Българските русофили гледат напред в бъдещето*
!
Както е обикновено в България да има американофили и американофоби, по този начин е обикновено да има и русофили и русофоби. Всичко е въпрос на политически мироглед и позиция на хората. За предпочитане убежденията да са подкрепени с доводи, само че и страстите правят работа.
Ако в Европа избухне огромна война, тя неизбежно ще е сред НАТО и Русия. Това обаче на практика е невероятно, тъй като с изключение на фиктивен мотив (Casus belli), за нейното започване са нужни и основателни аргументи, каквито не се виждат. Преди 5 години Русия се намеси в Крим и поддържа Донбас, тъй като огромни компактни рускоговорящи маси от хора потърсиха помощ от " Майката Родина ", а не се очерта компромисен кротичък път. Сега войнствена изразителност по отношение на Русия поддържат единствено Полша, Украйна и балтийските джуджета.
Съществува обаче една доста сериозна причина в Брюксел да не се натискат за бойни ордени и медали. Там генералите добре знаят " ахилесовата пета " на Алианса – той на процедура няма южен фланг, тъй като русофилските Балкани няма да изпратят нито един боец против Русия, както България в миналото не прати помощ на Германия на Източния фронт по време на Втората международна война.
У нас не е доста известна решаващата роля на Русия за избавяне от погром на Гръцкото освободително въстание от 1821 година и че окончателната самостоятелност на Гърция идва след руско-турската война от 1828-1829 година (Походът на Дибич-Забалкански в Тракия). Гърците обаче помнят това. А в нашето съвремие Гърция не е взела участие в нито една интернационална военна интервенция с присъединяване на Съединени американски щати: Корейската война (1950-1953), Югославия (1999), Афганистан (2002), Ирак (2003), Либия 2011). Това пък го регистрират в Москва.
Влахия (бъдеща Румъния) последователно се снабдява свободата си след поредност от руско-турски войни, а цялостната самостоятелност идва чак след Освободителната война (1877-1878 г.) И там помнят историята.
Със Сърбия нещата са по-лесни за пояснение: През Сръбско-турската война (1876) военачалник Михаил Черняев командва руско-българската доброволческа бригада. После своенравните сърби основават непрекъснати главоболия на Кремъл по време на Студената война. През 1999 година по време на бомбардировките от 11 държави-членки на НАТО белградчани се струпаха на паметен мост в столицата и не разрешиха той да бъде бомбардиран. През юни същата година съветски миротворчески батальон за едно денонощие с БТР преодоля 600 км. от Босна и овладя летище " Слатина ", единственото летище в Косово, способно да приема военни самолети. Сега с Белград флиртуват и от НАТО, и от Москва, само че сърбите дефинираха позицията " Винаги с Европа, в никакъв случай срещу Русия! ". Москва на собствен ред им подари изтребители МиГ-29, танкове Т-72 и БТР.
Сръбското лого е изрично и впечатляващо по изказ, само че не е напълно ново. Да си напомним две известни изявления на цар Борис ІІІ:
1. " Министрите ми са англофили, генералите - германофили, моят народ е русофилски, единствено аз останах българофил ". (Фраза в изявлението му за сп. " Тайм " от 20 януари 1941 г.)
2. " Моят народ се бие единствено на Балканите, където има етнически наши земи, не може да се бие на други фронтове или в Африка. Ако се прати наша армия на Волга, тя ще мине на страната на руснаците дружно с музиката. (Отговор на въпроса на външния министър на Райха Фон Рибентроп при срещата си с него в Берлин през лятото на 1942 година за изпращане на български войски на източния фронт или в помощ на Ромел в Африка, което царят отказва)
България не изпрати нито един боец на Източния фронт, само че това в този момент в Русия се отминава с безмълвие.
Ако се одобри условната обстановка, че България влезе в сериозен спор с Гърция или Сърбия, на чия страна ще застане Кремъл? Разбира се, че ще е срещу нас! Не е елементарно да се изясни за какво. Може би, тъй като само България от трите страни беше член на военния Варшавски контракт и на Съвет за икономическа взаимопомощ (Съвет за икономическа взаимопомощ) и затова се е намирала най-близо до Русия, само че в този момент тя се усеща предадена от България с новата ѝ политическа ориентировка.
Отдавна е доста мъчно в съветските медии да се прочете нещо положително за България. А какъв брой лъжи бяха тиражирани във връзка с проваления план за газопровода " Южен поток "? Едва предходната година с половин уста беше прието, че в този си тип той щеше да наруши условията на Европейския съюз. Проектът беше поправен да минава през Турция, само че в този момент излиза наяве, че Анкара към този момент има други проекти и тръбите ще се пълнят единствено отчасти. На Русия отново ѝ остана България.
Може да бъде даден и много по-болезнен образец. На 3 март т.г. Actualno.com разгласява материала " От иго или от турско робство ни освободи Русия? " Тънката разлика не би трябвало въобще да визира руснаците. В Русия работи уеб сайтът за преводни непознати изявления ИНОСМИ.РУ. Нашата публикация обаче притегли внимание и тя излезе под заглавие " Actualno (Болгария): От рабства или от турецкого ига нас освободила Россия? "
Нищо неприятно. Някой обаче там реши, че може да се направи прекрасен скандал, като три фрази преди края на обявата една дума случайно е сменена с друга. В българския текст написа: " България получава тази независимост съветските щикове ". Руският преводът гласи: " Болгария получила эту свободу русских штыков ". Не е професионално, братя славяни!
На съветската редакция наподобява това ѝ се сторило незадоволително и по тази причина е сложила пред главният текст следния напълно неточен пролог: " Болгарский създател пытается убедить читателей, что епохи, проведенные страной под османским игом, на самом деле были раем. А болгары, вместо того, чтобы прыгать от наслади, решили пожертвовать собой и спровоцировать военное вмешательство России. Однако комментаторы ставят създателя на место ". Като се прочетат провокираните постове във форума може да се допусна крайната цел на фалшификацията: втълпяване на злоба към " неблагодарните " българи.
В този тип преведената на съветски език деформирана обява е тиражирана от ИНОСМИ.РУ в доста съветски уеб сайтове: rus.bg, yandex.ua, smi2.ru, imag.one, avvva.ru, maxgoldov.com, oko-planet.su и други.
Българите не сме неблагодарни. Никак! На наша територия към този момент втори век има 244 паметника за руско-турската Освободителната война, 34 обитаеми места в страната носят имена на руснаци или на съветски военни елементи. Всичко си стои непокътнато. Точно против постройката на Народното събрание се издига внушителният монумент на съветския император Александър ІІ, а сред тях е бул. " Цар Освободител ". Зад Народното събрание е величествената патриаршеска катедрала " Александър Невски ", стои си на мястото и монументът на Съветската войска... Историята е такава, каквато е и българите не се пробват да я пренаписват.
Изниква въпросът от античното римско право: кому е преференциално? Добре, съветските медии ще провокират доза злоба към българите, а след това какво ще я вършат тази злоба? Няма да минат цялостни 20 година и Китай като нищо ще се оправи с хегемонията на Съединени американски щати. Дотогава присъединението от Русия на Крим евентуално няма да е на огромна тематика на интернационалната сцена, на обстановката в Донбас може би надалеч по-рано ще бъде открито уместно решение, всички наказания срещу Русия нищо чудно да са анулирани и страната да се върне като пълновръстен член на интернационалната общоност наедно с България. Как тогава ще се усещат днешните съветски псевдожурналисти?
В края на 1940 година цар Борис си затваря очите за провежданата от незаконната комунистическа Българска работническа партия Соболева акция в поддръжка на оферти от Съветския съюз на България пакт за другарство и взаимна помощ. Монархът авансово добре знае какви ще са резултатите и че те ще му бъдат съдбоносен коз български войски да не вземат участие във война срещу Съюз на съветските социалистически републики. Така и става.
Защо в този момент българските управляващи раболепно треперят пред Съединени американски щати и не смеят по прилика да проведат огромно представително допитване какво мислят българите по отношение на " Винаги с Европа, в никакъв случай срещу Русия? ". Или за какво съветското Министерство на външните работи не разпореди намерено такова допитване на българска социологическа организация? (бел. основен ред. - Резултатите може и да са изненадващи, и то в доста аспекти!)
Преди 9 години тогавашният съветски президент Дмитрий Медведев награди ръководителя на българското Национално придвижване " Русофили " Николай Малинов с орден " Александър Пушкин " за дейната му позиция и старания по съхраняването и опазването на стотици монументи и паметни знаци на руско-българската дружба в България. (бел. основен ред. - Малинов обаче към този момент има обвиняване в шпионаж)
Оттогава изтече доста вода. После пристигнаха събитията в Крим и Донбас, както и сгъстяване на връзките сред Русия с Европейски Съюз и със Съединени американски щати. Руските медии като по даден знак трансформираха доброжелателното отношение към България. И когато към този момент се постановяваше догатката, че всичко това е по сигнал на Кремъл, през предходната 2019 година съветският президент Владимир Путин ненадейно награди Малинов с " Орден на дружбата " за заслугите му в укрепването на дружбата и съдействието сред народите, за плодотворната му активност по доближаването и взаимното обогатяване на културите на нациите и народностите. Путин бадева награди не дава, само че дали в ИНОСМИ.РУ въобще не са разбрали знака на своя президент, че той признава България за русофилска страна?
Българските русофили обаче вървят пред събитията, тъй като гледат в бъдещето и ползите им не са конюнктурни. Пътят на първопроходците в никакъв случай не е елементарен.
Автор: Ганчо Каменарски, [email protected]
Както е обикновено в България да има американофили и американофоби, по този начин е обикновено да има и русофили и русофоби. Всичко е въпрос на политически мироглед и позиция на хората. За предпочитане убежденията да са подкрепени с доводи, само че и страстите правят работа.
Ако в Европа избухне огромна война, тя неизбежно ще е сред НАТО и Русия. Това обаче на практика е невероятно, тъй като с изключение на фиктивен мотив (Casus belli), за нейното започване са нужни и основателни аргументи, каквито не се виждат. Преди 5 години Русия се намеси в Крим и поддържа Донбас, тъй като огромни компактни рускоговорящи маси от хора потърсиха помощ от " Майката Родина ", а не се очерта компромисен кротичък път. Сега войнствена изразителност по отношение на Русия поддържат единствено Полша, Украйна и балтийските джуджета.
Съществува обаче една доста сериозна причина в Брюксел да не се натискат за бойни ордени и медали. Там генералите добре знаят " ахилесовата пета " на Алианса – той на процедура няма южен фланг, тъй като русофилските Балкани няма да изпратят нито един боец против Русия, както България в миналото не прати помощ на Германия на Източния фронт по време на Втората международна война.
У нас не е доста известна решаващата роля на Русия за избавяне от погром на Гръцкото освободително въстание от 1821 година и че окончателната самостоятелност на Гърция идва след руско-турската война от 1828-1829 година (Походът на Дибич-Забалкански в Тракия). Гърците обаче помнят това. А в нашето съвремие Гърция не е взела участие в нито една интернационална военна интервенция с присъединяване на Съединени американски щати: Корейската война (1950-1953), Югославия (1999), Афганистан (2002), Ирак (2003), Либия 2011). Това пък го регистрират в Москва.
Влахия (бъдеща Румъния) последователно се снабдява свободата си след поредност от руско-турски войни, а цялостната самостоятелност идва чак след Освободителната война (1877-1878 г.) И там помнят историята.
Със Сърбия нещата са по-лесни за пояснение: През Сръбско-турската война (1876) военачалник Михаил Черняев командва руско-българската доброволческа бригада. После своенравните сърби основават непрекъснати главоболия на Кремъл по време на Студената война. През 1999 година по време на бомбардировките от 11 държави-членки на НАТО белградчани се струпаха на паметен мост в столицата и не разрешиха той да бъде бомбардиран. През юни същата година съветски миротворчески батальон за едно денонощие с БТР преодоля 600 км. от Босна и овладя летище " Слатина ", единственото летище в Косово, способно да приема военни самолети. Сега с Белград флиртуват и от НАТО, и от Москва, само че сърбите дефинираха позицията " Винаги с Европа, в никакъв случай срещу Русия! ". Москва на собствен ред им подари изтребители МиГ-29, танкове Т-72 и БТР.
Сръбското лого е изрично и впечатляващо по изказ, само че не е напълно ново. Да си напомним две известни изявления на цар Борис ІІІ:
1. " Министрите ми са англофили, генералите - германофили, моят народ е русофилски, единствено аз останах българофил ". (Фраза в изявлението му за сп. " Тайм " от 20 януари 1941 г.)
2. " Моят народ се бие единствено на Балканите, където има етнически наши земи, не може да се бие на други фронтове или в Африка. Ако се прати наша армия на Волга, тя ще мине на страната на руснаците дружно с музиката. (Отговор на въпроса на външния министър на Райха Фон Рибентроп при срещата си с него в Берлин през лятото на 1942 година за изпращане на български войски на източния фронт или в помощ на Ромел в Африка, което царят отказва)
България не изпрати нито един боец на Източния фронт, само че това в този момент в Русия се отминава с безмълвие.
Ако се одобри условната обстановка, че България влезе в сериозен спор с Гърция или Сърбия, на чия страна ще застане Кремъл? Разбира се, че ще е срещу нас! Не е елементарно да се изясни за какво. Може би, тъй като само България от трите страни беше член на военния Варшавски контракт и на Съвет за икономическа взаимопомощ (Съвет за икономическа взаимопомощ) и затова се е намирала най-близо до Русия, само че в този момент тя се усеща предадена от България с новата ѝ политическа ориентировка.
Отдавна е доста мъчно в съветските медии да се прочете нещо положително за България. А какъв брой лъжи бяха тиражирани във връзка с проваления план за газопровода " Южен поток "? Едва предходната година с половин уста беше прието, че в този си тип той щеше да наруши условията на Европейския съюз. Проектът беше поправен да минава през Турция, само че в този момент излиза наяве, че Анкара към този момент има други проекти и тръбите ще се пълнят единствено отчасти. На Русия отново ѝ остана България.
Може да бъде даден и много по-болезнен образец. На 3 март т.г. Actualno.com разгласява материала " От иго или от турско робство ни освободи Русия? " Тънката разлика не би трябвало въобще да визира руснаците. В Русия работи уеб сайтът за преводни непознати изявления ИНОСМИ.РУ. Нашата публикация обаче притегли внимание и тя излезе под заглавие " Actualno (Болгария): От рабства или от турецкого ига нас освободила Россия? "
Нищо неприятно. Някой обаче там реши, че може да се направи прекрасен скандал, като три фрази преди края на обявата една дума случайно е сменена с друга. В българския текст написа: " България получава тази независимост съветските щикове ". Руският преводът гласи: " Болгария получила эту свободу русских штыков ". Не е професионално, братя славяни!
На съветската редакция наподобява това ѝ се сторило незадоволително и по тази причина е сложила пред главният текст следния напълно неточен пролог: " Болгарский създател пытается убедить читателей, что епохи, проведенные страной под османским игом, на самом деле были раем. А болгары, вместо того, чтобы прыгать от наслади, решили пожертвовать собой и спровоцировать военное вмешательство России. Однако комментаторы ставят създателя на место ". Като се прочетат провокираните постове във форума може да се допусна крайната цел на фалшификацията: втълпяване на злоба към " неблагодарните " българи.
В този тип преведената на съветски език деформирана обява е тиражирана от ИНОСМИ.РУ в доста съветски уеб сайтове: rus.bg, yandex.ua, smi2.ru, imag.one, avvva.ru, maxgoldov.com, oko-planet.su и други.
Българите не сме неблагодарни. Никак! На наша територия към този момент втори век има 244 паметника за руско-турската Освободителната война, 34 обитаеми места в страната носят имена на руснаци или на съветски военни елементи. Всичко си стои непокътнато. Точно против постройката на Народното събрание се издига внушителният монумент на съветския император Александър ІІ, а сред тях е бул. " Цар Освободител ". Зад Народното събрание е величествената патриаршеска катедрала " Александър Невски ", стои си на мястото и монументът на Съветската войска... Историята е такава, каквато е и българите не се пробват да я пренаписват.
Изниква въпросът от античното римско право: кому е преференциално? Добре, съветските медии ще провокират доза злоба към българите, а след това какво ще я вършат тази злоба? Няма да минат цялостни 20 година и Китай като нищо ще се оправи с хегемонията на Съединени американски щати. Дотогава присъединението от Русия на Крим евентуално няма да е на огромна тематика на интернационалната сцена, на обстановката в Донбас може би надалеч по-рано ще бъде открито уместно решение, всички наказания срещу Русия нищо чудно да са анулирани и страната да се върне като пълновръстен член на интернационалната общоност наедно с България. Как тогава ще се усещат днешните съветски псевдожурналисти?
В края на 1940 година цар Борис си затваря очите за провежданата от незаконната комунистическа Българска работническа партия Соболева акция в поддръжка на оферти от Съветския съюз на България пакт за другарство и взаимна помощ. Монархът авансово добре знае какви ще са резултатите и че те ще му бъдат съдбоносен коз български войски да не вземат участие във война срещу Съюз на съветските социалистически републики. Така и става.
Защо в този момент българските управляващи раболепно треперят пред Съединени американски щати и не смеят по прилика да проведат огромно представително допитване какво мислят българите по отношение на " Винаги с Европа, в никакъв случай срещу Русия? ". Или за какво съветското Министерство на външните работи не разпореди намерено такова допитване на българска социологическа организация? (бел. основен ред. - Резултатите може и да са изненадващи, и то в доста аспекти!)
Преди 9 години тогавашният съветски президент Дмитрий Медведев награди ръководителя на българското Национално придвижване " Русофили " Николай Малинов с орден " Александър Пушкин " за дейната му позиция и старания по съхраняването и опазването на стотици монументи и паметни знаци на руско-българската дружба в България. (бел. основен ред. - Малинов обаче към този момент има обвиняване в шпионаж)
Оттогава изтече доста вода. После пристигнаха събитията в Крим и Донбас, както и сгъстяване на връзките сред Русия с Европейски Съюз и със Съединени американски щати. Руските медии като по даден знак трансформираха доброжелателното отношение към България. И когато към този момент се постановяваше догатката, че всичко това е по сигнал на Кремъл, през предходната 2019 година съветският президент Владимир Путин ненадейно награди Малинов с " Орден на дружбата " за заслугите му в укрепването на дружбата и съдействието сред народите, за плодотворната му активност по доближаването и взаимното обогатяване на културите на нациите и народностите. Путин бадева награди не дава, само че дали в ИНОСМИ.РУ въобще не са разбрали знака на своя президент, че той признава България за русофилска страна?
Българските русофили обаче вървят пред събитията, тъй като гледат в бъдещето и ползите им не са конюнктурни. Пътят на първопроходците в никакъв случай не е елементарен.
Автор: Ганчо Каменарски, [email protected]
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ