Данаил Кирилов срещу Цветанов: Белите хакери на словото
Както е известно в природата нищо не се губи, а се преобразува. Ако имаме емпирични компликации за разбирането на този закон, то дано предложим безапелационен образец.
С голяма горест изпратихме Цветан Цветанов от политическото поле и ни беше доста мъчно да си представим по какъв начин ще се живее и написа без него. Тук няма подигравка - Цветанов бе главно ентусиазъм, строителен материал за всяка текст, обичан персонаж. Това бяха 10 плодотворни години, стотици несвързани изявления, които всеки създател чакаше с неспокойствие и изживяваше всяка конференция като страховит стендъп, който се следи с ръкопляскания и ентусиазъм.
Но ето, че всичко си пристигна на мястото - Цветан Цветанов е тук и още веднъж, просто към този момент се споделя Данаил Кирилов. И влезе в играта от раз. Веднага сформира каноничен пример - Диалогът за " Джуркането " и Белият хакер " ще се помни дълго, а с цел да бъде свестен се нуждаем от необятен екип експерти - езиковед, правист, психиатър, логопед, книжовен критик и евентуално негов непосредствен, който е привикнал на това нещо и може да го изясни на необятната аудитория.
Как би изглеждал конфликт сред двамата? Ето две техни изявления:
Кирилов:
" Много неща могат да станат в този миг. Излезе неточност. Към момента, тази система...се поддържа...на благосклонност....извинете, само че по този въпрос...вие нямате равнище да го обсъждаме дружно....Изборът, по този начин нареченото джуркане...колега, отново споделям: не сте длъжем да ми обяснявате...нелоша система, която обаче се нуждае от грижа. Иска ми се това да е специалист. Така наречения бял хакер. "
Цветанов:
„ Нали разбирате, че това, което не е, това не е същото. В това всичко, което се случва, тези работи са, които са значими и не са това, което се твърди. Трябва да ви кажа, че в тази посока тези неща, които се споделят, напълно не са като тези, които съм споделил. Така че мога да ви кажа, че това е същото, което съм казвал и досега… “
Кое е по-добро? Кой е по-добрият бял хакер? Не мога да дефинира - което прочета последно, ми се коства по-добро. От една страна при Цветанов има същинска изясненост на изрече, блян за прозрение в същината на казуса, разгръщане на акуратен вербален поток. Но пък Кирилов е доста по-добър с неочакваните завои на речта, с непредвидените развръзки на изреченията, комплицираната система от подмятания и решителност. Има и още нещо: при Цветанов ти е тежко, тъй като не може да схванеш какво желае да каже. При Кирилов разбираш и от това ти е още по-тежко. Кое тежко е по-хубавото? Аз отново не зная, отново съм комплициран. Ще успее ли Кирилов да се оправи с голямото завещание на Цветанов? Ще успее ли да се оправи с големия публичен напън да доставя нужните занимания? Това е огромна компликация и огромна предизвикателство. Но сподели към този момент добър дебют.
Автор: Райко Байчев
С голяма горест изпратихме Цветан Цветанов от политическото поле и ни беше доста мъчно да си представим по какъв начин ще се живее и написа без него. Тук няма подигравка - Цветанов бе главно ентусиазъм, строителен материал за всяка текст, обичан персонаж. Това бяха 10 плодотворни години, стотици несвързани изявления, които всеки създател чакаше с неспокойствие и изживяваше всяка конференция като страховит стендъп, който се следи с ръкопляскания и ентусиазъм.
Но ето, че всичко си пристигна на мястото - Цветан Цветанов е тук и още веднъж, просто към този момент се споделя Данаил Кирилов. И влезе в играта от раз. Веднага сформира каноничен пример - Диалогът за " Джуркането " и Белият хакер " ще се помни дълго, а с цел да бъде свестен се нуждаем от необятен екип експерти - езиковед, правист, психиатър, логопед, книжовен критик и евентуално негов непосредствен, който е привикнал на това нещо и може да го изясни на необятната аудитория.
Как би изглеждал конфликт сред двамата? Ето две техни изявления:
Кирилов:
" Много неща могат да станат в този миг. Излезе неточност. Към момента, тази система...се поддържа...на благосклонност....извинете, само че по този въпрос...вие нямате равнище да го обсъждаме дружно....Изборът, по този начин нареченото джуркане...колега, отново споделям: не сте длъжем да ми обяснявате...нелоша система, която обаче се нуждае от грижа. Иска ми се това да е специалист. Така наречения бял хакер. "
Цветанов:
„ Нали разбирате, че това, което не е, това не е същото. В това всичко, което се случва, тези работи са, които са значими и не са това, което се твърди. Трябва да ви кажа, че в тази посока тези неща, които се споделят, напълно не са като тези, които съм споделил. Така че мога да ви кажа, че това е същото, което съм казвал и досега… “
Кое е по-добро? Кой е по-добрият бял хакер? Не мога да дефинира - което прочета последно, ми се коства по-добро. От една страна при Цветанов има същинска изясненост на изрече, блян за прозрение в същината на казуса, разгръщане на акуратен вербален поток. Но пък Кирилов е доста по-добър с неочакваните завои на речта, с непредвидените развръзки на изреченията, комплицираната система от подмятания и решителност. Има и още нещо: при Цветанов ти е тежко, тъй като не може да схванеш какво желае да каже. При Кирилов разбираш и от това ти е още по-тежко. Кое тежко е по-хубавото? Аз отново не зная, отново съм комплициран. Ще успее ли Кирилов да се оправи с голямото завещание на Цветанов? Ще успее ли да се оправи с големия публичен напън да доставя нужните занимания? Това е огромна компликация и огромна предизвикателство. Но сподели към този момент добър дебют.
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ