Шеги и измами в историята
Както и в наши дни, в остарели времена също имало шегаджии и измамници, които се забавлявали на гърба на други хора. Понякога шегите им били напълно почтени, просто поради веселието. В други случаи употребявали много жестоки способи, с цел да накарат другите да се смеят. От време на време сходни веселби се обръщали против самите веселяци.
Такъв шегобиец бил римският император Хелиогабал (упр. 218-222 г.), който получил трона на 14-годишна възраст. А какво може да се чака от младеж? Той не бил нечовечен, като Калигула или Комод. Но от време на време си разрешавал подли шегички по отношение на тези подчинени, чиято кариера пропадала и не вървяла добре. Той ги канел да седнат на специфична възглавница след вечеря. Древните римляни разказват, че сходна възглавница издавала тон, когато човек седнел върху нея. Но това била единствено една от почтените смешки на императора-тийнейджър. По-шокиращите били свързани с хищни животни. Хелиогабал напивал гостите си, след което ги оставял да спят в двореца. Щом пияният посетител заспивал, прислужниците по заповед на императора докарвали в леглото му лъвове, мечки, леопарди и други хищни животни. Когато гостите се събуждали измежду този зоопарк, Хелиогабал откровено се веселял при типа на уплахата им. Истинско облекчение римляните изпитали, когато императорът с девиантно държание бил брутално свален от трона на 18-годишна възраст. Той бил обезглавен обществено, а паметта му – публично прокълната с декрет на Сената.
Италианският ренесансов проектант Филипо Брунелески (1377-1446) също доста обичал да се майтапи. Той предпочитал, по този начин да се каже, практични смешки. Най-известната от тях била шегата с дърводелеца Мането, по прякор „ Дебелия “. Той бил доста добросърдечен, процъфтяващ занаятчия на мебели. Но един път пропуснал публично заседание. Брунелески се възползвал от това. Той убедил суеверния дърводелец, че бил разменил тялото си с различен човек. Архитектът подготвил още хора, които при среща с Мането го убеждавали, че той в действителност не е Мането – а известният флорентинец Матео.
Веднъж Мането затворил дюкяна и се отправил към дома си. Брунелески обаче към този момент бил влезнал там. Дърводелецът на вятъра се опитал да отвори вратата на къщата си. Отвътре отговарял „ личния “ му глас. Това бил, в действителност, Брунелески, който нарекъл себе си „ Мането “, а него – Матео. Паникьосаният същински Мането избягал към прилежащия площад. Но там го срещнал познатият му градски пазач Донатело, който почнал да го назовава „ Матео “ и го арестувал поради задължения. Цяла нощ дърводелецът се измъчвал в килия на стражницата. На идващия ден обстановката се влошила. Сутринта се появили родственици на Матео, които изплатили дълга му и отвели дърводелеца Мането в своя дом. По пътя му се карали за задълженията, наричайки го Матео. Ден по-късно Мането най-накрая се уверил, че в действителност е Матео. После прислужниците го упоили с приспивателно и го отвели в същинския му дом. На сутринта братята Матео се появили и почнали да го назовават с същинското му име Мането. Те му разказали през смях, че техният брат Матео бил решил, че е дърводелецът Мането. На собствен ред той им разказал своя „ сън “, че се бил преродил в Матео. Но когато истината била разкрита, Мането от позор напуснал Флоренция и се преселил в Унгария.
В света е известна и друга машинация, която предначертала историята за епохи напред. Тя е позната като „ Дарението на Константин “. През VІІІ век римски монаси написали подправен документ, посредством който римският император Константин Велики сякаш бил трансферирал властта над Рим и други територии на папа Силвестър I (упр. 314-335) и неговите приемници. Константин сякаш бил направил подобен подарък от признателност, че се излекувал от проказа. Според този документ на папата се предавали регалиите на императора, короната, Рим и цялата Римска империя.
Фреска от 13 век, папа Силвестър и Константин демонстрират Дара. Санти Куатро Коронати, Рим. Снимка: Уикипедия
Тази имитация изиграла голяма роля за образуването на християнството в Западна Европа. Отначало „ Дарението на Константин ” било забравено за няколко века. Но през XI век то още веднъж било извадено на ярко от папа Лъв IX. Той почнал да го цитира като доказателство за легитимността на папската власт над европейските монарси. Започнали да считат, че този документ е достоверен.
През Ренесанса разкрили измамата, само че папите не признали фалшификацията – единствено престанали да я употребяват като мотив. До ден-днешен мнозина вярващи католици считат, че „ Дарението на Константин “ е същинско.
–
