Сигнал: КРС нарушава закона към член, който не подкрепя решение на комисията да няма ново цифрово радио?
Както е добре известно, в държавни структури, които имат контролни и регулативни функционалности и вземат решение посредством гласоподаване, се позволява феноменът " изключително мнение ". Този феномен разрешава да бъде изказано публично противоречие с годно решение и да бъде посочен възможен недостатък.
" В последно време показвах своето противоречие по редица решения на КРС, като гласувах " срещу " или " въздържал се " и прилагах своето документално изключително мнение към протокола от съвещанието. За моя изненада, особените ми отзиви не бяха оповестени на интернет страницата на КРС, макар моето категорично гледище. Освен това в протоколите за съответното съвещание не се отразяваше даже с какъв брой гласа " за " е признато решението, както и не се отразяваше, че аз съм дал своя вот " срещу " или " въздържал се ". Това твърди Илия Христозов, един от членовете на Комисията за контролиране на известията (КРС), пред Actualno.com.
Според господин Христозов, има няколко решения на КРС в последно време, по които той е имал изключително мнение и това не е очевидно обществено. Публикуването на особените отзиви на член на КРС на интернет страницата на комисията е обвързване по чл.11, алинея 2 и член 12, алинея 3 от устойствения устав на КРС по отношение на член 35, алинея 9 от Закона за електронните известия (ЗЕС).
Може би най-знаковият случай от всички е отводът на комисията да стартира процедура за издаване на позволение за прилагане на радиочестотен набор за наземно цифрово радиоразпръскване (Т-DAB+). Искането е на " Дигитално аудио България " ЕООД. Собственикът на компанията е Марияна Стоилова, а настояването касае района на София – с други думи да бъде получено позволение за ново цифрово радио. А посочените учредения за отвод са, че няма формален документ за политиката на страната във връзка с наземното цифрово радиоразпръскване на радиопрограми (т.е. проект или стратегия), както и че няма лицензирани радиопрограми в тази ситуация.
Що се отнася до първия претекст за отвод, особеното мнение е следното – член 18, алинея 5 от Конституцията. Там написа, че изискванията и редът, при които страната дава концесии за обектите и позволения за дейностите по предходните алинеи, се уреждат със закон. Една от предходните алинеи на член 18 е алинея 3, в която написа следното: " Държавата реализира суверенни права върху радиочестотния набор и позициите на геостационарната орбита, избрани за Република България с интернационалните съглашения ". С други думи, не би трябвало да има държавен проект или държавна тактика, а закон – в тази ситуация Законът за електронните известия (ЗЕС). В Западноевропейски съюз има изброени главните държавни нормативни документи за политиката на България по отношение на радиочестотния набор – да вземем за пример " Актуализирана политика в региона на електронните известия на Република България 2019 – 2022 година ", както и " Актуализираната държавна политика по обмисляне и систематизиране на радиочестотния набор в Република България ". Но вторият документ за последно е обновен преди първия и би следвало да се гледа първият.
Освен това, в " Актуализирана политика в региона на електронните известия на Република България 2019 – 2022 година " е регламентирано, че радиочестотната лента 174-230 MHz (метров обхват) е " съществена за внедряване на наземно цифрово радиоразпръскване на радиосигнали по DAB стандартите (T-DAB, T-DAB+), признати от Европейския институт за стандарти в далекосъобщенията (ETSI). За осъществяване на тази опция за България са предпазени 34 радиочестотни разпределения в радиочестотната лента 174-230 MHz ". Тоест, има свободни честоти за прилагане ! А в регулаторната политика на КРС за ръководство на радиочестотния набор, която е основана на посочените два документа с обновена държавна политика за бранша, написа следното (т. 2.2 на " Регулаторната политика за ръководство на радиочестотния набор " ): " В обсег 174-230 MHz ще могат да се образуват 6 национални мрежи и 28 районни (за София-град – 10 мрежи; за Варна-град – 6 мрежи, и за зони Пловдив, Смолян и Стара Загора – по 4 мрежи) ".
Когато свободни честоти не се отдават, тогава няма доходи за държавния бюджет, защото няма ползвател, който да заплаща такса. Отделно България изостава при внедряването на системите за цифрово радиоразпръскване на радиосигнали в Европа, показва господин Христозов. И припомня, че според " Актуализирана политика в региона на електронните известия на Република България 2019 – 2022 година " се залага на пазарен принцип на развиване! За господин Христозов е изрично ясно на база цитираната политика за интервала 2019 – 2022 година, която следва да е водеща, защото е последният обновен документ за ръководство на бранша, че КРС няма потребност от различен нормативен акт, с цел да работи.
Що се отнася до съществуването на лицензирани радиопрограми, преди да се даде лиценз за излъчването им, господин Христозов споделя следното: " При наземното цифрово радиоразпръскване липсва такова законово условие, даже в противен случай, от някои разпореждания в Закона за радиото и малкия екран (ЗРТ) и Западноевропейски съюз може да се направи изводът, че първо би трябвало да се издаде от КРС разрешението за прилагане на съответния радиочестотен набор, а едвам по-късно да желае лиценз за наличието на радиопрограмите. Такава наредба да вземем за пример е член 32, алинея 1, т. 19 от Закон за радиото и телевизията, а в Западноевропейски съюз няма експлицитна наредба за възбрана да се издава лиценз, в случай че първо няма лицензирани радиопрограми ”.
В последна сметка КРС споделя и, че не открива процедура по издаване на позволение за прилагане на радиочестотен набор, тъй като Съвет за електронни медии отказал да даде лицензия за радиодейност на съображение, че нямало формален документ, отразяващ държавната политика, обвързвана с наземното цифрово радиоразпръскване на радиопрограми, което господин Христозов смята за нерелевантно и е обяснено в детайли в текста нагоре за какво.
* Илия Христозов е роден на 28 април 1960 година в Пловдив.
През 1978 година приключва междинното си обучение в Математическа гимназия " Акад. Кирил Попов " в Пловдив. През 1983 година приключва Висше национално военновъздушно учебно заведение " Георги Бенковски " – Долна Митрополия със компетентност " Инженер по радиооборудване на летателните апарати ". През 2005 година приключва магистратура по специалността " Икономика на сигурността и защитата " в УНСС, а през 1997 година приключва компетентност " Право " в " Института за следдипломна подготовка " към УНСС.
Започва военната си кариера като шеф на група в авиационния полк в Безмер. От 1984 година до 2010 година е служил на разнообразни длъжности в 19-ти унищожителен авиационен полк и 3-та изтребителна авиобаза в с. Граф Игнатиево. От 2011 година е назначен за финансов инспектор в Командването на Военновъздушните сили.
Назначен e за консултант по стопанска система и вложения с декрет на президента Румен Радев № 49 от 23 януари 2017 година. Има един наследник.
" В последно време показвах своето противоречие по редица решения на КРС, като гласувах " срещу " или " въздържал се " и прилагах своето документално изключително мнение към протокола от съвещанието. За моя изненада, особените ми отзиви не бяха оповестени на интернет страницата на КРС, макар моето категорично гледище. Освен това в протоколите за съответното съвещание не се отразяваше даже с какъв брой гласа " за " е признато решението, както и не се отразяваше, че аз съм дал своя вот " срещу " или " въздържал се ". Това твърди Илия Христозов, един от членовете на Комисията за контролиране на известията (КРС), пред Actualno.com.
Според господин Христозов, има няколко решения на КРС в последно време, по които той е имал изключително мнение и това не е очевидно обществено. Публикуването на особените отзиви на член на КРС на интернет страницата на комисията е обвързване по чл.11, алинея 2 и член 12, алинея 3 от устойствения устав на КРС по отношение на член 35, алинея 9 от Закона за електронните известия (ЗЕС).
Може би най-знаковият случай от всички е отводът на комисията да стартира процедура за издаване на позволение за прилагане на радиочестотен набор за наземно цифрово радиоразпръскване (Т-DAB+). Искането е на " Дигитално аудио България " ЕООД. Собственикът на компанията е Марияна Стоилова, а настояването касае района на София – с други думи да бъде получено позволение за ново цифрово радио. А посочените учредения за отвод са, че няма формален документ за политиката на страната във връзка с наземното цифрово радиоразпръскване на радиопрограми (т.е. проект или стратегия), както и че няма лицензирани радиопрограми в тази ситуация.
Що се отнася до първия претекст за отвод, особеното мнение е следното – член 18, алинея 5 от Конституцията. Там написа, че изискванията и редът, при които страната дава концесии за обектите и позволения за дейностите по предходните алинеи, се уреждат със закон. Една от предходните алинеи на член 18 е алинея 3, в която написа следното: " Държавата реализира суверенни права върху радиочестотния набор и позициите на геостационарната орбита, избрани за Република България с интернационалните съглашения ". С други думи, не би трябвало да има държавен проект или държавна тактика, а закон – в тази ситуация Законът за електронните известия (ЗЕС). В Западноевропейски съюз има изброени главните държавни нормативни документи за политиката на България по отношение на радиочестотния набор – да вземем за пример " Актуализирана политика в региона на електронните известия на Република България 2019 – 2022 година ", както и " Актуализираната държавна политика по обмисляне и систематизиране на радиочестотния набор в Република България ". Но вторият документ за последно е обновен преди първия и би следвало да се гледа първият.
Освен това, в " Актуализирана политика в региона на електронните известия на Република България 2019 – 2022 година " е регламентирано, че радиочестотната лента 174-230 MHz (метров обхват) е " съществена за внедряване на наземно цифрово радиоразпръскване на радиосигнали по DAB стандартите (T-DAB, T-DAB+), признати от Европейския институт за стандарти в далекосъобщенията (ETSI). За осъществяване на тази опция за България са предпазени 34 радиочестотни разпределения в радиочестотната лента 174-230 MHz ". Тоест, има свободни честоти за прилагане ! А в регулаторната политика на КРС за ръководство на радиочестотния набор, която е основана на посочените два документа с обновена държавна политика за бранша, написа следното (т. 2.2 на " Регулаторната политика за ръководство на радиочестотния набор " ): " В обсег 174-230 MHz ще могат да се образуват 6 национални мрежи и 28 районни (за София-град – 10 мрежи; за Варна-град – 6 мрежи, и за зони Пловдив, Смолян и Стара Загора – по 4 мрежи) ".
Когато свободни честоти не се отдават, тогава няма доходи за държавния бюджет, защото няма ползвател, който да заплаща такса. Отделно България изостава при внедряването на системите за цифрово радиоразпръскване на радиосигнали в Европа, показва господин Христозов. И припомня, че според " Актуализирана политика в региона на електронните известия на Република България 2019 – 2022 година " се залага на пазарен принцип на развиване! За господин Христозов е изрично ясно на база цитираната политика за интервала 2019 – 2022 година, която следва да е водеща, защото е последният обновен документ за ръководство на бранша, че КРС няма потребност от различен нормативен акт, с цел да работи.
Що се отнася до съществуването на лицензирани радиопрограми, преди да се даде лиценз за излъчването им, господин Христозов споделя следното: " При наземното цифрово радиоразпръскване липсва такова законово условие, даже в противен случай, от някои разпореждания в Закона за радиото и малкия екран (ЗРТ) и Западноевропейски съюз може да се направи изводът, че първо би трябвало да се издаде от КРС разрешението за прилагане на съответния радиочестотен набор, а едвам по-късно да желае лиценз за наличието на радиопрограмите. Такава наредба да вземем за пример е член 32, алинея 1, т. 19 от Закон за радиото и телевизията, а в Западноевропейски съюз няма експлицитна наредба за възбрана да се издава лиценз, в случай че първо няма лицензирани радиопрограми ”.
В последна сметка КРС споделя и, че не открива процедура по издаване на позволение за прилагане на радиочестотен набор, тъй като Съвет за електронни медии отказал да даде лицензия за радиодейност на съображение, че нямало формален документ, отразяващ държавната политика, обвързвана с наземното цифрово радиоразпръскване на радиопрограми, което господин Христозов смята за нерелевантно и е обяснено в детайли в текста нагоре за какво.
* Илия Христозов е роден на 28 април 1960 година в Пловдив.
През 1978 година приключва междинното си обучение в Математическа гимназия " Акад. Кирил Попов " в Пловдив. През 1983 година приключва Висше национално военновъздушно учебно заведение " Георги Бенковски " – Долна Митрополия със компетентност " Инженер по радиооборудване на летателните апарати ". През 2005 година приключва магистратура по специалността " Икономика на сигурността и защитата " в УНСС, а през 1997 година приключва компетентност " Право " в " Института за следдипломна подготовка " към УНСС.
Започва военната си кариера като шеф на група в авиационния полк в Безмер. От 1984 година до 2010 година е служил на разнообразни длъжности в 19-ти унищожителен авиационен полк и 3-та изтребителна авиобаза в с. Граф Игнатиево. От 2011 година е назначен за финансов инспектор в Командването на Военновъздушните сили.
Назначен e за консултант по стопанска система и вложения с декрет на президента Румен Радев № 49 от 23 януари 2017 година. Има един наследник.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ