Както е известно от най-дълбока древност, хората се делят на

Както е известно от най-дълбока античност, хората се разделят на елементарни хора и Юлиан Вучков, които са присъщи с това, че са издали повече от 23 книги, 21 от които – значими.

Освен с всичко друго, хората Юлиан Вучков са присъщи с това, че са тъмнозелени, обичат национална музика, а до момента в който приказват – езикът им се движи равноускорително в елипсовидна орбита към главата.

Някои учени от Земята настояват, че орбитата не е елипсовидна, а има неправилна форма, наподобяваща по-скоро круша или крушовидните задни елементи на известната певица (не се чете), само че това, съгласно по-голямата част от международната научна общност, към която принадлежат и хората Юлиан Вучков, са най-жалки клевети.

И по този начин – простете за тази записка, само че тя беше нужна, с цел да ви въведа още веднъж в мрачната, само че поучителна история на Моите персонални данни.
Те, както добре помните, таман се оказаха в едно студио с този извънредно рисков остарял вълк на телевизионното водачество, а точно Юлиан Вучков.

Ако ви учудва, че първоначално приказвам за Юлиан Вучков като за цяла порода хора, а в този момент – като за един обособен човек – това е тъй като и двете положения са правилни: Юлиан Вучков е както порода хора, по този начин и обособен човек, който дори има нещо което биха желали да имат всички мъже, а точно - (не се чете).

Но дано вървим напред.

Моите персонални данни бяха, са и ще бъдат едни от най-смелите и самоотвержени персонални данни на земното кълбо.

И даже бих споделил – неповторими! (с думата „ неповторими ” приветствам всички дребни и пораснали девойки, които още не са, само че мощно мечтаят да станат кифли, когато намерят източник на задоволително пари за целта). Да, неповторими персонални данни!

Ако се спра и се захвана и ви опиша единствено осмицата във втората половина на номера на персоналната ми карта...О! Каква изящна и фина еротика има в извивките и!

Хм, в този момент ми хрумна, че в номера на персоналната ми карта няма осмица!

Дали пък...Моите персонални данни не са си правили някаква процедура? По...хм, разкрасяване...?! Дали пък до момента в който аз съм се реел в морето на небрежността, някой Друг не им е подарил тая осмица?

О, богове, до момента в който имаш персонални данни – постоянно ще има страдание; питайте Буда по въпроса; той споделя: ”Ако имаш 100 персонални данни – ще имаш 100 грижи, в случай че нямаш нито едни персонални данни – няма да имаш никакви грижи! ”

Но да карам напред: Исках да кажа, че Моите персонални данни са смели и красиви, безстрашни и недосегаеми...но това – да попаднеш самичък в студиото не с някой различен, а със самия Юлиан Вучков...това в действителност е страховита обстановка!

И ето: Юлиан Вучков отвори уста и в нея още на мига изчезна една по-второстепенна вселена. Моите персонални данни застанаха в подготвеност: усетили че им следва битка на живот и гибел, те напрегнаха всичките си крака.(Личните данни са нормално много несигурно нещо и по тази причина имат и неустановен брой крака, както и вариращ брой началници). В студиото настъпи смразяваща кръвта суматоха.

Оператори вървяха напразно или следваха дребни и незначителни житейски цели, подвикваха си и се щураха сред камерите; прескачаха кабели, включваха щепсели; гримьорка поставяше малко декор дьо загар в ъгъла на масата, на която беше сложил плавниците си Юлиан Вучков; и дори един осветител отиде до тоалетната, а след един месец го откриха – женен и към този момент с две деца – на поста ръководител на общинския съвет на село Бутан, Врачанско.

Тук ми се ще да загатна, че в случай че някой се нервира от нескопосаните словосъчетания като „ смразяваща кръвта суматоха ”, то това е единствено негова работа. Защото точно предстоящите съчетания от думи като да речем„ смразяваща кръвта тишина ” и така нататък провокират у малко по-умния човек позиви за повръщане. И по този начин.

Юлиан Вучков беше подготвен да нападне.

Той бе фамозен (с думата „ бе ” приветствам всички начинаещи и към този момент завършени писатели-полуидиоти, които мислят, че като употребяват подправени архаизми като „ бе ”, ще създадат писанията си мощно-внушителни и ярко-художествени) с това, че попадне ли в студиото му някое почтено създание – той се нахвърля върху него и единствено за няколко минути съумява да го омаломощи от наслада и положителни усеща.

Когато казахме, че Юлиан Вучков очакваше в студиото да дойде самата Косара Марчинкова, това беше нещо като езиково факсимиле, нещо като „ чакаше да падне гръм от ясно небе ”; защото Юлиан Вучков постоянно чакаше да пристигна Косара Марчинкова, както и нейната майка – Стефка Берова. Всъщност Юлиан Вучков не очакваше никого, а просто беше злокобно и стръвно решен да обладае Моите персонални данни.

Тук съм податлив да отворя една дребна скоба и да поговоря за думите. Още в мига, в който споделих думата „ обладае ”, аз мигновено си дадох сметка, че някой подозрителен и податлив към подозрения човек, че даже и самият Юлиан, ще вземе да намерения, че под „ обладае ” аз разбирам: да извърши сексуален акт, да извърши коитус, да проникне по сексуален път в, да сложи члена си вътре в...и по този начин нататък.

Но аз напълно нямах поради това!

О, богове, какъв брой са склонни към параноя хората! Как могат да поясняват извънредно Себеотносно и Злонамерено всяко изказване!

Ти казваш за някого: Тоз Прави свирки на Оногова! – и същият Тоз се хваща за думите! И ги интерпретира в точно това равнище на метафоричност, което дава отговор на неговата си, надълбоко параноична настройка! И те дава на съд!

Защото той е решил, примерно, че казвайки за него, че прави свирки, си желал да кажеш: Задоволява полово посредством орално раздразнение на гениталиите;изпълнява фелацио; подтиква сексуален орган посредством орална интензивност.

А ти си желал да кажеш нищо повече от това, че Тоз е сътворил чрез подобаващите материали (метал и върбови пръчки) музикални принадлежности, на които се свири с уста, посредством изпущане на въздух в специфични, пригодени за задачата съоръжения (вж. Мундщуци). И нищо повече! Цук-тромбони, фаготи и окарини!

Та казвайки „ обладае ” аз не насочвах ли вниманието на читателите точно към едно чисто и възвишено значение на думата?! Каквото влагаме, когато споделяме: Господин Вучков обладаваше неописуемо сладкодумство?!

Нима казвайки: „ Господин Вучков обладаваше неописуемо сладкодумство ” – аз имах поради „ господин Вучков извършваше сексуален акт с, копулираше с, осъществяваше коитус с едно неописуемо сладкодумство ”? Не, не и не!

Аз имах поради единствено и само „ имаше, притежаваше, владееше, беше изконен притежател на ”

И по този начин. Моите персонални данни бяха в единия ъгъл, а Юлиан Вучков – в другия. Моите персонални данни се опитваха да оправят външния си тип, гледайки се с ъгъла на окото в един от мониторите, а Юлиан Вучков пишеше 28-та си книга, като предвиждаше да я включи към 21-те „ значими ” от предходните.
Изведнъж Юлиан Вучков спря, вторачи се в Моите персонални данни и отвори уста. Ако на някой деликатен четец се стори, че героят (Юлиан) към този момент е отварял уста и не е подходящо от сюжетна позиция да го прави още веднъж, за него ще се наложи да уточня, че Юлиан Вучков имаше единствено две вероятни положения – на отваряне на устата и на нейното затваряне; което, както ще откри всеки, в случай че се замисли по-задълбочено, е особено и за съвсем всички други живи същества, като се изключи тия, които само знаят да си затварят устата. И по този начин – Юлиан Вучков отвори уста и от нея се изтърколи немилостив и прецизен като аполонова стрела въпрос; като стрела на Аполон, само че не кой да е, а подобен, който е приключил Националната спортна академия отстрани спортна пукотевица с лък (поздрав за слабите хумористи). Въпросът бе:

Вие сте персоналните данни на Калин Терзийски! Бихте ли ми споделили за какво?

Наистина удивителен въпрос!

Тук даже аз изпънах врат, изпружих го като първокласник, като себе си по време на първата обща фотография в началното учебно заведение: та какво тъкмо...Какво желае да каже страховитият Юлиан с това: Защо?

Защо тъкмо тия данни са моите персонални данни ли? Защо са такива, каквито са? Защо са мои, а не негови ли?
Или за какво са персонални, а не публични? Невероятно! – такива мисли се завъртяха в главата ми като спокоен ураган, който нарекох с нежното име Долорес в чест на Лолита на Набоков и отидох да пия денатуриран алкохол, както нормално.

Защото когато доста комплицирани въпроси се натрупат на главата ми – аз, както е известно на всички - пия денатуриран алкохол, туш, живат и арсен, а от време на време даже фамозният сок от пачетни преси на Гутенберг, който е прочут с това, че употребявал винарска преса, която главно преработил, с цел да направи преса за отпечатване. С която пък направил най-голямата сексапил на света налична за безусловно всички. А точно – книгите.
В това време в студиото настана радостен и повсеместен разпад. На Всичко.