свети Наум " – също подухва мемоари. Ала през последните десетилетия и там бяха забучени няколко анахронични " комина " – стърчащи израстъци от скучно строителство.
По друга улица със свято име, " Света гора ", се стига нагоре до билото на хълма, обточено от бул. " Джеймс Баучър ", назван на ирландеца- сътрудник на в. " Таймс ", покровител за България в бурните й следосвобожденски години, който бил обаян от ръченицата и поискал да остане вечно в земята на Рилската обител. Откъм страната на Витоша по булеварда се редят трите внушителни университетски здания на Математическия, Физическия и Химическия факултет на Софийския университет – респектираща диадема върху най-високата част на столицата, където десетилетия преди тях са били издигнати Духовната семинария и Френския лицей с интернат за момчета. (Бомбите са сринали купола му, след това го закрили дружно с другите непознати учебни заведения, а по-късно постройката му е предоставена на математиците.)
На една от пресечките, " Якубица ", е артистичната къща на композитора Панчо Владигеров, за чувството си в която той е споделил: " От върха се вижда далеко, вижда се ясно и усещаш, по какъв начин висините те вършат умен и ти дават доста ентусиазъм. " Роден в Цюрих, само че израстнал в Шумен, той е творил съвсем 30 години в тихия остарял софийски квартал и е завещал дома си дружно с рояла и писалището за музикално средище, нежели музей. Най-сетне волята му е изпълнена и концертните и просветителни стратегии поддържат " Владигеровското ", предадено и на внуците му. През портата от ковано желязо с две ръчно направени песнопойни пилета постоянно влизат и музиканти и гости на музея.
Дали от добър усет или от почитание към духа на квартала, по продължение на трамвайна линия и на вълнистия паваж се редят голям брой красиви, въпреки и много лъскави нови здания, съобразени ненапълно с релефа на терена, със силуета на Витоша и с човешката потребност от шир и пресен въздух.
Хората обаче желаят да виждат тук там и по
някой спомен от остарялата София
тъй като елементарният човек не живее единствено в сегашното, още по-малко – в бъдещето, а един град най-добре носи на архитектурните си рамене приемствеността на времена и събития. Затова е тъжна загуба разрушаването на някоя от последните красиви, даже причудливи остарели къщи – дребни на тип сред наперените великани от бетон и стомана, само че цялостни с човешки секрети и драми.
© Мариана Мелнишка
Бъдещето на къщата с кулата
Напразно се пробваха и съкварталци, и ценители на градската памет – публицисти, историци – да спасят Къщата с кулата на бул. " Джеймс Баучер ", известна към този момент от фотосите й в обществените мрежи. Багерът, реализатор на капиталовия план, ще разчисти строителна площадка за следващия неопределен, само че рентабилен жилищно-канцералско-търговски блок.
В неудържимото нападателно сградостроителство, активизирано от неуверената зима, бе пожертвана още една къща на бележити персони в Лозенец. Ниска на растеж и слънчева на цвят, тя единствена пазеше над двускатния си покрив пространство за въздух, светлина и синьо небе сред две кооперации от предишния век и като че ли се криеше зад високия разтворен бор в предния й двор. Принадлежеше на фамилията на физика Стефан Маринов, прочут по света, обичан от съкварталците си, само че не и от властта през 60-те и 70-те години на предишния век поради нетрадиционните му научни възгледи и отхвърли му да прави взаимни отстъпки с тях и със съвестта си. Преди войната в дома на ул. " Елин Пелин " 22 са гостували хора на изкуството - другари на родителите на Стефан (дипломирани в Мюнхен), - сред които художниците Константин Щъркелов и Иван Лазаров, съседите - писателят Елин Пелин, юристът Нисим Меворах, татко на поета Валери Петров. Стефан (1931-1997) следвал физика в Прага, след това приключил Военноморското учебно заведение във Варна, владеел седем езика и на някои от тях пишел стихове и водел преписка с сътрудници по света и разгласил в научната периодика в чужбина. В секцията по физика на Българска академия на науките се опитвал да усъвършенства електростатичен генератор, само че бързо е лишен от опция за научна работа. В едно от пространствата на фамилната къща той траял опитите си, на които също е комплициран край с репресивни ограничения и насилственото му изгонване на Запад. Там го посочват " български талант " и е високо оценен и от актуалните му съветски учени.
© Мариана Мелнишка
Миналото на къщата на Маринови
Добре поддържана от генерации жители, с китна градина, къщата бе небрежно принесена в жертва на някой български Молох в храма на алчността. Най-напред повалиха бора. После събориха покрива. Човешките каузи и ориси, изпълвали стаите, бяха изхвърлени на крайградските бунища с камъните и тухлите, изнасяни дни наред с тътнеж от свръхгабаритни машини сред останалите към момента дребни къщи по тясната и тиха улица на актьори и писатели в тогавашния Журналистически квартал. За някои от тях има паметни плочи. Но те нямат значение.
© Мариана Мелнишка
Жилищна стена на хълма
Повелята на момента е остарялата максима carpe diem с нов смисъл: да се подвигат в конкуренция с времето стени и кули, до момента в който не е пристигнал снегът да обърка сметките... Защото, както се оправдал в миналото един предприемач, като наел служащи с чукове да разбият скъпи сецесионови статуи, та да не се бавел растежът на небостъргача му, " всеки ден, в който не строя, ми носи загуби ". После той станал президент, а кулата с неговото име, Тръмп, му донесла несметни облаги.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Градска среда (1560)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ