Що не вземете и да награждавате доносниците!
Както е тръгнало, няма да е далечно времето, когато въздигнатото в фетиш последните няколко години доносничене, цензуриране и докладване в интернет пространството у нас, ще бъде предлагано за медал „ Стара планина ”. На всеки честен човек може и да му се коства, че сходни дейности са мръснишни и подли, само че политиката от няколко години натрапва тъкмо такива способи, които по-лековерните и склонни към мижитурстване на часа възприемат.
Напоследък всички партии като се изключи ПП-ДБ се жалват от непрекъснатите офанзиви, с които всякакви финансирани извън организации им извиват ръцете, рапортуват ги, стопират им изявления и страници, цензурират всяка тяхна дума и запетая. Както е признато и известно, всяка от партийните организации към този момент има своя електронна страница, която по принцип би трябвало да обезпечава по-лесен контакт сред съидейници и съидейници, както и да разпространява своите стратегии и възгледи.
Самопроизвелите се цензори обаче затрудняват общуването сред хората, вместо да го улесняват. Вредят, вместо да оказват помощ.
Не е ясно по какви критерии да речем самопровъзгласилите се за „ фактчекъри ”/каква чудна бг дума, а!/ дефинират кое е истина и кое не е. Човек остава с усещането, че факт за тях е това, което им е преференциално, а не е, когато не е в тяхната крива религия.
Освен това, се чудя що за самочувствие би трябвало да имат всички тези младежи, които ревизират и цензурират експерти с дълъг професионален път в медиите. „ Чекнете ” си ги и вижте кои са, аз няма да ги обявявам, с цел да не им върша услуги и заради персонални хигиенични стандарти. Но убеждавам ви, че няма по какъв начин нито един от тях да знае повече обстоятелства и истини от който и да е публицист с процедура над 20 години. Просто тъй като преди в медиите имаше стандарти и за доказването на един факт се употребиха най-малко три източника. Сега „ фактчекърите ” не разрешават използването на повече от един източник – информация, отразяването на войната в Украйна, Газа и други.
Простете, само че намирам всичко това за страшна перверзия и подигравка с хората.
Потърпевши от дейностите на тези хора са освен партии, а и частни лица, изключително по изявени обществени фигури – публицисти, политици, коментатори, които не им играят по свирката, както споделя мъдрият ни народ.
Всеки офис, работен кабинет и др.работни места си има по един или повече доносници-подмазвачи, които топят сътрудниците си, наблюдават ги зорко и се пробват по всякакъв начин да се харесат на началствата си. Такива посредственици и мерзавци от много време никой нито обича, нито пък някой може да ги почита. Преди време деятел от партията, която очевидно не е оперативно забавна за цензорите, които не й протягат ръка - Демократична България, беше обществено заплют откакто се разбра, че е докладвал собствен конкурент в нета на работодателя му. Човекът беше пред уволняване поради долната постъпка на доносника, който прочее по специалност е преподавател. Фантазия не ми стига този на какво би научил учениците си!
Не разбирам за какво някои ръководители постановат и насърчават доносничеството - този замърсен метод и го трансформират в социална норма на държание!
Така ли ще възпитаваме бъдещите генерации – като ги учим на доносничество и клюкарство?
Ако ще е по този начин, за какво не вземете към този момент и да награждавате с медал „ Стара планина ” най-изявените доносници и подлизурковци, щом дейностите им толкоз ви харесват!
