Юлиан Вергов: Самообразованието, липсата на памет и отнетата наслада
Какъв съгласно теб е най-големият проблем на България през днешния ден? Аз бих го дефинирал по този начин: „ incapability of concerted action on their own behalf “. Като под „ тях “ разбирам „ дейното поданство “.
Не съм сигурен, че мога да изведа най-големия, само че да вземем за пример неналичието наизуст - или пък съществуването на прекомерно къса памет - е един от главните проблеми. Отчайващата липса на обикновена просвета и образование също способства за апокалиптичната вероятност. А и не на последно място, подсъзнателното мото “има ли смисъл, като няма значение ” сякаш ни намира опрощение за всичко.
Преди известно време попаднах още веднъж на част от творенията на Валентин Пламенов, за мен извънреден създател. Починал рано и, уви, бързо пропуснат. Той има едно произведение - “Живей и помни, че.. ”, ще си разреша да го изтъквам цялото, тъй като дава цялостната „ кръвна картина “ и може би посоката за избавление.
“Живей и помни, че...
Човек не се ражда нито лукавец, нито герой, нито българин, нито немец, нито французин, нито абдал.
Бебетата и мъртъвците са жители на света. Бебетата имат бъдеще. Мъртъвците - досиета. Живей и помни, че без тебе България е единствено една дума. Че Белгия е една ария на Жак Брел. Франция - шансон на Едит Пиаф.
Живей и помни, че за всеки Сталин се намира по един Солженицин. И за всеки Солженицин - Сталин.
Живей и помни, че никой не е безконечен и това е най-умното, което Бог в миналото е измислил.
Живей и помни, че зимата съществува, с цел да дойде пролетта.
А пролетта - с цел да ти припомня, че иде зима.
Живей и помни, че в случай че всяка твоя минута тук и в този момент няма смисъл, вечността също няма смисъл.
Живей и помни, че в случай че се стряскаш от всеки глупак на власт, България ще се назовава Кретения. Искаш ли тъкмо по този начин да се споделя родината ти?
Живей и помни, че Германия е направена от германците, Франция - от французите, Дания - от датчаните, а това в близост го правиш ти.
И в случай че ти не си наред, нищо не е наред.
Ако ти не живееш - няма кой да живее вместо тебе.
Живей и помни, че нищо не е случйно, колкото и да се пробват да ти набият противоположното в главата диванетата, които те докараха до просешка сопа. ”
Чудесно, аз даже го познавах, извънреден сатирик, имаше нещо волтерианско в него. Но въпреки всичко - какво се обърка в така наречен „ преход “? Направи един паралел – по какъв начин виждаше нещата преди 30 години и по какъв начин ги виждаш през днешния ден?
“Какво се обърка? ” Хахахах, сякаш всичко ни е било наред и след това нещо се обърка. Дали? Мисленето, усещанията, сетивността и така нататък ни бяха сбъркани още преди този момент, по доста аргументи - в по-голямата си част евентуално независещи от нас. Страдахме от липса на каквато и да била отговорност, тя в множеството случаи бе просто групова.
Естетическите ни правила бяха тоталитарно занижени или даже заличени. Боязливият блян към самостоятелна изява в множеството случаи бе обругаван.
Гледахме на живота на тези оттатък Желязната завеса като даденост. Не че ние сме по-лоши, просто те си нямат комунизъм. (Впрочем едно много комфортно опрощение.)
После сякаш повярвахме, че Земята е кръгла, и се върти, и че може да изгрее слънце и на нашата улица (то от време на време огрява и кучия гъз), че в крайна сметка “и ний сме дали нещо на света ”.
Само че би трябвало и в този момент да дадем - и то освен на света, а и на себе си. Така или другояче, нямаше кой да ни даде. А по какъв начин да стане, като до момента ни даваха? Заплати, награди, почивки, жилища. Докато осъзнаем, че всичко зависи от нас - и те минаха 30 демократични години. Но ти в действителност си прав – нещо се обърка.
Обърка се срещата със свободата.
Опияняващото очакване на рога на изобилието и последователното осъзнаване, че би трябвало да го пълним.
Самоунищожителното ни лековерие, че “може и по този начин ”, и реалистичното “така не може ”.
Изпепеляващото “този ще ни оправи ” и катарзисът “този ни еба майката ”.
Юлиан Вергов. Снимка: Vslavcheva / wikimedia
Един труизъм, в случай че позволиш: „ Не се занимаваш с политика, само че политиката сигурно се занимава с теб “. Ерго, и ти, като мислещ човек, се позиционираш някъде като политически разбирания. Къде?
Все повече избледнява политическото ми мислене. За страдание освен локалното, а и по-лошото, в световен мащаб. Трудно намирам отговори на неистовото предпочитание за оскотяване, перверзните напъни за съсипване на планетата, усърдното обезличаване на национална (не единствено българска) еднаквост.
Съвременник съм на неимоверните старания за основаването на Европейската общественост и наклонността за неин разпад.
Но макар че в днешно време има безспорна замяна на идеологията, въпреки всичко си оставам дясно насочен. Все отново там главно са застъпени понятия като „ персонална независимост “ и „ право на избор “. За мен - от извънредно значение.
Какво ти лиши проваленият преход? С кои свои убеждения направи компромис през последните десетилетия?
Май най-вече ми лиши насладата.
От опцията за съзиданието на непровален преход.
От това да открия какво се крие зад него.
От по-големите благоприятни условия.
От смяната в метода на мислене, полети, въжделения и поемането на мирис.
Сега, вместо на кръжим, ние мишкуваме.
Вместо да се изстрелваме, ние се окопаваме.
Вместо да препускаме, ние лазим.
Вместо да дишаме надълбоко, не ни доближава въздух.
Вместо да се изпъчим, се навеждаме.
И аз направих компромис с убежденията си (в името на тази прекомерно съвременна към този момент дума “позитивизъм ”), че не всичко е толкоз черно, че да не може да се оправи, че ще си дойде на мястото, че ще се получи.
Но не - толкоз черно е, колкото е. И би трябвало да го виждам като такова и да се опитам да го осветля.
Не, не може да се оправи - аз би трябвало да се опитам да го оправя.
Не, няма да си дойде на мястото, а да се сложи на място.
Не, няма да се получи, а да се добие.
А с какво в никакъв случай не би направил компромис, даже в името на „ по-добри дни “?
С навеждането.
Винаги ми е било доста мъчно. Започва да те боли кръстът, краката, цялото тяло. Пък и някак си е невероятно да се наведеш с изправена глава. А като не ти е изправена главата, по какъв начин ще видиш “по-добрите дни ”? И в огледалото не можеш приведен да се погледнеш. Даваш и опция да те изненадат откъм гърба, а това не води до нищо положително.
Но, да речем, навел си се в името на “по-добрите дни ”. Неминуемо отново ще се наведеш – естествено, с някое популярно опрощение вид “в името на ”. И като се наведеш няколко пъти - кой знае, може просто да си останеш приведен.
За разлика от „ дясната градска прослойка “, която някак си се капсулира в София и огромните градове, ти пътуваш доста с представления из страната. Какво не схващат десните за българите отвън столицата?
Дали не схващат и не осъзнават степента на неспособност, не мога да преценява. Например степента на съвсем невъзможната религия в равенството на опциите (един от главните десни принципи). Хората към момента считат, че там, в София, е доста по-лесно и безпроблемно – някак изконно. Степента на неспособност за информиране е заплашителен камшик - доста дребна част от тях употребяват интернет като средство за осведомление.
И още: степента на неспособност за подмладяване на популацията, един от главните фактори за развиване.
Степента на неспособност да добият ясната визия, че всичко зависи от тях, т.е. да осъзнават публичната си значителност.
Всичко това води до безпардонно вихрещия се политически и стопански популизъм точно там; не че в столицата липсва, само че най-малко не в такава степен.
А какво най-много те изненадва или безпокои в по-малките обитаеми места?
Адски ми е любопитен методът на живот. Живееш в едно огромно семейство. Познаваш всички и всички те познават. И някак си имаш доста мощна връзка с това.
Преди време бях в относително дребен недодялан град при другари. Появи се към 20-годишно момче на извънредно първокласен мотор. Оказа се, че е наследник на прочут с опциите си човек от града. Момчето от няколко години е изпратено да учи в Лондон (ако не ме лъже паметта), само че то внезапно изявило предпочитание да се прибере и в този момент си живее в града. И по този начин се усеща добре. Няма предпочитание за друго, желае си там. Макар че, почтено казано, опциите в този район не са изключително огромни, а и след 19 ч. по улиците няма никой.
Занимава ме точно тази връзка. И, естествено, радикално противоположното държание, на което също съм бил очевидец. Борбата да излезеш оттова. Притеснителна за мен е най-вече алиенацията на тези места. Малко сякаш в каданс се случват нещата.
Смяташ ли се за част от „ умните и красивите “?
По-добре е да не се смяташ за каквото и да било. Доста постоянно сметките излизат криви. Може и да не е сметнато вярно. Или пък да дойде някой изявен кръчмар. Ако пък се и окаже, че единствено ти, един различен и още двама считат по този начин, а всички останали - друго, не е доста симпатично. Предпочитам да се рея, сметките не ме притеглят доста. Освен това, познавам хора, които - субективно видяно - са умни и доста красиви, до момента в който обективно са кръгли тъпанари.
Кой да влиза в политиката и кой би трябвало да стои надалеч от нея? Питам, тъй като в твоето съсловие има не един и двама, които от време на време внезапно стават депутати или партийни дейци.
Принципно, би било добре да влизат хора, които освен могат да четат, а и са прочели най-малко 30-тина книги по лично предпочитание. Хубаво е, несъмнено, да могат и да приказват, въпреки че, като виждам, това не е от извънредно значение. Поне да си зададат въпроса какво желаят да създадат там. То по този начин и по този начин ще се лапа, но ей по този начин, нещо да се свърши. Нещо малко, само че значително. Например могат да стартират с повдигане на патардии (не е от изключително значение за какво) по клекшопове, оттова да се качват в държавни институции, а пък в случай че имат шанса и някой полицай да се завърти и да го отнесе, към този момент нещата ще придобият социална значителност.
Колкото до съсловието, обикновено. Там всеки търси изява.
Трябва ли изкуството да образова, а не просто да забавлява?
Естествено.
Каква съгласно теб е ролята на самообразованието?
Огромна. Ако не искаш да си базисен модел. Пък и единствено по този начин можеш да се надскочиш. И то сигурно, без да паднеш. А и растеш - даже единствено да изпиташ нужда за това, към този момент е прогрес. После пък може да го изтъргуваш, в случай че не се сещаш какво друго да правиш с него. Винаги има потребност. Ето, прибирам се към въпроса ти за политиката, там имат крещяща потребност от него. То пък и пъклен си проличава, незабавно се схваща кой се е заиграл в тази посока.
Какво научи от драматурзите, в чиито пиеси играеш? Нали знаеш онази смешка на Платонов, че в случай че нещо ти е кофти, чети или гледай съветска драматургия, щот там всички априори са по-зле (смях).
Научих, че постоянно може още един път.
Да поживеем... да се обичан... да раним... да се закопаем... да се родим... да поемем въздух... да се поклоним... да ударим... да се самоубием... да пораснем... да излъжем... да се изложим... да пробваме... да изпростеем...
Какво казваш на щерка си (Алена, 20 – б.р.)? В “Le Dieu Du Carnage ” на Реза родителите се вдетиняват (смее се).
Много, ужасно доста си приказваме - и то не занапред. И популярност Богу. Понякога мъчно изяснявам нещата.
А, ето! Трудно й изяснявам Народна република България (Народна Република България). Как се изяснява това? Много е тежко. Най-лошото е, че тя ме пита “е, що за тъпота? ” и аз би трябвало, с изключение на моите и непознати тъпотии, да обяснявам.
А по какъв начин се изяснява, че не можеш да четеш каквото си искаш, щото не всичко е позволено, а и просто няма от кое място да си го намериш? Не можеш да слушаш, каквото искаш, заради същите аргументи, да гледаш. Не можеш да пътуваш. Това, което излъчват по малкия екран, радиото, пишат във пресата, е на към 90% лицемерна прослава на едно безумство. До огромна степен е по този начин и в изкуството.
Как се изяснява това? И в случай че пък въпреки всичко си съумял да се сдобиеш с мечтаното четиво, с лелеяната музика, филм или даже да слушаш някаква радиостанция, можеш да бъдеш заключен за това.
Как се изяснява?
Че се кланяш на същински и живи мумии.
Че висиш като сопол пред бюста на някой алкохолик, сякаш дал живота си за свободата ти, която по този начин или другояче я няма.
Че гениални класици във всевъзможни области изобщо не се учат, а в случай че случайно са упоменати, историята е изменена до неразбираемост.
Че, в веществен аспект, не можеш да сдобиеш съвсем с нищо, а изборът е незабележим.
В същото време персоналните ми глупотевини, сътворени през годините, ми оказват помощ да й покажа опциите за проваляне, и тя да има своите разновидности за избор.
Хайде и Чехов, къде без Чехов: „ Дело не в пессимизме и не в оптимизме, а в том, что у девяноста девяти из ста нет мозъка “. По моему, той като че ли разказва днешното наше общество – тип постмодерен контранаратив век и нещо. Коментирай.
Факт. И бяха положени и не престават да се поставят много старания в тази посока. Един тип, издирван резултат. Работеща формула.
Защо в България не се учи актьорско майсторство особено за кино и по какъв начин това се отразява на качеството на продукциите?
Нямам визия. Вероятно тъй като киното е на издихания и не си коства. Или пък е доста съвременно да се взимат хора, които въобще не са учили актьорско майсторство. Не знам.
Всъщност, актьорската дейност в киното, както подсказваш, много се разграничава от тази в театъра. Битува едно за мен погрешно изказване, че в киното е по-лесно. Там си имал право на повторения, нещата не били онлайн и така нататък
Ами, “по-лесно ” няма. Нито в театъра, нито в киното, просто са разновидни.
В театъра репетираш дълго време едно нещо, до момента в който в наши дни в киното нямаш такава опция.
В театъра играеш зрелище от А до Я. В киното, през днешния ден снимаш подиуми З, Б, Ю, на следващия ден Г, М, Щ, след това Ф и така нататък Във всеки един от тези снимачни дни, ти (не режисьорът, а ти) би трябвало да си безусловно наясно къде се намираш в историята, какво си правил през вчерашния ден и какво ще правиш на следващия ден. Т.е. снима се разхвърляно и би трябвало да си 6.
И впрочем.
Дублите, които толкоз загатват като избавителен кей, от дълго време не са такива. Както ми се случи преди години в един български филм, когато още се снимаше на кинолента. Казаха ми: “Направи го от един дубъл, че няма лента за втори. ” А в наши дни, даже да не е на лента, в никакъв случай не знаеш кой тъкмо дубъл ще оставят на монтажа. Така че е значимо във всеки дубъл да си извънреден, колкото и да са те на брой. Освен всичко друго, функционалността на артиста би трябвало да е на създател, а не просто на реализатор. Какво да вземем за пример можеш да сътвориш повече за героя си или обстановката при избрана крупност. А в случай че не знаеш какво е „ крупност “? Какво вижда от теб камерата?
Но да, прав си, това образование е от извънредно значение.
Трябва ли един актьор у нас, с изключение на гений, да има и бизнес усет, с цел да просперира? Аз, прочее, съм последовател на вашия метод (на „ Трите мечки “) – вие сте образец за тип предприемачество в културата, в контраст на всекидневните писъци по какъв начин страната ни дължи „ културно развиване “.
Е, да. Все отново сме в 21-век, обикновено. Пък и в случай че щеш, крепко си е ти самият да създадеш нещо от начало до край. А и не е кой знае какъв брой комплицирано. Много напън е, само че не е комплицирано. И то не с държавни средства. Въпросът е да чакаш или да не чакаш.
В новия бюджет са отделени едвам 0,4% за просвета. Отдавна упорствам, че този % би трябвало да бъде най-малко 1,5 и да пораства. Коментирай.
Няма какво да се разяснява. То е безусловно ясно, че би трябвало да е ПОНЕ толкоз.
Представи си, че ставаш министър на културата (за задачите на разговора). Какво правиш в първите 100 дни?
Няма да съумея да изкарам 100, ще ме гръмнат някъде на 33-тия.
Oще на facebook.com/ivailo.noisy.tsvetkov
NB! Адвокатът на OFFNews.bg припомня: препечатването на този текст (изцяло или отчасти) става единствено с категорично документално позволение от OFFNews.bg и създателя.
Не съм сигурен, че мога да изведа най-големия, само че да вземем за пример неналичието наизуст - или пък съществуването на прекомерно къса памет - е един от главните проблеми. Отчайващата липса на обикновена просвета и образование също способства за апокалиптичната вероятност. А и не на последно място, подсъзнателното мото “има ли смисъл, като няма значение ” сякаш ни намира опрощение за всичко.
Преди известно време попаднах още веднъж на част от творенията на Валентин Пламенов, за мен извънреден създател. Починал рано и, уви, бързо пропуснат. Той има едно произведение - “Живей и помни, че.. ”, ще си разреша да го изтъквам цялото, тъй като дава цялостната „ кръвна картина “ и може би посоката за избавление.
“Живей и помни, че...
Човек не се ражда нито лукавец, нито герой, нито българин, нито немец, нито французин, нито абдал.
Бебетата и мъртъвците са жители на света. Бебетата имат бъдеще. Мъртъвците - досиета. Живей и помни, че без тебе България е единствено една дума. Че Белгия е една ария на Жак Брел. Франция - шансон на Едит Пиаф.
Живей и помни, че за всеки Сталин се намира по един Солженицин. И за всеки Солженицин - Сталин.
Живей и помни, че никой не е безконечен и това е най-умното, което Бог в миналото е измислил.
Живей и помни, че зимата съществува, с цел да дойде пролетта.
А пролетта - с цел да ти припомня, че иде зима.
Живей и помни, че в случай че всяка твоя минута тук и в този момент няма смисъл, вечността също няма смисъл.
Живей и помни, че в случай че се стряскаш от всеки глупак на власт, България ще се назовава Кретения. Искаш ли тъкмо по този начин да се споделя родината ти?
Живей и помни, че Германия е направена от германците, Франция - от французите, Дания - от датчаните, а това в близост го правиш ти.
И в случай че ти не си наред, нищо не е наред.
Ако ти не живееш - няма кой да живее вместо тебе.
Живей и помни, че нищо не е случйно, колкото и да се пробват да ти набият противоположното в главата диванетата, които те докараха до просешка сопа. ”
Чудесно, аз даже го познавах, извънреден сатирик, имаше нещо волтерианско в него. Но въпреки всичко - какво се обърка в така наречен „ преход “? Направи един паралел – по какъв начин виждаше нещата преди 30 години и по какъв начин ги виждаш през днешния ден?
“Какво се обърка? ” Хахахах, сякаш всичко ни е било наред и след това нещо се обърка. Дали? Мисленето, усещанията, сетивността и така нататък ни бяха сбъркани още преди този момент, по доста аргументи - в по-голямата си част евентуално независещи от нас. Страдахме от липса на каквато и да била отговорност, тя в множеството случаи бе просто групова.
Естетическите ни правила бяха тоталитарно занижени или даже заличени. Боязливият блян към самостоятелна изява в множеството случаи бе обругаван.
Гледахме на живота на тези оттатък Желязната завеса като даденост. Не че ние сме по-лоши, просто те си нямат комунизъм. (Впрочем едно много комфортно опрощение.)
После сякаш повярвахме, че Земята е кръгла, и се върти, и че може да изгрее слънце и на нашата улица (то от време на време огрява и кучия гъз), че в крайна сметка “и ний сме дали нещо на света ”.
Само че би трябвало и в този момент да дадем - и то освен на света, а и на себе си. Така или другояче, нямаше кой да ни даде. А по какъв начин да стане, като до момента ни даваха? Заплати, награди, почивки, жилища. Докато осъзнаем, че всичко зависи от нас - и те минаха 30 демократични години. Но ти в действителност си прав – нещо се обърка.
Обърка се срещата със свободата.
Опияняващото очакване на рога на изобилието и последователното осъзнаване, че би трябвало да го пълним.
Самоунищожителното ни лековерие, че “може и по този начин ”, и реалистичното “така не може ”.
Изпепеляващото “този ще ни оправи ” и катарзисът “този ни еба майката ”.
Юлиан Вергов. Снимка: Vslavcheva / wikimedia
Един труизъм, в случай че позволиш: „ Не се занимаваш с политика, само че политиката сигурно се занимава с теб “. Ерго, и ти, като мислещ човек, се позиционираш някъде като политически разбирания. Къде?
Все повече избледнява политическото ми мислене. За страдание освен локалното, а и по-лошото, в световен мащаб. Трудно намирам отговори на неистовото предпочитание за оскотяване, перверзните напъни за съсипване на планетата, усърдното обезличаване на национална (не единствено българска) еднаквост.
Съвременник съм на неимоверните старания за основаването на Европейската общественост и наклонността за неин разпад.
Но макар че в днешно време има безспорна замяна на идеологията, въпреки всичко си оставам дясно насочен. Все отново там главно са застъпени понятия като „ персонална независимост “ и „ право на избор “. За мен - от извънредно значение.
Какво ти лиши проваленият преход? С кои свои убеждения направи компромис през последните десетилетия?
Май най-вече ми лиши насладата.
От опцията за съзиданието на непровален преход.
От това да открия какво се крие зад него.
От по-големите благоприятни условия.
От смяната в метода на мислене, полети, въжделения и поемането на мирис.
Сега, вместо на кръжим, ние мишкуваме.
Вместо да се изстрелваме, ние се окопаваме.
Вместо да препускаме, ние лазим.
Вместо да дишаме надълбоко, не ни доближава въздух.
Вместо да се изпъчим, се навеждаме.
И аз направих компромис с убежденията си (в името на тази прекомерно съвременна към този момент дума “позитивизъм ”), че не всичко е толкоз черно, че да не може да се оправи, че ще си дойде на мястото, че ще се получи.
Но не - толкоз черно е, колкото е. И би трябвало да го виждам като такова и да се опитам да го осветля.
Не, не може да се оправи - аз би трябвало да се опитам да го оправя.
Не, няма да си дойде на мястото, а да се сложи на място.
Не, няма да се получи, а да се добие.
А с какво в никакъв случай не би направил компромис, даже в името на „ по-добри дни “?
С навеждането.
Винаги ми е било доста мъчно. Започва да те боли кръстът, краката, цялото тяло. Пък и някак си е невероятно да се наведеш с изправена глава. А като не ти е изправена главата, по какъв начин ще видиш “по-добрите дни ”? И в огледалото не можеш приведен да се погледнеш. Даваш и опция да те изненадат откъм гърба, а това не води до нищо положително.
Но, да речем, навел си се в името на “по-добрите дни ”. Неминуемо отново ще се наведеш – естествено, с някое популярно опрощение вид “в името на ”. И като се наведеш няколко пъти - кой знае, може просто да си останеш приведен.
За разлика от „ дясната градска прослойка “, която някак си се капсулира в София и огромните градове, ти пътуваш доста с представления из страната. Какво не схващат десните за българите отвън столицата?
Дали не схващат и не осъзнават степента на неспособност, не мога да преценява. Например степента на съвсем невъзможната религия в равенството на опциите (един от главните десни принципи). Хората към момента считат, че там, в София, е доста по-лесно и безпроблемно – някак изконно. Степента на неспособност за информиране е заплашителен камшик - доста дребна част от тях употребяват интернет като средство за осведомление.
И още: степента на неспособност за подмладяване на популацията, един от главните фактори за развиване.
Степента на неспособност да добият ясната визия, че всичко зависи от тях, т.е. да осъзнават публичната си значителност.
Всичко това води до безпардонно вихрещия се политически и стопански популизъм точно там; не че в столицата липсва, само че най-малко не в такава степен.
А какво най-много те изненадва или безпокои в по-малките обитаеми места?
Адски ми е любопитен методът на живот. Живееш в едно огромно семейство. Познаваш всички и всички те познават. И някак си имаш доста мощна връзка с това.
Преди време бях в относително дребен недодялан град при другари. Появи се към 20-годишно момче на извънредно първокласен мотор. Оказа се, че е наследник на прочут с опциите си човек от града. Момчето от няколко години е изпратено да учи в Лондон (ако не ме лъже паметта), само че то внезапно изявило предпочитание да се прибере и в този момент си живее в града. И по този начин се усеща добре. Няма предпочитание за друго, желае си там. Макар че, почтено казано, опциите в този район не са изключително огромни, а и след 19 ч. по улиците няма никой.
Занимава ме точно тази връзка. И, естествено, радикално противоположното държание, на което също съм бил очевидец. Борбата да излезеш оттова. Притеснителна за мен е най-вече алиенацията на тези места. Малко сякаш в каданс се случват нещата.
Смяташ ли се за част от „ умните и красивите “?
По-добре е да не се смяташ за каквото и да било. Доста постоянно сметките излизат криви. Може и да не е сметнато вярно. Или пък да дойде някой изявен кръчмар. Ако пък се и окаже, че единствено ти, един различен и още двама считат по този начин, а всички останали - друго, не е доста симпатично. Предпочитам да се рея, сметките не ме притеглят доста. Освен това, познавам хора, които - субективно видяно - са умни и доста красиви, до момента в който обективно са кръгли тъпанари.
Кой да влиза в политиката и кой би трябвало да стои надалеч от нея? Питам, тъй като в твоето съсловие има не един и двама, които от време на време внезапно стават депутати или партийни дейци.
Принципно, би било добре да влизат хора, които освен могат да четат, а и са прочели най-малко 30-тина книги по лично предпочитание. Хубаво е, несъмнено, да могат и да приказват, въпреки че, като виждам, това не е от извънредно значение. Поне да си зададат въпроса какво желаят да създадат там. То по този начин и по този начин ще се лапа, но ей по този начин, нещо да се свърши. Нещо малко, само че значително. Например могат да стартират с повдигане на патардии (не е от изключително значение за какво) по клекшопове, оттова да се качват в държавни институции, а пък в случай че имат шанса и някой полицай да се завърти и да го отнесе, към този момент нещата ще придобият социална значителност.
Колкото до съсловието, обикновено. Там всеки търси изява.
Трябва ли изкуството да образова, а не просто да забавлява?
Естествено.
Каква съгласно теб е ролята на самообразованието?
Огромна. Ако не искаш да си базисен модел. Пък и единствено по този начин можеш да се надскочиш. И то сигурно, без да паднеш. А и растеш - даже единствено да изпиташ нужда за това, към този момент е прогрес. После пък може да го изтъргуваш, в случай че не се сещаш какво друго да правиш с него. Винаги има потребност. Ето, прибирам се към въпроса ти за политиката, там имат крещяща потребност от него. То пък и пъклен си проличава, незабавно се схваща кой се е заиграл в тази посока.
Какво научи от драматурзите, в чиито пиеси играеш? Нали знаеш онази смешка на Платонов, че в случай че нещо ти е кофти, чети или гледай съветска драматургия, щот там всички априори са по-зле (смях).
Научих, че постоянно може още един път.
Да поживеем... да се обичан... да раним... да се закопаем... да се родим... да поемем въздух... да се поклоним... да ударим... да се самоубием... да пораснем... да излъжем... да се изложим... да пробваме... да изпростеем...
Какво казваш на щерка си (Алена, 20 – б.р.)? В “Le Dieu Du Carnage ” на Реза родителите се вдетиняват (смее се).
Много, ужасно доста си приказваме - и то не занапред. И популярност Богу. Понякога мъчно изяснявам нещата.
А, ето! Трудно й изяснявам Народна република България (Народна Република България). Как се изяснява това? Много е тежко. Най-лошото е, че тя ме пита “е, що за тъпота? ” и аз би трябвало, с изключение на моите и непознати тъпотии, да обяснявам.
А по какъв начин се изяснява, че не можеш да четеш каквото си искаш, щото не всичко е позволено, а и просто няма от кое място да си го намериш? Не можеш да слушаш, каквото искаш, заради същите аргументи, да гледаш. Не можеш да пътуваш. Това, което излъчват по малкия екран, радиото, пишат във пресата, е на към 90% лицемерна прослава на едно безумство. До огромна степен е по този начин и в изкуството.
Как се изяснява това? И в случай че пък въпреки всичко си съумял да се сдобиеш с мечтаното четиво, с лелеяната музика, филм или даже да слушаш някаква радиостанция, можеш да бъдеш заключен за това.
Как се изяснява?
Че се кланяш на същински и живи мумии.
Че висиш като сопол пред бюста на някой алкохолик, сякаш дал живота си за свободата ти, която по този начин или другояче я няма.
Че гениални класици във всевъзможни области изобщо не се учат, а в случай че случайно са упоменати, историята е изменена до неразбираемост.
Че, в веществен аспект, не можеш да сдобиеш съвсем с нищо, а изборът е незабележим.
В същото време персоналните ми глупотевини, сътворени през годините, ми оказват помощ да й покажа опциите за проваляне, и тя да има своите разновидности за избор.
Хайде и Чехов, къде без Чехов: „ Дело не в пессимизме и не в оптимизме, а в том, что у девяноста девяти из ста нет мозъка “. По моему, той като че ли разказва днешното наше общество – тип постмодерен контранаратив век и нещо. Коментирай.
Факт. И бяха положени и не престават да се поставят много старания в тази посока. Един тип, издирван резултат. Работеща формула.
Защо в България не се учи актьорско майсторство особено за кино и по какъв начин това се отразява на качеството на продукциите?
Нямам визия. Вероятно тъй като киното е на издихания и не си коства. Или пък е доста съвременно да се взимат хора, които въобще не са учили актьорско майсторство. Не знам.
Всъщност, актьорската дейност в киното, както подсказваш, много се разграничава от тази в театъра. Битува едно за мен погрешно изказване, че в киното е по-лесно. Там си имал право на повторения, нещата не били онлайн и така нататък
Ами, “по-лесно ” няма. Нито в театъра, нито в киното, просто са разновидни.
В театъра репетираш дълго време едно нещо, до момента в който в наши дни в киното нямаш такава опция.
В театъра играеш зрелище от А до Я. В киното, през днешния ден снимаш подиуми З, Б, Ю, на следващия ден Г, М, Щ, след това Ф и така нататък Във всеки един от тези снимачни дни, ти (не режисьорът, а ти) би трябвало да си безусловно наясно къде се намираш в историята, какво си правил през вчерашния ден и какво ще правиш на следващия ден. Т.е. снима се разхвърляно и би трябвало да си 6.
И впрочем.
Дублите, които толкоз загатват като избавителен кей, от дълго време не са такива. Както ми се случи преди години в един български филм, когато още се снимаше на кинолента. Казаха ми: “Направи го от един дубъл, че няма лента за втори. ” А в наши дни, даже да не е на лента, в никакъв случай не знаеш кой тъкмо дубъл ще оставят на монтажа. Така че е значимо във всеки дубъл да си извънреден, колкото и да са те на брой. Освен всичко друго, функционалността на артиста би трябвало да е на създател, а не просто на реализатор. Какво да вземем за пример можеш да сътвориш повече за героя си или обстановката при избрана крупност. А в случай че не знаеш какво е „ крупност “? Какво вижда от теб камерата?
Но да, прав си, това образование е от извънредно значение.
Трябва ли един актьор у нас, с изключение на гений, да има и бизнес усет, с цел да просперира? Аз, прочее, съм последовател на вашия метод (на „ Трите мечки “) – вие сте образец за тип предприемачество в културата, в контраст на всекидневните писъци по какъв начин страната ни дължи „ културно развиване “.
Е, да. Все отново сме в 21-век, обикновено. Пък и в случай че щеш, крепко си е ти самият да създадеш нещо от начало до край. А и не е кой знае какъв брой комплицирано. Много напън е, само че не е комплицирано. И то не с държавни средства. Въпросът е да чакаш или да не чакаш.
В новия бюджет са отделени едвам 0,4% за просвета. Отдавна упорствам, че този % би трябвало да бъде най-малко 1,5 и да пораства. Коментирай.
Няма какво да се разяснява. То е безусловно ясно, че би трябвало да е ПОНЕ толкоз.
Представи си, че ставаш министър на културата (за задачите на разговора). Какво правиш в първите 100 дни?
Няма да съумея да изкарам 100, ще ме гръмнат някъде на 33-тия.
Oще на facebook.com/ivailo.noisy.tsvetkov
NB! Адвокатът на OFFNews.bg припомня: препечатването на този текст (изцяло или отчасти) става единствено с категорично документално позволение от OFFNews.bg и създателя.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ