"Краят на агонията" отваря път за евразийска коалиция
Както е споделил Чехов: " Ако в първо деяние на сцената виси пушка, тя безусловно би трябвало да гръмне до края на представлението ". Дълго време политолози, социолози, кибици и елементарни политици предсказваха разпада на ръководещата коалиция и най-после той се случи. На сцената бяха най-малко 15-20 пушки - т.е. обосновани предположения, че някой от участниците в обединението ще хвърли всеки миг бяла забрадка на политическата сцена. Едни предвидиха, че високите цени ще смъкват кабинета. Други бяха сигурни, че обединението ще падне поради разногласията към някое предопределение, трети се кълняха, че разправията към актуализацията на бюджета ще довърши четворната коалиция, а всички бяха изцяло наясно, че тази власт ще се разпадне поради Македония, която постоянно ни е работила като триста тона тротил. Общо взето - всички бяха уверени, че пушката ще гръмне, просто имаше леки теоретични разногласия заради каква причина ще се случи.
Накрая нормалният обвинен - Слави Трифонов, не устоя и стреля. Сложи " завършек на мъката ". От торбата с аргументи избра 2-3 слепешката. Така Слави е на път да затрие трето държавно управление - настоящото и две неродени преди този момент.
Т.е., нищо ненадейно не се случи в сряда - кабинетът на Петков изглеждаше извънредно неустойчив и надали можеше да изкара даже и половин мандат. Правителството ни живееше прекомерно дълго под парижкия лозунг:
" Люлее се, само че не потъва ",
без да бъде Париж.
По-важно е за какво се разтури обединението, която въпреки всичко за половин година оцеля през няколко популярни рецесии.
Без да броим патетиката на Трифонов, накърненото му его и резонните проблеми, обединението падна заради две аргументи. Първо - зад непрекъснато говорене за срив на ръководещата коалиция прозираше чистата и проста герберска нега по времето на Борисов, визуализирана и артикулирана от същите тези политолози, социолози, кибици и елементарни политици. И на доктрина, и на процедура - напускането на Има Такъв Народ играе директно за реставрацията на ГЕРБ.
Второ, разпадането на ръководещата коалиция и възможното рухване на държавното управление, става по време на война. Управлението на Политическа партия и Кирил Петков е очебийно евроатлантическо, твърдо проукраинско и антируско и тъй наречените, т.е. - излизането на Има Такъв Народ от властта, всяко неустойчивост на ръководството в България е наслада за проруския лагер. Путин би трябвало да почерпи, в случай че към този момент не го е направил.
Разбира се, отвън геополитиката има нещо по-важно и това са настроенията в страната - подкрепата в Народното събрание е нещо напълно друго от публичната поддръжка, с която това държавно управление се употребява.
Там, в сърцето на електората, държавното управление към този момент падна. Още през януари, когато започнаха ежбите сред президентството и държавното управление, Кирил Петков загуби ореола на национален любим, престана да бъде новият избавител. В момента той изпада от тройката на най-популярните български политици, а неговата партия изостава с четвърт обиколка зад ГЕРБ.
Войната довърши почналата ерозия на доверие
Кирил Петков несъмнено е прозападен човек. Но българинът очевидно не е толкоз пореден европеец, а войната сякаш радикализира вроденото му русофилство и евразийския му генотип. Ако в естествена обстановка в България има толерантност към Европейски Съюз от вида: " не сме от тях, само че по този начин би трябвало " - то във военно време очевидно нещата не стоят толкоз просто. Така Петков се сблъска челно с електората и не получи обич.
Нещо повече - Петков не получи обич и от радикалната десница - тъй като неговото държавно управление имаше нерешително отношение към бежанците и изцяло необичайно - към украинската военна помощ. За последното два пъти сподели, че като човек би дал оръжие, само че като министър председател - не трябва.
Така Петков в опита си да играе политически, уравновесено,
постепенно се свлича от два стола на земята
И защото националната обич не търпи празни пространства, тя постепенно взе да изпълва нов размер. Досега българският националистичен/патриотичен бранш имаше постоянно посланичество от към 2-4 на 100. " Атака " на Волен Сидеров свърза патриотизма с русофилството - да, звучи кофти, само че е реалност - и по този начин си подсигурява 5-6 на 100, " златен пръст " и тем сходни. Сега това в действителност не ново събитие - свързването на русофилство и патриотизъм - е налично при " Възраждане ", само че то се развива на нов декор - на фона на войната, която Русия води в Украйна. Това е съвършена стихия. " Възраждане " удвои резултата си за два месеца, достигайки до 9-10 на 100. Но капацитетът на тази патриотично, русофилска, евразийска и панславянска каша е доста по-висок. И в нея волно могат да плуват доста повече политически субекти. Те това и вършат.
Партията, която предходната година удари шестица от тотото - Българска социалистическа партия, като със слаб резултат получи добър дял от изпълнителната власт, - в този момент изцяло измести обществения си фокус и към този момент играе в полето на патриотичния бранш. И на русофилството, несъмнено. Нинова е легнала пред вратите на ВМЗ - Сопот, с цел да не излезе и една пушка оттова. Това преориентиране, въпреки предстоящо и естествено,
дава спомагателни сили на Българска социалистическа партия
Ако изборите са през днешния ден, тя ще резервира и усили резултатите си.
Българска социалистическа партия обаче няма да реализира електорален взрив заради същата причина - в патриотично-русофилските води има доста риби. Там плува към момента нерегестрираният " Български напредък " на експремиера Янев. Социолозите мерят тази бъдеща партия като 7-8 на 100, което е прекомерно добър резултат поради организационния й капацитет.
Какво се получава? Три партии - едната ръководеща, другата опозиционна, а третата - нерегистрирана, имат общи позиции по основен за всяка страна въпрос - въпроса за войната. Заедно трите партии имат 28-30 на 100 публично доверие, преди даже да сме наближили реална предизборна обстановка. Янев и Костадинов са двама от най-харесваните политици - по данни на проучване, поръчано от bTV и “Маркет линкс ”.
Над тях е единствено Румен Радев,
който изцяло може да бъде присъединен към групата на левите патриоти с путински уклон.
Нещо повече - Има Такъв Народ на Слави Трифонов е партия, която може да се причисли към патриотичния бранш, а отношението им към доставката на оръжия за Украйна бе нерешително.
Удължаването на времето на това държавно управление е в интерес на ГЕРБ, сподели неотдавна един прочут социолог. И рухването на това държавно управление е в интерес на реставрацията на ГЕРБ. Но ГЕРБ има своя таван, там вярата още пречи на естествената ерозия. Удължаването на времето на това държавно управление е в изгода на първо място на този необявен съюз сред Българска социалистическа партия, " Възраждане " и " Български напредък ". Разбира се, в случай че той може да се реализира някой ден - това не е лесна задача.
В случая не е болежка за умиране, че едно държавно управление пада, а партия като " Възраждане " е във напредък - патриотично-националистични партии имаше и ще има, те са публично търпими в дребни дози. Залитанията по русофилството, както и всяко чуждопоклоничеството също не е болежка за умиране - в последна сметка това е обичайната болест по тези ширини, с нея сме привикнали.
Проблем, и то сериозен, е това, което се крие зад тази картина на толерантност
Всъщност, зад разпада на властта в България вече не се крие, не прозира - зад това се вижда напълно ясно настояването за смяна на геополитическия курс, който България избра преди 30 години. Излизането ни от евроатлантическата орбита на германци, французи и Съединени американски щати, връщането ни в Евразия - при башкири, буряти, чеченци, ингуши и така нататък Това е действителната заплаха. Подобен нов завой страната ни няма да издържи, ще се разпадне по шевовете.
В този смисъл пещерното русофобство е едно, само че желанието да излезем от Европа е напълно, напълно друго. То би трябвало да бъде обществено нетърпимо. Когато това стане, тогава ще свърши и преходът ни. Защото никой преход не е приключил, в случай че по средата на пътя решиш да се върнеш.
Накрая нормалният обвинен - Слави Трифонов, не устоя и стреля. Сложи " завършек на мъката ". От торбата с аргументи избра 2-3 слепешката. Така Слави е на път да затрие трето държавно управление - настоящото и две неродени преди този момент.
Т.е., нищо ненадейно не се случи в сряда - кабинетът на Петков изглеждаше извънредно неустойчив и надали можеше да изкара даже и половин мандат. Правителството ни живееше прекомерно дълго под парижкия лозунг:
" Люлее се, само че не потъва ",
без да бъде Париж.
По-важно е за какво се разтури обединението, която въпреки всичко за половин година оцеля през няколко популярни рецесии.
Без да броим патетиката на Трифонов, накърненото му его и резонните проблеми, обединението падна заради две аргументи. Първо - зад непрекъснато говорене за срив на ръководещата коалиция прозираше чистата и проста герберска нега по времето на Борисов, визуализирана и артикулирана от същите тези политолози, социолози, кибици и елементарни политици. И на доктрина, и на процедура - напускането на Има Такъв Народ играе директно за реставрацията на ГЕРБ.
Второ, разпадането на ръководещата коалиция и възможното рухване на държавното управление, става по време на война. Управлението на Политическа партия и Кирил Петков е очебийно евроатлантическо, твърдо проукраинско и антируско и тъй наречените, т.е. - излизането на Има Такъв Народ от властта, всяко неустойчивост на ръководството в България е наслада за проруския лагер. Путин би трябвало да почерпи, в случай че към този момент не го е направил.
Разбира се, отвън геополитиката има нещо по-важно и това са настроенията в страната - подкрепата в Народното събрание е нещо напълно друго от публичната поддръжка, с която това държавно управление се употребява.
Там, в сърцето на електората, държавното управление към този момент падна. Още през януари, когато започнаха ежбите сред президентството и държавното управление, Кирил Петков загуби ореола на национален любим, престана да бъде новият избавител. В момента той изпада от тройката на най-популярните български политици, а неговата партия изостава с четвърт обиколка зад ГЕРБ.
Войната довърши почналата ерозия на доверие
Кирил Петков несъмнено е прозападен човек. Но българинът очевидно не е толкоз пореден европеец, а войната сякаш радикализира вроденото му русофилство и евразийския му генотип. Ако в естествена обстановка в България има толерантност към Европейски Съюз от вида: " не сме от тях, само че по този начин би трябвало " - то във военно време очевидно нещата не стоят толкоз просто. Така Петков се сблъска челно с електората и не получи обич.
Нещо повече - Петков не получи обич и от радикалната десница - тъй като неговото държавно управление имаше нерешително отношение към бежанците и изцяло необичайно - към украинската военна помощ. За последното два пъти сподели, че като човек би дал оръжие, само че като министър председател - не трябва.
Така Петков в опита си да играе политически, уравновесено,
постепенно се свлича от два стола на земята
И защото националната обич не търпи празни пространства, тя постепенно взе да изпълва нов размер. Досега българският националистичен/патриотичен бранш имаше постоянно посланичество от към 2-4 на 100. " Атака " на Волен Сидеров свърза патриотизма с русофилството - да, звучи кофти, само че е реалност - и по този начин си подсигурява 5-6 на 100, " златен пръст " и тем сходни. Сега това в действителност не ново събитие - свързването на русофилство и патриотизъм - е налично при " Възраждане ", само че то се развива на нов декор - на фона на войната, която Русия води в Украйна. Това е съвършена стихия. " Възраждане " удвои резултата си за два месеца, достигайки до 9-10 на 100. Но капацитетът на тази патриотично, русофилска, евразийска и панславянска каша е доста по-висок. И в нея волно могат да плуват доста повече политически субекти. Те това и вършат.
Партията, която предходната година удари шестица от тотото - Българска социалистическа партия, като със слаб резултат получи добър дял от изпълнителната власт, - в този момент изцяло измести обществения си фокус и към този момент играе в полето на патриотичния бранш. И на русофилството, несъмнено. Нинова е легнала пред вратите на ВМЗ - Сопот, с цел да не излезе и една пушка оттова. Това преориентиране, въпреки предстоящо и естествено,
дава спомагателни сили на Българска социалистическа партия
Ако изборите са през днешния ден, тя ще резервира и усили резултатите си.
Българска социалистическа партия обаче няма да реализира електорален взрив заради същата причина - в патриотично-русофилските води има доста риби. Там плува към момента нерегестрираният " Български напредък " на експремиера Янев. Социолозите мерят тази бъдеща партия като 7-8 на 100, което е прекомерно добър резултат поради организационния й капацитет.
Какво се получава? Три партии - едната ръководеща, другата опозиционна, а третата - нерегистрирана, имат общи позиции по основен за всяка страна въпрос - въпроса за войната. Заедно трите партии имат 28-30 на 100 публично доверие, преди даже да сме наближили реална предизборна обстановка. Янев и Костадинов са двама от най-харесваните политици - по данни на проучване, поръчано от bTV и “Маркет линкс ”.
Над тях е единствено Румен Радев,
който изцяло може да бъде присъединен към групата на левите патриоти с путински уклон.
Нещо повече - Има Такъв Народ на Слави Трифонов е партия, която може да се причисли към патриотичния бранш, а отношението им към доставката на оръжия за Украйна бе нерешително.
Удължаването на времето на това държавно управление е в интерес на ГЕРБ, сподели неотдавна един прочут социолог. И рухването на това държавно управление е в интерес на реставрацията на ГЕРБ. Но ГЕРБ има своя таван, там вярата още пречи на естествената ерозия. Удължаването на времето на това държавно управление е в изгода на първо място на този необявен съюз сред Българска социалистическа партия, " Възраждане " и " Български напредък ". Разбира се, в случай че той може да се реализира някой ден - това не е лесна задача.
В случая не е болежка за умиране, че едно държавно управление пада, а партия като " Възраждане " е във напредък - патриотично-националистични партии имаше и ще има, те са публично търпими в дребни дози. Залитанията по русофилството, както и всяко чуждопоклоничеството също не е болежка за умиране - в последна сметка това е обичайната болест по тези ширини, с нея сме привикнали.
Проблем, и то сериозен, е това, което се крие зад тази картина на толерантност
Всъщност, зад разпада на властта в България вече не се крие, не прозира - зад това се вижда напълно ясно настояването за смяна на геополитическия курс, който България избра преди 30 години. Излизането ни от евроатлантическата орбита на германци, французи и Съединени американски щати, връщането ни в Евразия - при башкири, буряти, чеченци, ингуши и така нататък Това е действителната заплаха. Подобен нов завой страната ни няма да издържи, ще се разпадне по шевовете.
В този смисъл пещерното русофобство е едно, само че желанието да излезем от Европа е напълно, напълно друго. То би трябвало да бъде обществено нетърпимо. Когато това стане, тогава ще свърши и преходът ни. Защото никой преход не е приключил, в случай че по средата на пътя решиш да се върнеш.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ